Димитър Бербатов е в края на кариерата си, но той

Димитър Бербатов е в края на кариерата си, само че той има защо да е горделив от постигнатото изключително по британските терени. Сайтът Football Whispers разгласява специфична публикация за българина в рубриката си “Иконите на Премиър лийг”, в която напомня за интервалите на нападателя в Тотнъм, Манчестър Юнайтед и Фулъм, написа "Sportal.bg ". Изданието проучва представянето на нашенеца, като заключава, че в случай че в този момент бяха мощните години на Бербо на Острова, той щеше да коства 80 млн. паунда съгласно актуалните трансферни цени.

Ето какво се споделя в разбора за Бербатов:

На фона все по-голямата известност на статистическите разбори във футбола към момента има, и най-вероятно постоянно ще ги има, избрани аспекти от играта, които няма по какъв начин да бъдат изразени като цифри. Става дума за тези качества на футболистите, които не са подвластни на броене.

На фона на тях Димитър Бербатов се открои, създавайки си собствен свят на прищевки и рисувайки от време на време даже с груби линии като един същински футболен импресионист. Той не беше нито бърз, нито хипер-продуктивен на терена и несъмнено не беше луд от това какви са индикаторите му. Но той мислеше като никого различен, виждаше неща, които други не можеха, и се придвижваше по игрището по един непогрешим и в това време ленив и нехаен метод, с който самодоволно “отсвирваше” простосмъртните бранители, които се изправеха на пътя му, забавлявайки се иронично на техните старания да провалят “творческата му дейност”.

Независимо че ставаше все по-муден и по никакъв метод не можеше да опровергае обвиняванията в мързел, Бербо продължи да е на висота и във Фулъм, както и в Монако по-късно след тръгването си от Премиър лийг.

С забележима неприязън към тичането и цялостна индиферентност към всевъзможни защитни дейности българският нападател сигурно имаше своите слаби страни. Той обаче беше загадка, мечтател, вълшебник, който внушаваше благоговение през тези 8,5 година в Англия. С топка в крайници той умееш да прави неща, от които падаха ченета и които възбуждаха публиката. На него не можеше постоянно да се разчита да пресира, само че можеше да заложиш, че първото му допиране ще бъде безупречно и че на фона на неговите показа нищо не изглеждаше невероятно.”