Колоритът на Странджанския диалект или как да разбираме събеседника си
Диалектните приказва са едно от благосъстоянията на езика ни, придаващи му разноцветност, правещи го жив. Забелязват се комплицирани другия сред обособените диалекти, както и сред диалектния диалект и книжовния език във връзка с фонетика, морфология и акцентиране, които разлики придават колорита и благосъстоянието на езика.
Странджанският акцент не прави изключение от казаното. Напълно допустимо е да не разберете отчасти или изцяло събеседника си, в случай че той употребява Странджанския акцент, защото изобилства от думи и изрази, невъзможни за разгадаване от невладеещи го. Именно този факт обаче прави Странджанския акцент и присъщите за него думи и изрази толкоз любопитни за нас.
Странджанският акцент е част от рупските приказва – най-голямата група национални приказва у нас, които са доста покрай старобългарския език. Заедно с Тракийския акцент образуват Източните рупски приказва. Говори се главно от популацията дребна група селища, ситуирани, както подсказва името, в Странджа, само че единствено към река Велека. Някои от най-характерните за този акцент особености, посредством които можем да го разпознаем, даже да не разбираме смисъла на думите, са:
Замяна на гласната " и “ с " у “ след съгласна. На Странджански акцент пипер да вземем за пример звучи като " пупер “.
Изпадане на неударени гласни се среща доста постоянно в Странджанския акцент. Така дамите звучи като женте.
Във формите за множествено число на съществителни от мъжки жанр се явяват дълги меки съгласни /н‘:/, /л’:/ и /к’:/ като сходна специфичност се среща извънредно рядко в диалектите, което я трансформира в отличителна и присъща линия на Странджанския акцент, по която да го разпознаем.
Мекото /т’/ постоянно бива заместено от меко /к’/ като да вземем за пример на Странджански акцент споделят прък вместо кол.
Най-уникалната линия на странджанския диалект, по която извънредно елементарно може да бъде разпознат, е използването на бъдеще в предишното за нормални дейности в предишното.
Старинни славянски думи са част от Странджанския акцент. Говорещите диалекта назовават костенурката жълва да вземем за пример, само че имайте поради, че жълва назовават костенурката и в други диалекти, тъй че не разчитайте навръх тази дума за различаване на Странджанския акцент.
В Странджанския диалект може да откриете и заемки от гръцкия език.
За този национален диалект е присъщ и член за мъжки жанр само число след твърда съгласна -ът, a след мека -ет: гърбът, само че езикет, зетет и други.
Странджанският акцент и присъщите за него думи, които ще ви заинтригуват
Този национален диалект стои извънредно покрай старобългарския език, до езика на Кирил и Методий, само че в него се откриват и гръцки, и старинни славянски думи като думата " подзима “, която значи есен, " изник “ със значение на " изгрев “ и други. Сред най-характерните и забавни 15 думи на Странджански акцент, за които сигурно ще сгрешите, в случай че се опитате да гадаете какво значат, са:
1. " Кой “, което значи на Странджанския акцент " щъркел “, в случай че и да ви се коства въпросително местоимение.
2. " Потура “, което значи " по-късно “, макар че множеството хора, незапознати със Странджанския акцент, допускат, че е потури или тип дреха, като ще отбележим, че тази диалектна дума е заемка от гръцкия език.
3. " Потон “, което значи " под “.
4. " Брав “, което в действителност значи животно, а не част от вратата.
5. " Влашка “ – дума, която няма нищо общо с влахите и значи " царевица “.
6. " Грутка “, което няма нищо общо с грудките на цветята, а значи на Странджански акцент " бучка сирене “.
7. " Желязо “, чието значение на литературен език всички знаем, значи " ютия “ на Странджанския акцент. Само си представете какво комплициране би настъпило, в случай че ви изпратят да закупите " желязо “ от магазина, а този национален диалект ви е изцяло непознат.
8. " Запъртък “ – евентуално сте чували тази дума, а е допустимо и да сте я употребявали със значение на невисок, малък човек, само че на Странджанския акцент значи " развалено неоплодено яйце “.
9. " Захлябвам се “ – " засищам се “.
10. " Каматен “ – дума, доста присъща за националното ни творчество, песни и приказки, където момъкът постоянно е " каматен “ – хубав.
11. " Кя “ – " тя “.
12. " Мухла “, което за разлика от жаргонната дума, употребяваща се с обидно значение, значи плесен на Странджанския акцент.
13. " Ми “ – " недей “.
14. " Мехлѐ “ – " домат “.
15. " Скала “ – " стълба “.
