Димитър и Богдан Филови доказват, че кръвните връзки не са всичко
Димитър Филов (1846-1887 г.) е с огромен принос за освобождението на България, за свободата и нейната самостоятелност. Той е татко на професор Богдан Филов. Затова не се загатва името му на национални празници, в исторически материали и други, като се изключи някои енциклопедии. Това е погрешно.
И заради това, че при трагичната крах на Димитър Филов неговият наследник Богдан е на 4 година
Димитър Генков Филов е роден през 1846 година в Калофер. Баща му Генко Филов е търговец-абаджия. Къщата им е прилежаща на тази на Ботьо Петков и от детски години съществува другарство сред Христо Ботев и Димитър Филов. В родния град учи при националния преподавател и литератор Ботьо Петков, получил обучение в Одеса.
От него Димитър Филов се учи на обич към Русия и интерес към съветските класици. През 1862 година Димитър Филов получава от посолството на Русия стипендия да учи в Одеската семинария благодарение на Найден Геров. Следващата 1863 година Христо Ботев постъпва да учи във Втора мъжка гимназия в Одеса. Димитър Филов след довеждане докрай на образованието си учителства в Калоферско. Завръща се в Русия, която става негова втора татковина. Учителства няколко години в Бесарабия. През 1869 година Димитър Филов постъпва на образование в Одеското военно учебно заведение, което приключва през 1871 година с чин подпоручик. После служи шест години в съветската войска. Негови сътрудници са Данаил Николаев и Сава Муткуров.
При оповестяването на Руско-турската освободителна война 1877/1878 година от Александър II, Димитър Филов става доброволец в съветската войска. Сражава се във войските на ген. Й. Гурко. След Освобождението на Търново е назначен за пълководец на опълченска рота при ген. Н. Столетов -началник на българското опълчение. Сражава се героичен с ротата си при боевете за Стара Загора, в епичните боеве на Шипка и Шейново. След Освобождението капитан Димитър Филов служи като офицер в българската войска в Сливен, Стара Загора, а след това в Източна Румелия - Пловдив, като пълководец на образователния батальон и на милицията.
На 11 ноември 1880 година капитан Димитър Филов основава семейство с Елисавета Сакатчиева. Кумува им Данаил Николаев. През 1881 година се ражда първият им наследник - Святополк, в Сливен, на 28 март 1883 година се ражда вторият им наследник Богдан в Стара Загора, а третият им наследник Любомир е роден през 1885 година в Русе. Двамата синове Святополк и Любомир рано почиват.
През месец февруари 1885 година в Пловдив е основан скришен революционен централен комитет по самодейност и отпред със Захари Стоянов, за Съединението на Източна Румелия с Княжество България и окончателното избавление на България. Членове на комитета са Иван Андонов, капитан Чардафон Велики (Продан Тишков), капитан Димитър Филов, Димитър Ризов и други Подготовката и реализирането на Съединението става с дейното присъединяване на майор Райчо Николов, майор Димитър Филов, майор Димитър Николов, майор Сава Муткуров и капитан Чардафон Велики.
Избухва Сръбско-българската война през септември 1885 година Командир на централната колона е майор Димитър Филов, която овладява Цариброд и Пирот. Произведеният подполковник Димитър Филов е назначен след войната за пълководец на Трета пехотна бригада в гр. Русе. Стефан Стамболов, министър-председател, назначил майор Димитър Николаев за министър на войната. След Освобождението от турско иго в 1878 година България се ръководи от немски владетели 65 година С решаващата роля на Стефан Стамболов отпред на страната застава Фердинанд I. При влошените връзки с Русия тя скъсва дипломатическите си връзки с България.
В Русе и Силистра избухват офицерски протести от проруски настроени чинове. На 19 февруари 1887 година избухва протестът в Русе под управлението на Тома Кърджиев, майор Атанас Узунов и подполковник Димитър Филов. Премиерът Стефан Стамболов и министърът на войната Данаил Николаев заповядват на майор Рачо Петров да бъде безмилостен с русофилите и по бързата процедура да бъдат наказани. След мъчения са наказани на гибел и разстреляни Олимпий Панов, Атанас Узунов, Тома Кърджиев, Димитър Филов - пристигайки от Румъния с лодка, към русенския бряг е прострелян и тежко ранен, издъхва в болница в Русе и други, общо девет души.
