Операта на Брюксел „Ла моне” може да бъде модел за нас
Дейността на този незабравим музикален спектакъл през днешния ден се следи от цяла Европа. Благодарение на телевизионния канал " Mezzo " от няколко години можем да гледаме репортажи и цели постановки от операта в Брюксел. Сега, когато псевдореформата “ОФД” на Костов-Москова, а след нея и невижданите „ делегираните бюджети” на Вежди Рашидов, Симеон Дянков и Митко Тодоров напряко осакатиха нашите музикални подиуми и на процедура унищожиха филхармониите и оперите в огромните градове * и даже водещите, тези на Пловдив и Русе!, можем единствено да завиждаме на белгийците за това, което имат и ревностно пазят. Но за разлика от нас, те не разрушават, а поддържат традициите си и градят и доизграждат! Знаят, че културата е от изключителна значимост за страната. За благополучие, там нямаше сходна разрушителна партия като ГЕРБ, която да нехае за културата и да я изтиква редовно и целеустремено „ натясно в ъгъла”, нямаше и културни министри като арогантния и незапознат Вежди, от който единствено да се срамувахме, а също и впиянчения Банов, довел Министерството до банкрут!
Първият оперен спектакъл в днешната столица на Европа е учреден през далечната 1862, а през 1697, с помощта на парите на банкера Джан Паоло Ломбарди и плана на двама венециански архитекти, Паоло и Пиетро Беци (вуйчо и племенник), е издигната първата постройка на “Ла Моне”. Името идва от “монета” на френски. Ла Моне е прелестен музикален спектакъл, който се управлява не от директор- диригент, а от интендант, както е в съвсем цяла Европа. Нашият скръбен опит с значително директори- диригенти, някои от тях на напреднала възраст, или без настоятелен, а и някои от тях и без необикновен гений, докара множеството от музикалните ни театри до сериозна рецесия. Те към този момент показват не същински музикални ансамблови спектакли / каквито гледахме години наред в София, Русе, Пловдив, Варна и Стара Загора/, а нещо приблизително сред оперни представления и костюмирани концерти с небрежно комплектувани и небалансирани сформира, с обикновена постановка от рода на „ влез-излез”, без художествено осветяване, със сценография, нерядко в една изцяло овехтяла, читалищна хармония. Разбира се, тук виновност имаше и невъзпитаното ни експравителство и изключително експремиерът /почитателят на Ивана и Лепа Брена!/, който построи ненужни и свръхскъпи спортни зали в столицата, в Пловдив, Русе и редица други градове, а остави множеството театри да мизерстват.
Със своите 1800 места залата на “Ла Моне” е една от най-красивите и функционалните в Европа. А театърът - един от най-хубавите ансамблови театри в света - е една от трите белгийски национални институции на директно послушание на държавното управление - останалите две са Кралските музеи и Националният оркестър на Белгия.
С процеса на обединяването на Европа мнозина през днешния ден имат вяра, че “Ла Моне” може да се утвърди в скоро време като “театър -модел на бъдеща обединена Европа”.
РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА " ЛА МОНЕ " ПРЕДСТАВЯТ ТЕАТЪРА И СЕБЕ СИ – съгласно изявленията, дадени за печата.
Генералният шеф Петер де Калюф, наследил харизматичния Жерар Мортие, водил цели 12 години “Ла Моне”, с цел да бъде през днешния ден той подобен, какъвто е - огромен и актуален музикален спектакъл, надминаващ в редица връзки други, много по-големи от него. Той е единственият белгиец от управлението:
„ В “Ла Моне” работят хора от 30 националности. Нашата задача като национална опера може да се изрази посредством серия концентрични кръгове: първият - община Брюксел (тя е двуезична!), след това - района Брабант, а по-късно и федералното Кралство Белгия...Грижим се доста за живите създатели. Откакто съм шеф, осъществихме 15 международни министър председатели. Нашият композитор Филип Бьоман написа неотдавна опера по драмата на Стриндберг “Госпожица Юлия”. Поръчахме на японеца Тошио Хокосава нова опера по сюжет от Юкио Мишима - “Ханжо”. Освен това разполагаме с доста добра натрупа за съвременен балет, с която вършим спектакли по музика на нови създатели. Този състав даде през м.г. 137 представления тук и на турнета в 9 страни! Поддържаме един много богат плакат: опери, балети, концерти с артисти - един огромен и богат плакат. Нашата формула е “1:3 или 1:5” или всяка година най-малко по една класическа опера, една модерна творба и една “нова класика”... Много внимание отделяме и на бароковата опера / Хендел и създателите от епохата му/.
