ПРОМЕНЕТЕ ПРЕДСТАВАТА СИ ЗА РУСИЯ
Дейвид Харвилиц*
Представянето на Русия като безконечен и неминуем зложелател е рискова традиция, която единствено подкопава дълготрайните ползи на Съединените щати и Запада и укрепва стратегическите връзки сред Русия и Китай. Въпреки проблемите, породени от украинския спор, рано или късно Вашингтон ще би трябвало да създаде механизъм за използване на тристранна дипломация сред Москва, Пекин и Вашингтон. Той бе препоръчан от президента Ричард Никсън и държавния секретар Хенри Кисинджър. Тяхната дипломация освен оказа помощ за спечелването на Студената война, само че и обезпечи непоклатимост сред трите велики сили. В същото време дипломатите във Вашингтон би трябвало да намерят решение на украинския спор, което да е задоволително за всички участници.
След рухването на Берлинската стена руснаците приветстваха американците, очаквайки другарството, което Рейгън даде обещание на Горбачов. Но опцията за определяне на нови връзки се изпари през идващите години, когато НАТО погълна една по една страните от Варшавския контракт. Разочарованието на Русия доближи кулминационната точка си, когато НАТО отхвърли молбата на Елцин за участие. След това връзките се утежниха и през днешния ден доближиха сериозна точка заради специфичната интервенция на Москва в Украйна.
Въпреки вековния принос към западната просвета, музика и литература, руснаците постоянно са изпитвали дълбока неустановеност в връзките си със Запада, граничеща, някои биха споделили, с параноя. Но макар тези компликации, първият исторически подтик на Русия бе да обърне лицето си към Европа - на запад, а не на изток.
Виенският конгрес (1 октомври 1814 – 9 юни 1815 ) се стреми към уравновесяване на силите, с цел да се избегнат бъдещи войни и революции. Повод за свикването на конгреса е военният погром, който претърпява Наполеон. Конгресът се ръководи от австрийския общественик Клеменс декор Метерних. Решенията му са взети от четирите велики сили - Прусия, Русия, Австрия и Обединеното кралство, като на Франция е разрешено да взе участие в приемането на решенията. Много историци считат, че конгресът е приключил добра работа, защото е предотвратил световна война за близо 100 години. Това мнение се споделя и от Хенри Кисинджър, чиято докторска дисертация е върху Виенския конгрес
Разривът, който последва украинския спор, изолира Русия от Запада и не й остави действителен избор, с изключение на да сътвори по-тесни стратегически връзки с историческия си противник Китай.
В търсенето на формула за разрешаване на обстановката в Украйна при условия, допустими за всички страни, Вашингтон и неговите съдружници би трябвало да се възползват от мироопазващия развой и да възобновят разговора с Русия. Решаването на историческите недоволства на Москва против разширението на НАТО като неразделна част от решаването на украинския спор освен ще постави завършек на боевете, само че и ще откри по-стабилен дълготраен баланс на силите в Европа. Суверенитетът на Украйна не може да бъде рискуван. Но Москва не би трябвало да бъде поставяна в обстановка, която ще задълбочат недоволството й и ще направи неизбежни по-нататъшни спорове и още по-голяма неустойчивост.
Сегашният метод към Русия, който може да се опише като
„ мир посредством опасност “,
не може да бъде работлив. Преосмислянето на връзките с Русия ще изисква позитивен и многостранен метод. Приоритет би трябвало да е дипломатическата, а не военната динамичност, с дипломати, ръководени от хора, които схващат историята и културните връзки сред Русия и Запада. Необходимо е възобновяването на постоянния разговор на високо ниво и наново пускане на работни групи, фокусирани върху съответни области на икономическо съдействие. Така, макар украинския спор, Съединени американски щати и Русия съумяха да продължат работата на Международната галактическа станция.
