Геополитиката вече се превърна в част от самата макроикономическа среда
Димитър Радев, шеф на Българската национална банка, взе участие в срещата с Ръководители на дипломатически задачи в България, проведена от Bulgarian Spirit Diplomatic Society в София, оповестяват от централната банка. Публикуваме напълно неговото изявление.
„ Ваши Превъзходителства,
Дами и господа,
Благодаря Ви за опцията да се обърна към Вас през днешния ден. За мен е наслаждение да приказвам пред тази толкоз авторитетна дипломатическа публика тук, в София.
Срещаме се в миг, в който несигурността остава висока, само че към този момент се демонстрира и с все по-непосредствена мощ. Развития, които до неотдавна се възприемаха като външни шокове, през днешния ден се придвижват директно върху инфлационните упования, цените на силата, изискванията за финансиране и по-широкото икономическо доверие.
В този смисъл геополитиката към този момент не е просто част от фона. Тя се трансформира в част от самата макроикономическа среда. Това проличава изключително ясно, когато боен спор взаимодейства с енергийните пазари, логистиката и комерсиалните потоци.
Последните развития в Близкия изток, както и рисковете, засягащи основни транспортни коридори, още веднъж демонстрираха какъв брой бързо напрежението на енергийните пазари може да се отрази върху европейската вероятност — в това число върху еврозоната и върху България като част от нея.
За икономическата политика това значи основна смяна в средата, в която се вземат решения. Устойчивостта към този момент не може да се схваща само в циклични или финансови категории. Тя би трябвало да се преглежда и в институционални, стратегически и все по-ясно геополитически измерения.
Позволете ми да структурирам ревюто си към три тематики:
първо, политическата рамка;
второ, макроикономическата среда;
и трето, целите на икономическата политика.
1. Политическата рамка
Нека стартира с политическия подтекст.
В цяла Европа провеждането на политики става все по-изискващо. Външната среда е по-волатилна. Полето за неточности е по-тясно. А взаимоотношението сред геополитиката и стопанската система е все по-непосредствено.
За България това има директно значение.
Нашата стратегическа ориентировка остава ясна и непроменена. България е трайно и изрично закрепена в европейската институционална и политическа рамка. Тя продължава да бъде главният организиращ принцип на нашето икономическо и институционално развиване.
Същевременно рисковете, които засягат нашия район, към този момент не могат да бъдат описвани като външни в тесния смисъл на думата. Те се придвижват по голям брой канали – посредством силата, логистиката, настройките на вложителите и усещанията за сигурност.
При такива условия доверието се трансформира в първостепенна променлива на икономическата политика. За по-малките и по-отворени стопански системи като България доверието не е просто желателно. То е функционално. Намалява несигурността, поддържа макроикономическата непоклатимост и укрепва способността на институциите да работят дейно напрегнат.
Именно по тази причина институционалната поредност има толкоз огромно значение. България през последните повече от две десетилетия завоюва от рамка, построена към макрофинансова нерешителност и дисциплинираност в политиките. Тази рамка послужи добре на страната в интервали на неустойчивост – и остава изцяло съответстваща и през днешния ден.
Същевременно актуалният избирателен интервал още веднъж откроява една структурна уязвимост в националната политическа среда. България сподели стратегическа поредност в своите съществени геополитически и институционални избори. Тази поредност не трябва да бъде подценявана. В този смисъл стратегическата траектория на страната се оказа по-устойчива от съответните управнически конфигурации.
Но стратегическата ориентировка и способността за всекидневно ръководство не са едно и също. По-непосредственото предизвикателство се състои в повтарящата се компликация политическата конкуренция да бъде превеждана в устойчива управническа дарба. През последните години това се изрази в поредност от избори, фрагментирани парламентарни конфигурации и скъсени хоризонти на политиките.
Настоящият избирателен цикъл се развива на фона на по-широко пренареждане на политическия пейзаж, в това число нови съдружни и институционални конфигурации и възобновена конкуренция за въздействие. Това не значи разпад на институционалната рамка. Но има своята цена. Съкращава хоризонта на политиките, отслабва последователността на промените и затруднява поддържането на средносрочните фискални и структурни цели с нужната резистентност.
Значението на всичко това е още по-голямо в актуалната среда. В рамките на еврозоната доверието зависи освен от стратегическата ориентировка, само че и от способността за дейно ръководство. За България участието в еврозоната ускорява една опора, която така и така беше централна за рамката на икономическата политика. Променят се степента на институционално присъединяване и нивото на отговорност, което произтича от него.