Районът към река Велека в Странджа планина ще ви очарова и плени освен с диалекта си, само че и с хубостта на природата, достоверни остарели национални песни, приказки и митове, традиции, излъчени от потомство на потомство и съхранили детайли от бита, културата, същността и традициите на хората в района, написа actualno.
Странджанският акцент не прави изключение от казаното. Напълно допустимо е да не разберете отчасти или изцяло събеседника си, в случай че той употребява Странджанския акцент, защото изобилства от думи и изрази, невъзможни за разгадаване от невладеещи го. Именно този факт обаче прави Странджанския акцент и присъщите за него думи и изрази толкоз любопитни за нас.
Странджанският акцент е част от рупските приказва – най-голямата група национални приказва у нас, които са доста покрай старобългарския език. Заедно с Тракийския акцент образуват Източните рупски приказва. Говори се главно от популацията дребна група селища, ситуирани, както подсказва името, в Странджа, само че единствено към река Велека. Някои от най-характерните за този акцент особености, посредством които можем да го разпознаем, даже да не разбираме смисъла на думите, са:
Замяна на гласната " и “ с " у “ след съгласна. На Странджански акцент пипер да вземем за пример звучи като " пупер “.
Изпадане на неударени гласни се среща доста постоянно в Странджанския акцент. Така дамите звучи като женте.
Във формите за множествено число на съществителни от мъжки жанр се явяват дълги меки съгласни /н‘:/, /л’:/ и /к’:/ като сходна специфичност се среща извънредно рядко в диалектите, което я трансформира в отличителна и присъща линия на Странджанския акцент, по която да го разпознаем.
Мекото /т’/ постоянно бива заместено от меко /к’/ като да вземем за пример на Странджански акцент споделят прък вместо кол.
Най-уникалната линия на странджанския диалект, по която извънредно елементарно може да бъде разпознат, е използването на бъдеще в предишното за нормални дейности в предишното.
Старинни славянски думи са част от Странджанския акцент. Говорещите диалекта назовават костенурката жълва да вземем за пример, само че имайте поради, че жълва назовават костенурката и в други диалекти, тъй че не разчитайте навръх тази дума за различаване на Странджанския акцент.
В Странджанския диалект може да откриете и заемки от гръцкия език.
За този национален диалект е присъщ и член за мъжки жанр само число след твърда съгласна -ът, a след мека -ет: гърбът, само че езикет, зетет и други.
Странджанският акцент и присъщите за него думи, които ще ви заинтригуват
Този национален диалект стои извънредно покрай старобългарския език, до езика на Кирил и Методий, само че в него се откриват и гръцки, и старинни славянски думи като думата " подзима “, която значи есен, " изник “ със значение на " изгрев “ и други. Сред най-характерните и забавни 15 думи на Странджански акцент, за които сигурно ще сгрешите, в случай че се опитате да гадаете какво значат, са:
1. " Кой “, което значи на Странджанския акцент " щъркел “, в случай че и да ви се коства въпросително местоимение.
2. " Потура “, което значи " по-късно “, макар че множеството хора, незапознати със Странджанския акцент, допускат, че е потури или тип дреха, като ще отбележим, че тази диалектна дума е заемка от гръцкия език.
3. " Потон “, което значи " под “.
4. " Брав “, което в действителност значи животно, а не част от вратата.
5. " Влашка “ – дума, която няма нищо общо с влахите и значи " царевица “.
6. " Грутка “, което няма нищо общо с грудките на цветята, а значи на Странджански акцент " бучка сирене “.
7. " Желязо “, чието значение на литературен език всички знаем, значи " ютия “ на Странджанския акцент. Само си представете какво комплициране би настъпило, в случай че ви изпратят да закупите " желязо “ от магазина, а този национален диалект ви е изцяло непознат.
8. " Запъртък “ – евентуално сте чували тази дума, а е допустимо и да сте я употребявали със значение на невисок, малък човек, само че на Странджанския акцент значи " развалено неоплодено яйце “.
9. " Захлябвам се “ – " засищам се “.
10. " Каматен “ – дума, доста присъща за националното ни творчество, песни и приказки, където момъкът постоянно е " каматен “ – хубав.
11. " Кя “ – " тя “.
12. " Мухла “, което за разлика от жаргонната дума, употребяваща се с обидно значение, значи плесен на Странджанския акцент.
13. " Ми “ – " недей “.
14. " Мехлѐ “ – " домат “.
15. " Скала “ – " стълба “.
Районът към река Велека в Странджа планина ще ви очарова и плени освен с диалекта си, само че и с хубостта на природата, достоверни остарели национални песни, приказки и митове, традиции, излъчени от потомство на потомство и съхранили детайли от бита, културата, същността и традициите на хората в района, написа actualno.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