Гайдар избрал мястото за Великото събрание на Оборище
Димитър Кокльов е един от най-колоритните облици на Априлското въстание, уредник на заверата в село Мечка, днешно Оборище, Панагюрско. Известен като Кокльо, точно той избрал мястото на фамозното заседание, вдигнало на протест против поробителя българския народ.
Димитър е роден на 25 октомври 1830 година в Мечка в фамилията на Павел Кокльов. От дете работел с татко си по нивите или тичал след добитъка. А в студените зимни вечери слушал край огнището разказите за безчинствата на поробителите и за подвизите на хайдут Новак, Балчо челник от Поибрене, споделя в книгата си " Робувах, наробувах се...! " Никола Коклев, негов правнук.
Кокльо израснал бабанка, чевръст и непослушен. " Среден на растеж и с руси очи, дълбочината на които не можел да мери и най-хубавият психолог ", описал го Стоян Костурков в " Заклинанието на с. Мечка ". Имал верни, само че остри черти и необятни рамене. Мустаци възчерни и остри, вежди - необятни и надвесени като стряха над селска къща.
Бил чудноват артист - наследил гения на майка си. Научил от нея доста песни, разказващи за злочестата орис на поробения народ. Овладял до съвършенство гайдата, поради което съселяните му го нарекли Гайдарджията. Мълвата за майсторството му се носела от уста на уста и даже околийският шеф на Панагюрище го поканил да радостни гостите на сватбата му. Присъстващите по-късно разказвали, че Кокльо извършил триста песни, без да повтори нито една.
Любознателен и упорит, самичък се научил да чете, без да може да написа. Подписвал единствено името си - Димитър Павлов. Вероятно за тези умения му оказал помощ поп Груйо Бански, в чиято енория се числяло село Мечка.
Изкарал три години гурбет като пастир по непознатите земи. Със извоюваните пари купил воденици. Няколко години по-късно се прочул като експерт по градежа им.
В началото на февруари 1876 година в село Мечка висок рус мъж запитал за Кокльовата къща. Непознатият, показал се за търговец на добитък, бил Георги Бенковски. Дошъл да завоюва този безсънен, работлив и почитан от съселяните си мъж за готвещото се въстание. Без да се колебае, Кокльов поискал да вземе присъединяване в рисковото дело. Бенковски го изгледал от горе до долу и му споделил: " Лесно се палят хорските къщи и се колят непознатите хора, ами в случай че се наложи, твоите деца ще изколиш ли? ". " Войводо, имам шест деца, в случай че ми заповядаш, ще ги изправя тука пред теб и за вярата Христова ще ги надроба ", дал отговор Кокльо. Седмица по-късно в дома му бил учреден локалният революционен комитет. Без да губят време, членовете му почнали трескава подготовка на популацията за близкото въстание. Известно е, че Димитър Кокльов продал воденицата си при р. Тополница, която изхранвала многочисленото му семейство, с цел да купи барут. А на 31 март - Велика Сряда, мечани положили клетва.
Когато работите по подготовката на въстанието напреднали, Бенковски се замислил за място, където да се съберат представителите на комитетите от всички селища на Четвърти революционен окръг, с цел да обсъдят по-нататъшните дейности. Рано сутринта Кокльо взел ловджийската си пушка и тръгнал из региона. За три-четири дни огледал доста потайни кътчета и най-после се спрял на местността Оборище. На това място на 15 април било намерено първото Велико национално заседание.
Само няколко дни по-късно въстанието избухнало. По разпореждане на войводата Кокльов неотложно събрал комитета и заръчал да приготвят оръжията, а 25 бунтовници от Мечка тръгнали с Бенковски за Мухово. Въстаниците траяли към Лесичово, а по-късно към Юруците (Боримечково) и Елшица. Последните слънчеви лъчи угасвали, когато наближили Панагюрище. В ранната заран на 22 април 1876 година над бунтовния град тържествено проехтял звънът на черковните камбани. Предстояло освещаването на основното знаме. След тържествения ритуал Бенковски произнесъл пламенна тирада. Той предложил да се образува чета, която да обикаля въстаническите пунктове и да поддържа духа и вярата в успеха. Верен на клетвата, Кокльо без съмнение минал в редиците на стотината най-юначни и решителни мъже. Така Хвърковатата чета полетяла към Петрич. Тревожни новини обаче идвали от Еледжик. На 25 април - неделя, пристигнали пратеници, които съобщили, че откъм Ихтиман съперникът концентрира многочислена постоянна армия и башибозук. Налагало се четата да тръгне час по-скоро натам. Присъствието на войводата и хората му възвърнали куража и вдигнали духа на именития връх. Но скоро научили за рухването на Клисура и Петрич и за жестокото възмездие на поробителите.
