Димитър Илиев: Три трофея с Локомотив – велико изживяване! Младите да имат самочувствие, но не по медиите и в Инстаграм
Димитър Илиев е водачът на Локомотив Пловдив. Спечели две купи и една суперкупа на България със смърфовете в последните два сезона. Вече изигра и няколко мача за националния тим.
Ето какво сподели Димитър Илиев пред преди дербито с ЦСКА:
-Митко, какъв брой значимо е идното дерби с ЦСКА?
-С оглед на класирането се явява много основен мач. Като цяло може би напрежението е повече в ЦСКА, тъй като те предявяват огромни искания за битката за купата, а ние неведнъж обявихме, че задачата ни е Топ 3 в крайното класиране.
-Все отново има много мачове до края на сезона, а и занапред ще се играят срещите от първата шестица.
-Така е и тъкмо заради тази причина каквото и да стане в този мач, обстановката няма да се промени доста. Със сигурност тимът, който вероятно загуби, може би няма да се смята за съперник на Лудогорец за купата. Всеки сезон си приказваме има ли някой да спъне Лудогорец, само че най-после отново те празнуват…
-Каква е повода за това, което казваш?
-Лудогорец печели с това, че има 20 равностойни футболисти и който да излезе от състав, не въздейства на играта. Докато при нас това не може да се каже последните години. Последният сезон да вземем за пример го изкарахме с 13-14 футболисти. Отделно от това се получават санкции за картони, травми и в даден миг това накланя везните. Лудогорец е безапелационен против противниците под тяхното равнище, до момента в който ние позволяваме неточности и това е нашият главен роблем – постоянството.
-Връщам те на мача с ЦСКА, къде може да ви затруднят?
-Със сигурност ще са доста нападателни и в случай че не отговорим с такава експанзия, каквато показахме против Лудогорец, ще имаме проблеми. В последните години мачовете ни с ЦСКА стават много забавни, също така те имат да ни връщат – победихме ги през есента, а преди този момент и във финала за Купата.
-Не изиграхте обаче най-хубавия си мач за Купата против Беласица?
-Двубоите за Купата са много по-различни. Миналата година беше същата тъга с Литекс да вземем за пример, само че в последна сметка ликувахме с трофея. Вижте нощес и Барселона – драма със Севиля, преди този момент отстраниха по сходен метод и Гранада. Ако тимът завоюва купата в края на сезона, никой няма да си спомня по какъв начин е играл и в коя минута е отстранил съперниците си. Нас никой не ни считаше за любимец, само че спечелихме една купа, след това я дублирахме. Над 4 години нямаме загуба вкъщи за този шампионат, тъй че се надяваме и този сезон да спечелим още една – трета поредна купа. Този сезон обаче няма да имаме никакво оправдение в шампионата, тъй като последната година поради купата изпуснахме тройката. Надявам се тази година да удържим третото място в шампионата, което би било огромен триумф за клуба.
-Как се получиха нещата в Локомотив за тези години, в случай че приемем, че нямате голям бюджет, не взимате високи заплати и не притегляте скъпи футболисти?
-Основната заслуга е на ядрото футболисти, което е към този момент две години и половина. Разбира се, че не би трябвало да пропущаме и ролята на треньора, който в този момент е на Армията. Преди няколко месеца се пробваха да ме вкарат в конспирация, само че тогава само желаех да защитя момчетата. По медиите се изписа какво ли не, а истината е, че споделих, че в тима има доста качествени футболисти, които са на равнище Топ 3 у нас. Разковничето обаче бе с прехвърлянията на Диниш Алмейда, Ален Ошболт, Пепи Витанов, Жоро Илиев също пристигна да помогне – те подвигнаха класата и равнището на отбора. Защото първата година в шампионата меко казано не изглеждахме добре. Така че това, което имах поради, е, че заслугата би трябвало да се подели поравно сред треньор и играчи, както и несъмнено управлението. Защото е значимо, когато привличаш нови футболисти, те да паснат на играта и стила на тима.
-Една от аргументите за изявлението е и прехвърлянето ти в ЦСКА преди години. Съжаляваш ли, че тогава не се получиха нещата на Армията?
-Павел Дочев бе единственият, който вярваше в качествата ми и залагаше на мен, само че бързо се сблъска с българската действителност. Дойде му малко допълнително това, което се случваше в ЦСКА под ръководството на господата от Титан – беше нещо ужасно. Смятам, че и до ден сегашен се вижда наследството им в клуба. Аз отидох в ЦСКА с концепцията да направя мощен сезон и с качествата, които имам, да направя още по-добър трансфер. Съжалявам, че не съумях да се утвърдя.
