Съпруг пусна жалба срещу жена си, че не му издала касов бон
Димитър Маргаритов е роден на 31 юли 1975 година Завършва право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, като през 2000 година получава юридическа дееспособност. От началото на 2001 година работи в Министерството на външните работи, в началото като юрист, а в интервала април 2004 - март 2006 година е шеф на Дирекция „ Управление на собствеността “. От средата на 2006 година до края на 2009 година е шеф на Дирекция „ Държавна благосъстоятелност и капиталова политика “ в Министерството на образованието и науката. От октомври 2009 година е на работа в Министерството на районното развиване и благоустройството, където оглавява Дирекция „ Обществени поръчки “. В интервала от ноември 2011 година до март 2015 година работи като специалист и шеф на отдел в Държавно дружество „ Ръководство на въздушното придвижване “. Има специализации и спомагателна подготовка в региона на подготовката на администрацията за дейно асимилиране на средствата от Структурните фондове на Европейски Съюз, ръководството на системи за обезпечаване на осведомителната сигурност, както и в региона на корпоративните финанси и счетоводните стандарти. С Решение на Министерския съвет No153 от 12 март 2015 година е избран за ръководител на Комисията за отбрана на потребителите.
- Г-н Маргаритов, какви са най-честите тъжби, които постъпват в Комисия за отбрана на потребителите?
- През последните години от ден на ден хора се обръщат към нас, подавайки тъжби и сигнали. За миналата 2017 година те са 23 303, което е респектиращ размер. Често обаче ни търсят и за съвещания, без да има претърпяна потребителска несполука, тъй че ние сме една от най-често търсените институции във връзка с опция за реакция. Ако се опитаме да създадем ранглиста по тематики и проблеми, по които най-често ни търсят потребителите, се получава следната картина: към половината от жалбите са за претенция на дефектни артикули или отвод на търговеца да почете претенцията на потребителя, че стоката е дала някакъв недостатък в границите на гаранционния интервал и надлежно - да го в профил.
Сферите, в които най-често се случва това, са електронните съобщителни услуги и информационна техника - към 20% от общия брой и 17-18% енергийни и ВиК оператори. По-нататък в класацията са аудио-визуална техника, битови уреди, артикули за бита, дрехи, обувки. Това е огромно предизвикателство за нас, за-
щото се стремим да откликнем на всеки един сигнал - да правим инспекция и там, където нещо не е наред, освен да глобяваме нарушителя, само че и да създадем
по този начин, че потребителят да получи обективна отплата.
Направили сме отрицателна ранглиста на 10-те най-често срещани нелоялни практики и проблеми. Освен дефектните артикули и областите, в които най-често се срещат, има и други значими тематики и проблеми, да вземем за пример подправените понижения и промоции, таксуването на повисока от оповестената цена, онлайн покупките и не на последно място - бързите заеми, качеството на туристическите артикули, договорите отвън комерсиалния обект. Има и нещо ново, което все по-активно навлиза в търговията и визира потребителите. Това са покупко-продажби на правилото на така наречен споделена стопанска система - неща, които циркулират в обществените мрежи за предложение на разнообразни артикули и услуги.
- А от какво най-често се оплакват потребителите от Пловдив и региона?
- И тук не вършат изключение, както и в народен мащаб, жалбите за рекламации. За Пловдив сме разпознали, че множеството тъжби са за битова техника - климатици, готварски печки, перални, също и за някои услуги, като изработването на дограма и порти. Имаме и недоволства против подправени промоции и понижения, при които липсват наличия, или пък стоките се таксуват на постоянните им цени при оповестени по-ниски с аргумента, че срокът на дадената промоция е изминал.
- Посочете най-куриозната тъжба, която сте получили?
- От експертна позиция имаме неоснователни тъжби, само че се срещат и хумористични и куриозни. Сещам се за случай, при който брачен партньор се бе оплакал от брачната половинка си, която работела в търговски обект, откакто той направил покупка, тя не му издала касов бон. Освен куриозния детайл, че това се случва сред съпрузи, в проблема е налице и основателната рекламация, че при комерсиална договорка, без значение кой е консуматор и търговец, законът изисква издаването на подобен бон.