Държим доста на режисурата, избираме да вършим мощни спектакли, а не костюмирани концерти. Държим да ансамбловото начало.
Вярно е, че театрите и музеите, въобще културните институции са по принцип скъпи предприятия. Но за жалост, никой не прави противоположната сметка: какъв брой ще изгуби обществото без тях?! А би трябвало да се подчертае, че културата е не по-малко значима от стопанската система. В Билбао, Испания, музеят “Гугенхайм” напряко съживи районната стопанска система. Днес огромните компании и предприятия, които търсят нови седалища се преценяват с съществуването на оперни театри в градовете...”
Финансовият " министър " на " Ла Моне " Бернар Куган, финансовото лице на “Ла Моне”, е кореняк- парижанин и живее в Брюксел от десетина години. Макар и с минало на “бизнес адвайзър”, той не обича да приказва доста за числа:
„ Една френска сентенция гласи: “Църквата би трябвало да е в центъра на селото”. Нашата “църква” е сцената, центърът на нашето “производство”. Една “машина за сънища и мечти”, наречена спектакъл. Ние сме 500 щатни чиновници, произвеждащи спектакли съвсем всеки ден, един цялостен цикъл на произвеждане. 20 милиона евро при нас отиват за заплати и осигуровки, 14 за постановки и 6 за постройката и за други съществени разноски.
А приходите са: 28 милиона от страната, 5,5 милиона от билети, 6,5 от спонсори и турнета. „ Ла Моне” пътува доста през годината, прави турнета с триумф най-малко в 7-8 страни...”
Музикалният шеф Казуши Оно, четиридесетгодишен, роден в Токио. Когато бил на три години, родителите му го заварили да дирижира Ероиката на Бетовен пред радиото вкъщи... Работил е в Монте Карло и Милано, асистирал е на Волфгант Савалиш, а също и на Джузепе Патане. Дирижирал е в Парма, Карлсруе, Германия - там е бил шефдиригент от 1996 до 2002. Ето и неговите думи:
„ За младите японци музиката на класиците е метод на живот и една мечтана кариера, в която може да се реализира най-много в Западна Европа. Малко са оперните оркестри, а също и симфоничните, през днешния ден без японски музиканти в тях. И “Ла Моне” не прави изключение. Тук аз се усещам като вкъщи си… Аз, несъмнено, съм японец, само че и европеец. В свободното си време чета: Шекспир, Ибсен, Хофманстал, Д'Анунцио, Оскар Уайлд... Мисля, че интеграцията сред културите и езиците в операта може да поддържа това прелестно изкуство като жив организъм, с цел да не се трансформира то в музей. Аз обичам всяка музика, която ръководя, само че в случай че е върху трагичен текст - за сцена, я избирам. Бих желал да върша в този момент повече Моцарт, тъй като този необикновен създател е една галактика. В него има всичко - и прелестни герои, и прелестно пеене, и прелестна музика!”
Сред министър председателите през последните два сезона срещаме редица забавни оперни заглавия като: „ Едип” на Енеску, „ Пепеляшка” на Масне, „ Отело или Венецианският мавър” от Росини, „ Русалка” на „ Дворжак”, „ Теодора” на Хендел, „ Орландо Паладино” от Хайдн, „ Крал Рогер” от Карл Шимановски и „ Медея” от Керубини”- прелестни опери, за жалост, към момента непоставяни на наша сцена.