-В последните години обаче стана „ Футболист №1 на България “ два пъти, заслужи уважението и положителните оценки на футболната общност. Така че би трябвало да си удовлетворен от постигнатото?
-Разбира се, даже повече от удовлетворен, че завоювах титли с обичания ми тим, само че имах доста по-големи упоритости да играя на доста по-високо равнище и това ще ми остане като болежка, тъй като имам самочувствието на футболист, който може да играе на по-високо равнище. Но човек в последна сметка би трябвало да огледа на това, което е постигнал, а не на това, което е пропуснал. Когато се върнах в Пловдив, в случай че някой ми беше споделил, че ше печеля три трофея с тима, нямаше да му допускам в действителност. Но когато вярваш, намериш точната среда и футболисти, нещата се получават. Надявам се да съм здрав пък от тук нататък ще забележим какво още иска ми се случи.
-Може би една от пропуснатите благоприятни условия е националният тим?
-Късно получих повиквателна. Мисля, че съм заслужавал и преди този момент да бъда част от тима, само че по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Това е сбъдната фантазия за всеки футболист…
-Това го споделят съвсем всички твои сътрудници. Така ли е в действителност или го казвате, тъй като няма какво друго?
-При мен в действителност е по този начин. И не мисля, че има футболист, за който да не е чест да облече националната фланелка. За всеки би трябвало да е горделивост и чест да пази екипа на България в случай, че в предишното знаете какви футболисти сме имали.
-Защо обаче в погледите на някои твои сътрудници се чете боязън още преди мача? Страх ги е, в случай че изгубят, какъв брой рецензии ще получат или?
-Моето мнение е, че когато играеш в националния тим, би трябвало да покажеш оптималното от това, което можеш и да не се притесняваш. Това, за което ти приказваш – може би идва с опита. И аз съм бил млад, само че младите футболисти би трябвало да имат самочувствие. Само че това самочувствие би трябвало да го показват на терена, а не в съблекалнята, в медиите, във Facebook и Инстаграм… Аз макар неприятните резултати в последните години, съм оптимист, че идват положителни млади футболисти и скоро ще се върнем най-малко на приблизително европейско равнище, тъй като за жал към този момент стигнахме неприятни равнища на резултати и противници.
Ето какво сподели Димитър Илиев пред преди дербито с ЦСКА:
-Митко, какъв брой значимо е идното дерби с ЦСКА?
-С оглед на класирането се явява много основен мач. Като цяло може би напрежението е повече в ЦСКА, тъй като те предявяват огромни искания за битката за купата, а ние неведнъж обявихме, че задачата ни е Топ 3 в крайното класиране.
-Все отново има много мачове до края на сезона, а и занапред ще се играят срещите от първата шестица.
-Така е и тъкмо заради тази причина каквото и да стане в този мач, обстановката няма да се промени доста. Със сигурност тимът, който вероятно загуби, може би няма да се смята за съперник на Лудогорец за купата. Всеки сезон си приказваме има ли някой да спъне Лудогорец, само че най-после отново те празнуват…
-Каква е повода за това, което казваш?
-Лудогорец печели с това, че има 20 равностойни футболисти и който да излезе от състав, не въздейства на играта. Докато при нас това не може да се каже последните години. Последният сезон да вземем за пример го изкарахме с 13-14 футболисти. Отделно от това се получават санкции за картони, травми и в даден миг това накланя везните. Лудогорец е безапелационен против противниците под тяхното равнище, до момента в който ние позволяваме неточности и това е нашият главен роблем – постоянството.
-Връщам те на мача с ЦСКА, къде може да ви затруднят?
-Със сигурност ще са доста нападателни и в случай че не отговорим с такава експанзия, каквато показахме против Лудогорец, ще имаме проблеми. В последните години мачовете ни с ЦСКА стават много забавни, също така те имат да ни връщат – победихме ги през есента, а преди този момент и във финала за Купата.
-Не изиграхте обаче най-хубавия си мач за Купата против Беласица?