На 30 април, надалеч на североизток от Еледжик, кълба от тъмносив пушек се издигали към мрачното сиво небе. Нямало никакво подозрение - столицата на въстанието горяла. Когато изгладнелите и изморени бунтовници от Хвърковатата чета стигнали Панагюрище, пред очите им се разкрила печалната и страшна картина на погрома.
По решение на Бенковски Коклев се върнал вкъщи. Месеци по-късно в Мечка внезапно пристигнали турски аскери да заловят Кокльо. Предупреден от жена си, той си направил барака в гората, където се укривал повече от три месеца. Крепяла го вярата, че съветските освободители няма да се забавят. В последните дни на 1877 година самотният въстаник видял многочислена турска армия. Разбрал, че руснаците са наоколо, а башибозукът отстъпва. В това време от заснежените окопи северно от Мечка бойците на военачалник Дандевил водили тежки боеве. Едва дочакал да разсъмне, с цел да тръгне натам. Три залпа хвърляли към него отстъпващите турски войски, всякога Кокльо падал като покосен. Най-накрая стигнал до руснаците. Първите бойци, които го видели, насочили щиковете си към него. Тъй като не знаел съветски, той почнал да се кръсти и да чете " Отче наш ". Разбрали, че е собствен, бойците го запитали: " Братушка, табачку есть? ". За пръв път в живота си съжалил, че не пуши.
След освобождението Кокльо се отдал на кротичък и спокоен живот, а от Панагюрско траяли да го търсят за градеж на воденици. Починал на 25 декември 1919 година
Заради определеното от Коклев място за Великото заседание на апостолите през 1951 година родното му село Мечка е преименувано на Оборище.
По книгата " Робувах, наробувах се...! " на Никола Коклев
Песен за дядо
(посветено на Димитър Коклев)
- Ти познаваш ли, дъще,
оня мъж от фотографията, с калпака?
- Да, познавам го от дълго време,
име почтено българско носи,
дядо Димитър Коклев го назовават!
Неговата снаха - баба Стояна
същински случай ни е разказвала.
Посреднощ дядо Димитър безценен посетител - Бенковски завел,
секрети проекти двама кроили,
по чашка вино пийнали.
- Ех, бачо Димитре, Димитре,
по какъв начин да ти на думи допускам,
като от скоро те познавам?
Ами в случай че ме, бачо, предадеш
и делото ни обречеш?
До вратата секира стояла,
дядо Димитър брадвата сграбчил.
Всички деца и дамата до вратата изправил.
И преди с брадвата да замахне,
скочил Бенковски и рече:
- Спри, Димитре, имам вяра ти към този момент!
Благодаря ти, дядо!
Пред цялостен народ село Мечка популяризира!
Спи в мир!
Аз с теб се гордея,
че в мойте вени твоя кръв се лее!
Твоя внучка: Странджева
Оборище свято
Оборище свято, гнездо на герои!
Как закърми ти свойте чада?
Да бъдат мощни и горди,
смели, почтени!
В сърцата си свои да носят
смелия дух за независимост!
За свободата на майка България
мечани самоуверено се биха,
живота си жертваха те.
На Майка България те го обрекоха,
че плебеи не желаеха към този момент да бъдат,
а свободни и мощни люде!
И като че ли отново слушам гайда да свири
и слушам на Димитър Коклев гласа:
" Работих, наработих, се!
Робувах, наробувах се!
Смърт на това кучешко царство! "
На Бенковски войводата самоуверено е споделил:
" Войводо Бенковски, татко съм и шест деца имам,
свидни са ми, само че за свободата на Майка България
живота собствен и на децата си давам! "
И мечани смели с Бенковски
в гората се клели и пътя кървясъл
на въстанието Априлско поели.
Смело се били, живота си дали
и завинаги в историята свята
на Майка България те са остали!
За да бъде България - мощна! Щастлива! Свободна!
И героите мечани смели да помним!
