Диего Марадона не остави почти нищо на наследниците си като

Диего Марадона не остави съвсем нищо на наследниците си като парични активи в банката, само че пък за сметка на това те ще наследят парцели, бижута и коли за милиони. Те евентуално ще бъдат разграничени сред осемте публично приети деца на именития аржентинец, който умря в сряда на 60-годишна възраст.
През живота си Марадона е похарчил по-голямата част от благосъстоянието си, само че все пак оставя много огромно имущество, което има сериозна стойност. Тяхното делене ще би трябвало да бъде позволено от наследниците на международния първенец за 1986 година и неговите юристи.

В Аржентина Марадона беше притежател на къщи в някои от най-престижните квартали на Буенос Айрес – „ Сегурола и Ла Хабана “ и „ Пуерто Мадеро “. Трябва да се откри и собствеността на парцела, в който живее някогашната му другарка Росио Олива в „ Бела Виста “.

През живота си Златното момче се славеше и като фен на колите. В Дубай на негово име са регистрирани два скъпи автомобила - „ Ролс Ройс Фантом “ (300 000 евро) и BMW i8 (145 000 евро). Докато работеше в емирството той получаваше от богатите си шефове много дарове, за които се допуска, че е запазил.

Собствеността му се простира чак до Беларус, където за малко през 2018 година беше почетен президент на Динамо (Брест). Там получи диамантен пръстен за 300 000 евро, който можеше да се види на ръката му по време на домакинските мачове на Химнасия (Ла Плата), където в последните месеци Марадона беше треньор. В Беларус остана и големият джип „ Overcomer Hunta “.

Наследниците на Дон Диего ще би трябвало да решат по какъв начин ще се действа и с рекламните контракти на татко им. Сред тях имаше такива с „ Конами “ (производителят на играта PES) и разграничи марки за спортно облекло. Получаваше доходи и от правата върху името си, предоставено на няколко китайски футболни школи.

Марадона имаше и вложения в Куба и Италия.
.native-ad-suggested-news { position: relative; margin-bottom: 40px; width: 100%; padding: 20px 0; border-top: 1px solid #e7e7e7; border-bottom: 1px solid #e7e7e7; }.native-ad-suggested-news h2,.native-ad-suggested-news h2 a { font-weight: normal; margin-bottom: 10px; font-family: `Roboto Slab`,serif; color: #000!important; }.native-ad-suggested-news h2 { margin-bottom: 10px; }.native-ad-suggested-news.img-responsive { width: 100%; }.native-ad-suggested-news.img-wrapper { overflow: hidden; }.native-ad-suggested-news.native-ad { display: block; width: auto; height: 18px; background: #ffffff; float: left; bottom: 0; }.native-ad-suggested-news.ad-link { display: inline-block; float: right; margin-right: 4px; line-height: 8px; font-family: Roboto,sans-serif; font-size: 12px; line-height: 10px; color: #777; }.native-ad-suggested-news.barcode { display: inline-block; float: left; width: 13px; height: 10px; margin-right: 5px; border-radius: 0; max-width: 13px!important; }.video-bellow-article { position: relative; display: block; } function showNative(obj) { setTimeout(function () { if ($( ".suggested-news " ).length > 0) { var nativeAdNumber = $(`.suggested-news`).children().length; var movedFirstRowArticle; var nativeAdd = $(`` + `` + `` + `` + `