Бербатов: Сърцата ни кървят и плачат за Пенев!
Димитър Бербатов се върна обратно към спомените си с към този момент починалия Димитър Пенев. Бербатов приказва току преди да стартира поклонението пред Стратега от Мировяне, който дефинира за собствен втори татко, лишен от всякаква суетност.
„ Като идвахме с Марто (Мартин Петров) и момчетата, си спомнихме историите с него, позитивните неща, които минахме, шансът, който даде на всички нас, с цел да започват нашите кариери. Съболезнования на околните, ще имаме опция да изкажем нашият почит. Сърцата на всички плачат, не мисля, че някой може да каже нещо неприятно за Старшията. Той беше обединител. Суетата му беше непозната, това го държеше крепко на земята. За нас той беше като втори татко “.
„ Първият миг, в който се запознахме, и си казахме здрасти, дръпнаха ме от юношите, виждам го по какъв начин идва към мен... Спомените от 94-та бяха живи, мислех, че Господ идва към мен. Впоследствие връзката, която развихме... през днешния ден е печален ден за всички нас. Надявам се повече хора да участват, това е индивидът, който заслужава респект и почитание като състезател, треньор и човек най-много “.
„ По линия на това, че суетата му беше непозната, в този свят, в който сега живеем, всички сме подвластни на суетата. При него това липсваше макар триумфите, които реализира. Той си беше нашият татко. Начинът, по който се грижеше... Всички се опитвахме с смешки, закачки, опитваме към момента да е по този начин, той това би желал. Винаги е имало смешки и закачки, даже да не си приказваме, се прегръщахме. Кара те да мислиш за живота, че всички вървим в тази посока. Трябва да демонстрираме нужното почитание “.
„ Като идвахме с Марто (Мартин Петров) и момчетата, си спомнихме историите с него, позитивните неща, които минахме, шансът, който даде на всички нас, с цел да започват нашите кариери. Съболезнования на околните, ще имаме опция да изкажем нашият почит. Сърцата на всички плачат, не мисля, че някой може да каже нещо неприятно за Старшията. Той беше обединител. Суетата му беше непозната, това го държеше крепко на земята. За нас той беше като втори татко “.
„ Първият миг, в който се запознахме, и си казахме здрасти, дръпнаха ме от юношите, виждам го по какъв начин идва към мен... Спомените от 94-та бяха живи, мислех, че Господ идва към мен. Впоследствие връзката, която развихме... през днешния ден е печален ден за всички нас. Надявам се повече хора да участват, това е индивидът, който заслужава респект и почитание като състезател, треньор и човек най-много “.
„ По линия на това, че суетата му беше непозната, в този свят, в който сега живеем, всички сме подвластни на суетата. При него това липсваше макар триумфите, които реализира. Той си беше нашият татко. Начинът, по който се грижеше... Всички се опитвахме с смешки, закачки, опитваме към момента да е по този начин, той това би желал. Винаги е имало смешки и закачки, даже да не си приказваме, се прегръщахме. Кара те да мислиш за живота, че всички вървим в тази посока. Трябва да демонстрираме нужното почитание “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