Оказва се, че в армията въздействието на русофобите отпред със Стефан Стамболов e мощно и пропада фантазията на русофилите от Русенския и Силистренски военни протести за другарски връзки с Русия. Свидна жертва в тази неравна битка е подполковник Димитър Филов. Неговият наследник, Богдан Филов, израства като академик и политик, само че е германофил, антисемит, прохитлерист, антикомунист и русофоб
Той е прочут академик археолог и политик германофил, поддръжник на хитлеризма. Роден е на 28 март 1883 година в Стара Загора, където татко му е бил офицер.
Когато Богдан е на четири години, татко му е погубен като един от ръководителите на Русенския протест от офицери русофили. След довеждане докрай на приблизително обучение в София Богдан Филов следва класическа лингвистика и история във Вюрцбург, Лайпциг, Германия, 1901-1904 година Защитава докторска дисертация през 1906 година във Фрайбург, Германия. През 1907-1909 година специализира в Бон, Париж и Рим. От 1911 година до 1920 година е шеф на Народния археологически музей.
Заедно с други учени до 1940 година е откривател по археология. От 1921 година до 1929 година е шеф на Българския археологически институт. Oт 1926 година до 1944 година е професор в Софийския университет. През 1923 година влиза в Берлинската масонска ложа. От 1931 година до 1932 година е ректор на Софийския университет.
От 1937 до 1944 година е ръководител на Българска академия на науките. Проф. Богдан Филов е министър-председател на Царство България от 25 февруари 1940 година до 14 септември 1943 година, а по-късно е един от тримата регенти след гибелта на цар Борис III
Kaто министър-председател оглавява фашисткото и прохитлеристко държавно управление. На 1 март 1941 година във Виена проф. Филов подписва дружно с Адолф Хитлер влизането на Царство България в тристранния пакт Рим, Берлин и Токио, макар предизвестието на Лондон, Вашингтон и Москва. От месец март 1941 година до 25 август 1944 година у нас е настанена 560-хилядна хитлеристка войска с дислокация за Югославия, Гърция и Съюз на съветските социалистически републики. На 6 април от България немците атакуват Югославия и за две седмици я овладяват, а след това окупират Гърция.
На 12 декември 1941 година Министерският съвет взема решение България да разгласи война на великите сили Англия и Съединени американски щати, а на 13 декември 1944 година проф. Богдан Филов внася в Народното събрание решението на Министерския съвет и то се приема с “ура “ и аплодисменти, като се изключи опозицията. Тази война коства жертви и съсипия на София, Враца, Казанлък и други градове.
През 1992 година по гледище и с увод са оповестени от учен Илко Димитров дневниците на проф. Богдан Филов, доктор Евдокия Филова и военачалник Адолф Бекерле - дипломат на Германия в България. Семейство Богдан Филов и Евдокия Филова (Кита) са приключили висше обучение и защитили докторска степен в Германия. Като германофили са били в близки връзки с Хитлер, Рибентроп, Бекерле и разговаряли на немски език.
Проф. Богдан Филов е вярвал в непобедимостта на Третия райх. Дори когато Червената войска доближава Румъния, той споделя “Немците ще се оправят!”. Проф. Филов е имал негативно отношение към Съветския съюз. Филов е записал при среща с цар Борис III следното: ”... че и ние към този момент би трябвало да вземем присъединяване в битката срещу болшевиките... ние сме единствените в Европа, които не вземаме присъединяване в тази борба”. Проф. Б. Филов оглавява прохитлеристко държавно управление (според У. Чърчил) и заради това е антисемит.
След разискване на еврейския въпрос с Д. Пешев и диалога му с владиката Стефан Филов е записал: “Сега виждам фактически какво огромно въздействие имат евреите и какъв брой са вредни”. През месец декември 1940 година Богдан Филов е вносител на гласувания от Народното събрание антиеврейски закон за отбрана на нацията (ЗЗН). За пречистване на евреите Б. Филов е основал специфична институция с шеф Александър Белев и секретарка Лиляна Паница. Сключили са контракт с Германия за 20 000 евреи. Депортирани са посредством пристанище Лом за лагера на гибелта Треблинка от Беломорска Тракия 4058, от Македония 7144, от Пиротско 185 - всичко 11 387 евреи.
