Доц. Едуард Туманов разкри какво причинява гладуването на организма ни
Действително ли гладуването може да ни освободи от шлаките в организма? Отговор на тези и още настоящи въпроси откриваме в изявление с претендента на медицинските науки доцент Едуард Туманов от Руския медицински проучвателен университет “Пирогов”.
- Доц. Туманов, на въпроси за диетите известната Мая Плисецкая препоръчвала простоват способ: “не плюскайте”. Какво ще кажете вие за гладуването?
- Винаги съм казвал, че човек би трябвало да яде по-малко, да не издига яденето в фетиш, тъй като в последна сметка затлъстяването и изтощението носят едно и също название - това е дистрофия.
- Но като цяло безсмислено ли е гладуването? И по какъв начин би трябвало да се храни човек, който желае да е здрав и строен?
- Гладуването е освен безсмислено, то унищожава организма. Миналата година мои положителни познати ме помолиха да поговоря с щерка им, която за следващ път почнала да гладува, и то доста твърдо. Приемала единствено минерална вода в избрани количества. Момичето към този момент два пъти се беше лекувало от анорексия в психиатрична клиника. И родителите, наплашени от вероятността трети път да влезе в психиатрията, ме помолиха да поговоря с нея. Дадох си сметка, че това е изцяло ненужно, само че от почитание към тях се съгласих да поговоря с девойката. Беше ужасно да я гледа човек: косата й беше изтъняла и изтощена, ноктите се чупеха, тялото й беше цялото в пъпки - осилести, като на динозавър. Но момичето се стремеше към “идеала” - тя трябвало да смъкна още еди какъв брой си кг, с цел да наподобява напълно красива. А истината е, че, както при същия този динозавър, коленете й бяха изкривени и вдлъбнати във вътрешността, ставите й бяха разхлабени вследствие на гладуване. Но все пак тя се стремеше към съвършенство. И основната фраза, която ми сподели, беше: “Едуард Викторович, разбирате ли, в гладуването
най-тежки са първите два дни
Важното е тях да издържиш, а по-късно, когато шлаките излязат от организма ти, усещаш по какъв начин тялото ти се изпълва с лекота”.
- Що за лекост е това?
- В това отношение всичко е доста тривиално и обяснимо. Първо, по отношение на шлаките, ние, индивидите, нямаме шлаки в организма си. Бързам да отчайвам читателите ви: през живота и практиката си съм виждал хиляди човешки вътрешности - и извън, и от вътрешната страна. И на никое място не видях шлаки. Ние нямаме доменна пещ, че да се отсрочват шлаки. А тези артикули на обмяната, които се появяват, моят и вашият организъм ги изкарва напълно сполучливо. Затова в медицината никой не знае какво са шлаките. Този термин се употребява от натуропатите. Червата не се задръстват. Разбира се, в този момент не приказваме за тези патологични положения, когато се случва увреждане на червата, да вземем за пример при тромбоза или в следствие повишаване на израстък. Няма да се стопираме на тези патологични положения, приказваме за това, че у здравия човек шлаки няма. Нашият епител регенерира един път в денонощието. Червата са покрити с пълен пласт слуз, лигавица. Опитайте да прикрепите каквото и да е към тази слуз - първо би трябвало да я изстържете. Но няма по какъв начин да се случи. Дори и да се залепи нещичко към чревната лигавица, единствено след ден отново ще падне в чревното пространство, тъй като епителът нараства. И къде ще се дене? В пространството на червата, естествено.
Затова шлаките са безспорна нелепост. За тези, които не схващат: мен доста ме забавляват тези плакати, на които има нарисувани вътрешности, и то със завъртулки, ъгли и т.н, където са написали: “местата, на които засядат шлаките”. Истината е, че човешките вътрешности нямат такива ъгли. Това разбиране е малко виртуално, тъй като червата непрекъснато перисталтират и този ъгъл се мести от самото начало ту малко насам, ту малко натам, ту малко нагоре, ту малко надясно, ту малко наляво.
- Откъде тогава се взема това отлично възприятие на лекост, което настава в процеса на недояждане?
