Огромният шанс на България за енергийна трансформация
Димитър Енчев е Управляващ сътрудник в PostScriptum и Съосновател на CWP Global. Той е бизнесмен и капиталов управител с 15 години опит в пространството на енергийния преход. Отговаря за развиването на няколко огромни плана и компании в региона напразно, слънчевата сила, съхранението на акумулатори, зелен водород и други, както и редица вложения за рисков капитал в енергийното и софтуерното пространство. Партньор в PostScriptum, капиталов фонд, фокусиран върху устойчивостта. Съосновател на CWP Global, който има осъществени над 1.5 GW възобновима сила и набрани 4 милиарда $ финансиране и е един от водещите международни разработчици на свръхмащабни водородни планове.
България, 2030 година. В полето около автомагистралата виждам самостоятелни аграрни роботи, а на хоризонта зад тях се въртят перките на вятърните турбини. В далечината ги няма пушеците от високите комини на въглищните централи и небето е ясно синьо. А и колата ми е електрическа, Made in Bulgaria.
Произведена е в първата фабрика, която водеща международна компания за електрически автомобили построи у нас през 2025 година Спечелихме ги с положителните условия тук - задоволително зелена сила на ниски цени, мощен клъстер за произвеждане на автокомпоненти, привлекателна данъчна система, мощна ИТ промишленост. Решаващо преимущество обаче се оказа експертната екосистема, която се разви към високотехнологичния клъстер " Акад. Будевски " в Стара Загора. Той е захранван от свръхевтин ток от големия ФЕЦ " Марица Изток " и висококвалифицирани фрагменти от някогашната въглищна промишленост в района.
С целенасочена държавна политика България съумя да притегли в района и първата гига фабрика за акумулатори в югоизточна Европа. Това се случи с стратегии за преквалификация на хората и индустриални площи, захранвани от на ниска цена зелен ток. Стартира и стратегия за развиване на системи за предпазване на ток в електрическата мрежа, които осигуриха първите поръчки на гига фабриката. Това даде хубавичко основа за цяла екосистема, която се разви през идващите години и бързо притегли водещи международни компании в региона на енергийния преход и декарбонизацията. Батериите в композиция със мощно развитата ИТ промишленост, пък отвориха вратите за производството на електрически коли, скутери, рейсове, лодки, оф-грид системи, индустриални машини, самостоятелно земеделско съоръжение и роботи. Така, с декарбонизираната си енергетика България към този момент е и един от главните бенефициенти на nearshoring наклонността, която размести международните пластове след огромната рецесия на веригата за доставки през 2021-а и 2022 година.
Реклама
За миналите 9 години България съумя последователно да построи батерийни системи и да интегрира над 7500 МВ вятърни и слънчеви мощности, ловко употребявайки мощностите на АЕЦ " Козлодуй " и балансиращата функционалност на ПАВЕЦ. Привлечени бяха над 15 милиарда лева непознати вложения, а цената на електрическата енергия в страната спадна фрапантно. Успяхме да се превърнем в една от първите европейски страни, които бързо и дейно декарбонизираха енергетиката си, и единствените в Източна Европа с голямото конкурентно преимущество на по-евтиния ток и по-ниския въглероден отпечатък. Станахме атрактивни за водещи международни компании като Гугъл, Amazon, Microsoft, сложили си амбициозната цел за Net Zero. Превърнахме се в една от водещите green data center местоположения в Европа.
Декарбонизацията, децентрализацията и дигитализацията на енергетиката дадоха основата, върху която да процъфтява конкурентноспособната на българска стопанска система. Предприемачите бързо се възползваха от положителния подтекст и позитивите на новата екосистемата, сътвориха сполучливи компании и световни марки, съответни на динамичността в международен мащаб. Родиха се новите български еднорози.
От най-бедната страна в Европейския съюз през 2030 година България навакса изгубените десетилетия на прехода, и се трансформира в енергиен водач със мощна стопанска система, сполучливи компании, спокойни жители и чиста природа.
