А бизнеса – кучета го яли
Димитър Петров, коментар за Tribune.bg
Миналата седмица вицепремиерът Асен Василев съобщи, че „ от пазара би трябвало да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели “ – визирайки тези, които заплащат ниски заплати и по този начин трансформират чиновниците си в „ работещи небогати “. Дори да се абстрахираме от обстоятелството, че това се споделя от човек, чиято лична компания преди години е била оповестена в разпродажба, самото обръщение е повече от стряскащо. Защото издава настройки за (неадекватна) държавна интервенция в делата на частния бранш. А както видяхме през последните години, най-успешните сектори са точно тези, в които страната най-рядко се намесва.
Би могло да се одобри, че шеф, който заплаща заплати по 800 лв. месечно, е „ неприятен “ - спрямо оня, който заплаща по 1 800 лв., примерно. Лош е, тъй като не съумява да вкара организация за по-висока продуктивност на труда, а оттова и да осъществя по-голяма облага, от която да заплаща повече на служащите. А може и да го реализира, само че се възползва от обстоятелството, че никой в близост не предлага повече.
Само че процесът е двустранен. За да получава висока заплата, един служащ би трябвало да предлага против това някакви по-специални, „ скъпи “ умения.
Ако някой работи за 800 лв. на месец, значи (към момента) не може да си откри работа за повече. А в случай че страната накаже „ неприятния “ му шеф, служащият няма да стартира да взема 1 800 лв., а ще отиде на трудовата борса. Това ли желае страната?
И не е ли по-добре властта да се замисли по какъв начин да подтиква икономическата интензивност там, където заплатите са ниски (конкуренцията ражда качество, т.е. по-високи заплати), вместо да се пробва по неестествен метод да подвига приходите – нещо, което потвърдено не работи?
Преди години, Жан Виденов назова представителите на прохождащия тогава частен бранш „ чорбаджии-изедници “. Помним по какъв начин приключи неговото ръководство (за тези, които не помнят – доларът от 80 стана 3 000 лв., респективно заплатите паднаха до 10-ина $, а в един миг даже нямаше самун по магазините).
Твърде допустимо е обаче това да е преднамерена провокация за отклонение на вниманието. Асен Василев сигурно е наясно, че в обществото към този момент бълбука напрежение, обвързвано с повишаващите се сметки. И се пробва превантивно да отклони публичния яд в посока на бизнеса, да речем.
Същият бизнес, който понася на гърба си високите сметки за ток, до момента в който за семействата работи мораториум (за минусите на тази процедура към този момент писах).
Междувременно продължава терорът по отношение на заведенията – най-новите ограничения лимитират работното време до 22.00 ч. Което в допълнение удря сектора, изключително в „ нощната “ му част. А както ми показа съпредседателя на БАЗ Павлин Петров, 80% от личния състав към този момент е имунизиран. Което евентуално го прави най-ваксинирания бранш в обществото – доста над междинното равнище (за съпоставяне, до наскоро равнищата на имунизация измежду лекарите бяха единствено към 5 пункта над междинните, а и при учителите нещата по никакъв начин не са розови). И за премия – още усложнения. А не трябваше ли имунизацията да е път към отпадане на рестриктивните мерки?
В средата на януари военният цех „ Арсенал “ в Казанлък затвори порти и пусна 7 000 души в насилствен отпуск. Заради нарасналите цени на консумативите, горивата и силата. Това го разбрахме от медиите. А какъв брой още бизнеси са затворили по аналогични аргументи, можем единствено да гадаем…
Изобщо, сега най-важното решение, което Кирил Петков и Асен Василев би трябвало да намерят, е по какъв начин да компенсират бизнесите, които излизат от строя. И изобщо не му е времето да разсъждават кои работодатели са „ некомпетентни и некадърни “ и кои – не.
За месец и половина на власт, настоящето държавно управление няма по какъв начин да е отговорно за високите цени на тока. Но когато хората остават без работа и в неспособност да си платят сметките, няма да им е до това кой е отговорен – те просто ще излязат на улицата, както през февруари 2013-а година. За Петков не знам, само че Василев по това време беше в България (именно тези митинги доведоха първото служебно държавно управление, в което беше министър). Така че…
„ Промяната “ пристигна със поръчката да пребори корупцията. През лятото на 2020-а година това беше главният движещ претекст в обществото. Сега обаче целите наподобяват заменени. Проучване на „ Тренд “ сочи, че 44% от българите считат за максимален проблем ценовия потрес (срещу едвам 11%, които слагат преди всичко корупцията).
А това е проблем, който не се взема решение посредством борбата на властта с частния бранш. Макар да наподобява привлекателно от популистка позиция.
