Дим Дуков пръв у нас пробва да регистрира втора православна църква
Дим Дуков пръв опитва да записва у нас старостилна черква, която да следва Юлианския календар. Събитията към първия опит за регистрацията на старостилците се развиват през 2010 година Тогава светският фризьор и духовник към този момент се титулуваше „ свещеник “, като купата му бе дадена от гръцка старостилна черква. Изявеният гей настояваше Столична община да му даде терен за храм, който той да построи и който да бъде по-голям от „ Свети Александър Невски “. Дим Дуков обаче умря през 2012 година и по този начин и не съумя да записва старостилна черква.
Обичаният от мнозина мъже и дами Дим Дуков завоюва известност като фризьор, който остави светския живот и влезе в манастир, като одобри името отец Дамаскин.
Монашеството на Дим Дуков обаче претърпя цялостно крушение. Той беше отстранен от старостилната гръцка черква поради скандал с нецензурен фотоси. Самият Дим Дуков твърдеше, че са то натопили с компромат и фотосите са колаж.
У нас Синодът изрично му забрани да се назовава свещеник поради нетрадиционната му полова ориентировка. Бившият фризьор бе подстриган за духовник под името Дамаскин в Троянския манастир. Преди това той заставам близо три години в Рилския манастир като послушник, само че игуменът там не пожела да го покалугери, като разгласи, че Дим Дуков няма примирение, смирение и демонстрира „ греховно държание към братята ”.
Дим Дуков (вдясно) по време на работа
В последна сметка 12 години след желанието на Дим Дуков у нас да бъде записана Българска православна старостилна черква, Върховният касационен съд направи това факт, като записва точно религиозна организация под това име.
Де юре това значи, че патриарх Даниил към този момент не може да претендира, че е единственият лидер на българското православие. Такъв към този момент е и Триадицкият митрополит Фотий. Решението на Върховен касационен съд действително афишира, че Българската православна черква отпред с дядо Даниил няма монопол и не може да упорства единствена да носи името Православна черква.
Според адвокати решението на висшите съдии отваря пътя към регистрирането и на други български православни църкви, а богослови са на мнение, че родното православно християнство е изправено пред нов ерес, друг от този, на който бяхме очевидци през 90-те години сред Синода на патриарх Максим и Алтернативния Синод на Пимен и Инокентий.
Десетина дни преди Рождество Христово – на 16 декември Върховният касационен съд взе решение да впише в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд втора православна черква, а точно Българската православна старостилна черква с предстоятел Триадицки митрополит Фотий. Една от главните разлики е, че старостилците честват Коледа на 7 януари.
Православната старостилна черква има предистория от 1968 година, когато Светият Синод с патриарх Кирил приема новия Григориански календар. Тогава двама архимандрити се афишират срещу и се отделят от БПЦ. В годините на комунизма обаче съществуването й бе невероятно, само че действителната й история стартира преди 35 години, след рухването на режима на Тодор Живков.
Старостилците са много по-консервативни, считат себе си за носители на достоверното православие, водят се по Юлианския календар и възприемат Григорианския като едно ужасяващо сатанинско откритие на римокатолицизма и папството, което всеки момент може да погълне и асимилира цялото международно православие.
Триадицкият митрополит Фотий е нравствен лидер на Българската православна старостилна църква
БПСЦ за разлика от Алтернативния синод в БПЦ през 90-те не оспорва избирането на български патриарх от БПЦ, а дефинира себе си за напълно друга религиозна организация. Българската старостилна черква се отделя публично от БПЦ през 1990 година, заради противоречие с потреблението на новоюлианския календар в църковното свещенодействие. Възниква като Триадицка епархия на старостилната Гръцка истинно-православна черква, която дава автокефалия на българската старостилна черква, управлявана от ръкоположения свещеник Фотий Триадицки.
От 2016 година той носи купата митрополит. Новата Църква има 15 храма в страната, а катедралният й храм „ Успение на Пресвета Богородица “ е в столичния кв. „ Бъкстон “. Техен е и девическият манастир в кв. Княжево - „ Покров на Пресвета Богородица “, в който служат 60 монахини. Сред видните архиереи на БПСЦ е и Созополският свещеник Серафим.
