Димитър Живков: Нищо не може да е истинско, ако няма любов
Димитър Живков е български артист, притежател на премията „ Аскеер “ 2013 за авторския си моноспектакъл „ Живак “ , който към този момент 10 години се играе на сцена и достигн а 250 представления . Роден е във Враца. През 2007 година приключва НАТФИЗ „ Кръстю Сарафов ” в класа на проф. Атанас Атанасов . Освен с спектакъл, Димитър се занимава и с кино, телевизия, дублира филми, а неотдавна мина и в света на литературата, като издаде „ Живак. Романът “ . Но като че ли театърът си остава неговата буря.
Предстои да забележим Димитър Живков в ролята на Валентин, от „ Двамата веронци “ на Уилям Шекспир – продукция на Драматичен спектакъл Търговище, оповестиха от културната институция.
– Това е първият Ви план в Драматичен спектакъл Търговище, само че към този момент сте работил взаимно с режисьора Надя Асенова. Как тя Ви стимулира да се включите?
– Надя Асенова е от режисьорите, които постоянно са чудесно готови, само че творят дружно с артистите си. За мен това е значимо и търсено в работата.
– Добавяте ли свои хрумвания, вършиме ли някакви импровизации, или по-скоро се придържате към режисьорските насоки прецизно?
– Вярвам, че изкуството ни се основава в развой на единение на всички участници. Когато имаш квалифициран режисьор, като Надя Асенова, е елементарно, тъй като е тя задоволително отворена да приема нови хрумвания и да търси наедно с актьорите. В подобен развой свободата е доста значима и потребна, и се работи на драго сърце.
– Защо Шекспир?
– Защото Шекспир е измежду великите и безконечни създатели. Актуален като тематики и благоприятни условия за интерпретация.
– Има ли нещо универсално и модерно в пиесата „ Двамата веронци “, което я прави разбираема за публиката?
– Връзката сред другарството, любовта и непостоянството на възприятията е универсална за всяко човешко създание и през днешния ден участва с голяма мощ, поради времето, в което живеем.
– С какво е друг прочитът на Надя Асенова?
– Всяка режисура е друга и неповторима сама по себе си. На мен ми е любопитен ползата й към тематиката за другарството и изменчивостта на морала при индивида.
– Казахте, че „ Двамата веронци “ е пиеса за любовта и другарството. Могат ли те да съществуват взаимно?
– Биха могли и е добре да съществуват наедно, само че е наложително всички да са безусловно откровени. А тъкмо тук постоянно нещата излизат от коловоза.
– А кое съгласно Вас е по-важно – любовта или другарството?
– Не бих могъл да ги градуирам. Но имам вяра, че нищо не може да е мощно и същинско, в случай че няма обич.
– Публиката ще Ви види в ролята на един от двамата млади веронски благородници. Какво е предизвикването на тази роля?
– В „ Двамата веронци “ влизам в ролята на Валентин, аристократ от Верона.
Ролята ми е забавна с динамичността и обратите, които предлага.
– Освен артист, Вие сте и режисьор, а към този момент и създател на книга. Какво Ви накара да се обърнете към писането?
– Провокира ме процесът на развиване и подсилване на персонажите и сюжетите в пиесата „ ЖИВАК “. 10 години играем спектакъла и персонажите вътре се утвърдиха като колоритни и задоволително значими, че биха могли да са обект на лична история. Трансформацията на пиесата в разказ бе някак естествена крачка в грижата към материала и любопитно странствуване в историята на основния персонаж.
– Какво е за Вас театърът?
– Възможност да проучвам човешките пристрастености и благоприятни условия. Място, в което се прикривам от хаоса на живота ни.
– Какви са бъдещите Ви планове?
– Надявам се „ Двамата веронци “ да се получи задоволително мощно и вълнуващо зрелище, с което да зарадваме колкото се може повече публиката ни.
