Димитър Ораховац е български лекар физиолог. Професор, а после и

Димитър Ораховац е български доктор физиолог. Професор, а след това и учен на Българска академия на науките. Посвещава години от живота си на науката.

Роден е през 1892 година в Ловеч в семействота на доктор Петър Ораховац, който е непоколебим човек, дълготраен шеф на Народното здраве. Семейството се преселва в София.

Като възпитаник в учебното заведение на ул. „ Московска “, шефът Станимир Станимиров видял, че Димитър Ораховац минава извън на стената на горния етаж от един прозорец на различен с риск да падне долу. „ Изтръпнах, когато вечерта шефът пристигна у дома, позвъни и татко ми му отвори вратите “. Още от входа Станимиров споделил на бащата: „ Днес ударих на Митко един пестник в учебното заведение “. Строгият татко запитал: „ Само един пестник ли му ударихте, трябваше още един да му завъртите! “ След това родителят поканил госта да седне и поръчал на жена си да свари две тежки кафета.

Бъдещият учен учи медицина в Мюнхен, само че експлоадирането на Балканската война през 1912 година прекъсва следването му. Завръща се в България и постъпва като доброволец във военно-санитарната работа на Червен кръст. Участва в Първата международна война.

През 1919 година се завръща в Мюнхен, с цел да продължи с науките. Дипломира се като доктор и пази докторска дисертация под управлението на професор Хуго Кемерер.

Академичната си кариера Димитър Ораховац стартира като помощник в клиниката на проф. Моллов, а след това става помощник в катедрата по физиология и физиологична химия. През 1927 година е към този момент доцент и оглавява катедра.

Бил обективен човек. Когато се провеждали приемни  изпити за претендент студенти съществувала следната процедура: при двама студенти с идентичен бал, да се тегли чоп сред двамата, който завоюва да бъде признат. Но в такива случаи Ораховац разрешавал да бъдат признати и записани и двамата претенденти с идентичен бал. Обичал да споделя: „ Където могат да се обучат 100 души, може да се изучи и още един! “

За първи път у нас той показва по време на лекции опити върху животни – жаби, зайци, котки, гълъби и кучета. Студентите му виждат образно процеси, които се случват в живия организъм и надлежно се приказва и разяснява за тях по време на лекцията. Ораховац в никакъв случай не прибързвал в заключенията. „ Един опит или едно наблюдаване не значи нищо “, казвал той.

Бай Георги, добър чиновник в постройката на университета решил да отбелязва с молив по една чертичка на вратата на огромен долап в коридора всякога, когато изнасяли на открито натрупа на оперирано животно след опити в часовете на Ораховац. Когато броят на оперираните кучета наближил хиляда, той спрял. Старият долап бил сменен с нов и към този момент там нямало по какъв начин да се драска.

Набавянето на животни за опити и демонстрации по време на лекции създавало доста компликации на двама чиновници, които трябвало да ги доставят. Те търсели кучета в крайните квартали на София, в известния „ Цигански квартал “. Жабите се набавяли през есента от други двама чиновници против дребно заплащане. Ораховац вадел от джоба на жилетката си един-два лв., с цел да купи скачащите животинки. После се поставяли в специфичен циментов контейнер. При огромен мраз те замръзвали и ставали чупливи. След като времето се затоплело те се размразявали и започвали да скачат.

Не по-малък проблем бил и заравянето на труповете на кучетата. Тогава в столицата няма екарисаж, не съществува никаква опция те да бъдат изгаряни. Имало единствено едно решение, само че нелегално. Да се заравят труповете в дребния двор на факултета. Със сигурност се очаквали неприятности със съседите в близката кооперация, както и началника на „ Отдел непорочност “ в София, който надига глас освен срещу кучетата, само че и внасянето на трупове в анатомичните зали. Заравянето се правило единствено вечер, когато се стъмни.

Един чиновник от катедрата по хигиена, който не знаел тази загадка решил един път да озелени двора. Но разкопал земята таман там, където погребвали кучетата. Оставало още малко до момента в който стигне до кости. Но се намерил човек да го спре и двора на факултета по този начин си останал неприветлив.

По време на бомбардировките на София катедрата по физиология и физиологична химия е евакуирана в тогавашното село Осмо Калугерово. С набирането на животни за опити към този момент не съществували компликации. Бай Георги събирал жаби и купувал кучета евтино. Труповете на оперираните животни отнасяли водите на река Осъм, която минавала до селото. Проф. Ораховац и там не спирал със своите опити. Преди това студентите са евакуирани по родните места, само че се събират за лекции таман в село Осмо Калугерово. По време на една лекция е дадена въздушна паника и всички трябвало да изоставен учебното заведение, където е евакуирана катедрата. Преподавател и студенти отиват на полето. На намерено траяла лекцията за щитовидната жлеза, до момента в който прелитали американските самолети.

Условията, в които Ораховац прави своите опити били извънредно неприятни. Нямало инсталация, държавното управление отпускало оскъдни средства и се налагало той да заплаща от джоба си нужното за работата му. Стигало се до там, че брачната половинка му носела от къщи сапун и кърпи за измиване след интервенции. 

Заедно с един от своите асистенти Димитър Ораховац конструира уред – онкограф. Той дефинира количеството кръв, което протича през вътрешните органи в даден миг. С тази инсталация Ораховац прави доста свои открития.

По това време няма отпечатани учебници и пособия и Ораховец превежда на български език учебник на Хьобер, който студентите употребяват години наред. 

Той имал подарък слово и говорел респектиращо пред студентите. Стоял постоянно изправен пред катедрата. Понякога пред себе си има мемоари, само че съвсем не поглежда в тях. По някое време някой дръзновен студент се обажда, че Ораховац приказва на висок жанр и не го схващат. А той отговарял: „ Има забавачници, там се приказва на елементарен език! “

Изпитите при него не минавали леко. Въпросите му са написани върху билети, по три или четири. По време на сесия всички старателно се готвят и получавали най-високата оценка доста добър 5. Ораховац държал на теорията в дисциплината си и по-малко обръщал внимание на практическия изпит, който също не бил лек, само че задавал лесни на практика въпроси. Един от тях е обвързван с премерване на кръвното налягане. Понякога Ораховац се шегувал с някой студент: „ Колега, изкарахте ли го 200? “

Той е обичан от студентите. Внимателен е в общуването с тях, държи се доброволно. Вратата на кабинета му е постоянно отворена за всеки, който има въпроси към него от региона на физиологията и медицината. Разговаря с тях и по житейски въпроси, споделя за Балканската война, когато е бил доктор – доброволец в Дедеагач. Организира им постоянно екскурзии.

През 1924 година студентите на Софийски университет стачкували срещу високите такси. Но когато Ораховац влиза в залата за на практика извършения по физиология и химия вижда, че са пристигнали трима студенти. Тогава ги изгонил от залата с думите: „ Вашите сътрудници стачкуват, вие какво търсите тук “.

Акад. Димитър Ораховац е избиран девет години поредно за Декан на Медицинския факултет. От 1945 до 1947 година е ректор на Софийски университет. Става Научен секретар на Българска академия на науките. Директор е на Института по физиология при Българска академия на науките. Всичките му административни задължения заемат огромна част от времето. Така и не съумява да напише собствен учебник за студенти, в който да разгърне знанията си в дисциплината, в която преподава, въпреки, че имал контракт с издателство „ Медицина и физкултура “.

Той получава самопризнание и в чужбина – член е на Физиологическото сдружение във Англия и почетен член на Берлинското здравно сдружение.