- Истината е, че щом човек стартира да гладува, внезапно се забавя напредването на хранителната маса по червата, тъй като
организмът е в суматоха
Защото, от една страна, си споделя: “Трябва да приема храна”, а въпреки това: “Да, само че храна не е постъпила”. Затова скоростта на евакуация на стомашно-чревното съдържимо внезапно се забавя. И организмът стартира да си взема най-много от всичко. Така се образува екскрементен камък, който по-късно би трябвало да се изкара по някакъв метод от организма. Т.е., “чудото на гладуването” постоянно е обвързвано с клизми, наложително. Това е разбираемо. От една страна, червата не се разгъват при недояждане, т.е. произтича нарушаване на моториката им. А въпреки това, тези камъни, които се образуват вследствие на гладуването, би трябвало някак си да бъдат изкарани, би трябвало да се помогне на организма да ги изхвърли. По-нататък, първите ден-два организмът ще живее за сметка на запасите от хранителни субстанции, които към момента ги има в червата. Както и за сметка на запасите от гликоген, който се съдържа в червата и в мускулите. Но с времето тези ресурси понижават фрапантно. Гликогенът изчезва. А на организма му е нужна сила за оцеляване. И най-простичкият, най-ефективният и енергийно най-благоприятен път в тази обстановка, когато на организма му се постанова незабавно да получи сила, е започването на разграждане на личните мускули.
Мазнината се разгражда последна, на първо време стартират да се разграждат мускулите. Този развой се назовава неоглюкогенеза, само че той не е напълно идеален. В хода на глюкогенезата се образуват доста странични артикули, които се назовават кетонови тела. И се развива положение, което се назовава кетоацидоза. Вие в никакъв случай ли не сте общували с хора, които са гладували четири-пет дни? Те имат тежко дишане, устата им издава противен мирис, тъй като тези кетонови тела стартират да се изпаряват през белите дробове. Това са токсични субстанции и организмът стартира да ги изкарва през кожата, през белите дробове, с урината, с изпражненията. Но в това време кетоновите тела работят токсично и върху централната нервна система.
Това чувство за лекост дали е детайл на отравяне четете в най-полезния уебсайт Zdrave.to.
- Доц. Туманов, на въпроси за диетите известната Мая Плисецкая препоръчвала простоват способ: “не плюскайте”. Какво ще кажете вие за гладуването?
- Винаги съм казвал, че човек би трябвало да яде по-малко, да не издига яденето в фетиш, тъй като в последна сметка затлъстяването и изтощението носят едно и също название - това е дистрофия.
- Но като цяло безсмислено ли е гладуването? И по какъв начин би трябвало да се храни човек, който желае да е здрав и строен?
- Гладуването е освен безсмислено, то унищожава организма. Миналата година мои положителни познати ме помолиха да поговоря с щерка им, която за следващ път почнала да гладува, и то доста твърдо. Приемала единствено минерална вода в избрани количества. Момичето към този момент два пъти се беше лекувало от анорексия в психиатрична клиника. И родителите, наплашени от вероятността трети път да влезе в психиатрията, ме помолиха да поговоря с нея. Дадох си сметка, че това е изцяло ненужно, само че от почитание към тях се съгласих да поговоря с девойката. Беше ужасно да я гледа човек: косата й беше изтъняла и изтощена, ноктите се чупеха, тялото й беше цялото в пъпки - осилести, като на динозавър. Но момичето се стремеше към “идеала” - тя трябвало да смъкна още еди какъв брой си кг, с цел да наподобява напълно красива. А истината е, че, както при същия този динозавър, коленете й бяха изкривени и вдлъбнати във вътрешността, ставите й бяха разхлабени вследствие на гладуване. Но все пак тя се стремеше към съвършенство. И основната фраза, която ми сподели, беше: “Едуард Викторович, разбирате ли, в гладуването
най-тежки са първите два дни
Важното е тях да издържиш, а по-късно, когато шлаките излязат от организма ти, усещаш по какъв начин тялото ти се изпълва с лекота”.
- Що за лекост е това?