Колкото и мъчително да звучи, евентуалният кротичък пакет би трябвало да утвърди статута на
Украйна като неутрална буферна страна,
сравнима с Финландия от ерата на Студената война. Самият Зеленски одобри това предложение на Москва след влизането на съветските войски през март 2022 година
Оттогава Украйна претърпя опустошения и горчиви загуби, което ще затрудни приемане на неутралитета на този стадий, само че тази опция е отворена. Всъщност неутралитетът стана вероятен, откакто НАТО разгласи, че няма да одобри Украйна в своите редици, до момента в който Киев не ликвидира корупцията в отбранителната промишленост.
Наред с неутралитета може да обмислим опцията за основаване на нова районна конструкция за сигурност, в която НАТО и Русия са сътрудници. И най-после, в допълнение към тематиката за неутралитета, може да приказваме за конституционни промени в Украйна, които биха основали нов метод към съветското етническо малцинство.
Системната русофобия, царяща в западните държавни управления и медии, по никакъв метод не способства за мирните договаряния. Конфликтът в Украйна би трябвало да бъде решен с проект, който, при ценене на суверенитета и границите, ще сложи основата за доближаване сред Русия и Запада. Сегашният път, ориентиран само към наказване на Москва, по никакъв метод няма да укрепи дълготрайната непоклатимост в района. Дори в най-хубавия сюжет това ще докара единствено до замразен спор - с последствия за стабилността, също толкоз пагубни, колкото на Корейския полуостров през последните шест десетилетия.
Метерних постави завършек на Наполеоновите войни,
довели до милиони жертви за 12 години, като разреши на победената Франция да се причисли към победилите съдружници (Австрия, Прусия, Русия и Великобритания) - като член на Европейския концерт или така наречен Виенска система за интернационалните връзки. Това съглашение оказа помощ за трайния мир в Европа през по-голямата част на XIX век.
Днес ще е нужен също толкоз изобретателен метод на дипломацията, с цел да се позволи още един нечовечен спор в сърцето на Европа, който раздрусва целия континент.
*Адвокат и бизнесмен от Калифорния. Учил е в Московския държавен университет. Бил е помощник-секретар за киберсигурност, енергийна сигурност и реагиране при изключителни обстановки в Министерството на енергетиката на САЩ
Представянето на Русия като безконечен и неминуем зложелател е рискова традиция, която единствено подкопава дълготрайните ползи на Съединените щати и Запада и укрепва стратегическите връзки сред Русия и Китай. Въпреки проблемите, породени от украинския спор, рано или късно Вашингтон ще би трябвало да създаде механизъм за използване на тристранна дипломация сред Москва, Пекин и Вашингтон. Той бе препоръчан от президента Ричард Никсън и държавния секретар Хенри Кисинджър. Тяхната дипломация освен оказа помощ за спечелването на Студената война, само че и обезпечи непоклатимост сред трите велики сили. В същото време дипломатите във Вашингтон би трябвало да намерят решение на украинския спор, което да е задоволително за всички участници.
След рухването на Берлинската стена руснаците приветстваха американците, очаквайки другарството, което Рейгън даде обещание на Горбачов. Но опцията за определяне на нови връзки се изпари през идващите години, когато НАТО погълна една по една страните от Варшавския контракт. Разочарованието на Русия доближи кулминационната точка си, когато НАТО отхвърли молбата на Елцин за участие. След това връзките се утежниха и през днешния ден доближиха сериозна точка заради специфичната интервенция на Москва в Украйна.
Въпреки вековния принос към западната просвета, музика и литература, руснаците постоянно са изпитвали дълбока неустановеност в връзките си със Запада, граничеща, някои биха споделили, с параноя. Но макар тези компликации, първият исторически подтик на Русия бе да обърне лицето си към Европа - на запад, а не на изток.