Посветено на балканския сокол Димитър Кокльов и на същинските българи от с. Мечка - Оборище!
От Радостина Тодорова Миткова, гр. Варна
Димитър е роден на 25 октомври 1830 година в Мечка в фамилията на Павел Кокльов. От дете работел с татко си по нивите или тичал след добитъка. А в студените зимни вечери слушал край огнището разказите за безчинствата на поробителите и за подвизите на хайдут Новак, Балчо челник от Поибрене, споделя в книгата си " Робувах, наробувах се...! " Никола Коклев, негов правнук.
Кокльо израснал бабанка, чевръст и непослушен. " Среден на растеж и с руси очи, дълбочината на които не можел да мери и най-хубавият психолог ", описал го Стоян Костурков в " Заклинанието на с. Мечка ". Имал верни, само че остри черти и необятни рамене. Мустаци възчерни и остри, вежди - необятни и надвесени като стряха над селска къща.
Бил чудноват артист - наследил гения на майка си. Научил от нея доста песни, разказващи за злочестата орис на поробения народ. Овладял до съвършенство гайдата, поради което съселяните му го нарекли Гайдарджията. Мълвата за майсторството му се носела от уста на уста и даже околийският шеф на Панагюрище го поканил да радостни гостите на сватбата му. Присъстващите по-късно разказвали, че Кокльо извършил триста песни, без да повтори нито една.
Любознателен и упорит, самичък се научил да чете, без да може да написа. Подписвал единствено името си - Димитър Павлов. Вероятно за тези умения му оказал помощ поп Груйо Бански, в чиято енория се числяло село Мечка.
Изкарал три години гурбет като пастир по непознатите земи. Със извоюваните пари купил воденици. Няколко години по-късно се прочул като експерт по градежа им.
В началото на февруари 1876 година в село Мечка висок рус мъж запитал за Кокльовата къща. Непознатият, показал се за търговец на добитък, бил Георги Бенковски. Дошъл да завоюва този безсънен, работлив и почитан от съселяните си мъж за готвещото се въстание. Без да се колебае, Кокльов поискал да вземе присъединяване в рисковото дело. Бенковски го изгледал от горе до долу и му споделил: " Лесно се палят хорските къщи и се колят непознатите хора, ами в случай че се наложи, твоите деца ще изколиш ли? ". " Войводо, имам шест деца, в случай че ми заповядаш, ще ги изправя тука пред теб и за вярата Христова ще ги надроба ", дал отговор Кокльо. Седмица по-късно в дома му бил учреден локалният революционен комитет. Без да губят време, членовете му почнали трескава подготовка на популацията за близкото въстание. Известно е, че Димитър Кокльов продал воденицата си при р. Тополница, която изхранвала многочисленото му семейство, с цел да купи барут. А на 31 март - Велика Сряда, мечани положили клетва.
Когато работите по подготовката на въстанието напреднали, Бенковски се замислил за място, където да се съберат представителите на комитетите от всички селища на Четвърти революционен окръг, с цел да обсъдят по-нататъшните дейности. Рано сутринта Кокльо взел ловджийската си пушка и тръгнал из региона. За три-четири дни огледал доста потайни кътчета и най-после се спрял на местността Оборище. На това място на 15 април било намерено първото Велико национално заседание.
Само няколко дни по-късно въстанието избухнало. По разпореждане на войводата Кокльов неотложно събрал комитета и заръчал да приготвят оръжията, а 25 бунтовници от Мечка тръгнали с Бенковски за Мухово. Въстаниците траяли към Лесичово, а по-късно към Юруците (Боримечково) и Елшица. Последните слънчеви лъчи угасвали, когато наближили Панагюрище. В ранната заран на 22 април 1876 година над бунтовния град тържествено проехтял звънът на черковните камбани. Предстояло освещаването на основното знаме. След тържествения ритуал Бенковски произнесъл пламенна тирада. Той предложил да се образува чета, която да обикаля въстаническите пунктове и да поддържа духа и вярата в успеха. Верен на клетвата, Кокльо без съмнение минал в редиците на стотината най-юначни и решителни мъже. Така Хвърковатата чета полетяла към Петрич. Тревожни новини обаче идвали от Еледжик. На 25 април - неделя, пристигнали пратеници, които съобщили, че откъм Ихтиман съперникът концентрира многочислена постоянна армия и башибозук. Налагало се четата да тръгне час по-скоро натам. Присъствието на войводата и хората му възвърнали куража и вдигнали духа на именития връх. Но скоро научили за рухването на Клисура и Петрич и за жестокото възмездие на поробителите.
