Бербатов за президент на БФС: Имам много разговори със себе си по тази тема
Димитър Бербатов даде изявление за списание СПРИНТ, в което засегна и тематиката " БФС ". Разговорът е извършен през октомври, а цялото изявление ще бъде оповестено на 28 ноември.
Ето по какъв начин дава отговор Бербатов на въпрос за БФС: Какъв е шансът да се кандидатира в миналото за президент на БФС? Остана ли упоритостта да оправите футбола?
- Имам доста диалози със себе си по тази тематика. И с мои близки. Ако някой каже че е 100 % подготвен за сходен пост, значи е безрасъден...
Но моментът е подобен, че би трябвало радикална смяна във всичко. Всичко! Имаме обстановка, знак на ориста, че нещата би трябвало да се трансформират фрапантно, напълно. Изцяло! Имената, които се въртят в последно време из медиите, не са смяна. Сменяш един човек с различен и всичко си остава както преди. Лицата се менят, системата – не.
Който да е президент на БФС, би трябвало да е самостоятелен, нов човек, самостоятелен и финансово, да има положително име. Трябва да е подредил своя живот, с цел да подреди и БФС.. Трябва да има положително име в УЕФА, да приказва езици..
Ние сме дребна страна и е наложено мнение, че всеки познава всеки. И може да му приказва по роднински, другарски. Това чувство за непосредственост разрешава на хората да си звънят и – може ли това или това. Няма неприятно, на всеки му се случвало да звъни на някого за нещо. Но когато тази непосредственост се употребява за аморални неща, и не знаеш къде е границата, която не би трябвало да минаваш, тогава е проблем.
Затова нов човек би трябвало да прави промени в управлението на футбола като цяло, и в изпълкома, който да е без клубни президенти. Плюс промени в съдийската комисия, в администрацията на състезание... И най-много в развиването на детско-юношеския футбол в България.
Но имената, които се въртят в пространството... Това не е вик за смяна. Не бива да има заплитане в връзки, близости, другарства.
За президента също би трябвало да има мандатност! Примерно два мандата. Нещо, върху което добре да се намерения съществено. И този човек да има доста мощен екип! Сам няма по какъв начин да промени каквото и да е.
Тъй като делегатите на конгреса избират президента, те би трябвало да желаят смяната. Иначе нищо няма да се случи.
Трябва една трета от делегатите да изискат конгрес, с цел да се случи. Е, къде са те? Къде са сега, когато би трябвало да реагират и да работят. Защо мълчат? Нали сякаш желаеме смяна, а никой от хората, които могат да я извършат в действителност - тъй като те избират кой да ги управлява и съставлява, не работят. Това е висша форма на равнодушие и отвращение за смяна. И то от родните ни футболни клубове, а това единствено по себе си приказва доста
Защото делегатите съставляват своите тимове - същите тимове, които би трябвало да развиват положителни играчи, с цел да се вдигне равнището на футбола ни. И в случай че те не желаят и не виждат, че би трябвало цялостна смяна на ръководството, с цел да има опция за развиване както на техните клубове, по този начин и на футбола ни - неприятно! Защото, когато казваш, че искаш смяна, и моментът за нея настъпи, а ти отново избереш остарялото, това към този момент е двуличие. И тогава би трябвало да се търси сметка от тях.
Отивате кореспонденти, медии, намирате отговорник на зоналните препоръки, защото той провежда делегатите на тимовете от своята зона, и го питате за какво е дал своя вот по този начин и по този начин?
Сложно е, само че и просто. Трябва да се смени системата като цяло, а освен един човек.
А има и наложено мнение, че с цел да управляваш, би трябвало да си над избрана възраст. Мнения от рода на „ Той още е млад... Той още е зелен... “ Е, ще чакаме да стане някой на 62 и тогава ли ще е узрял да управлява?...
Ето, аз управлявам фондацията си към този момент 11 години. Това е работа с доста хора, ръководство на бюджети, взимане на решения, прехвърляне на права на точните и виновни хора. Аз мога да имам доста повече опит от един човек, който е на 50 примерно! А в това време да се изучавам на други неща от хора по-млади от мен. Възрастта не значи повече опит и познание. Вече не! Трябва от ден на ден кадърни младежи да навлизат в структурите на БФС, с цел да се движим в крайник с времето.
Виждаме също по какъв начин няма почитание даже сред хората, които ръководят футбола. Поне го дръжте това зад затворени порти... Подобни неща демонстрира по какъв начин се управлява - безредно.
А като видиш, че след толкоз време нещата не се получават, имай най-малко малко достолепие и поеми някаква отговорност, дай си сметка, че може би и ти си част от повода нещата да не се получават, и си тръгни.
Както се сменят треньори, футболисти, същото важи и за ръководителите. Как все всички други са отговорни!
