Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и

Димитър Бечев е старши помощник към Атлантическия съвет (САЩ) и учител в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по стопанска система в Лондон и в университета " Харвард ", Съединени американски щати. Работил е като шеф на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет " Хитоцубаши " и учител в " Оксфорд ". Анализът му е от " Свободна Европа ".

Бойко Борисов и Еманюел Макрон имат малко общо. Различни генерации, друг житейски път, пък и България не е тъкмо Франция. Но има едно нещо, което ги свързва, и това е отношението към Русия.

Френският президент разбуни духовете с изявлението си, че НАТО е в кома, само че в същото изявление пред английското издание Economist съобщи гръмко: " Русия не е наш зложелател ". Българският му сътрудник надали би споделил нещо сходно за Атлантическия пакт, само че сигурно е склонен с втората теза.

Българската външна политика от много време се основава на лавиране сред Запада (към който официално принадлежим) и Москва. Рестартираме АЕЦ " Белене " и работим неуморимо по реализацията на газопровода " Турски поток ", който обслужва в огромна степен ползите на " Газпром ". Същевременно влагаме във връзките със Съединени американски щати – договорът за покупка на изтребителите F-16, срещата Борисов-Тръмп, вероятността за съдействието в енергийната сфера. В очите на публична София Русия обаче си остава на първо място сътрудник.

Едно от знаковите визити за 2019 година беше това на премиера Дмитрий Медведев през март – точно на националния празник/годишнината от Сан-Стефанския контракт. Няма две отзиви, че Борисов би се зарадвал на аудиенция и на Путин. По същия метод, както и Макрон регистрира като триумф срещата на така наречен Нормандска четворка в Елисейския замък – първият формален контакт онлайн сред съветския президент и неговия сътрудник от Украйна Владимир Зеленски.

Сближаването с Москва рядко съумява

Опитите за сплотяване с Русия обаче рядко се увенчават с триумф. Рано или късно положителните планове се сблъскват с действителността. Москва има дълъг лист с претенции: отпадане на западните наказания, де факто признание на анексията на Крим, необятна автономност на сепаратистките райони в Донбас и реинтегриране в Украйна при условия, подбудени от Кремъл, изтеглянето на натовските контингенти от Балтийските страни и Полша, понижаване на военноморското наличие на Пакта в Черно море, зелена светлина за съветските енергийни планове от вида на " Северен поток 2 " или " Турски поток ", даже и в ущърб на европейските правила и ползи.

Какво обаче предлага Путин в подмяна на това? Не е изключително ясно.

Макрон споделя разбирането, че Москва може да бъде съдружник в битката с тероризма и радикалния ислямизъм. Това може би е основа за съдействие. Но съветската оферта (ако изобщо има такава) си остава нереална – за разлика от съответните претенции, които предявава Кремъл. Това е и една от аргументите за какво договорката Европа-Русия е труднопостижима.

Путин не е податлив и на огромни отстъпки в Украйна. Срещата на Нормандската четворка беше сполучлива най-вече в алегоричен аспект –разговорите не престават, Зеленски и Путин имаха опция да поговорят. Бойните дейности в Източна Украйна не престават, въпреки и с невисок интензитет, Минските съглашения скоро няма да бъдат приложени, глобите остават, а Макрон към този момент си остава само с упоритостите си.

Дребният шрифт на договорката за " Турски поток "

Усилията на Борисов да откри път към Кремъл също удрят на камък. На 4 декември Путин упрекна България, че бавела продължението на " Турски поток " (Балкански поток) на своя територия. Той даже заплаши, че съветската страна може да избере друго трасе - евентуално имайки поради Гърция и Северна Македония. Путин насочи рецензиите към София след среща с Александър Вучич в Сочи, на която сръбският президент се похвали, че секторът на газопровода от българската до унгарската граница е съвсем подготвен.

С изказването си Путин на процедура подсети на Борисов кой дефинира разпоредбите. Докато българският министър председател се пробва да " продаде " газопровода във Вашингтон и Брюксел, с цел да бъде и вълкът утолен, и агнето цяло, Москва демонстрира подготвеност да играе твърдо.

Алтернативното трасе надали е осъществимо и България няма да бъде " заобиколена ". Но дребният шрифт на договорката ще е под диктовката на Кремъл. Руската страна не се е заела с гаранции какви размери природен газ ще се придвижват по Балкански поток и надлежно какви ще са приходите и облагата на " Булгартрансгаз ".

Путин упорства за по-бърза реализация, тъй като новият газопровод дава на " Газпром " спомагателен коз в настоящите договаряния с Украйна за бъдещето на преноса през нейна територия. Руският интерес е да има достъп до оптимален брой направления до главните клиенти в Европа. България получи увещание за това.

Нека допуснем за миг, че Русия е нужен сътрудник, а не смъртоносна опасност или върл зложелател. Нека предположим, че Путин се стреми да контракти договорка със Запада. Но дано тогава и да запитаме: какви ще са изискванията по договорката и чии ползи ще пазят те, кой ще заплати цената и кой ще инкасира облагата?

Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината 2020 (24)