За транспорт с шлепове от Лом до Виена на евреите България е заплатила по 200 немски марки за всеки евреин. Известно е по какъв начин бяха избавени 48 000 евреи от вътрешността на страната ни. Проф. Филов е антикомунист и води дейна битка с антифашистите посредством блокади, специфични елементи, а от януари 1944 година включват и 110 000 войска за очистване на партизаните. Например той е наредил обсада на София на 2 декември 1942 година и на 3 декември е записал: “Блокадата се организира успешно и с много положителни резултати, хванати са 36 търсени от полицията комунисти”.
След убийството на ген. Хр. Луков и сътрудник проф. Богдан Филов на 17 ноември 1943 година декларира пред царя и министър Габровски: “Трябва да използваме тези убийства, с цел да засилим битката срещу комунизма и еврейството”. Б. Филов е измислил използване на контрачети - група служители на реда, облечени като партизани, вървят на лов за незаконни. На територията на Югославия и Гърция са вършени брутални злодеяния от българските окупационни войски. Правителството на Б. Филов е ориентирало 85% от износа за Германия. Някои от договорите, като тютюневи произведения и други, Германия е трябвало да ги изплати след успеха. Оказа се, че няма кой да ги заплати.
На 9 септември 1944 година в еуфорията проф. Б. Филов решил да бяга от България и дружно с някогашните министри Димитър Василев и Добри Божилов се скрили в посолството на Турция поради бомбардировките в Чамкория (Боровец). На 13 септември 1944 година група от партизани, облечени като служители на реда, ръководена от Евгени Каменов (след 1944 година Каменов става учен и дипломат), арестува проф. Богдан Филов. Предаден е на Народния съд. Осъден е на гибел дружно с други 46 души от “елита “ - регенти, министри, народни представители, генерали и полковници.
Присъдата е произнесена на 2 февруари 1945 година и е изпълнена през нощта на Софийските централни гробища в трап от авиобомба. През 1996 година присъдата е анулирана за всички наказани от Народния съд. Сега българските извънредно десни ги оповестиха за жертви на комунизма и им направиха монумент, а жертвите на фашизма са оповестени за терористи. В Европа имаше още един монумент на фашисти в Мадрид, само че през 2019 година го отстраниха.
Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ
И заради това, че при трагичната крах на Димитър Филов неговият наследник Богдан е на 4 година
Димитър Генков Филов е роден през 1846 година в Калофер. Баща му Генко Филов е търговец-абаджия. Къщата им е прилежаща на тази на Ботьо Петков и от детски години съществува другарство сред Христо Ботев и Димитър Филов. В родния град учи при националния преподавател и литератор Ботьо Петков, получил обучение в Одеса.
От него Димитър Филов се учи на обич към Русия и интерес към съветските класици. През 1862 година Димитър Филов получава от посолството на Русия стипендия да учи в Одеската семинария благодарение на Найден Геров. Следващата 1863 година Христо Ботев постъпва да учи във Втора мъжка гимназия в Одеса. Димитър Филов след довеждане докрай на образованието си учителства в Калоферско. Завръща се в Русия, която става негова втора татковина. Учителства няколко години в Бесарабия. През 1869 година Димитър Филов постъпва на образование в Одеското военно учебно заведение, което приключва през 1871 година с чин подпоручик. После служи шест години в съветската войска. Негови сътрудници са Данаил Николаев и Сава Муткуров.
При оповестяването на Руско-турската освободителна война 1877/1878 година от Александър II, Димитър Филов става доброволец в съветската войска. Сражава се във войските на ген. Й. Гурко. След Освобождението на Търново е назначен за пълководец на опълченска рота при ген. Н. Столетов -началник на българското опълчение. Сражава се героичен с ротата си при боевете за Стара Загора, в епичните боеве на Шипка и Шейново. След Освобождението капитан Димитър Филов служи като офицер в българската войска в Сливен, Стара Загора, а след това в Източна Румелия - Пловдив, като пълководец на образователния батальон и на милицията.
На 11 ноември 1880 година капитан Димитър Филов основава семейство с Елисавета Сакатчиева. Кумува им Данаил Николаев. През 1881 година се ражда първият им наследник - Святополк, в Сливен, на 28 март 1883 година се ражда вторият им наследник Богдан в Стара Загора, а третият им наследник Любомир е роден през 1885 година в Русе. Двамата синове Святополк и Любомир рано почиват.
