Димитър Петров, коментар за Tribune.bg На пръв прочит звучи ако

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg На пръв прочит звучи в случай че не неуместно, то най-малко необичайно – България е парламентарна република, в която ролята на Народното събрание в ръководството на страната е надалеч по-значима от тази на президента. Народното събрание излъчва (и сваля) държавното управление. Народното събрание приема законите. Народното събрание гласоподава държавния бюджет. От друга страна, за президентските пълномощия постоянно се приказва, че са прекомерно лимитирани и не му разрешават кой знае какъв брой да въздейства върху политическия развой (което не е тъкмо по този начин, една мощна президентска фигура може да „ блесне “ и при тези конституционни рамки). Така би било в естествена обстановка. Но не и в сегашната. Да, Народното събрание като институция продължава да „ тежи “ повече от президентската, само че политическата рецесия обезсили Народното събрание и в същото време ускори ролята на президента. Два следващи Народното събрание не съумяха да сформират държавно управление, в резултат на което от май насам ръководят служебни държавни управления, назначавани от президента. И по този начин ще бъде най-малко до края на годината. А в случай че идващият парламент също се окаже безплоден, и след това… В момента се намираме в неповторима обстановка, в която политическите сили с опция за парламентарно посланичество се опълчват между тях надали не „ всеки против всеки “. Логично, това нямаше по какъв начин да образува управническо болшинство. Изгледите за близкото бъдеще (и като електорални настройки, и като сигнали от политическия елит) не са по-добри и в случай че 47-ото Народно заседание въпреки всичко успее да сформира някакво държавно управление, това ще се дължи на прагматизъм, нежели на държавническо мислене. Просто всяка нова предизборна акция коства пари (даже доста пари), а възвращаемостта е слаба – по 1-2 месечни депутатски заплати и единствено един тримесечен транш от дотацията. Затова в случай че и да посрещнем 2022 година с постоянно държавно управление, то евентуално ще оцелее сред 6 и 12 месеца (при фрагментиран парламент не можем да чакаме чудеса) и в един миг още веднъж се връщаме на инструмента „ служебно държавно управление “. Назначено към този момент от новоизбрания президент. Наскоро писах, че излизането от политическата рецесия минава през влизането на „ партиите на смяната “ във властта. () На всички партии с сходна рекламация и някакъв сериозен предел социална поддръжка. Това се обрисува да бъде дълъг развой, което прави фигурата на президента от извънредно значение. Не единствено тъй като от него се чака да бъде обединител на нацията, а просто тъй като в някакви интервали от време властта ще бъде съсредоточена в неговите ръце (чрез служебните правителства). След всичко разказано е учудващо за какво президентската конкуренция е в сянката на парламентарната. А би трябвало да е противоположното. През идващите 1-2 години се обрисува да бъде по-важно дали си спечелил „ Дондуков “ 2, в сравнение с дали си спечелил следващите парламентарни избори (или не си ги спечелил, само че си постигнал незабравим възход). В това време към 20 септември вечерта, т.е. по-малко от два месеца преди вота, са ясни едвам 4 кандидатури за президент: актуалният държавен глава Румен Радев, Цвета Кирилова, проф. Александър Томов и Йоло Денев. Доста „ екзотична “ (да не кажа напряко несериозна) конкуренция на настоящия президент! Някои политически субекти към този момент оповестиха очевидно или шепнешком поддръжка за Радев. От Движение за права и свободи обявиха, че са против президента (с което в действителност вършат мечешка услуга на евентуалния му главен конкурент). ГЕРБ и „ Демократична България “ към този момент изчакват. Изчакват и другите патриотични обединения, само че поради настоящето им положение надали можем да чакаме да извадят обща кандидатура. Някъде тук спирам с опитите за справедлив разбор и преминавам искрено на пропагандна теза, а точно: Румен Радев не би трябвало да печели втори мандат. Казвам го напълно ясно и намерено, а пък всеки е свободен да ме назовава както си ще. Защо? За изтичащия първи мандат на Радев е писано задоволително. Прекалено проруската му геополитическа ориентировка не подхожда на държавен глава на една горда и със самочувствие нация, каквато би трябвало да е нашата (макар че в някои среди евентуално считат да извадят против Радев претендент със също толкоз прекомерно, единствено че прозападна геополитическа ориентация). Но даже това не е главният проблем. Тук не става дума за самия Радев (който в същото време е един ослепителен боен пилот), а за радевщината, която наложи като политически жанр. Тежко опълчване на едни българи против други. Злоба, дребнава злопаметност и реваншизъм, зле прикрити като „ изчегъртване “ на предходната власт. Низост и непочтеност, прозиращи от дейностите на „ неговите хора “ във властта. Вътрешният министър, назначен от Радев, назова български жители „ някогашни хора “. В духа на най-мракобесния сталинизъм. „ Изчегъртани “ от здравната система бяха топ експерти като проф. Тодор Кантарджиев и проф. Асен Балтов. Вторият беше даже уволнен като практикуващ доктор! Хора от екипа на Радев паднаха толкоз ниско, че да уволнят два пъти един и същи човек! Първото му служебно