Ботевият четник дал идеята за превземането на кораба „Радецки“
Димитър Икономов е деятел на българското Възраждане от град Троян, участник в национално-освободителното придвижване като Ботев въстаник и създател на концепцията за завладяването на кораба „ Радецки “. Благодарните жители на Троян са издигнали монумент в негова чест, който се намира в центъра на града, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Димитър Икономов е роден в фамилията на духовник през 1839 година Първоначално учи в родния си град, а по-късно и в Ловеч. В средата на 60-те години на XIX век се включва интензивно в битките на българския народ против турския подтисник. Първоначално става член на тайния революционен комитет в Оряхово, само че доста скоро е заставен да напусна българските земи и да потърси леговище в Румъния. От там отпътува за Белград, където става участник във Втората българска легия, а след нейното овакантяване още веднъж се завръща в Румъния. Живее в редица румънски градове, открива контакт с български емигранти в Букурещ.
През 1874 година се заселва в град Александрия и отваря хлебарница, която става средище на българските емигранти. Включва се в БРЦК и е негов деятелен член. Като пратеник на Александрийския комитет взе участие в свиканото от Христо Ботев заседание на БРЦК на 10 август 1875 година На историческото заседание през месец септември, на което се взема решение за съставяне на чета, която под предводителството на Панайот Хитов да окаже помощ на участниците в Априлското въстание, Димитър Икономов дава концепцията за завладяването на парахода „ Радецки ”.
На 16 май 1876 година отплава от румънския бряг при Гюргево дружно с Ботевата чета, на чийто щаб е член.
10 дни на величие и популярност
" На 17 май, когато към този момент беше се съмнало и слънцето величествено отразяваше златните си лъчи във водите на Дунава, „ Радецки ” плаваше над Оряхово. Посветените в тайната на прекосяването се събрахме в един ъгъл на II класа и разисквахме въпроса, по какъв начин да се превземе параходът. След обмяна на отзиви вземаха се следните решения: Давид Тодоров, който знаеше немски, дружно с поп Сава ще заробят капитана; Юрдан Инджето с още двама души ще отстранят машиниста и огняря и ще слушат заповедите на новия капитан; Сава Пенев, Георги Апостолов и още двама ще завземат кормилото. Определиха се караули, знаменосец и други длъжности. Н. Войновски, който беше фактическият пълководец на четата, бе назначен за страж на реда. Параходът ще спре при с. Козлодуй, което се намира сред Оряхово и Лом. Когато всичко бъде готово, воеводата Ботев ще излезе налице и ще даде команда за осъществяване на проекта. Неговата свита или щаб се състоеше от следните лица: Г. Апостолов, С. Соколов, Д. X. Икономов, Н. Обретенов, П. Ванков и Г. Матев. Момчетата чувствуваха, че се прави нещо значимо, но не можаха нищо да доловят.
Наближаваше съдбоносната минута да се действува. Всички се приготвиха да заемат избраните им длъжности. Около пладне, когато всичко беше към този момент готово, Ботев съблече гражданските си облекла, облече блестящата си форма и препаса сабята и револвера си. Той мощно се вълнуваше. Лицето му пламна. Очите му святкаха, сякаш изпущат искри. Придружен от цялата си свита, която го чакаше, с електрическа експедитивност се спусна към кабината на капитана, който бе към този момент заварден от Д. Тодоров и поп Сава, изсвири с рога си и извика мощно: „ На оръжие! ” С невероятен тропот сандъците се разрушиха, момчетата се въоръжиха. Обикновените пасажери гледаха уплашено и не разбираха какво става. Жени и деца изпищяха от боязън. Разпоредителите ги вкараха в I класа. Ботев заповяда да доведат капитана, който бе изплашен и обезпокоен. Препоръча му се, че е воевода на 200 души български въстаници, които отиват да оказват помощ на въстаналите си братя, и изиска непринудено да отстъпи парахода на негово разположение и да ги изведе на желаемия бряг. Капитанът изначало се възпротиви, само че когато се намеси щабът и го заплашихме, че ще потопим парахода, в случай че се не съгласи с настояванията ни, той отстъпи. По негово гледище даде му се увещание, че е бил принуден от въстаниците да спре парахода на турския бряг без скеля, с цел да му послужи за опрощение пред неговото шефство. След съглашението и помиряването всички момчета си облякоха формите, разнообразни по кройка и нашивки, и се подредиха за един тип обзор. Знаменосецът Перо Македонеца под звука на тръбата издигна знамето, което носеше Н. Обретенов, поп Сава го благослови и всички го гледахме с страхопочитание. Ботев произнесе няколко патриотически думи и заяви, че той е избран от комитета за воевода, и запита дали го утвърждаваме. Единодушно и с удивление бе утвърден и признат. Моментът бе възвишен и покъртителен ", споделя в спомените си Димитър Икономов за славния ден на завладяване на " Радецки ".
