Димитър Главчев не е Хойт Брайън Ий, но това ни

Димитър Главчев не е Хойт Брайън Ий, само че това ни минимум не би трябвало да повлияе на самочувствието му на представител на европейска България, на представител на Европейската национална партия и на представител на страна, която ще ръководи Съвета на Европа през 2018 година

Напротив.

Българската дипломация, с изключение на подписването на толкоз оспорвания и подложен на критика Договор за другарство с Македония, съумя да се пребори и за признаването на българското малцинство в Албания. Всичко това дава задоволително положителни позиции да се насочат ясни български и европейски послания и към Белград в интерес на българското малцинство в Западните околности.

В последна сметка, посланията на Димитър Главчев не трябва значително да се разграничават от посланията на Хойт Брайън Ий, тъй като става дума за шерване на едни и същи цивилизационни правила и полезности, а не за напън и проява на мощ.

Българите в Западните околности в последно време не могат да се оплачат от липса на интерес и визити от страна на най-високи български и сръбски държавни представители.

Да си напомним.

Точно преди една година в Босилеград се срещнаха просветните министри на двете страни Меглена Кунева и Младен Шарчевич.

През април тази година в Босилеград се срещнаха служебният министър председател Огнян Герджиков и сръбският външен министър Ивица Дачич.

През май в Босилеград пристигна вицепрезидентката госпожа Илияна Йотова. Кметът на Босилеград отхвърли да я посрещне, тъй като нейното посещаване беше обвързвано с желанието за разкриване на паметна плоча с трийсетина имена на жертвите от Босилеградския разгром от 15-16 май 1917 година избити при едно навлизане на четническата тайфа на Коста Печанац на територията на Царство България. С това сръбската страна след един век на практика оправда закононарушенията против цивилното българско население в Босилеградско.

Би било смешно да се мисли, че това беше персонална волност на кмета на Босилеград Владимир Захариев. Той беше реализатор, само че няма метод да не са му подшушнали от Белград да направи тъкмо подобен гаф. Вицепрезидентката Йотова посети КИЦ „ Босилеград “, прегледа изложбата за Босилеградския разгром и паметната плоча за почтените жертви, даде изказване за медиите и незабавно отпътува за Цариброд, където направи първа копка за монумент на Христо Ботев.

След това наново пристигна в Цариброд през септември, с цел да го открие.

Само три дни по-късно последва срещата на вицепремиера Валери Симеонов и сръбския министър на туризма Расим Ляич в Цариброд.

След още няколко дни се срещнаха двамата министри на труда и обществената политика на двете страни Зоран Джорджевич и Бисер Петков.

Каква е равносметката и какви са практическите измерения на всичките тия срещи през последната година от позиция на ситуацията и ползите на българското национално малцинство?

Нулеви.

В региона на образованието на български език резултатите са напълно мижави. Трийсетината учебници преведени до момента от сръбски на български език напълно не си заслужават масрафа за идването на двамата министри от Белград и София в Босилеград.

Опитът за удостояване на паметта на почтените жертви избити от сръбския четнически комендант Коста Печанац в Босилеградско през 1917 година и пускане на процеса за национално помиряване сред българи и сърби като първа стъпка към решение на жизненоважните проблеми на българското малцинство в Западните околности, завърши с арестуването на паметната плоча с техните имена, а основателите на това цивилизовано и европейско начинание КИЦ „ Босилеград “ и Демократичният съюз на българите, скорострелно бяха затрупани с десетина правосъдни призовки по измислени обвинявания от сръбската прокуратура.

Последваха свадите с провеждането на кандидатстудентските изпити в Босилеград по 103 Постановление на Министерски съвет, когато кандидат-студентите за първи път трябваше да поставят изпити за българските ВУЗ-ове пред представителите на МОН, ДАБЧ и Генералното консулство на Р България в Ниш, до момента в който в коридорите на Гимназията отекваха стъпките на полицейски патрул извикан от шефа Антон Тончев. Който на всичкото от горната страна имаше наглостта да влезе в преден конфликт с българската страна по малките екрани.

В началото на септември в центъра на Босилеград, на три крачки от паметника на Левски, още веднъж бе маркиран „ Денят на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация “?

В края на септември из Босилеград бе изгонена българската компания КАЛИНЕЛ, която единствена дръзна да приватизира в Босилеград и да даде действителни работни места на стотина босилеградчани. Никой не отбрани ползите на българските вложители в Босилеград.

С всичките тия действия сръбската страна безусловно задраска всички досегашни свои и български дипломатически изявления за добросъседство, икономическо съдействие, съблюдаване на правата на българското малцинство, образованието на български език, икономическо възобновяване на общините Босилеград и Цариброд, взаимни инфраструктурни планове и други

С други думи, маските паднаха и под тях се появи същинското злокобно лице на вековната шовинистична сръбска политика за обезбългаряване (сърбизиране) и обезлюдяване на регионите обитаеми с българско население. Политика на премахване на българската просвета и подправяне на българската история. Процес, който към този момент е необратим и за жалост, се доближава към края си. Престъпление, което е неоправдателно по всички правила на интернационалното право. Не единствено за страната, която го организираше, само че и за страната, която безмълвно наблюдаваше стопяването на своето малцинство на стотина километра от столицата си.