През месец февруари 1885 година в Пловдив е основан скришен революционен централен комитет по самодейност и отпред със Захари Стоянов, за Съединението на Източна Румелия с Княжество България и окончателното избавление на България. Членове на комитета са Иван Андонов, капитан Чардафон Велики (Продан Тишков), капитан Димитър Филов, Димитър Ризов и други Подготовката и реализирането на Съединението става с дейното присъединяване на майор Райчо Николов, майор Димитър Филов, майор Димитър Николов, майор Сава Муткуров и капитан Чардафон Велики.
Избухва Сръбско-българската война през септември 1885 година Командир на централната колона е майор Димитър Филов, която овладява Цариброд и Пирот. Произведеният подполковник Димитър Филов е назначен след войната за пълководец на Трета пехотна бригада в гр. Русе. Стефан Стамболов, министър-председател, назначил майор Димитър Николаев за министър на войната. След Освобождението от турско иго в 1878 година България се ръководи от немски владетели 65 година С решаващата роля на Стефан Стамболов отпред на страната застава Фердинанд I. При влошените връзки с Русия тя скъсва дипломатическите си връзки с България.
В Русе и Силистра избухват офицерски протести от проруски настроени чинове. На 19 февруари 1887 година избухва протестът в Русе под управлението на Тома Кърджиев, майор Атанас Узунов и подполковник Димитър Филов. Премиерът Стефан Стамболов и министърът на войната Данаил Николаев заповядват на майор Рачо Петров да бъде безмилостен с русофилите и по бързата процедура да бъдат наказани. След мъчения са наказани на гибел и разстреляни Олимпий Панов, Атанас Узунов, Тома Кърджиев, Димитър Филов - пристигайки от Румъния с лодка, към русенския бряг е прострелян и тежко ранен, издъхва в болница в Русе и други, общо девет души.
Оказва се, че в армията въздействието на русофобите отпред със Стефан Стамболов e мощно и пропада фантазията на русофилите от Русенския и Силистренски военни протести за другарски връзки с Русия. Свидна жертва в тази неравна битка е подполковник Димитър Филов. Неговият наследник, Богдан Филов, израства като академик и политик, само че е германофил, антисемит, прохитлерист, антикомунист и русофоб
Той е прочут академик археолог и политик германофил, поддръжник на хитлеризма. Роден е на 28 март 1883 година в Стара Загора, където татко му е бил офицер.
Когато Богдан е на четири години, татко му е погубен като един от ръководителите на Русенския протест от офицери русофили. След довеждане докрай на приблизително обучение в София Богдан Филов следва класическа лингвистика и история във Вюрцбург, Лайпциг, Германия, 1901-1904 година Защитава докторска дисертация през 1906 година във Фрайбург, Германия. През 1907-1909 година специализира в Бон, Париж и Рим. От 1911 година до 1920 година е шеф на Народния археологически музей.
Заедно с други учени до 1940 година е откривател по археология. От 1921 година до 1929 година е шеф на Българския археологически институт. Oт 1926 година до 1944 година е професор в Софийския университет. През 1923 година влиза в Берлинската масонска ложа. От 1931 година до 1932 година е ректор на Софийския университет.
От 1937 до 1944 година е ръководител на Българска академия на науките. Проф. Богдан Филов е министър-председател на Царство България от 25 февруари 1940 година до 14 септември 1943 година, а по-късно е един от тримата регенти след гибелта на цар Борис III
Kaто министър-председател оглавява фашисткото и прохитлеристко държавно управление. На 1 март 1941 година във Виена проф. Филов подписва дружно с Адолф Хитлер влизането на Царство България в тристранния пакт Рим, Берлин и Токио, макар предизвестието на Лондон, Вашингтон и Москва. От месец март 1941 година до 25 август 1944 година у нас е настанена 560-хилядна хитлеристка войска с дислокация за Югославия, Гърция и Съюз на съветските социалистически републики. На 6 април от България немците атакуват Югославия и за две седмици я овладяват, а след това окупират Гърция.
