Димитър Бербатов няма нужда от представяне и гръмки думи. Името

Димитър Бербатов няма потребност от показване и гръмки думи. Името му приказва задоволително и единствено по себе си е връх. За да стигне своя персонален връх обаче, някогашният футболист на Манчестър Юнайтед, като всеки различен съумял човек, изминава тежък и дълъг път. Следва неразделно, до известна степен „ егоистично “, своята посока и нито за момент не се отклонява от задачата. 

„ Никога не изпускаш задачата от взор, в никакъв случай не я изпускаш от взор. Ни-ко-га! “, повтаря изрично Бербатов и по този начин стартира неговият роман с скъпи препоръки за триумфа, които споделя с нас в епизод 16 на просветителното предаване на НСК „ Олимп “ – „ Ще се срещнем на върха “.

В изданието Димитър Бербатов приказва от името на младежа, който е на кръстопът, само че избира да следва не тълпата, а своята персонална посока; от името на младия футболист със самочувствие към момента без покритие, който обаче избира да се приспособява към непознатата среда и на инат на компликациите да успее;

от името на великия играч, за който няма граници на опциите и който се трансформира в един от най-великите в историята; от името на бащата, който приказва и изяснява всекидневно на децата си, сблъсква се с компликации, само че с персонален образец съумява да възпита две невероятни млади дами;

от името на приятеля Бербо, който знае какво е да „ flex ”-ва, може да цъка с теб в Тик-ток и отново да ти даде добър съвет по какъв начин да превърташ умно; от името на индивида за подражателство Бербатов, в които думи съветваме младите просто да се вслушат. 



Любовта на Бербатов към футбола стартира да гори още от ранна детска възраст. Роден в семейство на майка хандбалистка и татко футболист, Бербатов е генетично благоразположен да свети в съвсем всеки спорт. Без външен напън, той избира футбола. Играе на всички места, когато и да е, без ограничавания. 

" Като бяхме наказвани да не излизаме, ритахме у дома. Какво друго да правиш – няма друго! “, споделя Бербатов увлекателно и с усмивка.

Колкото повече играе и тренира, толкоз повече стартира да има вяра, че може и да стане същински футболист. Така се раждат и първите фантазии. Най-напред да избяга от сянката на татко си в Благоевград, а после… После стартира да мечтае на едро, освен това още от дете. Именно у дома, до момента в който с брат му едвам не изпочупват сервизите, Бербатов стартира да си показва, че е огромен първенец. 

„ Имахме един сервиз. Взимах огромната кана, подвигах я над главата и започвах да търча, представяйки си, че съм спечелил трофей в шампионата. “, споделя Бербатов. 

Трофеите обаче не идват елементарно. Още от дребен той се сблъсква със обстановки, в които би трябвало да направи избор. Тогава се включва неговият персонален компас и възприятие за самозапазване. 

„ Трябва да имаш радар за самозапазване и компас, с които в един миг, без значение на какъв брой години си, да си кажеш – върша ли вярното нещо.

Ето да вземем за пример - всички мои другари, познати, съученици ходеха вляво – нощни заведения, пушене, гаджета, до момента в който аз ходех вдясно. Имаш неприятни образци, имаш и положителни образци и ти към този момент самичък би трябвало да направиш избора си на кого искаш да подражаваш.

В днешно време децата са изложени на още по-големи пороци. Трябва да внимаваш и в фантазията. “, споделя Димитър и акцентира значимостта на фамилията, средата и треньорите в развиването на един гений, само че има вяра, че най-важната причина да не се поддадеш на изкушенията са личните упоритост, съзнание и фантазия.

Пътят към огромната цел обаче не е къс и прочут. Напротив – „ пътят към триумфа лишава доста крачки “, изпълнен е с тръни, а в арсенала от оръжия се нуждаем от самообладание. 

„ Идват при мен младежи и ми споделят „ еее, Берба, страшна кола! “ и я желаят още на следващия ден, но в случай че може да им падне от горната страна. Утре! Е, няма да ти падне на следващия ден. Децата би трябвало да се замислят през какво минава един сполучлив човек, с цел да стигне до моментното състояние и да схванат, че лишава доста старания, труд и отдаденост, с цел да стигнат върха, а колите и всичко останало идват в следствие. “, споделя Бербатов. 

Амбицията му, само че в граници, а не болна, и мисълта за фантазията му му оказват помощ да се оправя в най-трудните интервали от живота си. Със сигурност такава е първата година на Бербатов в Германия, където едно младо момче се сблъсква с друга действителност. Опитите му да промени система, която не схваща, водят в последна сметка до цялостна смяна в личното му съзнание, работна нравственос и темперамент. Променя питателните си привички, вслушва се в другите, тича повече, възвръща вярно. Работи неуморно, търси грешките в себе си и проучва всеки мач.

„ След мач, в случай че съм играл едва – да вземем за пример съм изпуснал гол, нещо не е станало както би трябвало, поради упоритостта, че не съм го направил, както би трябвало, у дома като се прибера, сядам на дивана и всичко става черно, пада ми пердето и аз стартирам да си проучвам мача в главата ми – какво съм направил НЕ както би трябвало, с цел да мога като пристигна другият мач да го подобря, да го поправя, с цел да си потвърдя на себе си, че това не съм бил аз. Няма такова „ не съм имал ден “ - не е допустимо да не съм имал ден. Седях и мислех, мислех, мислех. Сигурно по цяла вечер мислех какво би трябвало да направя идващия мач. В един миг това уморява също. “