- Има ли механизми за надзор и налагане на наказания при нарушавания и нерегламентирана търговия през обществените мрежи, в частност през Facebook?
- Това е прекомерно сериозен и многопластов въпрос. Първо, тъй като във връзка с онлайн търговците получаваме от ден на ден тъжби. Статистиката сочи, че към 30% са българските консуматори, които пазарят в интернет. Търговията посредством обществените мрежи е тип шерване на информация. Няма обаче съответна наредба нито на европейско, нито на национално ниво.
Коментирали сме по този въпрос нуждата от регулация, само че няма по какъв начин да бъде основана единствено на национално равнище, защото приказваме за съществено трансгранично другарство. Практически никое национално право не би могло да контролира връзките при този продан на информация. Доколкото ми е известно, Европейската комисия поде самодейност и на среща с мениджърите на най-големите обществени мрежи е бил издигнат въпросът за това да бъде припозната в известна степен отговорността на обществените мрежи във връзка с комерсиалните известия, които някои консуматори излъчват.
Като условията тук са разпоредбите да се приближават до тези в онлайн търговията и опция за правосъдни каузи в страната, в която е разположен потребителят, ощетен от комерсиалната договорка. Би трябвало админите на комерсиалните мрежи да имат ангажимент да оповестяват, когато става въпрос за търговски известия с комерсиален детайл.
- Прецедент или честа процедура е банка да не извърши в точния момент трансфер на парична сума, от което потребителят търпи спомагателни загуби? Визирам случая с Райфайзенбанк, при който банков чиновник не е превел по сметка на Национална агенция за приходите „ подредени “ пари за налози от клиент.
- Сравнително дребен е процентът на жалбите против активността на банковите и небанковите институции. Но там проблемите са по-сериозни като естество поради по-големи финансови загуби, които търпят потребителите. Но подобен вид платежни разногласия се вземат решение от помирителна комисия, която действа към КЗП. При случаите, които завършват с помирително съглашение, са задоволени и двете страни по разногласието.
- От началото на тази година КЗП започва няколко осведомителни акции. Какви са упованията особено от акцията по отношение на рисковете и опциите на бързите заеми, от които доста хора се опариха?
- Да, тази тематика е много сензитивна, тъй като хората, които прибягват към този тип заеми, са в последна потребност. Надяваме се все по-малко да се подвеждат и заблуждават от неточно показани предложения. Стремим се, преди да се е стигнало до казуса, потребителите да съумеят да го разпознават. Когато приказваме за бързи заеми, би трябвало да се обръща внимание на няколко значими неща. Важното обаче е, преди подписването на контракта, да бъде пожелан от кредитодателя така наречен общоприет европейски формуляр. Той съдържа всички значими реквизити на бъдещия контракт за заем.
Необходимо е да се впишат, с изключение на сумите, които се получават лихвите, периодите, всички допълнител-
ни условия, като поръчители и така нататък Но ние търсим опция да разпростирам освен осведомителни акции във връзка с потребителите, само че и към търговците от разнообразни браншове и сектори. В резултат от контролната активност виждаме, че има нарушавания, които не се правят съзнателно, тъй че действаме и в двете направления.
- Все отново огромните борби, които води КЗП, са тъкмо против 9 компании за бързи заеми. На какъв стадий са делата против тях и може ли да посочите кои са те, за да се предпазят потребителите?
- Делата са на друг стадий. Не е желателно да се упоменават имена, до момента в който няма решения. Важно е, че сме ревизирали изискванията, при които дават заеми над 50 сдружения, които са получили регистрация в Българска народна банка за такава активност. При съвсем всички сме разкрили някакви проблеми. В всеобщия случай те се съгласиха да ги отстранят, с цел да не се стига до съда, като се изключи тези 9.
- На фона на многочислените тъжби, които се получават в КЗП посредством регионалните офиси в страната, разполагате ли с задоволително фрагменти, които да вършат инспекции и да дават отговор на жалбите?
- Без да се окайвам, бих споделил, че имаме продължителен дефицит на фрагменти. Разполагаме едвам със 100 души за цялата страна. Да не забравяме, че имаме и годишна план-програма, по която реализираме регулярни и планувани инспекции. След отшумяване на Великденските празници насочваме напъните си към идния летен сезон. Целта ни е авансово да обхванем част от обектите, където в предходни интервали сме установили проблеми, и да забележим дали те са отстранени. Да се подсигурява и естественото посрещане на първите туристи, които започнаха да идват.