Да, къде сме ние? В родината на Орфей и Борис Христов и Гяуров операта е в недружелюбност...Реформите я унищожиха изцяло. Младите артисти и музиканти бягат от България, някои от театрите се управляват еднолично и користно от директори- феодали. А един от тях – даже с подправени дипломи! - стана милионер на гърба на бедните ни актьори и откакто докара до сериозна рецесия този институт го наградиха с още по- висок пост...
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Първият оперен спектакъл в днешната столица на Европа е учреден през далечната 1862, а през 1697, с помощта на парите на банкера Джан Паоло Ломбарди и плана на двама венециански архитекти, Паоло и Пиетро Беци (вуйчо и племенник), е издигната първата постройка на “Ла Моне”. Името идва от “монета” на френски. Ла Моне е прелестен музикален спектакъл, който се управлява не от директор- диригент, а от интендант, както е в съвсем цяла Европа. Нашият скръбен опит с значително директори- диригенти, някои от тях на напреднала възраст, или без настоятелен, а и някои от тях и без необикновен гений, докара множеството от музикалните ни театри до сериозна рецесия. Те към този момент показват не същински музикални ансамблови спектакли / каквито гледахме години наред в София, Русе, Пловдив, Варна и Стара Загора/, а нещо приблизително сред оперни представления и костюмирани концерти с небрежно комплектувани и небалансирани сформира, с обикновена постановка от рода на „ влез-излез”, без художествено осветяване, със сценография, нерядко в една изцяло овехтяла, читалищна хармония. Разбира се, тук виновност имаше и невъзпитаното ни експравителство и изключително експремиерът /почитателят на Ивана и Лепа Брена!/, който построи ненужни и свръхскъпи спортни зали в столицата, в Пловдив, Русе и редица други градове, а остави множеството театри да мизерстват.
Със своите 1800 места залата на “Ла Моне” е една от най-красивите и функционалните в Европа. А театърът - един от най-хубавите ансамблови театри в света - е една от трите белгийски национални институции на директно послушание на държавното управление - останалите две са Кралските музеи и Националният оркестър на Белгия.
С процеса на обединяването на Европа мнозина през днешния ден имат вяра, че “Ла Моне” може да се утвърди в скоро време като “театър -модел на бъдеща обединена Европа”.
РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА " ЛА МОНЕ " ПРЕДСТАВЯТ ТЕАТЪРА И СЕБЕ СИ – съгласно изявленията, дадени за печата.
Генералният шеф Петер де Калюф, наследил харизматичния Жерар Мортие, водил цели 12 години “Ла Моне”, с цел да бъде през днешния ден той подобен, какъвто е - огромен и актуален музикален спектакъл, надминаващ в редица връзки други, много по-големи от него. Той е единственият белгиец от управлението:
„ В “Ла Моне” работят хора от 30 националности. Нашата задача като национална опера може да се изрази посредством серия концентрични кръгове: първият - община Брюксел (тя е двуезична!), след това - района Брабант, а по-късно и федералното Кралство Белгия...Грижим се доста за живите създатели. Откакто съм шеф, осъществихме 15 международни министър председатели. Нашият композитор Филип Бьоман написа неотдавна опера по драмата на Стриндберг “Госпожица Юлия”. Поръчахме на японеца Тошио Хокосава нова опера по сюжет от Юкио Мишима - “Ханжо”. Освен това разполагаме с доста добра натрупа за съвременен балет, с която вършим спектакли по музика на нови създатели. Този състав даде през м.г. 137 представления тук и на турнета в 9 страни! Поддържаме един много богат плакат: опери, балети, концерти с артисти - един огромен и богат плакат. Нашата формула е “1:3 или 1:5” или всяка година най-малко по една класическа опера, една модерна творба и една “нова класика”... Много внимание отделяме и на бароковата опера / Хендел и създателите от епохата му/.
