Димитър е на 57 години от Средец. Няма висше образование,

Димитър е на 57 години от Средец. Няма висше обучение, само че от дребен е теоретичен да работи с тесла и тухли. Историята на живота му не е окичена с цветя и искра, в противен случай - той е един от тези, които спят по пейки и пушат фасовете от земята. Митко е един от 30-те жители на Центъра за краткотрайно настаняване на бездомни хора в бургаския кв Акациите, написа Флагман бг. Щастлив е, че през студените месеци ще има покрив над главата си, само че мечтае за уютна Коледа, която ще прекара с трите си деца, които го мислят за мъртъв.

Допреди 4 години Митко има работа и живее с майка си в дребна схлупена къща в Средец. Припечелва от строителство и канализации, с цел да докара у дома храна и вода. Съдбата обаче го разделя с майка му, която си отива ненадейно поради тежка болест, а скромният им дом остава без покрив, причина заради която бива и съборен.

Така преди година и половина Митко остава на улицата самичък. Живее по улиците, пейките и нощува по вагоните. Шеговито споделя, че не е сполучил в любовта. Женил се е 2 пъти, само че несполучливо. Има 3 деца - две момчета и едно момиче. Те обаче живеят и работят в чужбина.

„ Децата ми са на открито, не се прибират в Бургас, то няма и къде. Не поддържат контакт с мен. Никой не ме знае и къде съм. И да питат, няма кой да им каже. Даже може да мислят, че съм умрял”, с болежка на сърцето признава Митко.

Един ден на улицата срещнал възрастен човек. Непознатият му обяснил за Центъра за краткотрайно настаняване в Бургас. Тогава 57-годишният мъж решил да отиде и да се помоли за заслон.

„ Доволен съм доста. Дават ни храна, облекло, чисти чаршафи и Господ ме чува. Добре, че сме тук. Виждате какво е времето на открито, по какъв начин се оцелява в подобен мраз?! Когато спах по вагоните, ме болеше кръста, боледувах. Благодарен съм за това, което имам тук. На мен ми дотегна година и половина единствено по пейки и на улицата”, спомня си неприятните моменти мъжът.

Центърът за краткотрайно настаняване в бургаския кв. Акациите е съвсем претъпкан за студените месеци Капацитетът му е за 30 бездомници. Митко ще би трябвало да освободи своето легло през март. Той обаче се опасява, че отново би трябвало да се върне на улица.

„ Сега диря работа, има ли работа - незабавно отивам. Питам на всички места. Има доста компании, само че като чуят, че сме бездомници, не ни желаят. Има и такива, които ни наемат и заплащат първоначално, едвам ни привлекат, след това ни лъжат и ни гонят, без да платят. Когато пристигна март месец, отново на пейките ще отида. Къде да намеря 400 лева за квартира? Не пия, пуша единствено фасовете. Иска ми се да хапна кашкавал, сирене, тъй като случвало се е да седнал съм по 3 дни гладен”, сподели още Митко.


Домът за краткотрайно настаняване в бургаския кв. Акациите е съвсем цялостен с хора, най-вече мъже

В Центъра са останали единствено 2 от 30 свободни места. Условията са повече от прелестни за бездомните - всяка стая си има климатик, в общото помещение има тв приемник. Спят по 3-4 или 6 души в стая, само че мъжете се схващат между тях и си оказват помощ.

„ Тук сме като семейство, оказваме помощ си един на различен. Метем, чистим, както ни кажат. Пожелавам си през новата година да си намеря работа. Но какво да ви кажа - обезверена работа. Тук ми е хубаво, само че желая да си имам мое място, личен дом…, само че нямам, не мога да го постигна”, споделя с тъга Митко. Освен за личен дом той мечтае да види и децата си, да ги прегърне, да им каже, че ги обича и да посрещне празниците с тях. Знае е, че не желае невъзможното, само че и не има вяра, че ще се случи.

Всяка година след празничния концерт по случай посрещането на Новата година, кметът Димитър Николов посещава Центъра за краткотрайно настаняване. Хората в него са го украсили и са си поставили елха. От управлението се пробват по всевъзможен метод да предадат на постройката домашния уют.