Това не е научно-фантастичен роман. Това е изцяло реален сюжет за развиването на българската енергетика и стопанска система. Ако страната има смислена дълготрайна тактика, която е съобразена с задачите на Европейски Съюз и световните софтуерни и стопански действителности, това може да стане нашата нова действителност. България може да бъде районен енергиен водач като осъществя ВЕИ капацитета си и декарбонизира енергетиката и стопанската система. Ефектът ще бъде фрапантно по-ниска и постоянна цена на електрическата енергия, с което стопанската система ще пести по над 2 милиарда лв. на година до 2030 година Ще бъдат основани над 20 хиляди работни места. Тази промяна ще даде подтик на стопанска система, и ще разреши основаването на промишлености на бъдещето тук, в България.
Реклама Глобалният подтекст 2021...
Европейски Съюз към този момент е поел курс към понижаване на излъчванията на парникови газове с 55% до 2030 година и към превръщането на Европа в климатично безпристрастен континент до 2050 година Цели за въглеродна индиферентност си слагат също Съединени американски щати, Япония, Южна Корея, Китай и доста други страни. Дори Русия построява огромни вятърни и слънчеви електроцентрали. Пакетът " Fit for 55% " на Европейски Съюз усилва заложения дял на възобновима сила от 32% на 40% до 2030 година Той предлага възбрана на продажба на нови коли с мотори с вътрешно горене след 2035 година Въвеждането на Механизъм за корекции на въглеродните излъчвания (CBAM или " въглеродно мито " ) и разрастващите се пазари на въглеродни излъчвания ще окажат уверено влияние върху световните вериги на доставка. Все повече компании търсят декарбонизирана среда - някои компании, като Amazon, Гугъл, Microsoft и други, имат цели за цялостна декарбонизация до 2040 година.
Декарбонизацията ще се реализира с пазарни механизми (цена за въглеродни емисии), които се чака да продължат да се покачват и да създадат въглеродно интензивните производства неконкурентни. Това значи, че колкото по-късно една стопанска система реагира на тази нова действителност, толкоз по-неконкурентна ще бъде тя. Тази грандиозна промяна на всяко равнище съставлява голямо предизвикателство, само че и голяма опция за далновидно позициониране и икономическо наваксване от страните с вярна дълготрайна политика.
Българската действителност през днешния ден
Вследствие на дългогодишно безучастие, корупция и липса на смислена дълготрайна тактика в енергийния бранш България има:
една от най-въглеродно интензивните енергийни системи в Европейски Съюз най-енергоемката стопанска система в Европейски Съюз (най-малко Брутният вътрешен продукт за единица енергия) най-въглеродно интензивните въглищни централи (или най-високата цена в подтекста на рекордно скъпи въглеродни квоти) най-вече смъртни случаи на глава от популацията поради замърсен въздух.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Политика 3 Политика 1 Политика 2 Енергетика 3 Политика 1 Право 2 Политика 3 Политика Реклама
Въпреки това не е прекомерно късно. България има добра изходна позиция за бърза и евтина декарбонизация на енергийния бранш:
2000 МВт базова мощ в АЕЦ " Козлодуй " 3200 МВт Водноелектрическа централа, от които над 900 МВт ПАВЕЦ (т.е. могат да балансират голямо количество ВЕИ) Огромния неосъществен ВЕИ капацитет - доста добър запас (скорост напразно и слънчева радиация), който обезпечава цени на сила от вятъра (~80 лева./МВтч) и слънцето (~90 лева./МВтч) фрапантно по-ниски от цената на въглищата (>~200 лева./МВтч) и на борсата сега (>300 лева./МВтч). Значителния капацитет за възобновяване на постройките посредством нови финансови механизми. Вече направена инвестиция - 1,7 ГВт ВЕИ мощности, които обществото поддържа с преференциални цени, точно за да се възползва от поевтиняващите технологии на по-късен стадий.
С упоритост и визия за бъдещото България може да се трансформира в районен водач и експортьор на зелена сила. Това е и най-хубавият метод да се намали цената на електрическата енергия и по този начин да се ускори фрапантно конкурентоспособността на българската стопанска система, и да се привлекат вложения в промишлености, които осъществят тактики за декарбонизация.
