Димитър Радев, управителят на Българската народна банка и член на

Димитър Радев, шефът на Българската национална банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка съобщи в изявление за, че ще са нужни по-ясни доказателства за резистентност на инфлацията в групата на услугите и мощен напредък на заплатите, както и сигнали, че вътрешният ценови напън не отслабва съгласно упованията.

По думите му актуалното равнище на лихвените проценти на ЕЦБ остава уместно, защото е в сходство с политика, която би " осигурила навременно и стабилно връщане на инфлацията към 2% в средносрочен проект въз основа на наличната информация “.

Спроде него инфлационните опасности понастоящем наподобяват по-балансирани, като същевремено несигурността остава нараснала. 

Публикуваме цялото изявление без редакторска интервенция:

Преди няколко седмици заявихте, че актуалното ниво на лихвените проценти е уместно и че няма учредения да се чакат основни корекции. Какви развития биха Ви предиздвикали да подкрепите смяна в позицията на паричната политика – нагоре или надолу?

Продължавам да считам, че настоящото ниво на лихвените проценти е уместно, доколкото е съвместимо с парична политика, която би осигурила навреме и стабилно връщане на инфлацията към 2% в средносрочен проект, въз основа на наличната все още информация. Промяна в позицията на паричната политика би изисквала ясна и основна смяна в вероятностите за инфлацията.

В посока на стягане, това би изисквало доказателства за устойчива инфлация, по-специално в групата на услугите, както и за мощен напредък на заплатите, наред с индикации, че вътрешният ценови напън не отслабва в сходство с макроикономическите прогнози. За разхлабване на паричната политика би било належащо стабилно и широкообхватно удостоверение, че базисната инфлация трайно се открива под задачата от 2% във всички съществени съставни елементи, отразявайки намаляване на натиска върху разноските за произвеждане и по-слабо от предстоящото вътрешно търсене.

Как оценявате сега салдото на рисковете за инфлацията в средносрочен интервал? Кои от тези опасности съгласно Вас е по-вероятно да се материализират?

В съпоставяне с по-ранни стадии от процеса на дезинфлация рисковете все още наподобяват по-балансирани, въпреки несигурността да остава нараснала. Рисковете за по-висока инфлация са най-вече с вътрешен темперамент и са свързани главно с устойчивостта на инфлацията в групата на услугите, растежа на заплатите и взаимоотношението сред заплатите и маржовете на облага. Рисковете за по-ниска инфлация са обусловени най-много от опцията за по-слаба от предстоящото икономическа интензивност и от по-затегнати условия за финансиране.

На този стадий развиването на инфлацията в групата на услугите има основно значение за цялостната оценка.

Съгласен ли сте с пазарните упования, че идващият ход на паричната политика може да бъде покачване на лихвените проценти?

Не бих желал да разясня или да пазя съответни пазарни упования. Решенията ни във връзка с паричната политика се вземат въз основа на постъпващите данни и на аналитичната ни рамка. Лихвените проценти ще бъдат определяни на ниво, съвместимо с обезпечаването на навреме връщане на инфлацията към задачата и нейното задържане там, и ще бъдат поправени, в случай че вероятността за инфлацията се промени значително.

Някои от Вашите сътрудници намекнаха, че е малко евентуално да бъдат обсъждани покачвания на лихвените проценти тази година. Каква е Вашата позиция за покачвания през 2026 година – може би или никога?

Не би било подходящо да се поема прелиминарен ангажимент за съответна траектория на паричната политика за 2026 година Ако вероятностите за инфлацията се влошат значително, изключително посредством по-изразена резистентност на инфлацията в групата на услугите и динамичността на заплатите, всички варианти ще би трябвало да останат на масата. Обратно, в случай че дезинфлацията продължи да се уголемява и се вкорени стабилно в главните индикатори, това би насочило политиката в противоположна посока.

Траекторията на паричната политика ще се дефинира от развиването на вероятността за инфлацията и от силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Пазарите все по-често поясняват определението на ЕЦБ, че политиката е " в положително положение “, като сигнал за отвращение за смяна. Съществува ли риск този език да ограничи гъвкавостта на политиката?

Целта на тази дефиниция е да се подчертае, че въз основа на настоящата информация позицията на паричната политика се прави оценка като съвместима с връщането на инфлацията към задачата от 2.0%. Тя не следва да се пояснява като авансово обвързване с непромяна на паричната политика. Гъвкавостта се резервира посредством нашата " функционалност на реакция “: в случай че постъпващите данни наложат основна преоценка на вероятността за икономическата интензивност или инфлацията, политиката ще бъде надлежно поправена.

Ясната връзка е от основно значение, като решенията не престават да се вземат от съвещание на съвещание, въз основа на постъпващите оценки за динамичността на инфлацията.

В изявлението ни предишния юли заявихте, че ценовият напън, произлизащ от заплатите и услугите, е " явен “. Как се промени Вашата оценка от този момент?