- В това отношение всичко е доста тривиално и обяснимо. Първо, по отношение на шлаките, ние, индивидите, нямаме шлаки в организма си. Бързам да отчайвам читателите ви: през живота и практиката си съм виждал хиляди човешки вътрешности - и извън, и от вътрешната страна. И на никое място не видях шлаки. Ние нямаме доменна пещ, че да се отсрочват шлаки. А тези артикули на обмяната, които се появяват, моят и вашият организъм ги изкарва напълно сполучливо. Затова в медицината никой не знае какво са шлаките. Този термин се употребява от натуропатите. Червата не се задръстват. Разбира се, в този момент не приказваме за тези патологични положения, когато се случва увреждане на червата, да вземем за пример при тромбоза или в следствие повишаване на израстък. Няма да се стопираме на тези патологични положения, приказваме за това, че у здравия човек шлаки няма. Нашият епител регенерира един път в денонощието. Червата са покрити с пълен пласт слуз, лигавица. Опитайте да прикрепите каквото и да е към тази слуз - първо би трябвало да я изстържете. Но няма по какъв начин да се случи. Дори и да се залепи нещичко към чревната лигавица, единствено след ден отново ще падне в чревното пространство, тъй като епителът нараства. И къде ще се дене? В пространството на червата, естествено.
Затова шлаките са безспорна нелепост. За тези, които не схващат: мен доста ме забавляват тези плакати, на които има нарисувани вътрешности, и то със завъртулки, ъгли и т.н, където са написали: “местата, на които засядат шлаките”. Истината е, че човешките вътрешности нямат такива ъгли. Това разбиране е малко виртуално, тъй като червата непрекъснато перисталтират и този ъгъл се мести от самото начало ту малко насам, ту малко натам, ту малко нагоре, ту малко надясно, ту малко наляво.
- Откъде тогава се взема това отлично възприятие на лекост, което настава в процеса на недояждане?
- Истината е, че щом човек стартира да гладува, внезапно се забавя напредването на хранителната маса по червата, тъй като
организмът е в суматоха
Защото, от една страна, си споделя: “Трябва да приема храна”, а въпреки това: “Да, само че храна не е постъпила”. Затова скоростта на евакуация на стомашно-чревното съдържимо внезапно се забавя. И организмът стартира да си взема най-много от всичко. Така се образува екскрементен камък, който по-късно би трябвало да се изкара по някакъв метод от организма. Т.е., “чудото на гладуването” постоянно е обвързвано с клизми, наложително. Това е разбираемо. От една страна, червата не се разгъват при недояждане, т.е. произтича нарушаване на моториката им. А въпреки това, тези камъни, които се образуват вследствие на гладуването, би трябвало някак си да бъдат изкарани, би трябвало да се помогне на организма да ги изхвърли. По-нататък, първите ден-два организмът ще живее за сметка на запасите от хранителни субстанции, които към момента ги има в червата. Както и за сметка на запасите от гликоген, който се съдържа в червата и в мускулите. Но с времето тези ресурси понижават фрапантно. Гликогенът изчезва. А на организма му е нужна сила за оцеляване. И най-простичкият, най-ефективният и енергийно най-благоприятен път в тази обстановка, когато на организма му се постанова незабавно да получи сила, е започването на разграждане на личните мускули.
Мазнината се разгражда последна, на първо време стартират да се разграждат мускулите. Този развой се назовава неоглюкогенеза, само че той не е напълно идеален. В хода на глюкогенезата се образуват доста странични артикули, които се назовават кетонови тела. И се развива положение, което се назовава кетоацидоза. Вие в никакъв случай ли не сте общували с хора, които са гладували четири-пет дни? Те имат тежко дишане, устата им издава противен мирис, тъй като тези кетонови тела стартират да се изпаряват през белите дробове. Това са токсични субстанции и организмът стартира да ги изкарва през кожата, през белите дробове, с урината, с изпражненията. Но в това време кетоновите тела работят токсично и върху централната нервна система.
Това чувство за лекост дали е детайл на отравяне четете в най-полезния уебсайт Zdrave.to.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ




