Дигиталните номади, които си тръгват
Дигиталните номади са друг тип служащи.
Някои от тях са фрийлансъри; други бизнесмени, които развиват личен бизнес; трети работят на цялостен работен ден от разстояние за международни компании.
Едни получават закрепена месечна заплата, други разчитат на краткотрайни приходи от възнаграждения.
Има обаче нещо, което ги сплотява – съвсем всички са доста добре образовани, с висок клас професионални умения и пълномощия.
През последните няколко години, главно поради появяването на пандемията, тези служащи заеха сериозен таргет в международните компании. Трудно е да се дефинира точният им брой, само че съгласно отчет от 2022 година на американската консултантска компания MBO partners, американските цифрови номади означават замайващ растеж от 131% от 2019 година насам, като те наброяват милиони служащи, оповестява BBC.
Въпреки това от ден на ден служащи, които имат опит в номадския метод на живот, оповестяват, че зад изпълнените с блян за пътешествия изявления в Instagram и розовите блогове за пътувания, действителността на този метод на живот по никакъв начин не е толкоз блестяща.
Според някои изказвания, неналичието на директна връзка с сътрудниците и наличие в стационарно работно пространство, визира психическото и физическото им здраве, и даже понижава работоспособността им.
В резултат на това, мнозина цифрови номади изоставят този метод на живот и се завръщат към добре познатото всекидневие на работа.
През 2011 година Лорън Джулиф напуща работата си в супермаркет в Обединеното кралство, с цел да обиколи света.
Тя започва уеб страница за пътувания за да финансира приключенията си. За нейна изненада, в границите на една година, стартира да печели задоволително, с цел да е цифров бродяга.
" Пътуването ми хареса. Мечтата ми постоянно е била да видя колкото се може повече от света, тъй че откакто един път трансфорах тази фантазия в действителност, бях решена в никакъв случай да не я занемарявам. Опознаването на нови страни ме караше да се усещам жива и съвсем всеки ден научавах толкоз доста - за новите култури и за себе си. ", изяснява пред BBC Лорън.
След пет години обаче, вълнението от номадския метод на живот стартира да отслабва. Сега Лорън е на 34 години и разказва по какъв начин пътуването – в началото идилично и мечтано, се трансформира в изтощително тестване, от което обезверено желае да избяга. Животът и работата в придвижване имат непредвидени последствия за психическото и физическото ѝ здраве.
" Започнах да получавам ежедневни пристъпи на суматоха, които спираха единствено когато си представях, че имам дом ", споделя тя.
Липсата на постоянна общественост довежда до загуба на дълготрайни другарства, което води до възприятие на самотност и меланхолия, физическото й здраве също страда от хранителни разстройства и чести инфекции. Без достъп до кухня или фитнес зала, тя живее нездравословно и в продължение на години разчита на храна от ресторант три пъти на ден, всеки ден.
" Нямах никакви занимания, тъй като беше прекомерно мъчно да ги подкрепям, до момента в който живеех единствено с една раница на гърба ", признава Лорън.
В един миг, опитите да извършва всички служебни задания, да изследва нови места и да се оправя с постоянно ненадеждните интернет връзки стават все по-трудни.
" Трудно ми беше да ръководя дейно бизнеса си... работех, до момента в който лежах в леглото, тъй като рядко имах достъп до бюро. ", добавя тя.
Точката на изкривяване настава, когато пристъпите на суматоха я подтикват да си откри домашна среда за работа. След като се открива в Португалия и подписва контракт за наем на апартамент, Лорън открива, че приходите ѝ се утрояват в границите на една година.
Подобрението се дължи на постоянството, че е на едно и също място, а не пътува непрекъснато. Пристъпите на суматоха изчезват, стартира да тренира постоянно във фитнеса, готви си здравословна храна и си основава солидна общественост от другари.
И въпреки всичко, отводът от номадския метод на живот е мъчно решение за нея, защото е построила своята еднаквост към това да бъде цифров бродяга на цялостен работен ден. " Вземането на решение да спра беше мъчно, много се борих да схвана коя съм като персона, в случай че не пътувам на цялостен работен ден. ", споделя Лорън.
Бевърли Томпсън, социолог от Sienna College, Съединени американски щати, която изследва цифровото номадство, изяснява, че доста хора, които избират този метод на живот, не са готови за отрицателните страни, частично тъй като обществото постоянно показва идеализиран облик посредством обществените медии и блоговете, скривайки отрицателните аспекти, като самотата, проблемите с психологичното здраве и финансовите компликации.