Проблемът не е в самата политическа конкуренция. Тя е присъща на демократичните системи. Въпросът е дали политическата конкуренция е в положение да създаде управническа рамка, която е задоволително постоянна, дисциплинирана и оперативно поредна.
Нека бъда явен: това не е политическа оценка. Това е макроикономическа оценка. Защото в среда на така и така висока външна неустановеност всяка предотвратима вътрешна неизясненост има цена. Тя въздейства върху упованията, доверието и в последна сметка — върху икономическите резултати.
2. Макроикономическата среда
Нека мина към макроикономическата картина.
Световната стопанска система остана по-устойчива, в сравнение с мнозина чакаха. Но тази резистентност би трябвало да се пояснява с нужната нерешителност.
Базовият сюжет продължава да допуска сдържан напредък и продължаваща дезинфлация, изключително в Европа. Същевременно несигурността към този сюжет остава висока – и все по-тясно обвързвана с геополитическите и енергийните развития.
Последните полемики на ниво Управителен съвет на Европейската централна банка ясно подчертаха точно това. На съвещанието по паричната политика на 18–19 март евентуалните резултати от спора в Близкия изток върху инфлацията в еврозоната бяха оценени в елементи.
Оценката беше, че краткосрочното влияние най-вероятно ще се прояви най-вече посредством цените на силата. Средносрочните резултати обаче ще зависят от продължителността на спора и от степента, в която тези шокове ще бъдат пренесени към потребителските цени и икономическата интензивност.
На този декор Управителният съвет реши да остави главните лихвени проценти без смяна и удостовери уговорката си за стабилизиране на инфлацията на ниво от 2% в средносрочен проект. Същевременно не беше стихотворец прелиминарен ангажимент във връзка с съответна бъдеща траектория на лихвените проценти.
Ключовият извод е следният:
Настоящата среда не се дефинира на първо място от базовия сюжет. Тя се дефинира от разширяващия се диапазон на вероятните отклонения към него. Преносът от геополитиката към макроикономическите променливи към този момент не е нито индиректен, нито отсрочен. Той може да бъде неотложен.
Корекции в цените на силата, разстройства в превоза и търговията или утежняване на по-широката среда на сигурност могат в относително къс период да повлияят върху инфлацията, растежа и доверието.
Особено значими тук са три канала на транспорт.
Първият е силата: пазарите остават чувствителни към геополитически развития и разстройства в предлагането.
Вторият е стратегическата фрагментация: търговията, веригите на доставки и капиталовите решения все по-често се оформят под въздействие на геополитически съображения.
Третият е доверието: икономическите сътрудници приспособяват държанието си още в ранна фаза при възходяща неустановеност.
За България тези канали са изключително съответстващи. Като дребна и отворена стопанска система в границите на еврозоната България остава сензитивна към външното търсене, финансовите условия и енергийните развития.
В същото време страната навлезе в този интервал от релативно солидна изходна позиция. Растежът остава позитивен. Пазарът на труда е постоянен. А банковият бранш остава добре капитализиран, ликвиден и резистентен.
Същевременно инфлационният потрес от предходните епизоди остави дълготраен отпечатък. Дори при продължаващ развой на дезинфлация по отношение на предходните пикове, насъбраните резултати върху семействата и бизнеса остават значими.
Успоредно с присъединяване си в Евросистемата Българската национална банка извърши и целенасочена аналитична оценка на евентуалните резултати от по-високи интернационалните цени на силата върху инфлацията в България.
Базовият сюжет сочи средногодишна инфлация от към 3.7% през 2026 година, последвана от последователно закъснение. При по-неблагоприятни допускания обаче инфлацията може да бъде по-висока с сред 0.7 и 1.2 процентни пункта през 2026 година, като резултатите могат да се окажат и по-устойчиви в идващите години.
Оттук следва един значим извод.
Рисковете пред инфлационната вероятност не са просто нараснали. Те са и асиметрични, и тясно свързани с геополитическите развития.
Именно по тази причина анализът, учреден на сюжети, е толкоз значим. Не като инструмент за предсказание, а като метод да бъдат разбрани механизмите на транспорт и евентуалният мащаб и резистентност на шоковете.
