Огнян Минчев: За мащаба на обществения земетръс от разлома между двама от най-великите музиканти
Дейвид Гилмор съобщи изрично: С " путиниста " Роджър Уотърс в никакъв случай повече няма да изсвирвам.
По този мотив Огнян Минчев разгласява във фейсбук следния коментар:
" Този личностен разлом сред двама от най-великите музиканти* през последния половин век е красноречива илюстрация за мащаба на публичния земетръс, който претърпяваме и в който - за жалост - едвам навлизаме.
Безпрецедентната динамичност на обществената смяна - софтуерна, културна, междуобщностна - основава ново публично разнообразие, в което се открояват две съществени поляризирани и непримирими една към друга групи от хора.
Първата от тях е групата на тези, които реализират, припознават и въодушевено утвърждават посоката и скоростта на смяната, както и нейното вътрешно наличие. Технократи, IT оптимисти, трансхуманисти, дейци и поддръжници на многоликата глобализация, идеологически и политически радикали - мултикултуралисти, феминисти, еколози, врагове на всяко статукво и всяка традиция, полови експериментатори и неотроцкистки революционери... Списъкът може да бъде в детайли удължен.
Общото за тези разнообразни хора е тяхното разбиране, че промяната е полезност сама по себе си и че индивидът е създание, сполучливо подлежащо на всевъзможни метаморфози - тук граници на свободата разбрана като волунтаризъм не съществуват.
Втората огромна група от хора включва тези, които не имат на първо място психологическия капацитет да се трансформират съгласно все по-причудливите тактики и действителности на набиращата скорост всеобща смяна.
Тук са хората, за които човешката същина надвишава рамката на физическото битие на обособената персона и показва избрана трансцедентна първооснова, която не може да бъде подценена или " занулена " от радикалните реформатори на социума.
Тук са хората, които губят своята работа, своите общности, своя метод на живот под напора на новите технологии, вследствие на световното чергарство на капитала, под напора на все по-неограничената миграция, осветена като безспорна полезност от левичарската идеология на световния мултикултурализъм. Тук са хората, които не са склонни да се разделят с полезностите на своята традиция и наследения от нея метод на живот.
Поляризацията сред двете групи основава все по-големи пространства на радикална политика вляво и вдясно.
Вляво са популистите - неотроцкистки радикали, чиято идеология " осветява " произвола на това, което се назовава " постмодерен демократизъм " (без да има съвсем никакви корени в либерализма). Тази идеология създава политики на " обичаен " ляв авторитаризъм - цензура на политическа уместност, систематични практики на cancel culture, проведена принуда над всеки, който се осмели да се опълчи на ексцесите на възроденото коренно левичарство.
Вдясно са нативистките популисти, апелиращи за запазване на обичайните полезности и метод на живот, само че в същото време възраждащи полезностите, идеологиите и практиките на десните диктатури от близкото и по-далечно минало. Те претендират - постоянно сполучливо - да пазят здравия разсъдък от побеснелите новатори на радикалната левица, само че дружно с това постоянно умишлено легитимират възраждащите се диктатури на милитаризма, на брутално потъпкване на човешките права, на империалистическия диктат на режими като тези на Путин, на аятоласите и на неокомунистическата империя с център Пекин.
Десният популизъм се съюзява с всеки, който стои против световното левичарство на " постмодерния демократизъм ", макар очевидните обстоятелства, че диктатурата отдясно е " обичайно репресивна " за разлика от " постмодерната принуда " на левичарството. Десният популизъм не е достоверна платформа за политическо бъдеще - той е реакция на динамичната смяна, практикувана от прогресизма, постоянно съставлява огледален негатив на новото левичарство, не крие афинитета си към " обичайния вид " авторитаризъм и принуда.
Няма общество, няма цивилизация, която да издържи на безкрайна и всеобща обществена смяна. Това в още по-голяма степен се отнася за сегашния развой на световна смяна, който е без казус в познатата ни човешка история. Ценностните и политически структури на крайната левица и на популистката десница не носят капацитет за осмисляне и организация на публичната реалност в процеса на възходящия безпорядък.
Това, което може да докара до съдържателно консолидиране на смяната и подчиняването й на една по-задълбочена визия за човек и общество би трябвало да се появи като интегрален артикул - ценностен, абстрактен, стратегически - на едно ново равнище на еволюция на човешкото схващане оттатък рамките на модернизма, традиционализма и " постмодерния " волунтаризъм, които до момента преобладават сцената на човешката история, и през днешния ден отразяват по-скоро алтернативите на предишното, в сравнение с вероятностите на бъдещето.
Тази еволюция на човешкото схващане е по-скоро опция, в сравнение с обезпечена вероятност. Но без нея задълбочаващият се безпорядък на смяната няма да ни изведе до избавителен бряг. "
