Димитър Петров е от онези мениджъри, които говорят с увереност,

Димитър Петров е от тези мениджъри, които приказват с убеденост, само че и със невзискателност, когато описват за своя професионален път. С опит, насъбран в едни от най-динамичните софтуерни браншове в Европа, той през днешния ден стои отпред на ИТ хъба на групата ФЬОНИКС в България – вторият по значителност цифров център на компанията в Европа. Завръщането му в България през 2020 година не е просто завръщане към корените, а съзнателен избор – да бъде част от новото цифрово лице на опазването на здравето на Стария континент.

„ България постоянно е била страна с голям капацитет. Тук има хора с изключителни механически умения, само че най-ценното е желанието за развиване и рационализиране, “ споделя Димитър. Решението групата ФЬОНИКС да избере точно България като локация за втория си ИТ център не е инцидентно. След изчерпателен разбор на 29 страни, страната ни изпреварва своите съперници, в това число Румъния, с помощта на качеството на локалните ИТ експерти и софтуерната екосистема.

Пътят към дигитализацията на опазването на здравето в България

През последните години опазването на здравето в България претърпява забележителна цифрова промяна. Въвеждането на електронни предписания, развиването на телемедицината и стартирането на голям брой стартъпи в бранша са стъпки в вярната посока. Но все пак, страната към момента е изправена пред обилни провокации.

„ Едно от най-големите провокации в България е културата – както на пациентите, по този начин и на част от експертите в опазването на здравето. Липсата на доверие към институциите също играе огромна роля, “ изяснява Димитър. Според него, единствено когато страната, бизнесът и жителите работят дружно, могат да се преодолеят тези бариери.

Интересни планове и нововъведения на ИТ хъба

Един от новаторските планове на ФЬОНИКС е обвързван с създаването на умни диспенсъри за медикаменти. Тези устройства, които към този момент се употребяват в Норвегия, Финландия и Швеция, имат капацитета да трансформират метода, по който възрастните пациенти получават своите лекарства.

„ Представете си устройство, което разпознава пациента посредством пръстов отпечатък и дозира медикаментите съгласно предписанието, без риск от неточности или злоупотреби. Тези диспенсъри могат да спестят на лекарите стотици километри път всеки месец и да подобрят здравето на пациентите, “ споделя Димитър с възторг.

Технологията зад тези устройства разчита на изкуствен интелект и разбор на данни, с цел да се предскажат възможни дефицити на медикаменти и да се усъвършенства тяхното систематизиране.

„ В нашите хранилища огромна част от процесите към момента се правят ръчно, само че с помощта на логаритми за прогнозиране, основани на машинно образование, можем да предвидим по кое време и къде ще има дефицит на съответно лекарство. Това е голям скок в успеваемостта, “ добавя Димитър.

Изкуственият разсъдък: бъдещето на опазването на здравето

Изкуственият разсъдък (AI) не е просто фешън дума във ФЬОНИКС – той е залегнал в основата на част от новаторските планове, които се създават в българския ИТ хъб. От оптимизация на процеси до клинични изследвания, AI намира своето място във всяка стъпка на дигитализацията на опазването на здравето.

„ AI няма да размени хората, само че ще промени метода, по който работим. Ще ни направи по-ефективни и ще разреши на експертите да се концентрират върху стратегически значимите задания, “ безапелационен е Димитър.

Събирането и обработката на данни също е от основно значение. Българският екип на ИТ хъба на ФЬОНИКС към този момент консолидира информация от всички 29 пазара, на които групата оперира. Тези данни се употребяват за основаване на логаритми, които могат да предскажат трендове, да усъвършенстват процеси и да подобрят крайните резултати за пациентите.

Българският ИТ хъб: от дребен офис до основен състезател

Когато ФЬОНИКС започва своя ИТ хъб в България, той безусловно стартира от нула. Днес, единствено няколко години по-късно, екипът надвишава 100 души и прогнозите сочат, че през 2025 година ще нарасне до 150 експерти.

„ Ние не просто наемаме хора. Търсим експерти, които имат предпочитание да се развиват и да бъдат част от нещо значимо. Вярвам, че мотивацията е по-ценна от всяко техническо умеене, “ споделя Димитър.

Компанията залага на хибриден модел на работа, като дава опция на чиновниците си да балансират сред професионалния и персоналния живот. „ За нас е значимо да изградим мощна вътрешнофирмена просвета, която да стимулира и сплотява хората, “ добавя той.

Бъдещето на ФЬОНИКС Фарма ИТ сървисиз в България

Плановете на ИТ хъба в България са амбициозни. Сред целите са разширението на екипа, въвеждането на нови услуги и създаването на още новаторски решения, които да трансформират европейското опазване на здравето.

„ Искаме да бъдем водещи във всички новаторски планове на групата. Нашата цел е да сътворяваме артикули, които имат световно значение и действителна стойност за крайните консуматори, “ акцентира Димитър.

Един от основните планове в близко бъдеще е внедряването на SAP SuccessFactors, цифрова HR платформа, която ще обхване над 8,500 чиновници на компанията в пет страни. Интересното е, че целият развой по разработка и поддръжка ще бъде воден от българския екип.

Историята на Димитър Петров и екипа му във ФЬОНИКС Фарма ИТ сървисиз е въодушевяващ образец за това по какъв начин гениите и упоритостите на българските експерти могат да трансформират цели промишлености. С ясна визия, мощна корпоративна просвета и ангажираност към нововъведенията, ФЬОНИКС Фарма ИТ сървисиз продължава да утвърждава България като основен състезател на европейската цифрова карта.

„ Бъдещето е цифрово и ние сме тук, с цел да го създадем, “ приключва Димитър с усмивка.