Европа - to be or not to be
Дилемите на Европа са проекция на мега-дилемата в нещастието на шекспировия Хамлет „ Да бъдеш или да не бъдеш... “. Това е доста повече от театрална имитация. Това е гранична философия за живота в цялото му разнообразие.Според Хамлет неговият век е изпаднал в хаос (както прочее и нашият век) и той вижда във властолюбивия и безсърдечен Клавдий „ усмихнатия непрокопсаник “, от който би трябвало да се освободи, с цел да възвърне целостта на света.
Наистина Европа е пред общоприет избор. Да осъзнае каква е тя през днешния ден и каква желае да е на следващия ден! Европа на падението или на възхода, на позора или на славата? Колониална или суверенна? Европа на войната или на мира? Европа на историята или на бъдещето? Пешка или фигура на международната шахматна дъска? Все повече Байдън става Байгън освен за нашия континент.
Шансът на Европа е обвързван с държавни водачи от рода на:
- Виктор Орбан, Румен Радев и Александър Вучич, които имат куража да се опълчват на мъртвите атлантически течения и безумните санкционни и милитаристични политики;
- Непослушният Ердоган и може би Макрон, който при визитата в Китай си спомни за самостоятелния военачалник Де Гол, чийто внук изрично съобщи, че спорът в Украйна е предизвикан от Съединени американски щати. Спомни си той и за националните ползи на Франция, а евентуално и за Великата Френска гражданска война. Остава му да се освободи и от едиповия си комплекс;
- Тандемът „ Путин-Си “, който в съгласие предлага оптимална икономическа и военно-политическа оферта за мирното развиване на остарелия континент за разлика от НАТО, Европейски Съюз и ковид-долара. Необичаен избавителен пояс. И може би единствен;
-Плеадата латиноамерикански лидери-марксисти, отпред с президента на Бразилия Лула, които дават добър образец за неутрализация на превъзходството на Съединени американски щати.
Малшансът на Европа е разследване на такива измислени шушумиги като:
- Шолц и Бербок, останали в плен на хитлеристкото си минало. Само едно появяване на Путин в негражданска униформа ги хвърли в суматоха преди дни.
- Урсула, Шарл Мишел и шефът на Б.Б. и на ЕНП - Вебер, известни с карикатурните си изяви и корупционни чадъри.
- Качински и микроскопични прибалтийци като най-отявлените американски подводници в европейските териториални води;
- Да не забравяме вампирясалия клоун-нацист Зеленски- украинският и европейският гробар.
Разбира се, най-страшното за Европа остава, до момента в който тя носи в утробата си американското послушание, целта на американските ползи и така наречен евроатлантически полезности. А в лицето на Англия европейците се сблъскват още и с второ модифицирано издание на Съединени американски щати.
Европа витално и съдбоносно се нуждае от нови хоризонти , нова политика и нови държавници. Затова са императивно нужни:
а) Принципно нова геостратегическа еднаквост на Европа.
Разбиране за Европа не като парцелирана концесионна територия и американски щат, а като континентална целокупност, като обединен най-западен полуостров на Евразия с взор във всички географски направления. Блоковото разчленяване и външното ръководство за Европа са път за на никое място. Няма еднаквост без суверен!
б) Проницателен същностен избор на Европа.
Вместо застиващ археологичен музей или пантеон, класическият свят може да се озонира под формата и въз основата на Голямата Евразия (икономико-политическата симбиоза на Европа с Азия). Всички усещат, че вятърът на развиването сочи Изток. „ Един пояс, веднъж “ по едно и също време е и фар, и невиждана скоростна автомагистрала, на която има място за всички континенти.
в) Цивилизационно издържана интернационална политика на Европа.
Възстановяване главната роля на Организация на обединените нации, на общото интернационално право. Активно присъединяване в изработването на нов интернационален инструментариум за равноправни международни и районни връзки. Общоевропейска външна политика без „ облик на врага “. Многовекторна и недискриминационна мирна интернационална политика.
г) Иновативен работен механизъм за Европа.
Зелен светофар за грамотни, мислещи и евристични управнически екипи. Недопускане до пулта на пренаситените през днешния ден инцидентни държавници и служители. Отказ от задушаващия педантизъм и нелогичните регламенти. Придържане към европейските обичаи и полезности.
Като една от най-старите културни и исторически страни на континента Република България би трябвало да носи отговорност и да води политика за нашето общоевропейско спокойно бъдеще без ментори и хегемони. Да взе участие в потушаването, а не в подклаждането на въоръжения спор в някогашна Украйна.