По мотив православната черква на Фотий Софийски градски съд беше отказал регистрацията й, тъй като се постановяваше мнението, че втора православна черква, с изключение на БПЦ не може да съществува. Тогава в мнението си Светият синод на Българската православна черква показва, че казусът визира въпрос от национално значение и че само Българската православна черква може да употребява думата „ православна “ в наименованието си, че само Българската православна черква, а не самопровъзгласили се православни общности могат да съставляват източното православие в България. Следователно църквата жалбоподател не може да претендира да бъде православна, само че не би имало спънка за регистрацията й като „ Българска старостилна черква “ без думата „ православна “.
През 2023 година в Страсбург е импортирана тъжба против Република България, подадена в Съда на съображение Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи от Българската православна старостилна черква („ черква жалбоподател “) и петима български жители. Старостилците претендираха, че отводът на българските съдилища да записват религиозна институция, придържаща се към старостилния вид на Източното православие, заради сходството на нейното име с това на Българската православна черква, която е приета според закона, съставлява незаконосъобразно и безпричинно ограничение на правото на тази черква и нейните почитатели да изповядват религията си.
Съдът в Страсбург отсича, че с отхвърли да бъде записана Българската с православна старостилва черква е налице нарушаване на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
В последна сметка Върховният касационен съд на Република България взема решение, че: „ Решението на Европейски съд по правата на човека не е в несъгласие със съществуващите в страната конституционни обичаи, възприетите полезности и потребности в обществото. "
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил дефинира като неприемливо вписването на новорегистрираната Българска православна старостилна черква в Регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд.
По думите на Негово Светейшество в закона за вероизповеданията е записано, че има една Българска православна черква и това е Българската патриаршия.
Според патриарха този акт ни връща обратно и взетото решение на Върховния касационен съд, макар че до него е изпратено мнение от Светият синод през 2012 година по въпросния проблем, сходни решения биха могли да основат безпорядък и да объркат хората.
" Църквата е една, православната черква е една. Според каноните на църквата, на едно място на една канонична територия не може да има две православни църкви ", отсече дядо Даниил.
Патриархът се срещна незабавно с президента Румен Радев и със служебния министър председател Димитър Главчев, които оповестиха, че БПЦ е единна и поддържаха Синода на дядо Даниил. Парламентарни партии също разкритикуваха решението на Върховен касационен съд.
Обичаният от мнозина мъже и дами Дим Дуков завоюва известност като фризьор, който остави светския живот и влезе в манастир, като одобри името отец Дамаскин.
Монашеството на Дим Дуков обаче претърпя цялостно крушение. Той беше отстранен от старостилната гръцка черква поради скандал с нецензурен фотоси. Самият Дим Дуков твърдеше, че са то натопили с компромат и фотосите са колаж.
У нас Синодът изрично му забрани да се назовава свещеник поради нетрадиционната му полова ориентировка. Бившият фризьор бе подстриган за духовник под името Дамаскин в Троянския манастир. Преди това той заставам близо три години в Рилския манастир като послушник, само че игуменът там не пожела да го покалугери, като разгласи, че Дим Дуков няма примирение, смирение и демонстрира „ греховно държание към братята ”.
Дим Дуков (вдясно) по време на работа
В последна сметка 12 години след желанието на Дим Дуков у нас да бъде записана Българска православна старостилна черква, Върховният касационен съд направи това факт, като записва точно религиозна организация под това име.
Де юре това значи, че патриарх Даниил към този момент не може да претендира, че е единственият лидер на българското православие. Такъв към този момент е и Триадицкият митрополит Фотий. Решението на Върховен касационен съд действително афишира, че Българската православна черква отпред с дядо Даниил няма монопол и не може да упорства единствена да носи името Православна черква.
Според адвокати решението на висшите съдии отваря пътя към регистрирането и на други български православни църкви, а богослови са на мнение, че родното православно християнство е изправено пред нов ерес, друг от този, на който бяхме очевидци през 90-те години сред Синода на патриарх Максим и Алтернативния Синод на Пимен и Инокентий.
