Дейвид Хатчър: Делът на въглищата в България ще спадне до 7% през 2030 г.
Дейвид е световен началник " Енергетика и запаси " в Baringa Partners. Работил е повече от 20 години на интернационалните енергийни пазари, като оказва помощ на организациите да дефинират тактика си или капиталовите решения, да разпознават нови търговски благоприятни условия или опасности и да стават по-ефективни. Той управлява екип от 400 специалисти на енергийния пазар в Европа, Съединени американски щати, Азия и Австралия. Каква е оценката ви за климатичната конференция на Организация на обединените нации - COP26, която завърши преди дни?
Конференцията в Глазгоу несъмнено е сполучлива в това да притегли внимание към наболелите климатични теми- на културно, обществено и корпоративно равнище. Не може обаче да не признаем, че някои от националните стопански ползи взимат превес за сметка на оповестените авансово цели. Добър образец е сделката за въглищата, която обаче беше подписана единствено от избрани участници - без Китай и Съединени американски щати, като сходни разминавания има и в сделката за обезлесяването. Посоката е вярна, само че към момента чакаме да забележим какви ще са действителните резултати.
Мислите ли, че задачата ограничение на световното стопляне до под 2 градуса в световен проект е допустима?
Докладът, който бе показан по време на конференцията, твърди, че няма да е постижимо, защото упованието е за повишаване най-малко до 2.4 градуса. Имайки поради какви са упоритостите на множеството страни, доста мъчно би се постигнал по-добър резултат. Индия и Китай имат съществени проекти за декарбонизиране, само че те някак си се спъват от техния голям стопански напредък и възходящо население.
Реклама Споменавайки Китай и Индия, какъв брой значими са на процедура те?
Те са фундаментално значими, защото и двете страни са в топ 5 на най-големи въглеродни замърсители в международен проект. Фактът, че президентът на Китай Си Дзинпин не беше на събитието, не е по никакъв начин добър. Това важи и за президента на Русия Владимир Путин. Планът на индийския водач Моди за Net Zero до 2070 година и 50% ВЕИ дял до 2030 година е доста огромна стъпка напред, само че имайки поради какви са проектите за реализирането и крайните периоди, това има потребност да се задвижи по-бързо.
Все отново ВЕИ вложенията в Индия и Китай са огромни през последните години и има проекти за още такива. Достатъчно ли ще е това обаче?
Инвестициите са факт, само че науката за жалост споделя, че не са задоволителни. Китай влага съществено във ВЕИ напоследък, само че също има и дейна въглищна политика, която някак си нетира тези старания.
Може ли да се приказва за въздействието на Covid-19 в цялата енергийна картина и какво е то?
Мисля, че коронавирусът има 3 разнообразни вида въздействия в енергийната картина:
За последните 18 месеца понижи въглеродните излъчвания световно, като това бе обвързвано с икономическия потрес от пандемията. Показа, че интернационалната общественост може да работи дружно по натоварен метод - за имунизациите. Което значи, че страните могат да работят дружно за доста по-бързи и основни решения за климатичните промени. Но също по този начин сподели, че огромна част от страните сега са заети с това да преследват своя народен стопански интерес, вместо да приоритизират климатичните промени.
Реклама Имайки поради бъдещето към което сме тръгнали, каква ще е ролята на газа и на петрола през идващите 10 година?
Едва ли всеки би бил склонен с мнението ми, само че мисля, че газът ще и би трябвало да играе голяма роля като преходно гориво. Най-бързият метод да се ликвидира въздействието на въглищата е, несъмнено, посредством ВЕИ, само че и посредством газ.
Петролът единствено ще затвърди позициите в идващите си години, защото потребността надали ще се промени. Истинският въпрос е по какъв начин петролната промишленост ще реинвестира в по-екосъобразни технологии. Добър образец е Saudi Chevron, където се борави с голям капитал и опит в потреблението на този капитал за инфраструктурни планове. А това е нещо, което светът би трябвало да вижда като цел за декорбанизиане - инфраструктурата. Пропорционално този жанр компании имат потребност да влагат по-голяма част от големия си капацитет в резистентност и декарбонизация на бизнеса си.
Имайки поради някои от страните като България, които са доста подвластни от нуклеарната си енергетика, какъв е пътят за нея напред?
Не мисля, че може да се приказва за основна декарбонизация, без нуклеарната енергетика да играе основна роля. Можем да погледнем Япония, където след Фукушима имаше стъпки обратно в нуклеарните политики, само че в този момент ще са принудени да се върнат към този си ангажимент. А и не съм напълно сигурен, че Германия поде вярната страна с разграничаването си от нуклеарната енергетика през предишните години.