Виенският конгрес (1 октомври 1814 – 9 юни 1815 ) се стреми към уравновесяване на силите, с цел да се избегнат бъдещи войни и революции. Повод за свикването на конгреса е военният погром, който претърпява Наполеон. Конгресът се ръководи от австрийския общественик Клеменс декор Метерних. Решенията му са взети от четирите велики сили - Прусия, Русия, Австрия и Обединеното кралство, като на Франция е разрешено да взе участие в приемането на решенията. Много историци считат, че конгресът е приключил добра работа, защото е предотвратил световна война за близо 100 години. Това мнение се споделя и от Хенри Кисинджър, чиято докторска дисертация е върху Виенския конгрес
Разривът, който последва украинския спор, изолира Русия от Запада и не й остави действителен избор, с изключение на да сътвори по-тесни стратегически връзки с историческия си противник Китай.
В търсенето на формула за разрешаване на обстановката в Украйна при условия, допустими за всички страни, Вашингтон и неговите съдружници би трябвало да се възползват от мироопазващия развой и да възобновят разговора с Русия. Решаването на историческите недоволства на Москва против разширението на НАТО като неразделна част от решаването на украинския спор освен ще постави завършек на боевете, само че и ще откри по-стабилен дълготраен баланс на силите в Европа. Суверенитетът на Украйна не може да бъде рискуван. Но Москва не би трябвало да бъде поставяна в обстановка, която ще задълбочат недоволството й и ще направи неизбежни по-нататъшни спорове и още по-голяма неустойчивост.
Сегашният метод към Русия, който може да се опише като
„ мир посредством опасност “,
не може да бъде работлив. Преосмислянето на връзките с Русия ще изисква позитивен и многостранен метод. Приоритет би трябвало да е дипломатическата, а не военната динамичност, с дипломати, ръководени от хора, които схващат историята и културните връзки сред Русия и Запада. Необходимо е възобновяването на постоянния разговор на високо ниво и наново пускане на работни групи, фокусирани върху съответни области на икономическо съдействие. Така, макар украинския спор, Съединени американски щати и Русия съумяха да продължат работата на Международната галактическа станция.
Колкото и мъчително да звучи, евентуалният кротичък пакет би трябвало да утвърди статута на
Украйна като неутрална буферна страна,
сравнима с Финландия от ерата на Студената война. Самият Зеленски одобри това предложение на Москва след влизането на съветските войски през март 2022 година
Оттогава Украйна претърпя опустошения и горчиви загуби, което ще затрудни приемане на неутралитета на този стадий, само че тази опция е отворена. Всъщност неутралитетът стана вероятен, откакто НАТО разгласи, че няма да одобри Украйна в своите редици, до момента в който Киев не ликвидира корупцията в отбранителната промишленост.
Наред с неутралитета може да обмислим опцията за основаване на нова районна конструкция за сигурност, в която НАТО и Русия са сътрудници. И най-после, в допълнение към тематиката за неутралитета, може да приказваме за конституционни промени в Украйна, които биха основали нов метод към съветското етническо малцинство.
Системната русофобия, царяща в западните държавни управления и медии, по никакъв метод не способства за мирните договаряния. Конфликтът в Украйна би трябвало да бъде решен с проект, който, при ценене на суверенитета и границите, ще сложи основата за доближаване сред Русия и Запада. Сегашният път, ориентиран само към наказване на Москва, по никакъв метод няма да укрепи дълготрайната непоклатимост в района. Дори в най-хубавия сюжет това ще докара единствено до замразен спор - с последствия за стабилността, също толкоз пагубни, колкото на Корейския полуостров през последните шест десетилетия.
Метерних постави завършек на Наполеоновите войни,
довели до милиони жертви за 12 години, като разреши на победената Франция да се причисли към победилите съдружници (Австрия, Прусия, Русия и Великобритания) - като член на Европейския концерт или така наречен Виенска система за интернационалните връзки. Това съглашение оказа помощ за трайния мир в Европа през по-голямата част на XIX век.
Днес ще е нужен също толкоз изобретателен метод на дипломацията, с цел да се позволи още един нечовечен спор в сърцето на Европа, който раздрусва целия континент.
*Адвокат и бизнесмен от Калифорния. Учил е в Московския държавен университет. Бил е помощник-секретар за киберсигурност, енергийна сигурност и реагиране при изключителни обстановки в Министерството на енергетиката на САЩ
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