Освен в областта на туризма, са и акциите, които произтичат и от общоевропейския продан на информация за рискови артикули. Но една оптимизация да разполагаме с повече хора би била добре пристигнала. Говорим за електронно ръководство, за стесняване на администрацията, тъй че би трябвало да
се съобразяваме с трендовете и да държим високо равнище без ненужно разсипничество. /Марица.бг
- Г-н Маргаритов, какви са най-честите тъжби, които постъпват в Комисия за отбрана на потребителите?
- През последните години от ден на ден хора се обръщат към нас, подавайки тъжби и сигнали. За миналата 2017 година те са 23 303, което е респектиращ размер. Често обаче ни търсят и за съвещания, без да има претърпяна потребителска несполука, тъй че ние сме една от най-често търсените институции във връзка с опция за реакция. Ако се опитаме да създадем ранглиста по тематики и проблеми, по които най-често ни търсят потребителите, се получава следната картина: към половината от жалбите са за претенция на дефектни артикули или отвод на търговеца да почете претенцията на потребителя, че стоката е дала някакъв недостатък в границите на гаранционния интервал и надлежно - да го в профил.
Сферите, в които най-често се случва това, са електронните съобщителни услуги и информационна техника - към 20% от общия брой и 17-18% енергийни и ВиК оператори. По-нататък в класацията са аудио-визуална техника, битови уреди, артикули за бита, дрехи, обувки. Това е огромно предизвикателство за нас, за-
щото се стремим да откликнем на всеки един сигнал - да правим инспекция и там, където нещо не е наред, освен да глобяваме нарушителя, само че и да създадем
по този начин, че потребителят да получи обективна отплата.
Направили сме отрицателна ранглиста на 10-те най-често срещани нелоялни практики и проблеми. Освен дефектните артикули и областите, в които най-често се срещат, има и други значими тематики и проблеми, да вземем за пример подправените понижения и промоции, таксуването на повисока от оповестената цена, онлайн покупките и не на последно място - бързите заеми, качеството на туристическите артикули, договорите отвън комерсиалния обект. Има и нещо ново, което все по-активно навлиза в търговията и визира потребителите. Това са покупко-продажби на правилото на така наречен споделена стопанска система - неща, които циркулират в обществените мрежи за предложение на разнообразни артикули и услуги.
- А от какво най-често се оплакват потребителите от Пловдив и региона?
- И тук не вършат изключение, както и в народен мащаб, жалбите за рекламации. За Пловдив сме разпознали, че множеството тъжби са за битова техника - климатици, готварски печки, перални, също и за някои услуги, като изработването на дограма и порти. Имаме и недоволства против подправени промоции и понижения, при които липсват наличия, или пък стоките се таксуват на постоянните им цени при оповестени по-ниски с аргумента, че срокът на дадената промоция е изминал.
- Посочете най-куриозната тъжба, която сте получили?
- От експертна позиция имаме неоснователни тъжби, само че се срещат и хумористични и куриозни. Сещам се за случай, при който брачен партньор се бе оплакал от брачната половинка си, която работела в търговски обект, откакто той направил покупка, тя не му издала касов бон. Освен куриозния детайл, че това се случва сред съпрузи, в проблема е налице и основателната рекламация, че при комерсиална договорка, без значение кой е консуматор и търговец, законът изисква издаването на подобен бон.
- Има ли механизми за надзор и налагане на наказания при нарушавания и нерегламентирана търговия през обществените мрежи, в частност през Facebook?
- Това е прекомерно сериозен и многопластов въпрос. Първо, тъй като във връзка с онлайн търговците получаваме от ден на ден тъжби. Статистиката сочи, че към 30% са българските консуматори, които пазарят в интернет. Търговията посредством обществените мрежи е тип шерване на информация. Няма обаче съответна наредба нито на европейско, нито на национално ниво.