Предизвикателството при нуклеарната енергетика е потребността от обилни вложения - милиарди евро от вложителите и от държавните управления. Но виждаме да вземем за пример по какъв начин английското държавно управление реши да влага в дребни модулни реактори в " Ролс-Ройс ", като този вид модулни реактори могат да се развият в доста по-малък времеви мащаб и вместо 20 млрд - 2 млрд инвестиция. Това е път напред и някои демонстрират, че желанието намира и способи.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Здравеопазване 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Политика 1 Свят 2 Здравеопазване 3 Политика Реклама Това сега с случва в Румъния също като инвестиция с модулните реактори. А каква ще е ролята на зеления водород?
Зеленият водород ще има също забележителна роля, както и синия водород (CCS). Това е отговор в дълготраен проект за предпазване и превозване на сила. Естествено сега множеството компании към момента проучват комерсиалната жизненост и пазарните цени, само че се върви в тази посока. Ако може да се стигне до цена от по-малко от 2 долара/кг, тогава може да бъде се реализира нужната икономическа успеваемост и водородът да играе основна роля.
Къде е финансовият бранш във всичко това - каква роля ще има той за постигането на въглеродно неутралните цели?
Фундаментална. Скорошното известие от редица банки и капиталови фондове, че стотици трилиони долари в ръководени активи ще подлежат на Net Zero регулациите, потвърждава това. Ние неотдавна подписахме 7-годишен контракт с Blackrock - компания ръководеща активи за над 9 млрд длр., с цел да им помогнем с следствията от климатичните промени и изменящите се инфраструктурни условия. В Съединени американски щати и на федерално равнище от администрацията на Джо Байдън се вижда интензивно коопериране с финансовия бранш за подобен вид политика, което значи, че се мисли по какъв начин да финансовите колоси да вземат участие в прехода.
Какъв е анализът на енергийния микс на " Баринга " за България?
За Балканският район сега има 40% дял въглища, като виждаме до 2030 година това да спадне до 7%. Половината ще пристигна от понижения в потенциала, а останалото от естествено понижение в производството заради възходящата липса на доходност поради цената на въглеродни излъчвания. Газът ще се удвои в същия интервал, до момента в който слънчевите и вятърът ще се утроят. Очаква се делът на нуклеарната сила и Водноелектрическа централа да се запазят на същите равнища.
Българските терзания, те са свързани с концентрацията на работна ръка в избрани райони напълно зависещи от въглищния бранш. Как може да стане трансформацията там?
Въпреки че не съм осведомен с съответния проблем в България, има няколко такива райони в международен проект, които изпитват същите усложнения. Като се чака огромна част от зависимостта да бъде преодоляна от инвестиция във ВЕИ в тези райони. Отговорът се крие в вложения и политически ангажимент, който да обезпечи опцията за реализирането им, без да се лишава хляба на хората.
Конференцията в Глазгоу несъмнено е сполучлива в това да притегли внимание към наболелите климатични теми- на културно, обществено и корпоративно равнище. Не може обаче да не признаем, че някои от националните стопански ползи взимат превес за сметка на оповестените авансово цели. Добър образец е сделката за въглищата, която обаче беше подписана единствено от избрани участници - без Китай и Съединени американски щати, като сходни разминавания има и в сделката за обезлесяването. Посоката е вярна, само че към момента чакаме да забележим какви ще са действителните резултати.
Мислите ли, че задачата ограничение на световното стопляне до под 2 градуса в световен проект е допустима?
Докладът, който бе показан по време на конференцията, твърди, че няма да е постижимо, защото упованието е за повишаване най-малко до 2.4 градуса. Имайки поради какви са упоритостите на множеството страни, доста мъчно би се постигнал по-добър резултат. Индия и Китай имат съществени проекти за декарбонизиране, само че те някак си се спъват от техния голям стопански напредък и възходящо население.
Реклама Споменавайки Китай и Индия, какъв брой значими са на процедура те?
Те са фундаментално значими, защото и двете страни са в топ 5 на най-големи въглеродни замърсители в международен проект. Фактът, че президентът на Китай Си Дзинпин не беше на събитието, не е по никакъв начин добър. Това важи и за президента на Русия Владимир Путин. Планът на индийския водач Моди за Net Zero до 2070 година и 50% ВЕИ дял до 2030 година е доста огромна стъпка напред, само че имайки поради какви са проектите за реализирането и крайните периоди, това има потребност да се задвижи по-бързо.
Все отново ВЕИ вложенията в Индия и Китай са огромни през последните години и има проекти за още такива. Достатъчно ли ще е това обаче?
Инвестициите са факт, само че науката за жалост споделя, че не са задоволителни. Китай влага съществено във ВЕИ напоследък, само че също има и дейна въглищна политика, която някак си нетира тези старания.
Може ли да се приказва за въздействието на Covid-19 в цялата енергийна картина и какво е то?
