Ердоган сам създаде проблема с С-400, но последиците ще са за цяла Турция
Димитър Бечев е старши помощник към Атлантическия съвет (САЩ) и учител в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по стопанска система в Лондон и в университета " Харвард ", Съединени американски щати. Работил е като шеф на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет " Хитоцубаши " и учител в " Оксфорд ".
Преводът на текста, оповестен от онлайн изданието Ahval, заглавието и акцентите са на " Дневник ".
Помните ли онази драма с присъединяване на Русия, Турция и ракети " земя-въздух "? Не, нямам поради съставените елементи за С-400, които тази седмица са водеща вест. Имам поради събитията от 1997-1998 година, когато турските военни и държавното управление бяха подготвени да заловен оръжията поради прехвърлянето на С-300 - предходното потомство съветски ракети за противовъздушна защита - на кипърските гърци.
От боязън, че нейните ползи в региона на сигурността ще бъдат застрашени, Турция заплаши да прехване съветските кораби, пренасящи ракетите С-300 към разделения остров. Турският флот и бреговата защита рутинно се качваха на кораби, даже на плаващите под знамето на Руската федерация, с цел да претърсват товара им. След като Съединени американски щати се намесиха, кипърският президент Главкос Клеридес се съгласи, че оръжията, създадени в Русия, ще бъдат ситуирани на гръцкия остров Крит, отвън обсега на Турция.
Каква разлика за малко над 20 години. Сега не Гърция и кипърските гърци, а Турция e на една страна с Москва. Докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган и неговите поддръжници приветстват идването в Турция на доставките с батареи С-400, представители на отбранителния бранш в Атина не престават със договорката, която някогашният министър-председател Алексис Ципрас подписа със Съединените щати за модернизиране на изтребители F-16.
Новоназначеният гръцки министър на защитата Никос Панайотопулос се срещна тази седмица първо, отгатнахте, с дипломат Джефри Р. Пайът. Американският посланик приветства Гърция като " дирек на стабилността в Източното Средиземноморие ". Струва си да се напомни, че предшественикът на Панайотопулос Евангелос Апостолакис загатна концепцията за закупуване от Гърция на Г-35, откакто Турция може да е отвън интернационалния консорциум, изграждащ самолети от последващо потомство.
Истината е, че салдото на силите в района се промени. В края на 90-те години на предишния век Русия бе главно тягост. След като бе понижила своето военноморско наличие в Средиземноморието още в средата на 70-те години, всичко, за което можеше да се надява, бе
да поддържа другарски дипломатически връзки с страни със сходна настройка
и евентуално да печели по този начин нужната твърда валута, като продава оръжие. Това надали бе предизвикателство за западното предимство в района.
Турските структури за сигурност деликатно следиха жестовете на Москва към Гърция, Кипър, Сирия и Армения, само че съвсем никой в Белия дом или Пентагона не се напрягаше доста поради това. Днес, в противен случай, Русия се очерта като медиатор в Сирия, а и като сътрудник, определен от Ердоган, заради аргументи, които са били обсъждани в детайли от специалисти и учени.
Продажбите на оръжие евентуално са най-хубавият геополитически актив на Русия. Те укрепват връзките с водачите и техните въоръжени сили. Те усилват приходите на военно-промишления комплекс, един от дребното високотехнологични браншове в съветската стопанска система. Износът на оръжие придава на Русия стремежи статут на съвсем равни на Съединени американски щати. Най-важното е, че обвързваните с това опасности не са непреодолими.
С продажбите на С-400 на Турция, Китай и други, Русия не е изправена пред заплахата да бъде въвлечена в дрязги, от каквито по-скоро би странила. Такъв е казусът с Нагорни Карабах, където Москва въоръжава двете страни,
една от които е формален съдружник
посредством по този начин наречената организация на Договора за групова сигурност (ОДКС) (подписан през 1992 година от Армения, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан, по-късно се причисляват няколко страни, а Азербайджан, Грузия и Узбекистан напущат - бел. ред).
Ракетите " земя-въздух " С-400 сигурно заслужават особено внимание. След като влезе в употреба през 2007 година и стана налична за експорт при започване на идващото десетилетие, системата бе закупена от Беларус (с право на отстъпка от цената по съглашение на ОДКС), Алжир и Китай. През 2015-2017 година Египет внесе С-300ВМ " Антей-2500 ", за които военните специалисти считат, че в някои връзки са по-добри от поръчаната от Турция. Руската ракетна технология се употребява даже в Южна Корея.
Без подозрение турската договорка се следи от близко от саудитците, които договарят с Русия Евентуална продажба би отворила повече порти в мощно доходоносния защитителен пазар на Персийския залив. Новините не биха били безусловно положителни за Иран, горделив собственик на С-300, само че бизнесът си е бизнес. Саудитският принц Мохамед бин Салман, чийто броманс с съветския президент (Владимир) Путин е в подем, сигурно може да удостовери това.
Но какво печели Турция? В идеалния случай Анкара също би желала да бъде в оръжейната търговия и да жъне изгодите. Историята, препоръчана от турския президентски замък, е, че съглашението с Русия ще включва някаква форма на трансфер на технологии. Това е доста малко евентуално, в случай че се съди по изказвания на съветски публични лица. В последна сметка Турция остава част от НАТО и колкото другар, толкоз и съперник в районната политика, а и на пазарите на отбранителната промишленост.
Същевременно рискът Търция да се откъсне от военно-промишления комплекс на Съединени американски щати е прекомерно действителен. Предстои да забележим какъв брой тежки ще са глобите на Съединени американски щати и по кое време ще стартират, като се има поради, че С-400 няма да бъдат съединени и ситуирани до идната година. И въпреки всичко, в случай че бях турчин, мощно бих се надявал, че Ердоган има проект по какъв начин да се оправи с казуса. До огромна степен си го сътвори самичък, само че последствията ще са за цялата страна.