И на финала да се върнем към Хамлет и Шекспир. Европа, с цел да оцелее, следва да се освободи от опеката на Клавдий, т.е. от опеката на Съединени американски щати. Най-после да проумее кой е отговорен за европейските рецесии, за европейското буксуване. Без да е нужно да убива килъра, а просто да стане суверенна, свободна, самостоятелна. Да проумее истината за себе си, с цел да я бъде !
Наистина Европа е пред общоприет избор. Да осъзнае каква е тя през днешния ден и каква желае да е на следващия ден! Европа на падението или на възхода, на позора или на славата? Колониална или суверенна? Европа на войната или на мира? Европа на историята или на бъдещето? Пешка или фигура на международната шахматна дъска? Все повече Байдън става Байгън освен за нашия континент.
Шансът на Европа е обвързван с държавни водачи от рода на:
- Виктор Орбан, Румен Радев и Александър Вучич, които имат куража да се опълчват на мъртвите атлантически течения и безумните санкционни и милитаристични политики;
- Непослушният Ердоган и може би Макрон, който при визитата в Китай си спомни за самостоятелния военачалник Де Гол, чийто внук изрично съобщи, че спорът в Украйна е предизвикан от Съединени американски щати. Спомни си той и за националните ползи на Франция, а евентуално и за Великата Френска гражданска война. Остава му да се освободи и от едиповия си комплекс;
- Тандемът „ Путин-Си “, който в съгласие предлага оптимална икономическа и военно-политическа оферта за мирното развиване на остарелия континент за разлика от НАТО, Европейски Съюз и ковид-долара. Необичаен избавителен пояс. И може би единствен;
-Плеадата латиноамерикански лидери-марксисти, отпред с президента на Бразилия Лула, които дават добър образец за неутрализация на превъзходството на Съединени американски щати.
Малшансът на Европа е разследване на такива измислени шушумиги като:
- Шолц и Бербок, останали в плен на хитлеристкото си минало. Само едно появяване на Путин в негражданска униформа ги хвърли в суматоха преди дни.
- Урсула, Шарл Мишел и шефът на Б.Б. и на ЕНП - Вебер, известни с карикатурните си изяви и корупционни чадъри.
- Качински и микроскопични прибалтийци като най-отявлените американски подводници в европейските териториални води;
- Да не забравяме вампирясалия клоун-нацист Зеленски- украинският и европейският гробар.
Разбира се, най-страшното за Европа остава, до момента в който тя носи в утробата си американското послушание, целта на американските ползи и така наречен евроатлантически полезности. А в лицето на Англия европейците се сблъскват още и с второ модифицирано издание на Съединени американски щати.
Европа витално и съдбоносно се нуждае от нови хоризонти , нова политика и нови държавници. Затова са императивно нужни:
а) Принципно нова геостратегическа еднаквост на Европа.
Разбиране за Европа не като парцелирана концесионна територия и американски щат, а като континентална целокупност, като обединен най-западен полуостров на Евразия с взор във всички географски направления. Блоковото разчленяване и външното ръководство за Европа са път за на никое място. Няма еднаквост без суверен!
б) Проницателен същностен избор на Европа.
Вместо застиващ археологичен музей или пантеон, класическият свят може да се озонира под формата и въз основата на Голямата Евразия (икономико-политическата симбиоза на Европа с Азия). Всички усещат, че вятърът на развиването сочи Изток. „ Един пояс, веднъж “ по едно и също време е и фар, и невиждана скоростна автомагистрала, на която има място за всички континенти.
в) Цивилизационно издържана интернационална политика на Европа.
Възстановяване главната роля на Организация на обединените нации, на общото интернационално право. Активно присъединяване в изработването на нов интернационален инструментариум за равноправни международни и районни връзки. Общоевропейска външна политика без „ облик на врага “. Многовекторна и недискриминационна мирна интернационална политика.
г) Иновативен работен механизъм за Европа.
Зелен светофар за грамотни, мислещи и евристични управнически екипи. Недопускане до пулта на пренаситените през днешния ден инцидентни държавници и служители. Отказ от задушаващия педантизъм и нелогичните регламенти. Придържане към европейските обичаи и полезности.
Като една от най-старите културни и исторически страни на континента Република България би трябвало да носи отговорност и да води политика за нашето общоевропейско спокойно бъдеще без ментори и хегемони. Да взе участие в потушаването, а не в подклаждането на въоръжения спор в някогашна Украйна.
И на финала да се върнем към Хамлет и Шекспир. Европа, с цел да оцелее, следва да се освободи от опеката на Клавдий, т.е. от опеката на Съединени американски щати. Най-после да проумее кой е отговорен за европейските рецесии, за европейското буксуване. Без да е нужно да убива килъра, а просто да стане суверенна, свободна, самостоятелна. Да проумее истината за себе си, с цел да я бъде !
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