Първият по време е първи по право
Имаме ли гаранции за този оптимистичен сюжет? За страдание, не. Ако развиването на нови ВЕИ мощности у нас се забави, в границите на обединен и все по-свързан енергиен пазар на Европейски Съюз, България скоро ще се трансформира в чист вносител на електрическа енергия от прилежащи страни като Румъния, Гърция и Турция, които развиват своя ВЕИ капацитет. Ако продължим да се опитваме да избегнем неизбежното и не покажем упоритост и дълготрайна визия, резултатите ще са тъжни:
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
България, 2030 година. В полето около автомагистралата виждам самостоятелни аграрни роботи, а на хоризонта зад тях се въртят перките на вятърните турбини. В далечината ги няма пушеците от високите комини на въглищните централи и небето е ясно синьо. А и колата ми е електрическа, Made in Bulgaria.
Произведена е в първата фабрика, която водеща международна компания за електрически автомобили построи у нас през 2025 година Спечелихме ги с положителните условия тук - задоволително зелена сила на ниски цени, мощен клъстер за произвеждане на автокомпоненти, привлекателна данъчна система, мощна ИТ промишленост. Решаващо преимущество обаче се оказа експертната екосистема, която се разви към високотехнологичния клъстер " Акад. Будевски " в Стара Загора. Той е захранван от свръхевтин ток от големия ФЕЦ " Марица Изток " и висококвалифицирани фрагменти от някогашната въглищна промишленост в района.
С целенасочена държавна политика България съумя да притегли в района и първата гига фабрика за акумулатори в югоизточна Европа. Това се случи с стратегии за преквалификация на хората и индустриални площи, захранвани от на ниска цена зелен ток. Стартира и стратегия за развиване на системи за предпазване на ток в електрическата мрежа, които осигуриха първите поръчки на гига фабриката. Това даде хубавичко основа за цяла екосистема, която се разви през идващите години и бързо притегли водещи международни компании в региона на енергийния преход и декарбонизацията. Батериите в композиция със мощно развитата ИТ промишленост, пък отвориха вратите за производството на електрически коли, скутери, рейсове, лодки, оф-грид системи, индустриални машини, самостоятелно земеделско съоръжение и роботи. Така, с декарбонизираната си енергетика България към този момент е и един от главните бенефициенти на nearshoring наклонността, която размести международните пластове след огромната рецесия на веригата за доставки през 2021-а и 2022 година.
Реклама
За миналите 9 години България съумя последователно да построи батерийни системи и да интегрира над 7500 МВ вятърни и слънчеви мощности, ловко употребявайки мощностите на АЕЦ " Козлодуй " и балансиращата функционалност на ПАВЕЦ. Привлечени бяха над 15 милиарда лева непознати вложения, а цената на електрическата енергия в страната спадна фрапантно. Успяхме да се превърнем в една от първите европейски страни, които бързо и дейно декарбонизираха енергетиката си, и единствените в Източна Европа с голямото конкурентно преимущество на по-евтиния ток и по-ниския въглероден отпечатък. Станахме атрактивни за водещи международни компании като Гугъл, Amazon, Microsoft, сложили си амбициозната цел за Net Zero. Превърнахме се в една от водещите green data center местоположения в Европа.
Декарбонизацията, децентрализацията и дигитализацията на енергетиката дадоха основата, върху която да процъфтява конкурентноспособната на българска стопанска система. Предприемачите бързо се възползваха от положителния подтекст и позитивите на новата екосистемата, сътвориха сполучливи компании и световни марки, съответни на динамичността в международен мащаб. Родиха се новите български еднорози.
От най-бедната страна в Европейския съюз през 2030 година България навакса изгубените десетилетия на прехода, и се трансформира в енергиен водач със мощна стопанска система, сполучливи компании, спокойни жители и чиста природа.
Това не е научно-фантастичен роман. Това е изцяло реален сюжет за развиването на българската енергетика и стопанска система. Ако страната има смислена дълготрайна тактика, която е съобразена с задачите на Европейски Съюз и световните софтуерни и стопански действителности, това може да стане нашата нова действителност. България може да бъде районен енергиен водач като осъществя ВЕИ капацитета си и декарбонизира енергетиката и стопанската система. Ефектът ще бъде фрапантно по-ниска и постоянна цена на електрическата енергия, с което стопанската система ще пести по над 2 милиарда лв. на година до 2030 година Ще бъдат основани над 20 хиляди работни места. Тази промяна ще даде подтик на стопанска система, и ще разреши основаването на промишлености на бъдещето тук, в България.
