Диабет тип 3 е термин, с който все по-често се

Диабет вид 3 е термин, с който все по-често се отбелязва заболяването на Алцхаймер . Причина за това е потвърдената взаимовръзка сред невродегенеративните процеси при Алцхаймер и невъзможността на мозъчните кафези да оползотворяват глюкоза кат оосновен енергиен източник.

Болестта на Алцхаймер продължава да бъде загадка за учените в доста аспекти – съответни аргументи за развиването й, неустойчивост на лекуване и други За момента обаче са добре изяснени и някои съответни нейни особености, а измежду тях е фактът, че при заболели от Алцхаймер се открива нараснала инсулинова

устойчивост на мозчъните неврони. Точно това е причина заболяването да се значи с термина диабет вид 3.

Скорошно изследване на екип от университета Браун в Съединени американски щати добавя тази визия и носи нови данни за вероятната връзка сред двете болести. Проучването потвърждава, че невъзможността на невроните да усвояват и преработват глюкозата, е съществена причина за поява на невродегенеративните нарушавания и за утежняването им във времето.

Проучването на американските учени обаче открива още един факт, който е причина заболяването на Алцхаймер да продължава да се преглежда като настрана заболяване, а да не попада напълно в друпата на диабетните положения. При Алцхаймер не се открива хипергликемия , т.е. нараснала кръвна захар, която е присъща и за двете форми на диабет – вид 1 и вид 2. Характерна за невродегенеративното заболяване е единствено устойчивостта на мозъчните кафези към глюкоза, което обаче не води до съществено завишаване на общата й кръвна централизация.

Друга забавна специфичност, която посоченото изследване потвърждава, е, че хората, диагностицирани с диабет вид 2, прочут и като старешки диабет , попадат в рисковата група за развиване на заболяването на Алцхаймер. Учените пресмятат, че рискът от Алцхаймер при хора от тази група е с към 60% по-висок от общоприетия. Проучванеот демонстрира, че при хора с диабет вид 2 се открива нараснало отсрочване на бета-амилоидна плака в мозъка, което е явен признак на предразположеност към Алцхаймер. Счита се, че има директна връзка сред натрупването на бета-амилоиден протеин и усложненията на мозъчните кафези да оползотворяват глюкозата.

Очаква се данните от изследването да дадат нови насоки за създаване на по-успешни способи за профилактика на Алцхаймер. Доказването на взаимовръзка сред развиването на болестта и устойчивостта на мозъчните неврони към глюкоза може да насочи учените и към създаване на нов вид лечебни способи.

Напълно допустимо е скоро да се разработят комбинирани лекарствени средства, които да работят сходно на тези, назначавани за лекуване на диабет вид 2 , които сполучливо да преустановяват и невродегенеративните процеси в мозъчните структури.