Въпреки че някои служащи намират този метод на живот за резистентен - изключително тези, които печелят от него в обществените медии, номадството не е уместно за всички, които се пробват да го практикуват, добавя Томпсън.
Потвърждение на думите й е историята на Дариус Фору. Първите няколко месеца от живота му на цифров бродяга са блажени, до момента в който се любува на слънчевото време и палмите край плажа.
Скоро обаче осъзнава, че с цел да има подобаваща отдалечена работа, се нуждае от домашна база. Когато стартира да търси дълготраен апартамент, открива, че процесът не е толкоз елементарен, колкото чака, със комплицирани правни процедури и многомесечен график, с който не може да се оправи.
Освен това се сблъсква с надутите цени на жилища в регионите на Малага и Марбея в Испания. Повишеното търсене води до повишение на наемите, а липсват разпореждания, които да лимитират комисионните, които организациите за отдаване чартърен могат да постановат. Младежът признава, че остава сюрпризиран от високите условия за депозит и такси за организациите.
" Не чаках това. Преместих се в Испания с мисълта, че разноските за живот ще бъдат по-ниски. Но се оказа, че е също толкоз скъпо, колкото и в Нидерландия. ", споделя Дариус.
След по-малко от шест месеца в Испания той се връща в Нидерландия, планирайки живот, изпълнен със непоклатимост и целеустремено време, от които осъзнава, че се нуждае като публицист и независим бизнесмен.
Тези образци не значат, че модата на цифровите номади ще изчезне. Но както споделят самите служащи, даже тези, които са в добра позиция, се сблъскват с провокациите да запазят продуктивността, здравето и персоналните си взаимоотношения, до момента в който са непрекъснато в придвижване.
" Това няма да спре ", споделя Томпсън за тази наклонност.
" По-младите хора може би ще прекарат няколко години в опити да бъдат цифрови номади. Но като цяло от ден на ден виждат действителността на този метод на живот. Междувременно работодателите желаят чиновниците да се върнат в офиса. Така че наклонността ще продължи да се развива, само че със забавени темпове. ", споделя в умозаключение тя.
Някои от тях са фрийлансъри; други бизнесмени, които развиват личен бизнес; трети работят на цялостен работен ден от разстояние за международни компании.
Едни получават закрепена месечна заплата, други разчитат на краткотрайни приходи от възнаграждения.
Има обаче нещо, което ги сплотява – съвсем всички са доста добре образовани, с висок клас професионални умения и пълномощия.
През последните няколко години, главно поради появяването на пандемията, тези служащи заеха сериозен таргет в международните компании. Трудно е да се дефинира точният им брой, само че съгласно отчет от 2022 година на американската консултантска компания MBO partners, американските цифрови номади означават замайващ растеж от 131% от 2019 година насам, като те наброяват милиони служащи, оповестява BBC.
Въпреки това от ден на ден служащи, които имат опит в номадския метод на живот, оповестяват, че зад изпълнените с блян за пътешествия изявления в Instagram и розовите блогове за пътувания, действителността на този метод на живот по никакъв начин не е толкоз блестяща.
Според някои изказвания, неналичието на директна връзка с сътрудниците и наличие в стационарно работно пространство, визира психическото и физическото им здраве, и даже понижава работоспособността им.
В резултат на това, мнозина цифрови номади изоставят този метод на живот и се завръщат към добре познатото всекидневие на работа.
През 2011 година Лорън Джулиф напуща работата си в супермаркет в Обединеното кралство, с цел да обиколи света.
Тя започва уеб страница за пътувания за да финансира приключенията си. За нейна изненада, в границите на една година, стартира да печели задоволително, с цел да е цифров бродяга.
" Пътуването ми хареса. Мечтата ми постоянно е била да видя колкото се може повече от света, тъй че откакто един път трансфорах тази фантазия в действителност, бях решена в никакъв случай да не я занемарявам. Опознаването на нови страни ме караше да се усещам жива и съвсем всеки ден научавах толкоз доста - за новите култури и за себе си. ", изяснява пред BBC Лорън.
След пет години обаче, вълнението от номадския метод на живот стартира да отслабва. Сега Лорън е на 34 години и разказва по какъв начин пътуването – в началото идилично и мечтано, се трансформира в изтощително тестване, от което обезверено желае да избяга. Животът и работата в придвижване имат непредвидени последствия за психическото и физическото ѝ здраве.
