Кузман Илиев: Здравата фискална къща ще направи българите по-спокойни
Димитър Радев съумя с посланията си да вдъхне успокоение и убеденост, че кормилото на банковата система се държи от човек, който знае какво прави.
Бюджетът е комплициран баланс сред доста политически претенции, които не постоянно значат промени.
Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът от Съвета по стопанска система и обществени политики (СИПП) Кузман Илиев.
Кузман Илиев Сигурна банкова система, добра фискална къща
Икономистът е безапелационен, че преизбирането на Димитър Радев отпред на Българската национална банка е един позитивен знак.
„ Това е един човек, който сподели, че в сложни времена съумява да резервира успокоение. Работата на един централен банкер значително е информационна, изключително когато сме във валутен ръб и нямаме доста благоприятни условия да вършим лична парична политика. Той съумява с посланията си да вдъхне едно успокоение и убеденост, че кормилото на банковата система се държи от човек, който знае какво прави “, съобщи Кузман Илиев.
Той дефинира като „ резонни и разумни “ кандидатурите за подуправители. „ Когато приказваме за парична политика и банкова система въпреки всичко става дума за политика и би трябвало да се откри сечението сред експертността и болшинството, което да поддържа тези хора, с цел да не става мотив техният избор за политически рецесии и неустойчивост, която да рефлектира върху финансовата система “, сподели Илиев и добави, че в изискванията на затихващ стопански напредък и влизане в една турбулентна финансова среда, подобен метод е верен и успокоителен.
Димитър Радев Кузман Илиев уточни, че приемането ни еврозоната е на първо място геополитическо решение и въпреки през днешния ден да не отговаряме на някои от критериите, само че се опитваме да се върнем в норма, възможностите ни за еврото са доста по-големи. Той прикани всички, от които зависи този развой, да „ създадат по този начин, че нашата фискална къща да е добра, нашата банкова система да е сигурна “.
Бюджет на комплицирания баланс
Бюджетът за 2023 година не е някаква елементарна счетоводна сметка, както се чуват гласове, а „ комплициран баланс сред доста политически претенции “.
„ Това не постоянно значи промени. В случая не значи промени, не значи рационализация на администрацията “, акцентира икономистът от СИПП.
Според него взимането на малко повече дълг еднократно, за трансформиране на администрацията, възстановяване на процесите, реформиране на някои структури в страната е рационално. „ Сега нямаме сходен тип политика, а е по-скоро да има за всички по нещо, да закрепим годината и да мислим за идната. И в действителност погледът би трябвало да е към идната, когато има основни събития, които не би трябвало да подценяваме и в този момент би трябвало да заложим “, уточни Илиев.
Асен Василев България би трябвало да работи в хипотезата на уравновесен бюджет без недостиг. „ Ако в този момент влезем в 3%, само че стопанската система се забави, дефицитът може да се окаже и по-голям. Може да се наложи, с цел да няма подобен недостиг от 3% за тази година, да има един административен напън върху бизнеса, който не е безусловно злоумишлен, а да се вкарат пари в хазната. Но стопанската система затихва. Много е значимо да оставим дребния и междинен бизнес в България и междинната класа да дишат и да пълнят хазната “, сподели икономистът от СИПП.
Работата на синдикатите е да притискат властимащите, с цел да се повишават и обществените заплащания, и заплатите. Работата на положителните икономисти и обществениците е да удържат на този натиск, намирайки мощ и воля. „ Ако в този момент сред първо и второ четене забележим подобен вид угаждане на синдикалните претенции, то не би трябвало да е в посока на увеличение на разноските, а в посока на премахването на неефективни разноски. Т.е. подмяна. Увеличаването на разноските е безконтролно, усилва недостига и в последна сметка ще значи след година-две да се подвигат налозите “, предизвести Илиев.
Според него, когато стопанската система затихва, а в това време се дават сигнали за увеличение на налозите, за негативен демографски приръст, за неизясненост дали ще се строи инфраструктура, това са доста неприятни сигнали, които вършат да няма вложения. „ Когато няма вложения, няма стопански напредък, няма пари и за увеличените разноски, които синдикатите желаят. Това е обаян кръг “, съобщи пред БГНЕС Кузман Илиев. /БГНЕС
