Димитър Ганев, социолог от „Тренд“ – анализ за „24 часа“Появата

Димитър Ганев, социолог от „ Тренд “ – разбор за „ 24 часа “

Появата на новата партийна самодейност към Стефан Янев съумя да промени електоралната картина в страната. Но малко или доста това беше предстоящо. Променя ли се обаче нещо значително като наклонност в публичните настройки като цяло? Тук късият и лекомислен отговор би бил по-скоро “не”.

Някъде през лятото на 2020 година “Тренд” тества поддръжката по отношение на митингите против основния прокурор и държавното управление. Подкрепата за митингите тогава беше 60%, до момента в който 30% не ги подкрепяха. Още тогава се оформи разделяне по оста “статукво - промяна”, което доминираше през цялата 2020 и 2021 година

Това напълно ясно се записва на изборите през април, юли и ноември. Всъщност електоралната динамичност сред трите избора беше единствено и само в единия лагер – този на смяната. “Има подобен народ” стърчеше през април и юли, до момента в който през ноември водач в този лагер беше към този момент “Продължаваме промяната”. Съотношението обаче си оставаше от самото начало същото, както го измерихме през лятото на 2020 година – 60/30.

Последното ни изследване демонстрира в действителност, че появяването на нова групировка към Стефан Янев още веднъж се вписва в същата наклонност. “Български възход” се появява на електоралната карта, без да нанесе вреда на лагера на така наречен статукво от 2020 година в лицето на ГЕРБ.

Потърпевши са по-скоро партиите отвън тях. Част от гласоподавателите на “Продължаваме промяната”, които са дали своят вот за Петков и Василев през ноември, през днешния ден избират да дадат гласа си за Стефан Янев.

Електоратът на Българска социалистическа партия също гледа със благосклонност на новия план. “Възраждане” от своя страна не може да не вижда съперник, който влиза на патриотичното поле. Има ли обаче по-дълбока политическа смяна? Тук късият и не толкоз лекомислен отговор е по-скоро “да”.

В последните няколко месеца се обрисуваха нови политически разломи и се образуват нови политически лагери. Войната в Украйна изрично сътвори нови два лагера – този на твърдия евро-атлантически курс ( “Продължаваме промяната”, ГЕРБ, Движение за права и свободи, “Има подобен народ”, “Демократична България”) и този с “нюансирана” позиция (БСП, “Възраждане”, “Български възход”, “Изправи се, България”).

Без подозрение, различен напълно ясно изразителен разлом е този на “управление - опозиция”. С ерозията в публичната поддръжка към кабинета, със задълбочаващите се обществени проблеми, от ден на ден обединения, които до момента стояха пасивни във връзка с дейностите на държавното управление, през днешния ден очевидно се засилват със мощно сериозни позиции, искайки да черпят от непопулярността на ръководещите.

Тук няма смисъл да изреждам партийните артисти в другите лагери – всички, които не са част от ръководещото болшинство, към този момент са мощно сериозни към държавното управление. А пък към този момент постоянно се случва и някой от ръководещите да е сериозен към дейностите на кабинета. Забелязва ли се нещо напълно ясно? Няма към този момент “лагер на промяната”. Разделението, родено на жълтите павета през лятото на 2020 година, изчерпи своята политическа сила. Политическото пренареждане към този момент стартира, само че последствията от него занапред предстоят.