Първият ирландски гей сенатор: Политиците нямат полза да игнорират хомосексуалните
Дейвид Норис е някогашен академични учител и първият признал гей пристрастености човек, който е определен на публичен пост в Ирландия - сенатор. Основател е на придвижването за реформиране на ирландското законодателство във връзка с хомосексуалността и е бележит член на Ирландската черква. През 2011 година се кандидатира на президентските избори в Ирландия. Основните му ползи се концентрират в региона на националните и интернационалните човешки и цивилен права, равенството на ЛГБТИ+ хората и опазването на архитектурното завещание на Дъблин. Сенатор Норис е един от водещите откриватели на творчеството на ирландския публицист новатор Джеймс Джойс и създател на James Joyce Centre в Дълбин, Ирландия. Норис е основно настоящо лице в борбата за декриминализация на хомосексуалните актове в родината си, която завършва сполучливо тъкмо преди 25 години (след две каузи, които Норис води против Ирландия в Европейския съд по правата на човека).
На 18 март сенатор Норис взе участие в Националната стратегия на Училището по политика, където ще се срещне с сегашни политици и евродепутати от България.
На 19 март той изнесе обществена лекция под надпис " Правото на персонален живот и неговите ограничавания " в Галерия Униарт на Нов Български Университет. Вижте какво показа Дейвид Норис в изявление за Actualno.com
Спомняте ли си момента, в който решихте, че ще се борите за правата на хомосексуалистите?
Да, това беше на конференция през 70-те в Ирландия. Твърдеше се, че няма никаква дискриминация в Ирландия, а аз знаех, че това не е правилно. Проблемът на това да бъдеш гей е в това, че не можеш да кажеш. Ако всички гей хора в Ирландия и България се оцветят в зелено, ще има огромни изненади. Толкова доста хора се преструват, че не са хомосексуални.
Колко храброст Ви беше нужна, с цел да започнете битката си?
Това не е храброст, бях ядосан. Имах чувството за неправда. Аз по природа съм човек, който изправя картината на стената, когато е наклонена, не мога да бъда в мир със себе си, когато има такава неправда в обществото. Когато открих, че има група от доста богати мъже, които вършат гей празненства, само че не вършат нищо за обществото, взех решение, че това е доста неверно и взех решение да взема нещата в свои ръце и беше доста занимателно.
Имало ли е моменти, в които сте се съмнявали в триумфа си?
Не. Имах единствено една нощ, в която не можах да дремя след делото в съда през 70-те години. Осъдиха ме да платя 75 хиляди паунда разноски по делото, а аз ги нямах. Тогава си споделих: " Какво толкоз! Ще има още каузи, още разноски. "
Вие сте бележит член на ирландската черква, по какъв начин се съчетават двете понятия?
Не разрешавам на формалните лица от църквата да имат християнството, тъй като те не го имат. Исус Христос ще си реши какво ще ги прави тези остарели архиепископи. Но Англиканската черква има гей епископи.
България не може да се похвали с кой знае каква приемливост към гей обществото. Политиците ни пренебрегват Прайда, даже Истанбулската спогодба се оказа предизвикателство. Какво бихте споделили на политиците ни?
Бих ги посъветвал да слушат. Да чуят гласа на гей хората. Гей хората също са техни гласоподаватели. Приблизително 10% от популацията са хомосексуални, тъй че това може да е огромна разлика в изборите. Ако като политик сте блокирали такава огромна част от евентуалните си гласоподаватели... Бих посъветвал и гей придвижването тук да разгласява позициите на претендентите и да ги дефинира, като антигей и лицемери.
Как ще коментирате страховете, които се насаждат в обществото, че в случай че се дадат равни права на хомосексуалните това ще " промени сексуалността на децата "?
Гей хората знаят, че са гей. Няма никакво комплициране в това. Същите неща ми бяха казвани на мен, когато бях учител в университета. Бях доста харизматичен и няколко родители се оплакаха, че съм модел за подражателство и децата им ще станат хомосексуални поради мен и им споделих: " Не мисля че сексуалността е толкоз уязвима и може да бъде изменена, както хората си мислят.
