Певицата Диана Дафова: Изкуството в България изисква жертви и не носи печалби
Диана Дафова е реализатор и създател с интернационална известност, а напоследък се изявява и като продуцент на авторски спектакли. Често я назовават ”духовният глас на България ” поради дълбоките послания, които влага в музиката и осъществяванията си. Носител е на влиятелни интернационалните награди и оценки. Последният й световен авторски план ”Един свят в естетика ” беше блажен персонално от папа Франциск в края на предходната година, а неотдавна президентът Румен Радев й изпрати приветствено писмо по случай рождения й ден: ”Успехите, които постигате като реализатор и като персона, ангажирана със значими филантропични начинания, Ви извоюваха интернационален престиж и самопризнание. ”
- Кое е връхното ви представяне досега на сцена? С какво доминира над останалите ви изяви през годините?
- Приемам всяка моя изява пред публика като специална, независимо от мястото и аудиторията. Като отличаващо ще посоча представянето на авторския ми спектакъл ”Един свят в песен” в залата на Голдън Нагет, Лас Вегас (позната като залата на Франк Синатра). Собствениците на залата ми предоставиха ексклузивно гримьорната на Франк Синатра, която е музей и в нея се съхраняват негови вещи.Това беше голям жест, който силно ме развълнува.
Спектакълът беше заснет от американска телевизия и видеозаписът получи престижната награда ”Златно Реми” за най-добър концерт на живо в международния едноименен фестивал в САЩ. Конкуренцията беше между 4400 участници от 33 страни.
- Кои от получените отличия у нас, в Щатите и по света, цените най-много?
- Отново ще кажа, че ценя всички отличия, защото всяко от тях е свързано с неповторим момент от професионалното ми развитие, както и с много спомени и срещи. Това, което винаги ще ме съпътства като емблема, е изборът на моята песен ”Аадия”(Космос, Вселена) от НАСА за трансмисия в Космоса със совалката „ Колумбия” и моето лично присъствие на изстрелването й в Кейп Канаверъл, Флорида.
Живях 8 години в САЩ и получих официално Прокламация № 470 от Сената на Тексас, която започва с думите „ за изключителни постижения в областта на музиката и като посланик за мир в световен мащаб...”.
Американската армия ми връчи 5 медала за отличие след концерта ми в Косово по време на войната там.
Наградите ми „ Златен феномен”, „ Златното перо”, златен медал „ 60 години ООН” за дейностите ми като посланик на добра воля и много други ценя не по-малко. Разбира се, десетките награди от международни фестивали и конкурси са в офиса ми и ми напомнят за пътя, по който вървя.
Кореспонденцията ми с папа свети Йоан-Павел II и личната ми среща във Ватикана с папа Франциск миналата година приемам за знаменателни в живота си.
- Ще се ориентирате ли за постоянно към авторските спектакли, след „ Един свят в хармония”, който се оказа абсолютен успех на сцените, където бе представен?
-Аз вече съм се ориентирала. „ Един свят в хармония” е третият ми авторски спектакъл от този вид. В него участват балет „ Арабеск”, народни и оперни певци, музиканти, подготвена е специална мултимедия. Моите изяви през последните години са свързани предимно с авторски концепции, които характеризират личностното ми и професионално развитие и интереси в широка палитра от идеи и разностранни проекти. Музиката ми носи дълбоки духовни послания за толерантност, любов, красота, обединение на света и има силен енергиен заряд, който е с научно доказано лечебен ефект. Във връзка с това бяха направени тестове от специалисти, а резултатите документирани в официални сертификати.
Пея на 16 езика, тектовете и аранжиментите са внимателно конструирани. Спектакълът и композициите ми са част от глобален проект със същото мото, който ще разпространява посланието и апелира за позитивни промени в различни аспекти на живота. Глобалният проект беше лично благословен от папа Франциск.
- Кое ваше качество смятате за най-важно в постигане на хармония в семейството ви?
- За това са нужни много качества. Да бъдеш любящ и щедър в отношенията си, подкрепящ и разбиращ към близките си. С годините се уча на повече търпение и приемане на различията.
- След 25 години семеен живот с Майкъл, смятате ли, че именно неговата поява в живота ви направи възможно да гледате на света от една по-широка перспектива, а също и да можете чрез друг бизнес да финансирате авторските си проекти-спектакли? Знае се, че у нас не можеш да спечелиш от професията си и от участия тук и там.