На 12 декември 1941 година Министерският съвет взема решение България да разгласи война на великите сили Англия и Съединени американски щати, а на 13 декември 1944 година проф. Богдан Филов внася в Народното събрание решението на Министерския съвет и то се приема с “ура “ и аплодисменти, като се изключи опозицията. Тази война коства жертви и съсипия на София, Враца, Казанлък и други градове.
През 1992 година по гледище и с увод са оповестени от учен Илко Димитров дневниците на проф. Богдан Филов, доктор Евдокия Филова и военачалник Адолф Бекерле - дипломат на Германия в България. Семейство Богдан Филов и Евдокия Филова (Кита) са приключили висше обучение и защитили докторска степен в Германия. Като германофили са били в близки връзки с Хитлер, Рибентроп, Бекерле и разговаряли на немски език.
Проф. Богдан Филов е вярвал в непобедимостта на Третия райх. Дори когато Червената войска доближава Румъния, той споделя “Немците ще се оправят!”. Проф. Филов е имал негативно отношение към Съветския съюз. Филов е записал при среща с цар Борис III следното: ”... че и ние към този момент би трябвало да вземем присъединяване в битката срещу болшевиките... ние сме единствените в Европа, които не вземаме присъединяване в тази борба”. Проф. Б. Филов оглавява прохитлеристко държавно управление (според У. Чърчил) и заради това е антисемит.
След разискване на еврейския въпрос с Д. Пешев и диалога му с владиката Стефан Филов е записал: “Сега виждам фактически какво огромно въздействие имат евреите и какъв брой са вредни”. През месец декември 1940 година Богдан Филов е вносител на гласувания от Народното събрание антиеврейски закон за отбрана на нацията (ЗЗН). За пречистване на евреите Б. Филов е основал специфична институция с шеф Александър Белев и секретарка Лиляна Паница. Сключили са контракт с Германия за 20 000 евреи. Депортирани са посредством пристанище Лом за лагера на гибелта Треблинка от Беломорска Тракия 4058, от Македония 7144, от Пиротско 185 - всичко 11 387 евреи.
За транспорт с шлепове от Лом до Виена на евреите България е заплатила по 200 немски марки за всеки евреин. Известно е по какъв начин бяха избавени 48 000 евреи от вътрешността на страната ни. Проф. Филов е антикомунист и води дейна битка с антифашистите посредством блокади, специфични елементи, а от януари 1944 година включват и 110 000 войска за очистване на партизаните. Например той е наредил обсада на София на 2 декември 1942 година и на 3 декември е записал: “Блокадата се организира успешно и с много положителни резултати, хванати са 36 търсени от полицията комунисти”.
След убийството на ген. Хр. Луков и сътрудник проф. Богдан Филов на 17 ноември 1943 година декларира пред царя и министър Габровски: “Трябва да използваме тези убийства, с цел да засилим битката срещу комунизма и еврейството”. Б. Филов е измислил използване на контрачети - група служители на реда, облечени като партизани, вървят на лов за незаконни. На територията на Югославия и Гърция са вършени брутални злодеяния от българските окупационни войски. Правителството на Б. Филов е ориентирало 85% от износа за Германия. Някои от договорите, като тютюневи произведения и други, Германия е трябвало да ги изплати след успеха. Оказа се, че няма кой да ги заплати.
На 9 септември 1944 година в еуфорията проф. Б. Филов решил да бяга от България и дружно с някогашните министри Димитър Василев и Добри Божилов се скрили в посолството на Турция поради бомбардировките в Чамкория (Боровец). На 13 септември 1944 година група от партизани, облечени като служители на реда, ръководена от Евгени Каменов (след 1944 година Каменов става учен и дипломат), арестува проф. Богдан Филов. Предаден е на Народния съд. Осъден е на гибел дружно с други 46 души от “елита “ - регенти, министри, народни представители, генерали и полковници.
Присъдата е произнесена на 2 февруари 1945 година и е изпълнена през нощта на Софийските централни гробища в трап от авиобомба. През 1996 година присъдата е анулирана за всички наказани от Народния съд. Сега българските извънредно десни ги оповестиха за жертви на комунизма и им направиха монумент, а жертвите на фашизма са оповестени за терористи. В Европа имаше още един монумент на фашисти в Мадрид, само че през 2019 година го отстраниха.
Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