Държим доста на режисурата, избираме да вършим мощни спектакли, а не костюмирани концерти. Държим да ансамбловото начало.
Вярно е, че театрите и музеите, въобще културните институции са по принцип скъпи предприятия. Но за жалост, никой не прави противоположната сметка: какъв брой ще изгуби обществото без тях?! А би трябвало да се подчертае, че културата е не по-малко значима от стопанската система. В Билбао, Испания, музеят “Гугенхайм” напряко съживи районната стопанска система. Днес огромните компании и предприятия, които търсят нови седалища се преценяват с съществуването на оперни театри в градовете...”
Финансовият " министър " на " Ла Моне " Бернар Куган, финансовото лице на “Ла Моне”, е кореняк- парижанин и живее в Брюксел от десетина години. Макар и с минало на “бизнес адвайзър”, той не обича да приказва доста за числа:
„ Една френска сентенция гласи: “Църквата би трябвало да е в центъра на селото”. Нашата “църква” е сцената, центърът на нашето “производство”. Една “машина за сънища и мечти”, наречена спектакъл. Ние сме 500 щатни чиновници, произвеждащи спектакли съвсем всеки ден, един цялостен цикъл на произвеждане. 20 милиона евро при нас отиват за заплати и осигуровки, 14 за постановки и 6 за постройката и за други съществени разноски.
А приходите са: 28 милиона от страната, 5,5 милиона от билети, 6,5 от спонсори и турнета. „ Ла Моне” пътува доста през годината, прави турнета с триумф най-малко в 7-8 страни...”
Музикалният шеф Казуши Оно, четиридесетгодишен, роден в Токио. Когато бил на три години, родителите му го заварили да дирижира Ероиката на Бетовен пред радиото вкъщи... Работил е в Монте Карло и Милано, асистирал е на Волфгант Савалиш, а също и на Джузепе Патане. Дирижирал е в Парма, Карлсруе, Германия - там е бил шефдиригент от 1996 до 2002. Ето и неговите думи:
„ За младите японци музиката на класиците е метод на живот и една мечтана кариера, в която може да се реализира най-много в Западна Европа. Малко са оперните оркестри, а също и симфоничните, през днешния ден без японски музиканти в тях. И “Ла Моне” не прави изключение. Тук аз се усещам като вкъщи си… Аз, несъмнено, съм японец, само че и европеец. В свободното си време чета: Шекспир, Ибсен, Хофманстал, Д'Анунцио, Оскар Уайлд... Мисля, че интеграцията сред културите и езиците в операта може да поддържа това прелестно изкуство като жив организъм, с цел да не се трансформира то в музей. Аз обичам всяка музика, която ръководя, само че в случай че е върху трагичен текст - за сцена, я избирам. Бих желал да върша в този момент повече Моцарт, тъй като този необикновен създател е една галактика. В него има всичко - и прелестни герои, и прелестно пеене, и прелестна музика!”
Сред министър председателите през последните два сезона срещаме редица забавни оперни заглавия като: „ Едип” на Енеску, „ Пепеляшка” на Масне, „ Отело или Венецианският мавър” от Росини, „ Русалка” на „ Дворжак”, „ Теодора” на Хендел, „ Орландо Паладино” от Хайдн, „ Крал Рогер” от Карл Шимановски и „ Медея” от Керубини”- прелестни опери, за жалост, към момента непоставяни на наша сцена.
Да, къде сме ние? В родината на Орфей и Борис Христов и Гяуров операта е в недружелюбност...Реформите я унищожиха изцяло. Младите артисти и музиканти бягат от България, някои от театрите се управляват еднолично и користно от директори- феодали. А един от тях – даже с подправени дипломи! - стана милионер на гърба на бедните ни актьори и откакто докара до сериозна рецесия този институт го наградиха с още по- висок пост...
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