Историята на бургаския дейнотериум, който не познаваше бензина
Дейнотериумът се е разхождал по „ Богориди “, без да бърза заникъде, и е похапвал от буйната растителност. Не е имало магазини. Нито заведения за хранене. И „ Грамофона “ го е нямало
В лежи една челюст. Не цяла, не чак толкоз внушителна сама по себе си, само че задоволителна, с цел да отвори портал. Тя е челюст на дейнотериум – тромав колос, който е живял и е починал тъкмо тук, на мястото на днешната улица „ Богориди “, преди към 10 хиляди години.
Тогава Бургас не е бил град. Не е бил даже концепция. Бил е пространство – влажно, зелено, умерено. В региона съвсем несъмнено са се навъртали и наши прародители – Homo sapiens, ловци и събирачи, към момента несигурни дали светът е техен, само че към този момент задоволително самоуверени да го мушкат със заострени пръчки.
Били са безметежни времена.
Дейнотериумът се е разхождал по „ Богориди “, без да бърза заникъде, и е похапвал от буйната растителност. Не е имало магазини. Нито заведения за хранене. И „ Грамофона “ го е нямало.
На хората въобще не им е пукало каква е цената на бензина. По простата причина, че бензин не е имало. Нито коли. Нито нефтозавод с необикновен шеф.
Най-високото нещо в близост не е бил хотел „ България “. Нито паметникът Альоша – харесван от половината племе и ненавиждан от другата. Най-високото нещо е било някое дърво, чиито корени не е имало по какъв начин да пробият тръбите на ВиК, тъй като тръби е нямало. Нито ВиК.
Нямало е раздута държавна администрация, тъй като е нямало страна.
Нямало е шефове с огромни заплати, притежатели на хотели, строителни босове, общински съветници.
Нямало е митрополит. Нямало е заря за Великден. Нямало е даже Великден.
Защото боговете още не са били родени.
Нямало е даже медии, в които да четете сходни текстове от жанра „ дървена философия “.
Животът тогава е бил простоват и – кой знае – евентуално по-щастлив от нашия.
Дейнотериумът си е мислел:
Я, някакви дребни същества. Нямат огромни зъби и нокти. Само носят заострени пръчки. Не наподобяват изключително рискови. Значи няма потребност да тичам.
Хората обаче са мислели друго:
Я, вижте там! Дейнотериум! Хайде да го убием и изядем!
Речено – сторено.
Отидете в музея. Намерете челюстта. Застанете пред нея и затворете очи.
С вътрешното си зрение ще видите всичко ясно: зеленината, дейнотериума, дребните фигури с копия.
И ще знаете – без потребност от научни разногласия, институционално утвърждение и наличие в учебниците – че се е случило тъкмо по този начин.
В лежи една челюст. Не цяла, не чак толкоз внушителна сама по себе си, само че задоволителна, с цел да отвори портал. Тя е челюст на дейнотериум – тромав колос, който е живял и е починал тъкмо тук, на мястото на днешната улица „ Богориди “, преди към 10 хиляди години.
Тогава Бургас не е бил град. Не е бил даже концепция. Бил е пространство – влажно, зелено, умерено. В региона съвсем несъмнено са се навъртали и наши прародители – Homo sapiens, ловци и събирачи, към момента несигурни дали светът е техен, само че към този момент задоволително самоуверени да го мушкат със заострени пръчки.
Били са безметежни времена.
Дейнотериумът се е разхождал по „ Богориди “, без да бърза заникъде, и е похапвал от буйната растителност. Не е имало магазини. Нито заведения за хранене. И „ Грамофона “ го е нямало.
На хората въобще не им е пукало каква е цената на бензина. По простата причина, че бензин не е имало. Нито коли. Нито нефтозавод с необикновен шеф.
Най-високото нещо в близост не е бил хотел „ България “. Нито паметникът Альоша – харесван от половината племе и ненавиждан от другата. Най-високото нещо е било някое дърво, чиито корени не е имало по какъв начин да пробият тръбите на ВиК, тъй като тръби е нямало. Нито ВиК.
Нямало е раздута държавна администрация, тъй като е нямало страна.
Нямало е шефове с огромни заплати, притежатели на хотели, строителни босове, общински съветници.
Нямало е митрополит. Нямало е заря за Великден. Нямало е даже Великден.
Защото боговете още не са били родени.
Нямало е даже медии, в които да четете сходни текстове от жанра „ дървена философия “.
Животът тогава е бил простоват и – кой знае – евентуално по-щастлив от нашия.
Дейнотериумът си е мислел:
Я, някакви дребни същества. Нямат огромни зъби и нокти. Само носят заострени пръчки. Не наподобяват изключително рискови. Значи няма потребност да тичам.
Хората обаче са мислели друго:
Я, вижте там! Дейнотериум! Хайде да го убием и изядем!
Речено – сторено.
Отидете в музея. Намерете челюстта. Застанете пред нея и затворете очи.
С вътрешното си зрение ще видите всичко ясно: зеленината, дейнотериума, дребните фигури с копия.
И ще знаете – без потребност от научни разногласия, институционално утвърждение и наличие в учебниците – че се е случило тъкмо по този начин.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