Дейр ел-Балах, централна Ивица Газа – В оживения двор на

Дейр ел-Балах, централна Ивица Газа – В оживения двор на болничното заведение на мъчениците Ал-Акса в централната част на Газа Стрип, психологът Мохамед Абушауиш е издълбал пространство за даване на ранна психическа помощ на деца, търсещи леговище там.

Под безмилостното бомбардиране на Газа от Израел, Абушауиш обезпечава действия за децата в коридорите и откритите пространства на болничното заведение.

Продължавайте да четете

лист от 3 детайла Снимки: Сред руините, палестинците се борят да оцелеят в Газа Липсват медикаменти, грижи: пациентите с рак в Газа са изправени пред гибел на фона на войната в Израел Погледът: Какво могат да създадат митингите, с цел да блокират военната помощ от Съединени американски щати за Израел? завършек на списъка

От първите дни на войната към 300 фамилии са потърсили заслон в болничното заведение. Броят им непрестанно нараства след заповедите на израелските управляващи жителите на град Газа на север да се реалокират в южната част на линията.

Плахо децата се причисляват към деен кръг, проведен от Абушауиш, който нежно ги кани да влязат.

Сред тях 10-годишният Хамса Ирши, с блестяща усмивка, пляска дружно с другите деца в кръга. Тя описа пред Ал Джазира историята за напускането на фамилията й от вкъщи им в квартал ал-Дарадж в източния град Газа.

„ Миналия петък майка ми и трима братя и сестри ме придружиха до къщата на чичо ми в Дейр ел-Балах “, сподели тя. „ Същата нощ обаче израелските въздушни набези бяха ориентирани към къщата на чичо ми, убивайки цялото им семейство. “

За къс миг Хамса сдържа сълзите си, след което продължи.

„ Бяхме в стая, малко надалеч от директния удар. Майка ми получи леки пострадвания и те съумяха да ни измъкнат отдолу под руините. ”

От хората, които са били в къщата на чичо й тази нощ, единствено майка й, трима братя и двама братовчеди оцеляват при бомбардировката. Тримата й чичовци и техните фамилии са убити. Бащата на Хамса и други братя и сестри към момента са в град Газа.

Въпреки шока си, Хамса интензивно взе участие в дейностите за психическа поддръжка, говорейки за страха си от война. Тя споделя, че обезверено желае това да свърши, заявявайки: „ Не се усещам в сигурност “.

Междувременно 12-годишната Малак Хатаб, която нормално живее в лагера Дейр ел-Балах, изрази насладата си след присъединяване си в дейностите. Тя сподели, че децата копнеят за повече сходни действия, с цел да издигнат духа си.

Малак описа ужасяваща нощ от преди седмица, когато тя, дружно със фамилията си, бяха ужасени от бомбардирането на къщата на техния комшия. Тя разказа по какъв начин са били ненадейно събудени от падащи парчета, последвани от голяма детонация. Малак се озова в капан под руините, а татко й трескаво се опитваше да я защищити. По-късно екипи на гражданска отбрана ги избавиха.

Домът на семейство Хатаб претърпя огромни вреди от бомбардировката, както и други домове наоколо. В резултат на това те бяха принудени да потърсят леговище в болничното заведение, където в този момент спят на земята. Няма повече кревати.

„ Гласът на татко ми изчезна “

Наблизо в двора на болничното заведение 12-годишният Анас ал-Манси лежи на матрак на земята, наподобява безразличен от детските действия, които се развиват към него. След първична опозиция, Анас в последна сметка се съгласи да приказва с Ал Джазира след безапелационен диалог с чичо си.

Той изясни неналичието си на интерес към дейностите, като сподели: „ Нямам предпочитание да върша нищо. “ След това Анас описа за трагичната загуба на татко си и вуйна си при въздушна офанзива против дома им в Дейр ел Балах преди седмица.

Той разказа една нощ, когато спяха надълбоко и ненадейно мощна детонация унищожи мира. Анас не можеше да си спомни съответните детайлности, с изключение на последните думи на татко си, които ги инструктираха да рецитират „ Shahadatain “ (декларация на вярата).

„ Гласът на татко ми постепенно заглъхна и аз се озовах покрит под парчета и прахуляк. Обадих се на татко ми, само че той не отговори “, сподели Анас. „ Знаех, че може да бъде погубен. “

Докато говореше, Анас оголи гърба си, разкривайки голям брой синини и рани. Семейството беше блокирано под руините за известно време, преди да бъде избавено.

„ Брат ми също получи тежки пострадвания на гърба, което го остави некадърен да върви, а майка ми към момента е в болничното заведение, откакто получи пострадване на краката си. “

Анас сподели, че желае бърз завършек на войната, само че добави, че няма никакво предпочитание да се върне към сходство на естествен живот.

„ Няма живот “, сподели той твърдо.

Отделът за психологично здраве на болничното заведение е поел специфичен ангажимент да поддържа тези деца, сподели Абушауиш. Много от тях имат родственици, които са ранени или умряли, или са били разселени и в този момент намират заслон в болничното заведение, като всички те са повлияли доста на психическото им положение, добави той.

Абушауиш сподели, че децата също страдат от тревожни психически и физически признаци вследствие на контузията.

„ Тези признаци, като болки в корема, главоболие, болки в краката, несъзнателно уриниране и интензивен сърдечен темп, са директни последствия от безмилостните бомбардировки в линията Газа “, сподели той.

Абушауиш добави, че доста деца демонстрират ясни признаци на посттравматичен стрес, откакто са изгубили родителите си и са били избавени от руините след дни, прекарани под тях.

„ Това бяха мъчителни и поразителни събития, които надвишиха това, което децата, най-уязвимите членове на обществото, би трябвало да понесат “, сподели той.

„ Терапевтичните действия служат като решаваща първична психическа помощ и бърза интервенция за облекчение на травматичните резултати върху децата, изключително в подтекста на продължаващия спор.

„ Няма непосреден небосвод за непосредствен завършек на войната. Следователно тези действия им оказват помощ да устоят, да устоят и да се приспособяват към протичащото се към тях, ” заключи Абушауиш.

Източник: Ал Джазира