Димитър Калбуров: Най-смислената муза е жената
Димитър Калбуров е измежду най-популярните съвременни писатели и поети. Автор на книгите " Мамка му " и " Помниш ли ", а напълно скоро излиза и най-новата " 1 Кило Риалити ". Последователите му във Facebook надвишават 100 хиляди, а написаното от него има хиляди лайкове и споделяния. Коя е неговата муза, на кого посвещава написаното и сантиментален ли е - в изявлението на dariknews.bg с надарения Калбуров!
Сякаш хората знаят повече за писането ти, само че знаят малко за теб. Разкажи ми кой е Димитър Калбуров?
Димитър Калбуров, роден в снеговит ден през юли от клана Калбурови, сигурно не първи с името си, гражданин на столицата, зидар на Вала, ковач на Драконово стъкло, първи другар на Джон Сняг. Като изключим извънредно реалистичното ми изложение, бих споделил, че съм просто идеалист.
Имаш две издадени книги " Мамка му " и " Помниш ли " - на кое казваш " мамка му " и кого питаш " помниш ли "?
Kогато се постанова да кажа „ Мамка му “, употребявам надалеч по-колоритни и нецензурирани разновидности, само че за благополучие не ми се случва постоянно. А „ Помниш ли “ запитвам Нея, несъмнено. И в действителност книгите към този момент са съвсем три, защото идната е в предпечатна подготовка и ще бъде показана на 24-ти ноември в София Лайв Клуб. Заглавието е „ 1 Кило Риалити “ и ще бъде алманах с най-различни разкази.
фотография: Владимир Томашевич
Имаш извънредно доста почитатели във Facebook - по кое време усети, че това, което правиш стига до душите на хората?
Съмнявам се, че тъкмо моите стихове стигат чак до душите на хората, само че в случай че някои от тях им основат страст – прелестно. Ако съумеят да им припомнят за нещо, което им се е случило – прелестно. Ако ги накарат да изискат да изпитат нещо – прелестно. Ако посредством тях кажат на някого нещо, за което сами не са намирали думи – прелестно. На мен това ми стига.
Коя е твоята муза, освен в писането, само че и в живота?
Най-смислената муза е дамата. Винаги, за всичко, във всеки един миг. Не знам защо му е на един мъж да реализира каквото и да е, в случай че няма жена, за която да го прави.
фотография: Владимир Томашевич
Посвещаваш ли на някой написаното?
На Нея, несъмнено. Даже ще си разреша да я поздравя. Ехо, четеш ли? Здрасти.
Пишеш толкоз красиво за дамите, любовта, взаимоотношенията - претърпял ли си всичко, което си написал?
По някакъв метод съм изживял и неизживяното, тъй като съм си го представял дотам, че да желая да е действителност и като че ли в действителност е било. Разказвам на себе си история, която не се е състояла, което един тип я прави същинска. Много философско стана, и аз нищо не разбрах, по тази причина просто – и да и не.
В някои от стиховете оставяш чувството, че си сантиментален мъж - подобен ли си в действителност?
Отвратителен. От тези, които постоянно мъкнат цветя, нагласят си биологичния часовник да се разсънят първи, с цел да вършат закуски, хвърлят се да прекосят цялата страна, с цел да я видят и каквото още ти пристигна на разум. Аз съм безусловно факсимиле.
Занимаваш ли се с нещо друго с изключение на с писане?
В последно време се старая оптимално да употребявам времето си и да го запълвам напълно с градивни неща, които да имат изгода в дълготраен проект. Днес да вземем за пример ходя на урок по изобразяване, тъй като за какво не? В случай че се окаже, че ми се отдава, илюстрациите в идната стихосбирка може да са рисувани от мен. Едва ли, само че кой знае...
Теб персонално кои са думите, текстовете или книгите, които са те докоснали и трансформирали?
Всяка добра книга има силата да ни трансформира възгледите. Затова е и потребно да се чете, защото има прекомерно доста истини в живота, че непрекъснато да живеем по отношение на една.
И за край - опиши ми накратко или стих по какъв начин се чувстваш сега...
СЪН
Обичам огромното легло с чисто новите чаршафи.
Обичам стаята да е студена
и да сме под дебелия юрган.
Обичам меката ѝ кожа.
Обичам да я чувам по какъв начин диша.
Обичам да преплита краката си в моите.
Обичам да ме прегръща мощно.
Обичам да чувствам парфюма ѝ по себе си.
Обичам косите ѝ да са в лицето ми.
Обичам да ми изтръпва ръката, до момента в който тя спи на нея.
Обичам да сме вир-вода и да лепнем един за различен.
Обичам да ме сритва в съня си.
Обичам да не дръзвам да мръдна, с цел да не я събудя.
Обичам да ме пита дали дремя.
Обичам да дърпа завивките към себе си
и да ме открива.