- За всичките тези години със съпруга ми Майкъл изградихме успешно партньорство, но не смятам, че той е причината за моя светоглед и начин на поведение. Силната ми индивидуалност и търсещ дух изграждат моята личност и подход в живота. В много отношения аз съм повлияла върху неговите разбирания и стремежи. Имаме общи проекти, за които работим в единомислие, защото споделяме интересите и вкусовете си.
Въпросът с финансиране на изкуството в България е много сложен и това често ме затормозява. В тези случаи помага моята упоритост и постоянство в започнатото. В нашата страна дори е нужен ”градивен инат”, за да реализираш проекти.
Аз не съм „ галеница” на съдбата в никакъв случай и постигам успехите си с много труд, търпение, влагайки сериозни лични финанси. Стойностното изкуство не носи печалби в България, то изисква жертви. За сметка на това носи силно удовлетворение и искрена любов и уважение от хората, а те с пари не се купуват. Въпрос на личен избор и приоритети.
- Кои са ваши съмишленици в България?
- Оказа се, че не са малко съмишлениците. В България все още има много хора с духовни и интелектуални интереси, хора, които ценят нашето културно и историческо наследство и традиция и все повече се обръщат към тях, търсейки корена си. Броят на тези хора се увеличава, защото те имат нужда от смисъл и принадлежност, които обществото и държавата не им дава.
В бъдеще България ще бъде световно духовно средище и аз вярвам в това.
- Кои са качествата според вас, които младите хора трябва да развиват у себе си във връзката между мъжа и жената?
- Младите хора трябва да развиват своята индивидуалност и намирайки партньор да не се индентифицират с него, а да бъдат самостоятелни личности, които уважават себе си като предпоставка да бъдат уважавани и от другите. Липсата на търпение е характерна за младостта, но това се учи с времето.
- Кои са недостатъците на българския характер? И кои са качествата? Същите ли плюсове и минуси имат българите, които са в чужбина? Според вас има ли български диаспори, както са при поляци, руснаци, евреи, чехи…
- Всички знаем добре какви са недостатъците на българския характер, но няма старание за промяна в тази посока. Завистта, злобата и агресията са негативни черти на човешкия характер, които съществуват навсякъде, но тук са особено изразени и това спъва развитието на обществото, защото хората отдават енергия да си пречат. Българите трудно работят в екип, затова навсякъде има разединение. Чувството за отговорност и обществено съзнание почти липсва, а за сметка на това съществува убеждението за безнаказаност и от там липса на вяра в справедливостта.
От моя личен опит знам, че същите тези прояви са налице и при българите, живеещи отдавна в чужбина. Другите диаспори са много по-единни и поддържащи се.
Интервю на Савка ЧОЛАКОВА
- Кое е връхното ви представяне досега на сцена? С какво доминира над останалите ви изяви през годините?
- Приемам всяка моя изява пред публика като специална, независимо от мястото и аудиторията. Като отличаващо ще посоча представянето на авторския ми спектакъл ”Един свят в песен” в залата на Голдън Нагет, Лас Вегас (позната като залата на Франк Синатра). Собствениците на залата ми предоставиха ексклузивно гримьорната на Франк Синатра, която е музей и в нея се съхраняват негови вещи.Това беше голям жест, който силно ме развълнува.
Спектакълът беше заснет от американска телевизия и видеозаписът получи престижната награда ”Златно Реми” за най-добър концерт на живо в международния едноименен фестивал в САЩ. Конкуренцията беше между 4400 участници от 33 страни.
- Кои от получените отличия у нас, в Щатите и по света, цените най-много?
- Отново ще кажа, че ценя всички отличия, защото всяко от тях е свързано с неповторим момент от професионалното ми развитие, както и с много спомени и срещи. Това, което винаги ще ме съпътства като емблема, е изборът на моята песен ”Аадия”(Космос, Вселена) от НАСА за трансмисия в Космоса със совалката „ Колумбия” и моето лично присъствие на изстрелването й в Кейп Канаверъл, Флорида.
Живях 8 години в САЩ и получих официално Прокламация № 470 от Сената на Тексас, която започва с думите „ за изключителни постижения в областта на музиката и като посланик за мир в световен мащаб...”.
Американската армия ми връчи 5 медала за отличие след концерта ми в Косово по време на войната там.
Наградите ми „ Златен феномен”, „ Златното перо”, златен медал „ 60 години ООН” за дейностите ми като посланик на добра воля и много други ценя не по-малко. Разбира се, десетките награди от международни фестивали и конкурси са в офиса ми и ми напомнят за пътя, по който вървя.