" Започнах да получавам ежедневни пристъпи на суматоха, които спираха единствено когато си представях, че имам дом ", споделя тя.
Липсата на постоянна общественост довежда до загуба на дълготрайни другарства, което води до възприятие на самотност и меланхолия, физическото й здраве също страда от хранителни разстройства и чести инфекции. Без достъп до кухня или фитнес зала, тя живее нездравословно и в продължение на години разчита на храна от ресторант три пъти на ден, всеки ден.
" Нямах никакви занимания, тъй като беше прекомерно мъчно да ги подкрепям, до момента в който живеех единствено с една раница на гърба ", признава Лорън.
В един миг, опитите да извършва всички служебни задания, да изследва нови места и да се оправя с постоянно ненадеждните интернет връзки стават все по-трудни.
" Трудно ми беше да ръководя дейно бизнеса си... работех, до момента в който лежах в леглото, тъй като рядко имах достъп до бюро. ", добавя тя.
Точката на изкривяване настава, когато пристъпите на суматоха я подтикват да си откри домашна среда за работа. След като се открива в Португалия и подписва контракт за наем на апартамент, Лорън открива, че приходите ѝ се утрояват в границите на една година.
Подобрението се дължи на постоянството, че е на едно и също място, а не пътува непрекъснато. Пристъпите на суматоха изчезват, стартира да тренира постоянно във фитнеса, готви си здравословна храна и си основава солидна общественост от другари.
И въпреки всичко, отводът от номадския метод на живот е мъчно решение за нея, защото е построила своята еднаквост към това да бъде цифров бродяга на цялостен работен ден. " Вземането на решение да спра беше мъчно, много се борих да схвана коя съм като персона, в случай че не пътувам на цялостен работен ден. ", споделя Лорън.
Бевърли Томпсън, социолог от Sienna College, Съединени американски щати, която изследва цифровото номадство, изяснява, че доста хора, които избират този метод на живот, не са готови за отрицателните страни, частично тъй като обществото постоянно показва идеализиран облик посредством обществените медии и блоговете, скривайки отрицателните аспекти, като самотата, проблемите с психологичното здраве и финансовите компликации.
Въпреки че някои служащи намират този метод на живот за резистентен - изключително тези, които печелят от него в обществените медии, номадството не е уместно за всички, които се пробват да го практикуват, добавя Томпсън.
Потвърждение на думите й е историята на Дариус Фору. Първите няколко месеца от живота му на цифров бродяга са блажени, до момента в който се любува на слънчевото време и палмите край плажа.
Скоро обаче осъзнава, че с цел да има подобаваща отдалечена работа, се нуждае от домашна база. Когато стартира да търси дълготраен апартамент, открива, че процесът не е толкоз елементарен, колкото чака, със комплицирани правни процедури и многомесечен график, с който не може да се оправи.
Освен това се сблъсква с надутите цени на жилища в регионите на Малага и Марбея в Испания. Повишеното търсене води до повишение на наемите, а липсват разпореждания, които да лимитират комисионните, които организациите за отдаване чартърен могат да постановат. Младежът признава, че остава сюрпризиран от високите условия за депозит и такси за организациите.
" Не чаках това. Преместих се в Испания с мисълта, че разноските за живот ще бъдат по-ниски. Но се оказа, че е също толкоз скъпо, колкото и в Нидерландия. ", споделя Дариус.
След по-малко от шест месеца в Испания той се връща в Нидерландия, планирайки живот, изпълнен със непоклатимост и целеустремено време, от които осъзнава, че се нуждае като публицист и независим бизнесмен.
Тези образци не значат, че модата на цифровите номади ще изчезне. Но както споделят самите служащи, даже тези, които са в добра позиция, се сблъскват с провокациите да запазят продуктивността, здравето и персоналните си взаимоотношения, до момента в който са непрекъснато в придвижване.
" Това няма да спре ", споделя Томпсън за тази наклонност.
" По-младите хора може би ще прекарат няколко години в опити да бъдат цифрови номади. Но като цяло от ден на ден виждат действителността на този метод на живот. Междувременно работодателите желаят чиновниците да се върнат в офиса. Така че наклонността ще продължи да се развива, само че със забавени темпове. ", споделя в умозаключение тя.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