Обичам да ме избутва до ръба на леглото.
Обичам да ми е неловко.
Обичам да ми пречи.
Мразя единствено,
когато се наспивам.
Още от творчеството на Димитър Калбуров на неговата Facebook страница:
Сякаш хората знаят повече за писането ти, само че знаят малко за теб. Разкажи ми кой е Димитър Калбуров?
Димитър Калбуров, роден в снеговит ден през юли от клана Калбурови, сигурно не първи с името си, гражданин на столицата, зидар на Вала, ковач на Драконово стъкло, първи другар на Джон Сняг. Като изключим извънредно реалистичното ми изложение, бих споделил, че съм просто идеалист.
Имаш две издадени книги " Мамка му " и " Помниш ли " - на кое казваш " мамка му " и кого питаш " помниш ли "?
Kогато се постанова да кажа „ Мамка му “, употребявам надалеч по-колоритни и нецензурирани разновидности, само че за благополучие не ми се случва постоянно. А „ Помниш ли “ запитвам Нея, несъмнено. И в действителност книгите към този момент са съвсем три, защото идната е в предпечатна подготовка и ще бъде показана на 24-ти ноември в София Лайв Клуб. Заглавието е „ 1 Кило Риалити “ и ще бъде алманах с най-различни разкази.
фотография: Владимир Томашевич Имаш извънредно доста почитатели във Facebook - по кое време усети, че това, което правиш стига до душите на хората?
Съмнявам се, че тъкмо моите стихове стигат чак до душите на хората, само че в случай че някои от тях им основат страст – прелестно. Ако съумеят да им припомнят за нещо, което им се е случило – прелестно. Ако ги накарат да изискат да изпитат нещо – прелестно. Ако посредством тях кажат на някого нещо, за което сами не са намирали думи – прелестно. На мен това ми стига.
Коя е твоята муза, освен в писането, само че и в живота?
Най-смислената муза е дамата. Винаги, за всичко, във всеки един миг. Не знам защо му е на един мъж да реализира каквото и да е, в случай че няма жена, за която да го прави.
фотография: Владимир Томашевич Посвещаваш ли на някой написаното?
На Нея, несъмнено. Даже ще си разреша да я поздравя. Ехо, четеш ли? Здрасти.
Пишеш толкоз красиво за дамите, любовта, взаимоотношенията - претърпял ли си всичко, което си написал?
По някакъв метод съм изживял и неизживяното, тъй като съм си го представял дотам, че да желая да е действителност и като че ли в действителност е било. Разказвам на себе си история, която не се е състояла, което един тип я прави същинска. Много философско стана, и аз нищо не разбрах, по тази причина просто – и да и не.
В някои от стиховете оставяш чувството, че си сантиментален мъж - подобен ли си в действителност?
Отвратителен. От тези, които постоянно мъкнат цветя, нагласят си биологичния часовник да се разсънят първи, с цел да вършат закуски, хвърлят се да прекосят цялата страна, с цел да я видят и каквото още ти пристигна на разум. Аз съм безусловно факсимиле.
Занимаваш ли се с нещо друго с изключение на с писане?
В последно време се старая оптимално да употребявам времето си и да го запълвам напълно с градивни неща, които да имат изгода в дълготраен проект. Днес да вземем за пример ходя на урок по изобразяване, тъй като за какво не? В случай че се окаже, че ми се отдава, илюстрациите в идната стихосбирка може да са рисувани от мен. Едва ли, само че кой знае...
Теб персонално кои са думите, текстовете или книгите, които са те докоснали и трансформирали?
Всяка добра книга има силата да ни трансформира възгледите. Затова е и потребно да се чете, защото има прекомерно доста истини в живота, че непрекъснато да живеем по отношение на една.
И за край - опиши ми накратко или стих по какъв начин се чувстваш сега...
СЪН
Обичам огромното легло с чисто новите чаршафи.
Обичам стаята да е студена
и да сме под дебелия юрган.
Обичам меката ѝ кожа.
Обичам да я чувам по какъв начин диша.
Обичам да преплита краката си в моите.
Обичам да ме прегръща мощно.
Обичам да чувствам парфюма ѝ по себе си.
Обичам косите ѝ да са в лицето ми.
Обичам да ми изтръпва ръката, до момента в който тя спи на нея.
Обичам да сме вир-вода и да лепнем един за различен.
Обичам да ме сритва в съня си.
Обичам да не дръзвам да мръдна, с цел да не я събудя.
Обичам да ме пита дали дремя.
Обичам да дърпа завивките към себе си
и да ме открива.
Обичам да ме избутва до ръба на леглото.
Обичам да ми е неловко.
Обичам да ми пречи.
Мразя единствено,
когато се наспивам.
Още от творчеството на Димитър Калбуров на неговата Facebook страница:
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