Дейвид Малпас зове за цялостен план за справяне с проблема

Дейвид Малпас зове за повсеместен проект за справяне с казуса Дългът на бедните страни набъбна с 12% през 2020 година до рекордните 860 милиарда $ през 2020 година, оповестява отчет на Световната банка, представен от Ройтерс. „ Докладът демонстрира трагично повишаване на дълговата накърнимост, пред която са изправени страните с ниски и междинни приходи “, твърди президентът на Световната банка Дейвид Малпас. Той прикани за незабавни стъпки, с цел да се помогне на страните да доближат по-устойчиви равнища на дълга. „ Нуждаем се от повсеместен метод към казуса с дълга, в това число понижаване на дълга, по-бързо преструктуриране и усъвършенствана бистрота “, уточни Малпас. Според него устойчивите равнища на дълга са жизненоважни за икономическото възобновяване и намаляването на бедността. Финансистът отбелязва, че растежът на външния дълг изпреварва брутния народен приход (БНД) и растежа на износа. Освен това съотношението външен дълг към Разузнавателна служба на ФРГ, като се изключи Китай, е повишено през 2020 година с пет процентни пункта до 42%. Малпас показва, че напъните за преструктуриране на дълга са незабавно нужни поради приключването в края на тази година на Инициативата за прекратяване на обслужването на дълга  (DSSI), контрактувана от Групата на 20-те водещи стопански системи, която самодейност предложи краткотрайно отсрочване на заплащанията по дълга. През предходната година Г-20 и Парижкият клуб на формалните кредитори стартираха Обща рамка за отнасяне на задълженията, с цел да преструктурират неустойчивите дългови обстановки и продължителния дефицит на финансиране в страни, отговарящи на условията на DSSI. Досега обаче са кандидатствали единствено три страни - Етиопия, Чад и Замбия. Кармен Райнхарт, основен икономист на Световната банка, съобщи, че провокациите, пред които са изправени страните със мощно задлъжнялост, могат да се влошат с покачването на лихвените проценти. „ Политиците би трябвало да се приготвят за опцията за задължения, когато изискванията на финансовите пазари станат по-малко удобни, изключително в разрастващите се пазари и разрастващите се стопански системи “, счита Райнхарт.