Трети ден сте в страната ни. Какви са усещанията ви от България?
София е прелестен град. Чух православната литургия, хората са доста приемащи, само че и доста консервативни. Изглежда има една огромна каста на междинната класа, която приказва безусловно невероятни неща: " Имам доста гей другари, само че... "
Интервю на Евгения Гигова
На 18 март сенатор Норис взе участие в Националната стратегия на Училището по политика, където ще се срещне с сегашни политици и евродепутати от България.
На 19 март той изнесе обществена лекция под надпис " Правото на персонален живот и неговите ограничавания " в Галерия Униарт на Нов Български Университет. Вижте какво показа Дейвид Норис в изявление за Actualno.com
Спомняте ли си момента, в който решихте, че ще се борите за правата на хомосексуалистите?
Да, това беше на конференция през 70-те в Ирландия. Твърдеше се, че няма никаква дискриминация в Ирландия, а аз знаех, че това не е правилно. Проблемът на това да бъдеш гей е в това, че не можеш да кажеш. Ако всички гей хора в Ирландия и България се оцветят в зелено, ще има огромни изненади. Толкова доста хора се преструват, че не са хомосексуални.
Колко храброст Ви беше нужна, с цел да започнете битката си?
Това не е храброст, бях ядосан. Имах чувството за неправда. Аз по природа съм човек, който изправя картината на стената, когато е наклонена, не мога да бъда в мир със себе си, когато има такава неправда в обществото. Когато открих, че има група от доста богати мъже, които вършат гей празненства, само че не вършат нищо за обществото, взех решение, че това е доста неверно и взех решение да взема нещата в свои ръце и беше доста занимателно.
Имало ли е моменти, в които сте се съмнявали в триумфа си?
Не. Имах единствено една нощ, в която не можах да дремя след делото в съда през 70-те години. Осъдиха ме да платя 75 хиляди паунда разноски по делото, а аз ги нямах. Тогава си споделих: " Какво толкоз! Ще има още каузи, още разноски. "
Вие сте бележит член на ирландската черква, по какъв начин се съчетават двете понятия?
Не разрешавам на формалните лица от църквата да имат християнството, тъй като те не го имат. Исус Христос ще си реши какво ще ги прави тези остарели архиепископи. Но Англиканската черква има гей епископи.
България не може да се похвали с кой знае каква приемливост към гей обществото. Политиците ни пренебрегват Прайда, даже Истанбулската спогодба се оказа предизвикателство. Какво бихте споделили на политиците ни?
Бих ги посъветвал да слушат. Да чуят гласа на гей хората. Гей хората също са техни гласоподаватели. Приблизително 10% от популацията са хомосексуални, тъй че това може да е огромна разлика в изборите. Ако като политик сте блокирали такава огромна част от евентуалните си гласоподаватели... Бих посъветвал и гей придвижването тук да разгласява позициите на претендентите и да ги дефинира, като антигей и лицемери.
Как ще коментирате страховете, които се насаждат в обществото, че в случай че се дадат равни права на хомосексуалните това ще " промени сексуалността на децата "?
Гей хората знаят, че са гей. Няма никакво комплициране в това. Същите неща ми бяха казвани на мен, когато бях учител в университета. Бях доста харизматичен и няколко родители се оплакаха, че съм модел за подражателство и децата им ще станат хомосексуални поради мен и им споделих: " Не мисля че сексуалността е толкоз уязвима и може да бъде изменена, както хората си мислят.
Трети ден сте в страната ни. Какви са усещанията ви от България?
София е прелестен град. Чух православната литургия, хората са доста приемащи, само че и доста консервативни. Изглежда има една огромна каста на междинната класа, която приказва безусловно невероятни неща: " Имам доста гей другари, само че... "
Интервю на Евгения Гигова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