Реклама Глобалният подтекст 2021...
Европейски Съюз към този момент е поел курс към понижаване на излъчванията на парникови газове с 55% до 2030 година и към превръщането на Европа в климатично безпристрастен континент до 2050 година Цели за въглеродна индиферентност си слагат също Съединени американски щати, Япония, Южна Корея, Китай и доста други страни. Дори Русия построява огромни вятърни и слънчеви електроцентрали. Пакетът " Fit for 55% " на Европейски Съюз усилва заложения дял на възобновима сила от 32% на 40% до 2030 година Той предлага възбрана на продажба на нови коли с мотори с вътрешно горене след 2035 година Въвеждането на Механизъм за корекции на въглеродните излъчвания (CBAM или " въглеродно мито " ) и разрастващите се пазари на въглеродни излъчвания ще окажат уверено влияние върху световните вериги на доставка. Все повече компании търсят декарбонизирана среда - някои компании, като Amazon, Гугъл, Microsoft и други, имат цели за цялостна декарбонизация до 2040 година.
Декарбонизацията ще се реализира с пазарни механизми (цена за въглеродни емисии), които се чака да продължат да се покачват и да създадат въглеродно интензивните производства неконкурентни. Това значи, че колкото по-късно една стопанска система реагира на тази нова действителност, толкоз по-неконкурентна ще бъде тя. Тази грандиозна промяна на всяко равнище съставлява голямо предизвикателство, само че и голяма опция за далновидно позициониране и икономическо наваксване от страните с вярна дълготрайна политика.
Българската действителност през днешния ден
Вследствие на дългогодишно безучастие, корупция и липса на смислена дълготрайна тактика в енергийния бранш България има:
една от най-въглеродно интензивните енергийни системи в Европейски Съюз най-енергоемката стопанска система в Европейски Съюз (най-малко Брутният вътрешен продукт за единица енергия) най-въглеродно интензивните въглищни централи (или най-високата цена в подтекста на рекордно скъпи въглеродни квоти) най-вече смъртни случаи на глава от популацията поради замърсен въздух.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Политика 3 Политика 1 Политика 2 Енергетика 3 Политика 1 Право 2 Политика 3 Политика Реклама
Въпреки това не е прекомерно късно. България има добра изходна позиция за бърза и евтина декарбонизация на енергийния бранш:
2000 МВт базова мощ в АЕЦ " Козлодуй " 3200 МВт Водноелектрическа централа, от които над 900 МВт ПАВЕЦ (т.е. могат да балансират голямо количество ВЕИ) Огромния неосъществен ВЕИ капацитет - доста добър запас (скорост напразно и слънчева радиация), който обезпечава цени на сила от вятъра (~80 лева./МВтч) и слънцето (~90 лева./МВтч) фрапантно по-ниски от цената на въглищата (>~200 лева./МВтч) и на борсата сега (>300 лева./МВтч). Значителния капацитет за възобновяване на постройките посредством нови финансови механизми. Вече направена инвестиция - 1,7 ГВт ВЕИ мощности, които обществото поддържа с преференциални цени, точно за да се възползва от поевтиняващите технологии на по-късен стадий.
С упоритост и визия за бъдещото България може да се трансформира в районен водач и експортьор на зелена сила. Това е и най-хубавият метод да се намали цената на електрическата енергия и по този начин да се ускори фрапантно конкурентоспособността на българската стопанска система, и да се привлекат вложения в промишлености, които осъществят тактики за декарбонизация.
Първият по време е първи по право
Имаме ли гаранции за този оптимистичен сюжет? За страдание, не. Ако развиването на нови ВЕИ мощности у нас се забави, в границите на обединен и все по-свързан енергиен пазар на Европейски Съюз, България скоро ще се трансформира в чист вносител на електрическа енергия от прилежащи страни като Румъния, Гърция и Турция, които развиват своя ВЕИ капацитет. Ако продължим да се опитваме да избегнем неизбежното и не покажем упоритост и дълготрайна визия, резултатите ще са тъжни:
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