Коментирали сме по този въпрос нуждата от регулация, само че няма по какъв начин да бъде основана единствено на национално равнище, защото приказваме за съществено трансгранично другарство. Практически никое национално право не би могло да контролира връзките при този продан на информация. Доколкото ми е известно, Европейската комисия поде самодейност и на среща с мениджърите на най-големите обществени мрежи е бил издигнат въпросът за това да бъде припозната в известна степен отговорността на обществените мрежи във връзка с комерсиалните известия, които някои консуматори излъчват.
Като условията тук са разпоредбите да се приближават до тези в онлайн търговията и опция за правосъдни каузи в страната, в която е разположен потребителят, ощетен от комерсиалната договорка. Би трябвало админите на комерсиалните мрежи да имат ангажимент да оповестяват, когато става въпрос за търговски известия с комерсиален детайл.
- Прецедент или честа процедура е банка да не извърши в точния момент трансфер на парична сума, от което потребителят търпи спомагателни загуби? Визирам случая с Райфайзенбанк, при който банков чиновник не е превел по сметка на Национална агенция за приходите „ подредени “ пари за налози от клиент.
- Сравнително дребен е процентът на жалбите против активността на банковите и небанковите институции. Но там проблемите са по-сериозни като естество поради по-големи финансови загуби, които търпят потребителите. Но подобен вид платежни разногласия се вземат решение от помирителна комисия, която действа към КЗП. При случаите, които завършват с помирително съглашение, са задоволени и двете страни по разногласието.
- От началото на тази година КЗП започва няколко осведомителни акции. Какви са упованията особено от акцията по отношение на рисковете и опциите на бързите заеми, от които доста хора се опариха?
- Да, тази тематика е много сензитивна, тъй като хората, които прибягват към този тип заеми, са в последна потребност. Надяваме се все по-малко да се подвеждат и заблуждават от неточно показани предложения. Стремим се, преди да се е стигнало до казуса, потребителите да съумеят да го разпознават. Когато приказваме за бързи заеми, би трябвало да се обръща внимание на няколко значими неща. Важното обаче е, преди подписването на контракта, да бъде пожелан от кредитодателя така наречен общоприет европейски формуляр. Той съдържа всички значими реквизити на бъдещия контракт за заем.
Необходимо е да се впишат, с изключение на сумите, които се получават лихвите, периодите, всички допълнител-
ни условия, като поръчители и така нататък Но ние търсим опция да разпростирам освен осведомителни акции във връзка с потребителите, само че и към търговците от разнообразни браншове и сектори. В резултат от контролната активност виждаме, че има нарушавания, които не се правят съзнателно, тъй че действаме и в двете направления.
- Все отново огромните борби, които води КЗП, са тъкмо против 9 компании за бързи заеми. На какъв стадий са делата против тях и може ли да посочите кои са те, за да се предпазят потребителите?
- Делата са на друг стадий. Не е желателно да се упоменават имена, до момента в който няма решения. Важно е, че сме ревизирали изискванията, при които дават заеми над 50 сдружения, които са получили регистрация в Българска народна банка за такава активност. При съвсем всички сме разкрили някакви проблеми. В всеобщия случай те се съгласиха да ги отстранят, с цел да не се стига до съда, като се изключи тези 9.
- На фона на многочислените тъжби, които се получават в КЗП посредством регионалните офиси в страната, разполагате ли с задоволително фрагменти, които да вършат инспекции и да дават отговор на жалбите?
- Без да се окайвам, бих споделил, че имаме продължителен дефицит на фрагменти. Разполагаме едвам със 100 души за цялата страна. Да не забравяме, че имаме и годишна план-програма, по която реализираме регулярни и планувани инспекции. След отшумяване на Великденските празници насочваме напъните си към идния летен сезон. Целта ни е авансово да обхванем част от обектите, където в предходни интервали сме установили проблеми, и да забележим дали те са отстранени. Да се подсигурява и естественото посрещане на първите туристи, които започнаха да идват.
Освен в областта на туризма, са и акциите, които произтичат и от общоевропейския продан на информация за рискови артикули. Но една оптимизация да разполагаме с повече хора би била добре пристигнала. Говорим за електронно ръководство, за стесняване на администрацията, тъй че би трябвало да
се съобразяваме с трендовете и да държим високо равнище без ненужно разсипничество. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