Тук изпъква и един от основните въпроси пред България като нов член на еврозоната. С присъединението към еврозоната страната на процедура приключва институционалния стадий на номиналната конвергенция. Реалната конвергенция обаче остава по-трудният – и в последна сметка по-важният – развой.
Устойчивото доближаване зависи от продуктивността, конкурентоспособността, качеството на институциите и способността да се генерира напредък с по-висока добавена стойност.
В този смисъл участието на България в еврозоната не понижава смисъла на тези фактори. То го усилва. Защото огромна част от напреженията, които следим, са структурни, а не циклични.
3. Приоритетите на икономическата политика
Нека най-после да се спра на целите на икономическата политика.
Те могат да бъдат систематизирани в три правилото: непоклатимост, доверие и акомодация.
Първо, непоклатимост.
Стабилността не е пасивна цел. Тя е изискване, което прави вероятни останалите политики.
За България участието в еврозоната ускорява една опора, която така и така беше централна за рамката на икономическата политика. То не понижава пространството за макроикономическа акомодация спрямо предходния режим.
Сега се трансформира институционалната среда, в която дисциплината на политиките и икономическата акомодация би трябвало да действат. Това слага още по-голяма тежест върху националните политики – фискалната дисциплинираност, конкурентоспособността и институционалната успеваемост.
С особена мощ това важи за фискалната сфера. България навлиза в този интервал с релативно невисок обществен дълг, а фискалната нерешителност остава значима част от нейната институционална надеждност.
Същевременно фискалната позиция стана по-малко консервативна спрямо интервала преди 2020 година Това значи, че фискалната консолидация би трябвало още веднъж да се върне в центъра на макроикономическия дневен ред – само че по метод, който съхранява способността за реакция в една по-несигурна външна среда.
Това не е елементарно упражнение по икономическа политика. То изисква приоритизация, поредност и на първо място – управляемост.
На процедура това значи, че качеството на идната управническа настройка ще има директно икономическо значение.
Второ, доверие.
Днес доверието зависи по-малко от декларираните планове и повече от поредното осъществяване. В последна сметка институциите се правят оценка по метода, по който действат. В българския случай това има доста съответно измерение. Българската национална банка е явен образец за това.
Следващият стадий на конвергенция и политическа предвидимост ще зависи по-малко от формулирането на необятни стратегически цели – които в забележителна степен към този момент са обрисувани – и повече от способността на политическата система да обезпечи поредност в осъществяването.
Предизвикателството към този момент не е да бъде избрана посоката. Предизвикателството е да се ръководи дейно в границите на тази посока. Именно това е главният вътрешен тест.
Като член на Евросистемата Българската национална банка към този момент взе участие директно във образуването на общата парична политика, преминавайки от позиция на тясно координиране към позиция на цялостно институционално присъединяване.
Това не следва да се възприема просто като институционален стадий. То е трайна отговорност.
Трето, акомодация.
Фокусът на политиките от ден на ден би трябвало да се измества към фундаменталния потенциал на стопанската система – човешкия капитал, инфраструктурата, дигитализацията и нововъведенията.
Енергийната резистентност, изключително в подтекста на последните развития, към този момент е макроикономически въпрос.
А моделът на конвергенция на България ще би трябвало все по-силно да се опира на продуктивността, уменията и качеството на вложенията.
Ваши Превъзходителства,
Дами и господа,
Определящата характерност на актуалната среда не е единствено несигурността сама по себе си. Тя е скоростта, с която несигурността се придвижва в икономическите резултати.
Когато геополитическите развития стартират по едно и също време да въздействат върху цената на силата, инфлационните упования и доверието, наградата върху надеждността на политиките и институциите нараства доста.
Устойчивостта не може да бъде спонтанна. Тя би трябвало да бъде изграждана – посредством институции, дисциплинираност и поредност.
За България, която към този момент действа в границите на еврозоната, задачата е ясна.
Стратегическата посока на страната не е сложена под въпрос. По-непосредственият въпрос е дали вътрешната политическа среда може да обезпечи нужната поредност и успеваемост в един по-взискателен подтекст. Именно там ще се дефинира идващият стадий – не в декларациите, а в ръководството.
В днешната среда неустойчивостта рядко се демонстрира първо като официална рецесия. По-често тя се демонстрира като закъснение, съмнение и институционална непълнота. А при актуалните условия тази цена става по-видима – и по-значима.
Защото устойчивостта не е даденост. Тя се построява.
Благодаря Ви за вниманието. “