На 17 май Димитър Икономов стъпва на Козлодуйския бряг, целува родната земя и поема по пътя на гибелта, безсмъртието и славата… 10 дни по-късно той и група от 20 четника са обградени при село Литаково и пленени. Димитър Икономов е наказан на гибел посредством обесване, само че присъдата му е сменена от пожизнен затвор в окови. След освобождението на България той е амнистиран и се завръща в родния Троян. През идващите две десетилетия до гибелта си през 1896 година е един от строителите на модерна България. Депутат в Първото Велико народно събрание, заемал редица административни постове в Княжество България. /БГНЕС
Димитър Икономов е роден в фамилията на духовник през 1839 година Първоначално учи в родния си град, а по-късно и в Ловеч. В средата на 60-те години на XIX век се включва интензивно в битките на българския народ против турския подтисник. Първоначално става член на тайния революционен комитет в Оряхово, само че доста скоро е заставен да напусна българските земи и да потърси леговище в Румъния. От там отпътува за Белград, където става участник във Втората българска легия, а след нейното овакантяване още веднъж се завръща в Румъния. Живее в редица румънски градове, открива контакт с български емигранти в Букурещ.
През 1874 година се заселва в град Александрия и отваря хлебарница, която става средище на българските емигранти. Включва се в БРЦК и е негов деятелен член. Като пратеник на Александрийския комитет взе участие в свиканото от Христо Ботев заседание на БРЦК на 10 август 1875 година На историческото заседание през месец септември, на което се взема решение за съставяне на чета, която под предводителството на Панайот Хитов да окаже помощ на участниците в Априлското въстание, Димитър Икономов дава концепцията за завладяването на парахода „ Радецки ”.
На 16 май 1876 година отплава от румънския бряг при Гюргево дружно с Ботевата чета, на чийто щаб е член.
10 дни на величие и популярност
" На 17 май, когато към този момент беше се съмнало и слънцето величествено отразяваше златните си лъчи във водите на Дунава, „ Радецки ” плаваше над Оряхово. Посветените в тайната на прекосяването се събрахме в един ъгъл на II класа и разисквахме въпроса, по какъв начин да се превземе параходът. След обмяна на отзиви вземаха се следните решения: Давид Тодоров, който знаеше немски, дружно с поп Сава ще заробят капитана; Юрдан Инджето с още двама души ще отстранят машиниста и огняря и ще слушат заповедите на новия капитан; Сава Пенев, Георги Апостолов и още двама ще завземат кормилото. Определиха се караули, знаменосец и други длъжности. Н. Войновски, който беше фактическият пълководец на четата, бе назначен за страж на реда. Параходът ще спре при с. Козлодуй, което се намира сред Оряхово и Лом. Когато всичко бъде готово, воеводата Ботев ще излезе налице и ще даде команда за осъществяване на проекта. Неговата свита или щаб се състоеше от следните лица: Г. Апостолов, С. Соколов, Д. X. Икономов, Н. Обретенов, П. Ванков и Г. Матев. Момчетата чувствуваха, че се прави нещо значимо, но не можаха нищо да доловят.
Наближаваше съдбоносната минута да се действува. Всички се приготвиха да заемат избраните им длъжности. Около пладне, когато всичко беше към този момент готово, Ботев съблече гражданските си облекла, облече блестящата си форма и препаса сабята и револвера си. Той мощно се вълнуваше. Лицето му пламна. Очите му святкаха, сякаш изпущат искри. Придружен от цялата си свита, която го чакаше, с електрическа експедитивност се спусна към кабината на капитана, който бе към този момент заварден от Д. Тодоров и поп Сава, изсвири с рога си и извика мощно: „ На оръжие! ” С невероятен тропот сандъците се разрушиха, момчетата се въоръжиха. Обикновените пасажери гледаха уплашено и не разбираха какво става. Жени и деца изпищяха от боязън. Разпоредителите ги вкараха в I класа. Ботев заповяда да доведат капитана, който бе изплашен и обезпокоен. Препоръча му се, че е воевода на 200 души български въстаници, които отиват да оказват помощ на въстаналите си братя, и изиска непринудено да отстъпи парахода на негово разположение и да ги изведе на желаемия бряг. Капитанът изначало се възпротиви, само че когато се намеси щабът и го заплашихме, че ще потопим парахода, в случай че се не съгласи с настояванията ни, той отстъпи. По негово гледище даде му се увещание, че е бил принуден от въстаниците да спре парахода на турския бряг без скеля, с цел да му послужи за опрощение пред неговото шефство. След съглашението и помиряването всички момчета си облякоха формите, разнообразни по кройка и нашивки, и се подредиха за един тип обзор. Знаменосецът Перо Македонеца под звука на тръбата издигна знамето, което носеше Н. Обретенов, поп Сава го благослови и всички го гледахме с страхопочитание. Ботев произнесе няколко патриотически думи и заяви, че той е избран от комитета за воевода, и запита дали го утвърждаваме. Единодушно и с удивление бе утвърден и признат. Моментът бе възвишен и покъртителен ", споделя в спомените си Димитър Икономов за славния ден на завладяване на " Радецки ".
На 17 май Димитър Икономов стъпва на Козлодуйския бряг, целува родната земя и поема по пътя на гибелта, безсмъртието и славата… 10 дни по-късно той и група от 20 четника са обградени при село Литаково и пленени. Димитър Икономов е наказан на гибел посредством обесване, само че присъдата му е сменена от пожизнен затвор в окови. След освобождението на България той е амнистиран и се завръща в родния Троян. През идващите две десетилетия до гибелта си през 1896 година е един от строителите на модерна България. Депутат в Първото Велико народно събрание, заемал редица административни постове в Княжество България. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