На 29-30 октомври в Белград следва следващата българо-сръбска среща на високо ниво. Председателят на Народното събрание на Р България Димитър Главчев ще мине през Цариброд и Ниш и ще замине за Белград, където ще има опция да приказва на изключително съвещание в Сръбската Скупщина.

Дано единствено механичен да не повтори думите на една негова предшественичка председателка на Народното събрание, която през февруари 2011 година пред сръбската си колежка в София заявява безусловна и безрезервна поддръжка за участието на Сърбия в Европейски Съюз, в случай, че самата Сърбия и до през днешния ден не е наясно с външнополитическата си ориентировка.

Само преди няколко дни това го удостовери и зам. помощникът на държавния секретар на Съединени американски щати по въпросите на Европа и Евразия Хойт Брайън Ий. Без всевъзможни дипломатически увъртания, той съобщи в Белград, че Сърбия не може да седи на два отдалечени стола и че в случай че същински се стреми към Европейски Съюз би трябвало да насочи ясни европейски послания с каузи, а не с думи.

От ръководителя на Народното събрание Димитър Главчев се чака в сръбската Скупщина да заявява ясна прозападна и проевропейска позиция на държава-членка на Европейски Съюз, която откровено споделя европейските правила и полезности. Която освен това има и свои ползи в Сърбия. Без ослушвания и боязън, че това ще утежни българо-сръбските връзки и без боязън, че с това ще провокира гнева на Москва. Такава позиция преди време съобщи вицепрезидентката Маргарита Попова в Босилеград. Такава позиция съобщи и евродепутатът в Европейския парламент Ангел Джамбазки.

От Главчев се чака да изиска явен отговор на въпроса за какво паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградския разгром от 15-16 май 1917 година, към този момент пети месец стои запленена в мазето на прокуратурата във Владичин Хан?

Защо в Сърбия се води жестока антибългарска агитация и се фалшифицира българската история и просвета с присъединяване на най-високи държавни представители, сръбската просвета и Сръбската Православна Църква?

Да изиска явен отговор на въпроса за какво българските вложители ВАЛЕНА и КАЛИНЕЛ бяха изгонени от Босилеград, а стотици босилеградски фамилии оставени без работа и прехранване напуснаха родните си домове?

Да изиска явен отговор на въпроса за какво десетилетия наред се преследват водачите на българските организации, които отстояват правата и ползите на българското малцинство, и са единствените носители на националните и европейските правила и полезности в Босилеград и Цариброд?

Да изиска явен отговор къде изчезнаха четири пети от българското население в Западните околности и за какво българските общини Босилеград и Цариброд са измежду стопански най-изостаналите в Сърбия?

Защо към този момент три десетилетия се вършат безуспешни опити да се възвърне образованието на майчин български език в Босилеград и Цариброд?

Защо най-лоялното българско малцинство в Сърбия, се намира в най-окаяно състояние?

Защо бяха подценени настояванията от Платформата за отбрана на правата на българското малцинство подписана на 15 юли 2013 година в Ниш от представители на българските малцинствени партии и цивилен сдружения?

И най-после да каже на сръбските си сътрудници, че българската поддръжка за участието в Европейски Съюз ще зависи от сръбските отговори на тия въпроси. Разбира се, Сърбия е в цялостното си право да не даде никакъв отговор и да прави каквото си желае. Но и да понесе отговорност за следствията от (без)действията си. Както носи отговорността си за разпадането на Югославия или за независимостта на Косово.

За разлика от някои други, за ръководителя на Народното събрание Димитър Главчев не може да се каже, че е неуведомен и че не познава безизходното състояние на българското малцинство. Ако нищо друго, единствено преди две седмици, с негово позволение, във фоайето на Народното събрание бе сложена изложбата „ Босилеградският разгром 15-16 май 1917 година “ Няма метод да не се е спрял да я огледа.

Сигурен съм, че с такива откровени и ясни въпроси и позиции, без всевъзможни дипломатически увъртания и недомлъвки, България доста повече ще способства за изясняване на нашето състояние, за участието на Сърбия в Европейски Съюз, за подсилване на другарството и добросъседството сред двете страни и стабилизацията на Западните Балкани, в сравнение с с хитрите лицемерни усмивки, тостове и потупвания по рамото пред камерите в Белград и София и ослушване по какъв начин ще отекнат думите им в Москва.

Само с такива ясни, откровени и поредни мнения България може да завоюва доверието и уважението на почтена и национално виновна европейска страна в Европа и света. /БГНЕС