Десетина дни преди Рождество Христово – на 16 декември Върховният касационен съд взе решение да впише в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд втора православна черква, а точно Българската православна старостилна черква с предстоятел Триадицки митрополит Фотий. Една от главните разлики е, че старостилците честват Коледа на 7 януари.
Православната старостилна черква има предистория от 1968 година, когато Светият Синод с патриарх Кирил приема новия Григориански календар. Тогава двама архимандрити се афишират срещу и се отделят от БПЦ. В годините на комунизма обаче съществуването й бе невероятно, само че действителната й история стартира преди 35 години, след рухването на режима на Тодор Живков.
Старостилците са много по-консервативни, считат себе си за носители на достоверното православие, водят се по Юлианския календар и възприемат Григорианския като едно ужасяващо сатанинско откритие на римокатолицизма и папството, което всеки момент може да погълне и асимилира цялото международно православие.
Триадицкият митрополит Фотий е нравствен лидер на Българската православна старостилна църква
БПСЦ за разлика от Алтернативния синод в БПЦ през 90-те не оспорва избирането на български патриарх от БПЦ, а дефинира себе си за напълно друга религиозна организация. Българската старостилна черква се отделя публично от БПЦ през 1990 година, заради противоречие с потреблението на новоюлианския календар в църковното свещенодействие. Възниква като Триадицка епархия на старостилната Гръцка истинно-православна черква, която дава автокефалия на българската старостилна черква, управлявана от ръкоположения свещеник Фотий Триадицки.
От 2016 година той носи купата митрополит. Новата Църква има 15 храма в страната, а катедралният й храм „ Успение на Пресвета Богородица “ е в столичния кв. „ Бъкстон “. Техен е и девическият манастир в кв. Княжево - „ Покров на Пресвета Богородица “, в който служат 60 монахини. Сред видните архиереи на БПСЦ е и Созополският свещеник Серафим.
По мотив православната черква на Фотий Софийски градски съд беше отказал регистрацията й, тъй като се постановяваше мнението, че втора православна черква, с изключение на БПЦ не може да съществува. Тогава в мнението си Светият синод на Българската православна черква показва, че казусът визира въпрос от национално значение и че само Българската православна черква може да употребява думата „ православна “ в наименованието си, че само Българската православна черква, а не самопровъзгласили се православни общности могат да съставляват източното православие в България. Следователно църквата жалбоподател не може да претендира да бъде православна, само че не би имало спънка за регистрацията й като „ Българска старостилна черква “ без думата „ православна “.
През 2023 година в Страсбург е импортирана тъжба против Република България, подадена в Съда на съображение Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи от Българската православна старостилна черква („ черква жалбоподател “) и петима български жители. Старостилците претендираха, че отводът на българските съдилища да записват религиозна институция, придържаща се към старостилния вид на Източното православие, заради сходството на нейното име с това на Българската православна черква, която е приета според закона, съставлява незаконосъобразно и безпричинно ограничение на правото на тази черква и нейните почитатели да изповядват религията си.
Съдът в Страсбург отсича, че с отхвърли да бъде записана Българската с православна старостилва черква е налице нарушаване на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
В последна сметка Върховният касационен съд на Република България взема решение, че: „ Решението на Европейски съд по правата на човека не е в несъгласие със съществуващите в страната конституционни обичаи, възприетите полезности и потребности в обществото. "
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил дефинира като неприемливо вписването на новорегистрираната Българска православна старостилна черква в Регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд.
По думите на Негово Светейшество в закона за вероизповеданията е записано, че има една Българска православна черква и това е Българската патриаршия.
Според патриарха този акт ни връща обратно и взетото решение на Върховния касационен съд, макар че до него е изпратено мнение от Светият синод през 2012 година по въпросния проблем, сходни решения биха могли да основат безпорядък и да объркат хората.
" Църквата е една, православната черква е една. Според каноните на църквата, на едно място на една канонична територия не може да има две православни църкви ", отсече дядо Даниил.
Патриархът се срещна незабавно с президента Румен Радев и със служебния министър председател Димитър Главчев, които оповестиха, че БПЦ е единна и поддържаха Синода на дядо Даниил. Парламентарни партии също разкритикуваха решението на Върховен касационен съд.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