Оценката ми стана по-нюансирана. Налице е спомагателен прогрес във връзка с доближаването на общата инфлация към задачата, както и известно намаляване на ценовия напън при някои базисни индикатори. В същото време инфлацията в групата на услугите остава релативно устойчива, и растежът на заплатите продължава да бъде значим фактор за средносрочните вероятности.

Ключовият въпрос е дали този напън ще продължи да отслабва в сходство с прогнозите или ще се окаже по-устойчив от предстоящото и ще изисква повече време да отшуми.

Какво влияние очаквате фискалният тласък в Германия да има върху растежа и инфлацията в еврозоната?

Ако е добре ориентиран към вътрешната стопанска система и има резистентен темперамент, той би следвало да поддържа растежа в еврозоната, в това число по линия на основни вторични резултати към останалите страни. Последиците за инфлацията значително ще зависят от дизайна и метода на използване на ограниченията. Мерките, ориентирани към стимулиране на търсенето в браншове с ограничавания в потенциала, биха могли да доведат до инфлационен напън, до момента в който вложенията, които покачват евентуалното ниво на произвеждане, биха били по-слабо инфлационни в по-дългосрочен проект.

Във всички случаи забележителна част от въздействието евентуално ще се прояви със забавяне.

Някои от Вашите сътрудници обявиха, че Китай към този момент усилва потока от евтини артикули към Европа. Виждате ли доказателства, че това се случва?

Съществуват канали, по които сходно развиване би могло да се осъществя, само че оценката следва да бъде твърдо учредена на данните, в това число за размерите на вноса, цените на стоките и индикаторите за ценова конкуренция. Ако сходни резултати се материализират, те биха могли да имат дезинфлационно влияние върху цените на стоките в кратковременен проект.

В същото време тези процеси повдигат по-широки структурни въпроси, които излизат отвън мандата на паричната политика.

Някои пазарни участници настояват, че ЕЦБ може да подценява дезинфлационния резултат от китайския импорт. Как оценявате този риск?

Това е риск, който заслужава деликатно наблюдаване. Дезинфлацията, задвижвана от вноса, може да бъде значима за избрани категории артикули, само че не е наложително да прерасне автоматизирано в широкообхватна дезинфлация. В средносрочен проект решаващи остават вътрешните инфлационни процеси, по-специално развитията в групата на услугите, както и растежа на заплатите.

Ако резултатите от цените на вноса се окажат по-силни или по-устойчиви от предстоящото, те ще бъдат регистрирани в цялостната оценка, само че не биха компенсирали въздействието на главния вътрешен ценови напън.

Как оценявате сега салдото на рисковете за икономическия напредък в средносрочен интервал?

Рисковете за растежа остават преобладаващо в низходяща посока. Външното търсене остава едва, а резултатите от предишни решения по паричната политика към момента отчасти се предават в стопанската система, като имат ограничаващо въздействие върху изискванията за финансиране и търсенето. В същото време по-ниската инфлация поддържа действителните приходи, пазарите на труд остават релативно устойчиви, а фискалната политика дава известна поддръжка в елементи на еврозоната.

Ключовият въпрос е дали възобновяване на икономическата интензивност ще стане по-широкообхватно, като в същото време остане съвместимо с връщането на инфлацията към целевото ниво.

До каква степен очаквате предвижданото възобновяване на потреблението да се осъществя?

Възстановяване на потреблението е евентуално, само че не е автоматизирано. Спадащата инфлация поддържа действителния наличен приход, само че темпът на напредък на потреблението ще зависи от настройките на семействата, положението на пазара на труд и степента, в която осъществената през последните години загуба на покупателна дарба бъде възобновена. Условията за финансиране и склонността към защитни спестявания също ще играят значима роля.

Как оценявате евентуалните инфлационни последствия от по-слаба самостоятелност на Федералния запас?

Независимостта на централните банки е от значително значение за ценовата непоклатимост. Усещането за намаляване на тази самостоятелност би могло да увеличи изискваната от пазарните участници награда за инфлационен риск, както и да докара до усилване на волатилността на световните финансови пазари. Косвени резултати за еврозоната биха могли да зародят посредством смяна в световните условия за финансиране, валутните курсове и световното търсене.

От наша страна фокусът остава твърдо върху мандата ни и върху поддържането на ценовата непоклатимост в еврозоната.

До каква степен свързаната с вносните артикули инфлация би могла да бъде обезщетена от евентуално по-силно евро, в случай че доверието в независимостта на Фед отслабне?

Движенията на валутния курс могат да имат единствено непълен компенсиращ резултат, само че тяхното влияние не трябва да се надценява. По-силното евро, при равни други условия, би лимитирало вносната инфлация, само че чистият резултат ще зависи от по-широката макрофинансова среда, в това число измененията в рисковите награди, световното търсене и финансовите условия.

В последна сметка динамичността на инфлацията в кратковременен интервал ще се дефинира от силата на вътрешното търсене, изискванията за финансиране и натиска върху разноските за произвеждане.