държавно управление уволни юриста Любомир Талев от длъжността шеф на „ Дирекция Съвет към законодателството “ при Министерство на правораздаването, откакто хора от Министерския съвет и Министерство на правораздаването по най-долен метод се пробваха да си измият ръцете с него, наклеветявайки го, че без да пита е разгласил един противоречив проектозакон. Нещо повече, те даже му стопираха служебния телефон, с цел да не успее да се отбрани пред медиите. В последна сметка обаче Талев съумя освен да почисти името си, само че и да ги разобличи, и след това бе върнат на поста си. Е, 4 години по-късно откриха метод да му отмъстят… Най-тъжното е, че знак на цялата тази скотщина е български офицер, освен това от „ най-благородния “ жанр войски. Затова прекъсването му е въпрос на чест. Смея да настоявам, че показвам мнението на всички, които са отвратени от проявленията на „ модела Радев “.  Благородство против подлост! Сега идва въпроса: по какъв начин? В момента няма политическа фигура, която може да победи Радев в мажоритарен дуел. Твърде доста политически сили стоят зад него – Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, ИБГНИ, новият план на Кирил Петков и Асен Василев… Печелившата кандидатура е на безпартиен, одобрен в своята област експерт, който да бъде повдигнат от предприемчив комитет и припознат от прекомерно разнородни гласоподаватели – на ГЕРБ, на по-голямата част от „ демократичната общественост “, на патриотичния сегмент… И е извънредно време да бъде издигната (даже закъснява). Нека от ГЕРБ да не се изкушават да издигат собствен претендент с мисълта да „ дърпа парламентарните листи “. Анти-ГЕРБ настроенията измежду обществото към момента са мощни и това би бламирало обединяване на анти-Радевия избор. Нека и от „ Демократична България “, в случай че желаят да разсеят подозренията, че мълчешком играят в поддръжка на Румен Радев, да припознаят един подобен самостоятелен претендент. Нека, в случай че може, „ тънките “ партийни сметки за някое и друго депутатско кресло допълнително да правят отстъпка на националния интерес. По-нагоре обясних за какво. А, и още нещо: би било доста добре този самостоятелен претендент да е доктор по специалност. Очаква се в деня на изборите значително български жители неотдавна да са погребали свои близки поради ковид-пандемията, а други да са уплашени и/или обезверени. В подобен миг по натурален метод очакванията се концентрират у претендент с лекарска специалност. Или както се споделя в молитвата на св. Франциск от Асизи „ където има ненавист, дано садя обич, където има рана - благосклонност, където има подозрение - религия, където има обезсърчение – вяра “. *** Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България  Димитър Петров, коментар за Tribune.bg На пръв прочит звучи в случай че не неуместно, то най-малко необичайно – България е парламентарна република, в която ролята на Народното събрание в ръководството на страната е надалеч по-значима от тази на президента. Народното събрание излъчва (и сваля) държавното управление. Народното събрание приема законите. Народното събрание гласоподава държавния бюджет. От друга страна, за президентските пълномощия постоянно се приказва, че са прекомерно лимитирани и не му разрешават кой знае какъв брой да въздейства върху политическия развой (което не е тъкмо по този начин, една мощна президентска фигура може да „ блесне “ и при тези конституционни рамки). Така би било в естествена обстановка. Но не и в сегашната. Да, Народното събрание като институция продължава да „ тежи “ повече от президентската, само че политическата рецесия обезсили Народното събрание и в същото време ускори ролята на президента. Два следващи Народното събрание не съумяха да сформират държавно управление, в резултат на което от май насам ръководят служебни държавни управления, назначавани от президента. И по този начин ще бъде най-малко до края на годината. А в случай че идващият парламент също се окаже безплоден, и след това… В момента се намираме в неповторима обстановка, в която политическите сили с опция за парламентарно посланичество се опълчват между тях надали не „ всеки против всеки “. Логично, това нямаше по какъв начин да образува управническо болшинство. Изгледите за близкото бъдеще (и като електорални настройки, и като сигнали от политическия елит) не са по-добри и в случай че 47-ото Народно заседание въпреки всичко успее да сформира някакво държавно управление, това ще се дължи на прагматизъм, нежели на държавническо мислене. Просто всяка нова предизборна акция коства пари (даже доста пари), а възвращаемостта е слаба – по 1-2 месечни депутатски заплати и единствено един тримесечен транш от дотацията. Затова в случай че и да посрещнем 2022 година с постоянно държавно управление, то евентуално ще оцелее сред 6 и 12 месеца (при фрагментиран парламент не можем да чакаме чудеса) и в един миг още веднъж се връщаме на инструмента „ служебно държавно управление “. Назначено към този момент от новоизбрания президент. Наскоро писах, че излизането от политическата рецесия минава през влизането на „ партиите на смяната “ във властта. () На всички партии с сходна рекламация и някакъв сериозен предел социална поддръжка. Това се обрисува да бъде дълъг развой, което прави фигурата на президента от извънредно значение. Не единствено тъй като от него се чака да бъде обединител на нацията, а просто тъй като в някакви интервали от време властта ще бъде съсредоточена в неговите ръце (чрез служебните правителства). След всичко разказано е учудващо за какво президентската конкуренция е в сянката на парламентарната. А би трябвало да е противоположното. През идващите 1-2 години се обрисува да бъде по-важно дали си спечелил „ Дондуков “ 2, в сравнение с дали си спечелил следващите парламентарни избори (или не си ги спечелил, само че си постигнал незабравим възход). В това време към 20 септември вечерта, т.