Кореспонденцията ми с папа свети Йоан-Павел II и личната ми среща във Ватикана с папа Франциск миналата година приемам за знаменателни в живота си.
- Ще се ориентирате ли за постоянно към авторските спектакли, след „ Един свят в хармония”, който се оказа абсолютен успех на сцените, където бе представен?
-Аз вече съм се ориентирала. „ Един свят в хармония” е третият ми авторски спектакъл от този вид. В него участват балет „ Арабеск”, народни и оперни певци, музиканти, подготвена е специална мултимедия. Моите изяви през последните години са свързани предимно с авторски концепции, които характеризират личностното ми и професионално развитие и интереси в широка палитра от идеи и разностранни проекти. Музиката ми носи дълбоки духовни послания за толерантност, любов, красота, обединение на света и има силен енергиен заряд, който е с научно доказано лечебен ефект. Във връзка с това бяха направени тестове от специалисти, а резултатите документирани в официални сертификати.
Пея на 16 езика, тектовете и аранжиментите са внимателно конструирани. Спектакълът и композициите ми са част от глобален проект със същото мото, който ще разпространява посланието и апелира за позитивни промени в различни аспекти на живота. Глобалният проект беше лично благословен от папа Франциск.
- Кое ваше качество смятате за най-важно в постигане на хармония в семейството ви?
- За това са нужни много качества. Да бъдеш любящ и щедър в отношенията си, подкрепящ и разбиращ към близките си. С годините се уча на повече търпение и приемане на различията.
- След 25 години семеен живот с Майкъл, смятате ли, че именно неговата поява в живота ви направи възможно да гледате на света от една по-широка перспектива, а също и да можете чрез друг бизнес да финансирате авторските си проекти-спектакли? Знае се, че у нас не можеш да спечелиш от професията си и от участия тук и там.
- За всичките тези години със съпруга ми Майкъл изградихме успешно партньорство, но не смятам, че той е причината за моя светоглед и начин на поведение. Силната ми индивидуалност и търсещ дух изграждат моята личност и подход в живота. В много отношения аз съм повлияла върху неговите разбирания и стремежи. Имаме общи проекти, за които работим в единомислие, защото споделяме интересите и вкусовете си.
Въпросът с финансиране на изкуството в България е много сложен и това често ме затормозява. В тези случаи помага моята упоритост и постоянство в започнатото. В нашата страна дори е нужен ”градивен инат”, за да реализираш проекти.
Аз не съм „ галеница” на съдбата в никакъв случай и постигам успехите си с много труд, търпение, влагайки сериозни лични финанси. Стойностното изкуство не носи печалби в България, то изисква жертви. За сметка на това носи силно удовлетворение и искрена любов и уважение от хората, а те с пари не се купуват. Въпрос на личен избор и приоритети.
- Кои са ваши съмишленици в България?
- Оказа се, че не са малко съмишлениците. В България все още има много хора с духовни и интелектуални интереси, хора, които ценят нашето културно и историческо наследство и традиция и все повече се обръщат към тях, търсейки корена си. Броят на тези хора се увеличава, защото те имат нужда от смисъл и принадлежност, които обществото и държавата не им дава.
В бъдеще България ще бъде световно духовно средище и аз вярвам в това.
- Кои са качествата според вас, които младите хора трябва да развиват у себе си във връзката между мъжа и жената?
- Младите хора трябва да развиват своята индивидуалност и намирайки партньор да не се индентифицират с него, а да бъдат самостоятелни личности, които уважават себе си като предпоставка да бъдат уважавани и от другите. Липсата на търпение е характерна за младостта, но това се учи с времето.
- Кои са недостатъците на българския характер? И кои са качествата? Същите ли плюсове и минуси имат българите, които са в чужбина? Според вас има ли български диаспори, както са при поляци, руснаци, евреи, чехи…
- Всички знаем добре какви са недостатъците на българския характер, но няма старание за промяна в тази посока. Завистта, злобата и агресията са негативни черти на човешкия характер, които съществуват навсякъде, но тук са особено изразени и това спъва развитието на обществото, защото хората отдават енергия да си пречат. Българите трудно работят в екип, затова навсякъде има разединение. Чувството за отговорност и обществено съзнание почти липсва, а за сметка на това съществува убеждението за безнаказаност и от там липса на вяра в справедливостта.
От моя личен опит знам, че същите тези прояви са налице и при българите, живеещи отдавна в чужбина. Другите диаспори са много по-единни и поддържащи се.
Интервю на Савка ЧОЛАКОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