На 30 април, надалеч на североизток от Еледжик, кълба от тъмносив пушек се издигали към мрачното сиво небе. Нямало никакво подозрение - столицата на въстанието горяла. Когато изгладнелите и изморени бунтовници от Хвърковатата чета стигнали Панагюрище, пред очите им се разкрила печалната и страшна картина на погрома.
По решение на Бенковски Коклев се върнал вкъщи. Месеци по-късно в Мечка внезапно пристигнали турски аскери да заловят Кокльо. Предупреден от жена си, той си направил барака в гората, където се укривал повече от три месеца. Крепяла го вярата, че съветските освободители няма да се забавят. В последните дни на 1877 година самотният въстаник видял многочислена турска армия. Разбрал, че руснаците са наоколо, а башибозукът отстъпва. В това време от заснежените окопи северно от Мечка бойците на военачалник Дандевил водили тежки боеве. Едва дочакал да разсъмне, с цел да тръгне натам. Три залпа хвърляли към него отстъпващите турски войски, всякога Кокльо падал като покосен. Най-накрая стигнал до руснаците. Първите бойци, които го видели, насочили щиковете си към него. Тъй като не знаел съветски, той почнал да се кръсти и да чете " Отче наш ". Разбрали, че е собствен, бойците го запитали: " Братушка, табачку есть? ". За пръв път в живота си съжалил, че не пуши.
След освобождението Кокльо се отдал на кротичък и спокоен живот, а от Панагюрско траяли да го търсят за градеж на воденици. Починал на 25 декември 1919 година
Заради определеното от Коклев място за Великото заседание на апостолите през 1951 година родното му село Мечка е преименувано на Оборище.
По книгата " Робувах, наробувах се...! " на Никола Коклев
Песен за дядо
(посветено на Димитър Коклев)
- Ти познаваш ли, дъще,
оня мъж от фотографията, с калпака?
- Да, познавам го от дълго време,
име почтено българско носи,
дядо Димитър Коклев го назовават!
Неговата снаха - баба Стояна
същински случай ни е разказвала.
Посреднощ дядо Димитър безценен посетител - Бенковски завел,
секрети проекти двама кроили,
по чашка вино пийнали.
- Ех, бачо Димитре, Димитре,
по какъв начин да ти на думи допускам,
като от скоро те познавам?
Ами в случай че ме, бачо, предадеш
и делото ни обречеш?
До вратата секира стояла,
дядо Димитър брадвата сграбчил.
Всички деца и дамата до вратата изправил.
И преди с брадвата да замахне,
скочил Бенковски и рече:
- Спри, Димитре, имам вяра ти към този момент!
Благодаря ти, дядо!
Пред цялостен народ село Мечка популяризира!
Спи в мир!
Аз с теб се гордея,
че в мойте вени твоя кръв се лее!
Твоя внучка: Странджева
Оборище свято
Оборище свято, гнездо на герои!
Как закърми ти свойте чада?
Да бъдат мощни и горди,
смели, почтени!
В сърцата си свои да носят
смелия дух за независимост!
За свободата на майка България
мечани самоуверено се биха,
живота си жертваха те.
На Майка България те го обрекоха,
че плебеи не желаеха към този момент да бъдат,
а свободни и мощни люде!
И като че ли отново слушам гайда да свири
и слушам на Димитър Коклев гласа:
" Работих, наработих, се!
Робувах, наробувах се!
Смърт на това кучешко царство! "
На Бенковски войводата самоуверено е споделил:
" Войводо Бенковски, татко съм и шест деца имам,
свидни са ми, само че за свободата на Майка България
живота собствен и на децата си давам! "
И мечани смели с Бенковски
в гората се клели и пътя кървясъл
на въстанието Априлско поели.
Смело се били, живота си дали
и завинаги в историята свята
на Майка България те са остали!
За да бъде България - мощна! Щастлива! Свободна!
И героите мечани смели да помним!
Посветено на балканския сокол Димитър Кокльов и на същинските българи от с. Мечка - Оборище!
От Радостина Тодорова Миткова, гр. Варна
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