Йоловски: Дигитализацията в здравеопазването дава много добри резултати
Дигитализацията в опазването на здравето в частта IT, регистри, данни, услуги в действителност върви с верните темпове и с доста положителни резултати. Това съобщи министърът на електронното ръководство Александър Йоловски по време на XI народен фармафорум на сп. „ Мениджър “, представен от Българска телеграфна агенция.
По думите му, това се вижда и на интернационално равнище. Когато се съпоставя достъпът до пациентски досиета на европейско равнище, резултатът на България е над средноевропейския, съобщи Йоловски. По думите му е изработен „ лъвски скок “ в региона на опазването на здравето във връзка с дигитализацията.
НЗИС беше един от целите, които демонстрираха, че има народен консенсус, акцентира той. „ Данните са извънредно обнадеждаващи за мен – има 80 млн. прегледа в НЗИС, 45 млн. посоки, 45-47 млн. предписания “, разгласи още министърът.
Въпреки това тази система не изчерпва електронното опазване на здравето, добави Йоловски. Държавата реши да остави в полето на частната самодейност развиването на фармасистема, на болничната система, на системите на лабораториите, общопрактикуващите лекари, на лекарите по дентална медицина, като просто построи един централен съставен елемент, разяснява също той.
Дигитализацията е методът, по който да се изравни достъпът до опазване на здравето, то да стане по-безопасно, както и качеството да бъде интегрирано, разяснява от своя страна зам.-председателят на парламентарната здравна комисия Александър Симидчиев. Дигитализацията в опазването на здравето е в ход, нещата се трансформираха доста, счита и изпълнителният шеф на Изпълнителна организация по медикаментите (ИАЛ) маг. фарм. Богдан Кирилов. По думите му на европейско равнище се разисква основаването на системи, които да могат превантивно да откриват евентуален дефицит на медикаменти. Едно от решенията е концепцията за построяването на електронна платформа за мониторинг на дефицита на медикаменти на европейско равнище, като предстоящата дата да се случи това е 25 февруари 2025 година, сподели Кирилов.
Криза с медикаментите има в международен мащаб, уточни също изпълнителният шеф на ИАЛ. Рамката, в която ние насочваме нашите старания, е европейското законодателство, добави той. И напомни, че в границите на Европейския съюз след Коронавирус рецесията се разяснява нуждата от преосмисляне на концепцията за производството, изключително на дейни субстанции, отвън Съюза.
Неравномерното систематизиране на аптеките и казусът с веригите на доставки също са предпоставки за дефицита на медикаменти, който се е засилил след Коронавирус рецесията, сподели зам.-председателят на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз маг. фарм. Велина Григорова. По думите ѝ би трябвало да има законодателни промени за справяне с този дефицит.
По думите му, това се вижда и на интернационално равнище. Когато се съпоставя достъпът до пациентски досиета на европейско равнище, резултатът на България е над средноевропейския, съобщи Йоловски. По думите му е изработен „ лъвски скок “ в региона на опазването на здравето във връзка с дигитализацията.
НЗИС беше един от целите, които демонстрираха, че има народен консенсус, акцентира той. „ Данните са извънредно обнадеждаващи за мен – има 80 млн. прегледа в НЗИС, 45 млн. посоки, 45-47 млн. предписания “, разгласи още министърът.
Въпреки това тази система не изчерпва електронното опазване на здравето, добави Йоловски. Държавата реши да остави в полето на частната самодейност развиването на фармасистема, на болничната система, на системите на лабораториите, общопрактикуващите лекари, на лекарите по дентална медицина, като просто построи един централен съставен елемент, разяснява също той.
Дигитализацията е методът, по който да се изравни достъпът до опазване на здравето, то да стане по-безопасно, както и качеството да бъде интегрирано, разяснява от своя страна зам.-председателят на парламентарната здравна комисия Александър Симидчиев. Дигитализацията в опазването на здравето е в ход, нещата се трансформираха доста, счита и изпълнителният шеф на Изпълнителна организация по медикаментите (ИАЛ) маг. фарм. Богдан Кирилов. По думите му на европейско равнище се разисква основаването на системи, които да могат превантивно да откриват евентуален дефицит на медикаменти. Едно от решенията е концепцията за построяването на електронна платформа за мониторинг на дефицита на медикаменти на европейско равнище, като предстоящата дата да се случи това е 25 февруари 2025 година, сподели Кирилов.
Криза с медикаментите има в международен мащаб, уточни също изпълнителният шеф на ИАЛ. Рамката, в която ние насочваме нашите старания, е европейското законодателство, добави той. И напомни, че в границите на Европейския съюз след Коронавирус рецесията се разяснява нуждата от преосмисляне на концепцията за производството, изключително на дейни субстанции, отвън Съюза.
Неравномерното систематизиране на аптеките и казусът с веригите на доставки също са предпоставки за дефицита на медикаменти, който се е засилил след Коронавирус рецесията, сподели зам.-председателят на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз маг. фарм. Велина Григорова. По думите ѝ би трябвало да има законодателни промени за справяне с този дефицит.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