Диана Ненова е трикратна шампионка с екипа на ЦСКА и

Диана Ненова е трикратна шампионка с екипа на ЦСКА и една от най-успешните разпределителки в актуалната история на клуба и на националния ни тим по волейбол. Съпруга на друга емблема на ЦСКА, само че от боксовия кръг – Тервел Пулев, с който имат три момчета.

Именитата ни състезателка приказва пред уеб страницата на ВК ЦСКА.

- Г-жо Ненова, какви са първите ви спомените с екипа на ЦСКА?

– Аз бях доста дребна, когато започнах, на 7 години. По наше време всеки тренираше нещо, аз бях висока и моите родители ме попитаха какво желая – тенис, баскетбол или волейбол. Избрах волейбола, без да знам какво тъкмо съставлява, само че знаех какво е баскетбола и че там има повече единоборства, които не ми бяха приятни. Така избрах волейбола, само че в първите 2-3 години единствено вървях в залата и тичах след топката, около по-големите. След това към този момент започнах да упражнявам съществено, само че в действителност бях дребна.

- Колко време ви лиши, с цел да вземете съзнателен избор, че това е вашият спорт?

– Винаги вървях с готовност, което е симптом, че ми е харесвало още от дребна.

- Кой беше първият ви треньор?

– Започнах при Ася Гребенчарска. След това кака Тони ме пое, след това Йовчо Йовчев и Мария Минева, която мога да кажа, че построи нашето потомство като състезателки и като хора.



- Спомняте ли си при кого бе дебютът при дамите?

– Мен ме взимаха при по-големите когато станах на към 15 години. Стоян Гунчев беше треньор тогава, стартира да ме вика в женския състав, само че при Миро Живков се утвърдих в тима. Преди това единствено ме взимаха, бях запаса и упражнявах, само че при Миро Живков започнах да играя.

- Имаше ли благоговение от ваша страна към по-големите? Как се отнасяха към вас?

– О, несъмнено. Гледах ги като порцеланови кукли, не смеех доста да приказвам, попивах каквото можех от тях. Бях респектирана, само че в никакъв случай не съм имала спор, постоянно са се държали доста добре с мен и са ми помагали. Аз се отнасях с огромен почит към тях, в никакъв случай не съм нахалствала, постоянно съм ги слушала и може би това е било двустранен развой. Винаги са ми помагали, за което съм им доста признателна. Допринесоха за преливането на възрастите.

- Колко мъчно бе да вземете основна роля в състава, поради и поста на разпределител?

– Честно казано не съм се чувствала в никакъв случай водач. Защото аз доста дребна излязох в чужбина и не мога да кажа, че съм била водеща състезателка, която да е диктувала какво става в тима. Около мен имаше доста опитни девойки – Юлето Иванова беше главен водач на отбора, Славка Узунова игра при нас, не съм била в позицията на разпределител, който е бил и водач. Но се стараех с моите качества и предпочитание да играя това, което би трябвало и се изисква от мен. Може би бях водач в по-долните гарнитури, където ЦСКА имаше надмощие, даже изгубен гейм нямахме. Там може би бях водач, паралелно до Ева Янева. Един разпределител по-късно се осъзнава като водач.

- Тази роля вие ли си я наложихте или някой ви сложи в нея?

– Постепенно стана, тъй като като бяхме дребни играехме системата 4+2 и аз бях разпределител и нападател. Но през цялото време ме подготвяха за разпределител, въпреки че добре и атакувах, отскачах високо. Но треньорите несъмнено са решили, че това е моята позиция, а аз може би съм била по-ниска от останалите, защото нашият набор бе много висок. На мен обаче ми харесваше, всяка втора топка минава през мен, в случай че съм нападател ми е малко скучно, почтено казано. Така че това е моят пост.



- Доколко базата, която ЦСКА ви даде, оказа помощ за лесния преход в чужбина на млада възраст?

– Доста бързо се приспособих. Може би първият месец бе потрес, тъй като бях дребна, чисто битови въпроси ме изтезаваха. Първата ми година бе в Хърватска, само че бързо привикнах. ЦСКА ни е научил, че постоянно се бориш за първо място, в никакъв случай не е имало друга позиция. Това важи и в живота. Няма взаимни отстъпки или разпределяне, никакви лигавщини. На всеки му е мъчно когато излезе на открито, само че преминаваш през това.

- ЦСКА ви свързва и със брачна половинка ви Тервел Пулев.

– Ние се познаваме от учебно заведение, в ЦСКА се запознахме, бяхме близки другари първоначално и след това се развиха нещата, с цел да станем семейство. Ежедневието ни бе съвсем еднообразно – подготовка, отмора, след това отново подготовка. Сега, след спорта, всекидневието ни е по-трудно, тъй като се сблъскваш с други, разнообразни неща, само че се приспособяваме и към това.



- Волейболът постоянно е бил част от живота ви. Любовта към спорта ли ви връщаше всякога след майчинство назад в залата?

– Разбира се, няма по какъв начин, волейболът е по-голямата част от съзнателния ми живот. Обичам този спорт, по този начин е. Освен това, всеки състезател, който се откаже, минава през временен интервал, в който не знае какво тъкмо ще прави. Това неведение, както и любовта към спорта, ме връщаха постоянно в залата. Сега, в случай че можех физически, отново бих се върнала, само че към този момент не мога.

- Смятате ли да се насочите в тази посока?

– Много ми се желае да предам моя опит. Може би не е пристигнал верният миг, нека един ден да ми се случи, дали като треньор или нещо друго. Усещам, че има какво да предам.

- Има ли треньори, които са съдействали повече за развиването ви?

– Аз съм на мнение, че човек и от най-лошите си треньори може да научи нещо потребно. Но при мен Мария Минева бе индивидът, който способства най-сериозно за развиването ми. Много положителни треньори съм имала, от всеки съм взела по нещо. Дори тези, с които не съм се харесвала, отново са ми дали нещо, най-малкото волева подготовка – по какъв начин да упражняваме, без да се харесваме, което по никакъв начин не е малко.

- Какъв съвет бихте дали на младото потомство в ЦСКА, което пораства в по-различна среда?

– Първо да са здрави бих им поискала. А бих им напомнила, че те са в ЦСКА и това е клуб, който в никакъв случай не се задоволява с нещо друго, с изключение на с първото място. За страдание в последните години по-младите състезателки някак не го осъзнават това. Но това е ЦСКА! Може качествата да не ти доближават сега, само че манталитетът би трябвало да ти е ориентиран напълно към първото място. Да отговаряш уместно на името на клуба. Да не не помнят къде са – ЦСКА е история, построил е доста състезатели и продължава да го прави. Съветът ми е да упражняват, тъй че това да е тяхна специалност. Искрено се надявам до година-две ЦСКА още веднъж да се върне на върха. Вървят в вярна посока.





Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,