Преводът на текста, оповестен от онлайн изданието Ahval, заглавието и акцентите са на " Дневник ".
Помните ли онази драма с присъединяване на Русия, Турция и ракети " земя-въздух "? Не, нямам поради съставените елементи за С-400, които тази седмица са водеща вест. Имам поради събитията от 1997-1998 година, когато турските военни и държавното управление бяха подготвени да заловен оръжията поради прехвърлянето на С-300 - предходното потомство съветски ракети за противовъздушна защита - на кипърските гърци.
От боязън, че нейните ползи в региона на сигурността ще бъдат застрашени, Турция заплаши да прехване съветските кораби, пренасящи ракетите С-300 към разделения остров. Турският флот и бреговата защита рутинно се качваха на кораби, даже на плаващите под знамето на Руската федерация, с цел да претърсват товара им. След като Съединени американски щати се намесиха, кипърският президент Главкос Клеридес се съгласи, че оръжията, създадени в Русия, ще бъдат ситуирани на гръцкия остров Крит, отвън обсега на Турция.
Каква разлика за малко над 20 години. Сега не Гърция и кипърските гърци, а Турция e на една страна с Москва. Докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган и неговите поддръжници приветстват идването в Турция на доставките с батареи С-400, представители на отбранителния бранш в Атина не престават със договорката, която някогашният министър-председател Алексис Ципрас подписа със Съединените щати за модернизиране на изтребители F-16.
Новоназначеният гръцки министър на защитата Никос Панайотопулос се срещна тази седмица първо, отгатнахте, с дипломат Джефри Р. Пайът. Американският посланик приветства Гърция като " дирек на стабилността в Източното Средиземноморие ". Струва си да се напомни, че предшественикът на Панайотопулос Евангелос Апостолакис загатна концепцията за закупуване от Гърция на Г-35, откакто Турция може да е отвън интернационалния консорциум, изграждащ самолети от последващо потомство.
Истината е, че салдото на силите в района се промени. В края на 90-те години на предишния век Русия бе главно тягост. След като бе понижила своето военноморско наличие в Средиземноморието още в средата на 70-те години, всичко, за което можеше да се надява, бе
да поддържа другарски дипломатически връзки с страни със сходна настройка
и евентуално да печели по този начин нужната твърда валута, като продава оръжие. Това надали бе предизвикателство за западното предимство в района.
Турските структури за сигурност деликатно следиха жестовете на Москва към Гърция, Кипър, Сирия и Армения, само че съвсем никой в Белия дом или Пентагона не се напрягаше доста поради това. Днес, в противен случай, Русия се очерта като медиатор в Сирия, а и като сътрудник, определен от Ердоган, заради аргументи, които са били обсъждани в детайли от специалисти и учени.
Продажбите на оръжие евентуално са най-хубавият геополитически актив на Русия. Те укрепват връзките с водачите и техните въоръжени сили. Те усилват приходите на военно-промишления комплекс, един от дребното високотехнологични браншове в съветската стопанска система. Износът на оръжие придава на Русия стремежи статут на съвсем равни на Съединени американски щати. Най-важното е, че обвързваните с това опасности не са непреодолими.
С продажбите на С-400 на Турция, Китай и други, Русия не е изправена пред заплахата да бъде въвлечена в дрязги, от каквито по-скоро би странила. Такъв е казусът с Нагорни Карабах, където Москва въоръжава двете страни,
една от които е формален съдружник
посредством по този начин наречената организация на Договора за групова сигурност (ОДКС) (подписан през 1992 година от Армения, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан, по-късно се причисляват няколко страни, а Азербайджан, Грузия и Узбекистан напущат - бел. ред).
Ракетите " земя-въздух " С-400 сигурно заслужават особено внимание. След като влезе в употреба през 2007 година и стана налична за експорт при започване на идващото десетилетие, системата бе закупена от Беларус (с право на отстъпка от цената по съглашение на ОДКС), Алжир и Китай. През 2015-2017 година Египет внесе С-300ВМ " Антей-2500 ", за които военните специалисти считат, че в някои връзки са по-добри от поръчаната от Турция. Руската ракетна технология се употребява даже в Южна Корея.
Без подозрение турската договорка се следи от близко от саудитците, които договарят с Русия Евентуална продажба би отворила повече порти в мощно доходоносния защитителен пазар на Персийския залив. Новините не биха били безусловно положителни за Иран, горделив собственик на С-300, само че бизнесът си е бизнес. Саудитският принц Мохамед бин Салман, чийто броманс с съветския президент (Владимир) Путин е в подем, сигурно може да удостовери това.
Но какво печели Турция? В идеалния случай Анкара също би желала да бъде в оръжейната търговия и да жъне изгодите. Историята, препоръчана от турския президентски замък, е, че съглашението с Русия ще включва някаква форма на трансфер на технологии. Това е доста малко евентуално, в случай че се съди по изказвания на съветски публични лица. В последна сметка Турция остава част от НАТО и колкото другар, толкоз и съперник в районната политика, а и на пазарите на отбранителната промишленост.
Същевременно рискът Търция да се откъсне от военно-промишления комплекс на Съединени американски щати е прекомерно действителен. Предстои да забележим какъв брой тежки ще са глобите на Съединени американски щати и по кое време ще стартират, като се има поради, че С-400 няма да бъдат съединени и ситуирани до идната година. И въпреки всичко, в случай че бях турчин, мощно бих се надявал, че Ердоган има проект по какъв начин да се оправи с казуса. До огромна степен си го сътвори самичък, само че последствията ще са за цялата страна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