е. по-малко от два месеца преди вота, са ясни едвам 4 кандидатури за президент: актуалният държавен глава Румен Радев, Цвета Кирилова, проф. Александър Томов и Йоло Денев. Доста „ екзотична “ (да не кажа напряко несериозна) конкуренция на настоящия президент! Някои политически субекти към този момент оповестиха очевидно или шепнешком поддръжка за Радев. От Движение за права и свободи обявиха, че са против президента (с което в действителност вършат мечешка услуга на евентуалния му главен конкурент). ГЕРБ и „ Демократична България “ към този момент изчакват. Изчакват и другите патриотични обединения, само че поради настоящето им положение надали можем да чакаме да извадят обща кандидатура. Някъде тук спирам с опитите за справедлив разбор и преминавам искрено на пропагандна теза, а точно: Румен Радев не би трябвало да печели втори мандат. Казвам го напълно ясно и намерено, а пък всеки е свободен да ме назовава както си ще. Защо? За изтичащия първи мандат на Радев е писано задоволително. Прекалено проруската му геополитическа ориентировка не подхожда на държавен глава на една горда и със самочувствие нация, каквато би трябвало да е нашата (макар че в някои среди евентуално считат да извадят против Радев претендент със също толкоз прекомерно, единствено че прозападна геополитическа ориентация). Но даже това не е главният проблем. Тук не става дума за самия Радев (който в същото време е един ослепителен боен пилот), а за радевщината, която наложи като политически жанр. Тежко опълчване на едни българи против други. Злоба, дребнава злопаметност и реваншизъм, зле прикрити като „ изчегъртване “ на предходната власт. Низост и непочтеност, прозиращи от дейностите на „ неговите хора “ във властта. Вътрешният министър, назначен от Радев, назова български жители „ някогашни хора “. В духа на най-мракобесния сталинизъм. „ Изчегъртани “ от здравната система бяха топ експерти като проф. Тодор Кантарджиев и проф. Асен Балтов. Вторият беше даже уволнен като практикуващ доктор! Хора от екипа на Радев паднаха толкоз ниско, че да уволнят два пъти един и същи човек! Първото му служебно държавно управление уволни юриста Любомир Талев от длъжността шеф на „ Дирекция Съвет към законодателството “ при Министерство на правораздаването, откакто хора от Министерския съвет и Министерство на правораздаването по най-долен метод се пробваха да си измият ръцете с него, наклеветявайки го, че без да пита е разгласил един противоречив проектозакон. Нещо повече, те даже му стопираха служебния телефон, с цел да не успее да се отбрани пред медиите. В последна сметка обаче Талев съумя освен да почисти името си, само че и да ги разобличи, и след това бе върнат на поста си. Е, 4 години по-късно откриха метод да му отмъстят… Най-тъжното е, че знак на цялата тази скотщина е български офицер, освен това от „ най-благородния “ жанр войски. Затова прекъсването му е въпрос на чест. Смея да настоявам, че показвам мнението на всички, които са отвратени от проявленията на „ модела Радев “.  Благородство против подлост! Сега идва въпроса: по какъв начин? В момента няма политическа фигура, която може да победи Радев в мажоритарен дуел. Твърде доста политически сили стоят зад него – Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, ИБГНИ, новият план на Кирил Петков и Асен Василев… Печелившата кандидатура е на безпартиен, одобрен в своята област експерт, който да бъде повдигнат от предприемчив комитет и припознат от прекомерно разнородни гласоподаватели – на ГЕРБ, на по-голямата част от „ демократичната общественост “, на патриотичния сегмент… И е извънредно време да бъде издигната (даже закъснява). Нека от ГЕРБ да не се изкушават да издигат собствен претендент с мисълта да „ дърпа парламентарните листи “. Анти-ГЕРБ настроенията измежду обществото към момента са мощни и това би бламирало обединяване на анти-Радевия избор. Нека и от „ Демократична България “, в случай че желаят да разсеят подозренията, че мълчешком играят в поддръжка на Румен Радев, да припознаят един подобен самостоятелен претендент. Нека, в случай че може, „ тънките “ партийни сметки за някое и друго депутатско кресло допълнително да правят отстъпка на националния интерес. По-нагоре обясних за какво. А, и още нещо: би било доста добре този самостоятелен претендент да е доктор по специалност. Очаква се в деня на изборите значително български жители неотдавна да са погребали свои близки поради ковид-пандемията, а други да са уплашени и/или обезверени. В подобен миг по натурален метод очакванията се концентрират у претендент с лекарска специалност. Или както се споделя в молитвата на св. Франциск от Асизи „ където има ненавист, дано садя обич, където има рана - благосклонност, където има подозрение - религия, където има обезсърчение – вяра “. *** Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България