Откриха таен последен проект на Дейвид Боуи
Дейвид Боуи умря през 2016 година и остави като сетен подарък албума “Blackstar ”, който беше белязан от диагнозата му с рак и приемането на личната му смъртност.
Оказва се, обаче, че в последните си месеци той е работил върху напълно друг план. Описан в голям брой бележки, закачени в стената на изводи му кабинет, той е щял да бъде мюзикъл, разположен в Лондон през 18 век. Работното му заглавие е било „ Зрителят “ (The Spectator), а съществуването му е било незнайно даже за най-близките му сътрудници. Бележките са стояли заключени в кабинета му от 2016 година Сега те са дарени на музея „ Виктория и Албърт “, дружно с останалата част от архива на Боуи.
BBC има извънреден достъп до тях и споделя този белег за очарованието на Боуи от изкуството и сатирата в Лондон през 18 век, наред с истории за незаконни банди и прословутия апаш „ Честния “ Джак Шепърд.
Ако беше приключен, мюзикълът щеше да реализира една от водещите упоритости на Боуи през целия му живот. „ Още в самото начало в действителност желаех да пиша за спектакъл “, споделя той в изявление през 2002 година „ И допускам, че можех просто да пиша за спектакъл в хола си – само че желанието постоянно е било да имам много огромна аудитория. “
Бележките на Боуи за „ Зрителят “ бяха открити по този начин, както ги беше оставил, закачени на стените и съхранявани в офиса му в Ню Йорк. Стаята постоянно е била заключена – единствено Боуи и персоналният му помощник са имали ключ. Те бяха открити, когато архивистите започнаха да каталогизират движимостите му.
Те ще бъдат налични за почитатели и учени, когато Центърът „ Дейвид Боуи “ отвори порти във V&A East Storehouse в Хакни Уик на 13 септември.
„ Разполагаме дори с бюрото, където е работил “, споделя Мадлен Хадън, водещ куратор на сбирката.
„ Зрителят “ (The Spectator) е името и на всекидневник, от който са издадени 555 броя сред 1711 и 1712 година. Открита е цяла тетрадка, отдадена на изданието с мнения за нравите и прищевките на лондонското общество. В нея Боуи обобщава няколко от основните есета на обявата, оценявайки ги с от 1 до 10 точки. Особено усещане му прави история за две сестри – едната красива, само че „ суетна и сурова “, която губи любовник поради семплата си, само че по-приятна сестра. Боуи я прави оценка с 8 от 10 точки и разяснява: „ Може да бъде добър подсюжет “.
Забавлявал се е и с роман за господин Клинч от Барнет, който можел да имитира звуците на коне, хрътки, остаряла жена и фагот „ всичко това със личния си натурален глас, до най-голямо съвършенство “.
Проф. Боб Харис, историк и експерт по 18-ти век в Оксфордския университет, споделя, че може да разбере за какво този интервал е привлякъл вниманието на Боуи. „ Лондон по това време е бил толкоз трогателен, витален и разнороден град. Той е бил най-големият град в Западна Европа, с население от над половин милион души, с ярки печатни медии, които разясняват модите и вълненията на епохата. “
В последна сметка в никакъв случай няма да разберем желанията на Боуи. Но архивът на музиканта, който наброява към 90 000 предмета, ще занимава учените в продължение на години.
Около 200 предмета ще бъдат изложени в центъра, само че посетителите могат да резервират час, с цел да прегледат всичко от сбирката персонално – от театрални костюми до ръкописни текстове на песни, като попълнят.
Оказва се, обаче, че в последните си месеци той е работил върху напълно друг план. Описан в голям брой бележки, закачени в стената на изводи му кабинет, той е щял да бъде мюзикъл, разположен в Лондон през 18 век. Работното му заглавие е било „ Зрителят “ (The Spectator), а съществуването му е било незнайно даже за най-близките му сътрудници. Бележките са стояли заключени в кабинета му от 2016 година Сега те са дарени на музея „ Виктория и Албърт “, дружно с останалата част от архива на Боуи.
BBC има извънреден достъп до тях и споделя този белег за очарованието на Боуи от изкуството и сатирата в Лондон през 18 век, наред с истории за незаконни банди и прословутия апаш „ Честния “ Джак Шепърд.
Ако беше приключен, мюзикълът щеше да реализира една от водещите упоритости на Боуи през целия му живот. „ Още в самото начало в действителност желаех да пиша за спектакъл “, споделя той в изявление през 2002 година „ И допускам, че можех просто да пиша за спектакъл в хола си – само че желанието постоянно е било да имам много огромна аудитория. “
Бележките на Боуи за „ Зрителят “ бяха открити по този начин, както ги беше оставил, закачени на стените и съхранявани в офиса му в Ню Йорк. Стаята постоянно е била заключена – единствено Боуи и персоналният му помощник са имали ключ. Те бяха открити, когато архивистите започнаха да каталогизират движимостите му.
Те ще бъдат налични за почитатели и учени, когато Центърът „ Дейвид Боуи “ отвори порти във V&A East Storehouse в Хакни Уик на 13 септември.
„ Разполагаме дори с бюрото, където е работил “, споделя Мадлен Хадън, водещ куратор на сбирката.
„ Зрителят “ (The Spectator) е името и на всекидневник, от който са издадени 555 броя сред 1711 и 1712 година. Открита е цяла тетрадка, отдадена на изданието с мнения за нравите и прищевките на лондонското общество. В нея Боуи обобщава няколко от основните есета на обявата, оценявайки ги с от 1 до 10 точки. Особено усещане му прави история за две сестри – едната красива, само че „ суетна и сурова “, която губи любовник поради семплата си, само че по-приятна сестра. Боуи я прави оценка с 8 от 10 точки и разяснява: „ Може да бъде добър подсюжет “.
Забавлявал се е и с роман за господин Клинч от Барнет, който можел да имитира звуците на коне, хрътки, остаряла жена и фагот „ всичко това със личния си натурален глас, до най-голямо съвършенство “.
Проф. Боб Харис, историк и експерт по 18-ти век в Оксфордския университет, споделя, че може да разбере за какво този интервал е привлякъл вниманието на Боуи. „ Лондон по това време е бил толкоз трогателен, витален и разнороден град. Той е бил най-големият град в Западна Европа, с население от над половин милион души, с ярки печатни медии, които разясняват модите и вълненията на епохата. “
В последна сметка в никакъв случай няма да разберем желанията на Боуи. Но архивът на музиканта, който наброява към 90 000 предмета, ще занимава учените в продължение на години.
Около 200 предмета ще бъдат изложени в центъра, само че посетителите могат да резервират час, с цел да прегледат всичко от сбирката персонално – от театрални костюми до ръкописни текстове на песни, като попълнят.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