Мисля, че коронавирусът има 3 разнообразни вида въздействия в енергийната картина:
За последните 18 месеца понижи въглеродните излъчвания световно, като това бе обвързвано с икономическия потрес от пандемията. Показа, че интернационалната общественост може да работи дружно по натоварен метод - за имунизациите. Което значи, че страните могат да работят дружно за доста по-бързи и основни решения за климатичните промени. Но също по този начин сподели, че огромна част от страните сега са заети с това да преследват своя народен стопански интерес, вместо да приоритизират климатичните промени.
Реклама Имайки поради бъдещето към което сме тръгнали, каква ще е ролята на газа и на петрола през идващите 10 година?
Едва ли всеки би бил склонен с мнението ми, само че мисля, че газът ще и би трябвало да играе голяма роля като преходно гориво. Най-бързият метод да се ликвидира въздействието на въглищата е, несъмнено, посредством ВЕИ, само че и посредством газ.
Петролът единствено ще затвърди позициите в идващите си години, защото потребността надали ще се промени. Истинският въпрос е по какъв начин петролната промишленост ще реинвестира в по-екосъобразни технологии. Добър образец е Saudi Chevron, където се борави с голям капитал и опит в потреблението на този капитал за инфраструктурни планове. А това е нещо, което светът би трябвало да вижда като цел за декорбанизиане - инфраструктурата. Пропорционално този жанр компании имат потребност да влагат по-голяма част от големия си капацитет в резистентност и декарбонизация на бизнеса си.
Имайки поради някои от страните като България, които са доста подвластни от нуклеарната си енергетика, какъв е пътят за нея напред?
Не мисля, че може да се приказва за основна декарбонизация, без нуклеарната енергетика да играе основна роля. Можем да погледнем Япония, където след Фукушима имаше стъпки обратно в нуклеарните политики, само че в този момент ще са принудени да се върнат към този си ангажимент. А и не съм напълно сигурен, че Германия поде вярната страна с разграничаването си от нуклеарната енергетика през предишните години.
Предизвикателството при нуклеарната енергетика е потребността от обилни вложения - милиарди евро от вложителите и от държавните управления. Но виждаме да вземем за пример по какъв начин английското държавно управление реши да влага в дребни модулни реактори в " Ролс-Ройс ", като този вид модулни реактори могат да се развият в доста по-малък времеви мащаб и вместо 20 млрд - 2 млрд инвестиция. Това е път напред и някои демонстрират, че желанието намира и способи.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Здравеопазване 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Политика 1 Свят 2 Здравеопазване 3 Политика Реклама Това сега с случва в Румъния също като инвестиция с модулните реактори. А каква ще е ролята на зеления водород?
Зеленият водород ще има също забележителна роля, както и синия водород (CCS). Това е отговор в дълготраен проект за предпазване и превозване на сила. Естествено сега множеството компании към момента проучват комерсиалната жизненост и пазарните цени, само че се върви в тази посока. Ако може да се стигне до цена от по-малко от 2 долара/кг, тогава може да бъде се реализира нужната икономическа успеваемост и водородът да играе основна роля.
Къде е финансовият бранш във всичко това - каква роля ще има той за постигането на въглеродно неутралните цели?
Фундаментална. Скорошното известие от редица банки и капиталови фондове, че стотици трилиони долари в ръководени активи ще подлежат на Net Zero регулациите, потвърждава това. Ние неотдавна подписахме 7-годишен контракт с Blackrock - компания ръководеща активи за над 9 млрд длр., с цел да им помогнем с следствията от климатичните промени и изменящите се инфраструктурни условия. В Съединени американски щати и на федерално равнище от администрацията на Джо Байдън се вижда интензивно коопериране с финансовия бранш за подобен вид политика, което значи, че се мисли по какъв начин да финансовите колоси да вземат участие в прехода.
Какъв е анализът на енергийния микс на " Баринга " за България?
За Балканският район сега има 40% дял въглища, като виждаме до 2030 година това да спадне до 7%. Половината ще пристигна от понижения в потенциала, а останалото от естествено понижение в производството заради възходящата липса на доходност поради цената на въглеродни излъчвания. Газът ще се удвои в същия интервал, до момента в който слънчевите и вятърът ще се утроят. Очаква се делът на нуклеарната сила и Водноелектрическа централа да се запазят на същите равнища.
Българските терзания, те са свързани с концентрацията на работна ръка в избрани райони напълно зависещи от въглищния бранш. Как може да стане трансформацията там?
Въпреки че не съм осведомен с съответния проблем в България, има няколко такива райони в международен проект, които изпитват същите усложнения. Като се чака огромна част от зависимостта да бъде преодоляна от инвестиция във ВЕИ в тези райони. Отговорът се крие в вложения и политически ангажимент, който да обезпечи опцията за реализирането им, без да се лишава хляба на хората.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