***
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.
Миналата седмица вицепремиерът Асен Василев съобщи, че „ от пазара би трябвало да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели “ – визирайки тези, които заплащат ниски заплати и по този начин трансформират чиновниците си в „ работещи небогати “. Дори да се абстрахираме от обстоятелството, че това се споделя от човек, чиято лична компания преди години е била оповестена в разпродажба, самото обръщение е повече от стряскащо. Защото издава настройки за (неадекватна) държавна интервенция в делата на частния бранш. А както видяхме през последните години, най-успешните сектори са точно тези, в които страната най-рядко се намесва.
Би могло да се одобри, че шеф, който заплаща заплати по 800 лв. месечно, е „ неприятен “ - спрямо оня, който заплаща по 1 800 лв., примерно. Лош е, тъй като не съумява да вкара организация за по-висока продуктивност на труда, а оттова и да осъществя по-голяма облага, от която да заплаща повече на служащите. А може и да го реализира, само че се възползва от обстоятелството, че никой в близост не предлага повече.
Само че процесът е двустранен. За да получава висока заплата, един служащ би трябвало да предлага против това някакви по-специални, „ скъпи “ умения.
Ако някой работи за 800 лв. на месец, значи (към момента) не може да си откри работа за повече. А в случай че страната накаже „ неприятния “ му шеф, служащият няма да стартира да взема 1 800 лв., а ще отиде на трудовата борса. Това ли желае страната?
И не е ли по-добре властта да се замисли по какъв начин да подтиква икономическата интензивност там, където заплатите са ниски (конкуренцията ражда качество, т.е. по-високи заплати), вместо да се пробва по неестествен метод да подвига приходите – нещо, което потвърдено не работи?
Преди години, Жан Виденов назова представителите на прохождащия тогава частен бранш „ чорбаджии-изедници “. Помним по какъв начин приключи неговото ръководство (за тези, които не помнят – доларът от 80 стана 3 000 лв., респективно заплатите паднаха до 10-ина $, а в един миг даже нямаше самун по магазините).
Твърде допустимо е обаче това да е преднамерена провокация за отклонение на вниманието. Асен Василев сигурно е наясно, че в обществото към този момент бълбука напрежение, обвързвано с повишаващите се сметки. И се пробва превантивно да отклони публичния яд в посока на бизнеса, да речем.
Същият бизнес, който понася на гърба си високите сметки за ток, до момента в който за семействата работи мораториум (за минусите на тази процедура към този момент писах).
Междувременно продължава терорът по отношение на заведенията – най-новите ограничения лимитират работното време до 22.00 ч. Което в допълнение удря сектора, изключително в „ нощната “ му част. А както ми показа съпредседателя на БАЗ Павлин Петров, 80% от личния състав към този момент е имунизиран. Което евентуално го прави най-ваксинирания бранш в обществото – доста над междинното равнище (за съпоставяне, до наскоро равнищата на имунизация измежду лекарите бяха единствено към 5 пункта над междинните, а и при учителите нещата по никакъв начин не са розови). И за премия – още усложнения. А не трябваше ли имунизацията да е път към отпадане на рестриктивните мерки?
В средата на януари военният цех „ Арсенал “ в Казанлък затвори порти и пусна 7 000 души в насилствен отпуск. Заради нарасналите цени на консумативите, горивата и силата. Това го разбрахме от медиите. А какъв брой още бизнеси са затворили по аналогични аргументи, можем единствено да гадаем…
Изобщо, сега най-важното решение, което Кирил Петков и Асен Василев би трябвало да намерят, е по какъв начин да компенсират бизнесите, които излизат от строя. И изобщо не му е времето да разсъждават кои работодатели са „ некомпетентни и некадърни “ и кои – не.
За месец и половина на власт, настоящето държавно управление няма по какъв начин да е отговорно за високите цени на тока. Но когато хората остават без работа и в неспособност да си платят сметките, няма да им е до това кой е отговорен – те просто ще излязат на улицата, както през февруари 2013-а година. За Петков не знам, само че Василев по това време беше в България (именно тези митинги доведоха първото служебно държавно управление, в което беше министър). Така че…
„ Промяната “ пристигна със поръчката да пребори корупцията. През лятото на 2020-а година това беше главният движещ претекст в обществото. Сега обаче целите наподобяват заменени. Проучване на „ Тренд “ сочи, че 44% от българите считат за максимален проблем ценовия потрес (срещу едвам 11%, които слагат преди всичко корупцията).
А това е проблем, който не се взема решение посредством борбата на властта с частния бранш. Макар да наподобява привлекателно от популистка позиция.
***
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