Писмо до моя син: Тъй като днес навършваш една годинка в Газа, изпитвам радост и скръб
Дейр ел-Балах – Днес, Еяс, ти навършваш една година и каква неописуема година беше.
Кой би могъл да планува, че войната ще засенчи първата ви година, правейки звуците на ракети, бойни самолети и разследващи дронове измежду първите в живота ви?
Вашите съществени потребности се трансфораха в наша ежедневна борба по време на войната, до момента в който се борим за достъп до чиста вода, бебешка формула, пелени и вашите облекла за зимата и лятото.
Да те виждам по какъв начин растеш ми носи по едно и също време наслада и горест. Ти растеш без цветни играчки, без комфортен дом, който да те приюти, без красиви, меки облекла и, което е най-болезнено, без цялостната сила на татко ти и аз, защото сме обременени от горест, меланхолия и тежки условия в близост.
Малка разселена, не знам дали да изпитвам горест или облекчение, че към момента не разбираш паниката към теб. Но знам, че дете на твоята възраст не би трябвало да устоя на подобен необработен живот.
За какво не мож...
Прочетете целия текст »