Всички, които обичат футбола, и имам поради цялата футболна общност, би трябвало да изиска смяната и да я търси интензивно!
Ето по какъв начин дава отговор Бербатов на въпрос за БФС: Какъв е шансът да се кандидатира в миналото за президент на БФС? Остана ли упоритостта да оправите футбола?
- Имам доста диалози със себе си по тази тематика. И с мои близки. Ако някой каже че е 100 % подготвен за сходен пост, значи е безрасъден...
Но моментът е подобен, че би трябвало радикална смяна във всичко. Всичко! Имаме обстановка, знак на ориста, че нещата би трябвало да се трансформират фрапантно, напълно. Изцяло! Имената, които се въртят в последно време из медиите, не са смяна. Сменяш един човек с различен и всичко си остава както преди. Лицата се менят, системата – не.
Който да е президент на БФС, би трябвало да е самостоятелен, нов човек, самостоятелен и финансово, да има положително име. Трябва да е подредил своя живот, с цел да подреди и БФС.. Трябва да има положително име в УЕФА, да приказва езици..
Ние сме дребна страна и е наложено мнение, че всеки познава всеки. И може да му приказва по роднински, другарски. Това чувство за непосредственост разрешава на хората да си звънят и – може ли това или това. Няма неприятно, на всеки му се случвало да звъни на някого за нещо. Но когато тази непосредственост се употребява за аморални неща, и не знаеш къде е границата, която не би трябвало да минаваш, тогава е проблем.
Затова нов човек би трябвало да прави промени в управлението на футбола като цяло, и в изпълкома, който да е без клубни президенти. Плюс промени в съдийската комисия, в администрацията на състезание... И най-много в развиването на детско-юношеския футбол в България.
Но имената, които се въртят в пространството... Това не е вик за смяна. Не бива да има заплитане в връзки, близости, другарства.
За президента също би трябвало да има мандатност! Примерно два мандата. Нещо, върху което добре да се намерения съществено. И този човек да има доста мощен екип! Сам няма по какъв начин да промени каквото и да е.
Тъй като делегатите на конгреса избират президента, те би трябвало да желаят смяната. Иначе нищо няма да се случи.
Трябва една трета от делегатите да изискат конгрес, с цел да се случи. Е, къде са те? Къде са сега, когато би трябвало да реагират и да работят. Защо мълчат? Нали сякаш желаеме смяна, а никой от хората, които могат да я извършат в действителност - тъй като те избират кой да ги управлява и съставлява, не работят. Това е висша форма на равнодушие и отвращение за смяна. И то от родните ни футболни клубове, а това единствено по себе си приказва доста
Защото делегатите съставляват своите тимове - същите тимове, които би трябвало да развиват положителни играчи, с цел да се вдигне равнището на футбола ни. И в случай че те не желаят и не виждат, че би трябвало цялостна смяна на ръководството, с цел да има опция за развиване както на техните клубове, по този начин и на футбола ни - неприятно! Защото, когато казваш, че искаш смяна, и моментът за нея настъпи, а ти отново избереш остарялото, това към този момент е двуличие. И тогава би трябвало да се търси сметка от тях.
Отивате кореспонденти, медии, намирате отговорник на зоналните препоръки, защото той провежда делегатите на тимовете от своята зона, и го питате за какво е дал своя вот по този начин и по този начин?
Сложно е, само че и просто. Трябва да се смени системата като цяло, а освен един човек.
А има и наложено мнение, че с цел да управляваш, би трябвало да си над избрана възраст. Мнения от рода на „ Той още е млад... Той още е зелен... “ Е, ще чакаме да стане някой на 62 и тогава ли ще е узрял да управлява?...
Ето, аз управлявам фондацията си към този момент 11 години. Това е работа с доста хора, ръководство на бюджети, взимане на решения, прехвърляне на права на точните и виновни хора. Аз мога да имам доста повече опит от един човек, който е на 50 примерно! А в това време да се изучавам на други неща от хора по-млади от мен. Възрастта не значи повече опит и познание. Вече не! Трябва от ден на ден кадърни младежи да навлизат в структурите на БФС, с цел да се движим в крайник с времето.
Виждаме също по какъв начин няма почитание даже сред хората, които ръководят футбола. Поне го дръжте това зад затворени порти... Подобни неща демонстрира по какъв начин се управлява - безредно.
А като видиш, че след толкоз време нещата не се получават, имай най-малко малко достолепие и поеми някаква отговорност, дай си сметка, че може би и ти си част от повода нещата да не се получават, и си тръгни.
Както се сменят треньори, футболисти, същото важи и за ръководителите. Как все всички други са отговорни!
Всички, които обичат футбола, и имам поради цялата футболна общност, би трябвало да изиска смяната и да я търси интензивно!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