-Двубоите за Купата са много по-различни. Миналата година беше същата тъга с Литекс да вземем за пример, само че в последна сметка ликувахме с трофея. Вижте нощес и Барселона – драма със Севиля, преди този момент отстраниха по сходен метод и Гранада. Ако тимът завоюва купата в края на сезона, никой няма да си спомня по какъв начин е играл и в коя минута е отстранил съперниците си. Нас никой не ни считаше за любимец, само че спечелихме една купа, след това я дублирахме. Над 4 години нямаме загуба вкъщи за този шампионат, тъй че се надяваме и този сезон да спечелим още една – трета поредна купа. Този сезон обаче няма да имаме никакво оправдение в шампионата, тъй като последната година поради купата изпуснахме тройката. Надявам се тази година да удържим третото място в шампионата, което би било огромен триумф за клуба.
-Как се получиха нещата в Локомотив за тези години, в случай че приемем, че нямате голям бюджет, не взимате високи заплати и не притегляте скъпи футболисти?
-Основната заслуга е на ядрото футболисти, което е към този момент две години и половина. Разбира се, че не би трябвало да пропущаме и ролята на треньора, който в този момент е на Армията. Преди няколко месеца се пробваха да ме вкарат в конспирация, само че тогава само желаех да защитя момчетата. По медиите се изписа какво ли не, а истината е, че споделих, че в тима има доста качествени футболисти, които са на равнище Топ 3 у нас. Разковничето обаче бе с прехвърлянията на Диниш Алмейда, Ален Ошболт, Пепи Витанов, Жоро Илиев също пристигна да помогне – те подвигнаха класата и равнището на отбора. Защото първата година в шампионата меко казано не изглеждахме добре. Така че това, което имах поради, е, че заслугата би трябвало да се подели поравно сред треньор и играчи, както и несъмнено управлението. Защото е значимо, когато привличаш нови футболисти, те да паснат на играта и стила на тима.
-Една от аргументите за изявлението е и прехвърлянето ти в ЦСКА преди години. Съжаляваш ли, че тогава не се получиха нещата на Армията?
-Павел Дочев бе единственият, който вярваше в качествата ми и залагаше на мен, само че бързо се сблъска с българската действителност. Дойде му малко допълнително това, което се случваше в ЦСКА под ръководството на господата от Титан – беше нещо ужасно. Смятам, че и до ден сегашен се вижда наследството им в клуба. Аз отидох в ЦСКА с концепцията да направя мощен сезон и с качествата, които имам, да направя още по-добър трансфер. Съжалявам, че не съумях да се утвърдя.
-В последните години обаче стана „ Футболист №1 на България “ два пъти, заслужи уважението и положителните оценки на футболната общност. Така че би трябвало да си удовлетворен от постигнатото?
-Разбира се, даже повече от удовлетворен, че завоювах титли с обичания ми тим, само че имах доста по-големи упоритости да играя на доста по-високо равнище и това ще ми остане като болежка, тъй като имам самочувствието на футболист, който може да играе на по-високо равнище. Но човек в последна сметка би трябвало да огледа на това, което е постигнал, а не на това, което е пропуснал. Когато се върнах в Пловдив, в случай че някой ми беше споделил, че ше печеля три трофея с тима, нямаше да му допускам в действителност. Но когато вярваш, намериш точната среда и футболисти, нещата се получават. Надявам се да съм здрав пък от тук нататък ще забележим какво още иска ми се случи.
-Може би една от пропуснатите благоприятни условия е националният тим?
-Късно получих повиквателна. Мисля, че съм заслужавал и преди този момент да бъда част от тима, само че по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Това е сбъдната фантазия за всеки футболист…
-Това го споделят съвсем всички твои сътрудници. Така ли е в действителност или го казвате, тъй като няма какво друго?
-При мен в действителност е по този начин. И не мисля, че има футболист, за който да не е чест да облече националната фланелка. За всеки би трябвало да е горделивост и чест да пази екипа на България в случай, че в предишното знаете какви футболисти сме имали.
-Защо обаче в погледите на някои твои сътрудници се чете боязън още преди мача? Страх ги е, в случай че изгубят, какъв брой рецензии ще получат или?
-Моето мнение е, че когато играеш в националния тим, би трябвало да покажеш оптималното от това, което можеш и да не се притесняваш. Това, за което ти приказваш – може би идва с опита. И аз съм бил млад, само че младите футболисти би трябвало да имат самочувствие. Само че това самочувствие би трябвало да го показват на терена, а не в съблекалнята, в медиите, във Facebook и Инстаграм… Аз макар неприятните резултати в последните години, съм оптимист, че идват положителни млади футболисти и скоро ще се върнем най-малко на приблизително европейско равнище, тъй като за жал към този момент стигнахме неприятни равнища на резултати и противници.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