Деймиън Дъф, един от най-обичаните ирландски футболисти, даде ексклузивно интервю

Деймиън Дъф, един от най-обичаните ирландски футболисти, даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по TV+. Легендарният капитан на "детелините " има 100 мача пред приетата за най-велика в света ирландска аудитория.

Дъф беше една от първите покупки на Роман Абрамович в Челси. И едно от остриетата на Жозе Моуриньо при първите две трофеи на "сините " от Лондон. Много пъти е играл и в България. Участва в един зрелищен дуел против ЦСКА на "Българска войска ", приключил 3:3. По-късно натрупа 130 мача за Фулъм, където бе дружно с Димитър Бербатов.

- Здравейте, мистър Дъф! Вие бяхте една от огромните звезди на шампионата за Купата на легендите в Москва. Какво бе възприятието да си част от подобен тим?

- Фантастично е. Докато съм жив ще съм привързан към футбола. А когато мога още веднъж да застана до такива велики имена като Христо Стоичков, Гайска Мендиета, усещам едно голямо наслаждение. Организацията в Русия беше на равнище. За страдание не успяхме да спечелим шампионата. Руснаците имаха доста млад и мощен състав. Но на такива шампионати купата не е от голяма важност. Горд съм, че бях част от шоуто.

- През лятото в Русия ще са финалите на международното. Ирландските почитатели са най-обичани по света от неутралните последователи, по този начин е и в България и ще ни липсвате. Защо Ирландия не съумя да се класира за Мондиала?

- Бяхме близо. Накрая направихме един неприятен резултат против Дания. За всички нас, ирландците, е доста разочароващо, че няма да играем на международното състезание. Радвам се, че мнението за нашите почитатели по света е толкоз позитивно. Това ни прави още по-разочаровани, че няма да играем. Сигурен съм, че нашите почитатели даже от вкъщи си няма да пропуснат мач от международното.

- Каква е магията на ирландските почитатели?

- Алкохолът.

- Наистина ли?

- Вероятно.

- А каква е разликата сред ирландските и британските почитатели?

- Нашите желаят да пеят и да се забавляват. А англичаните желаят да водят война. Вижте – ирландците в действителност обичат купона. Обичат да поддържат тима си. Например на Евро 2012 ние не се представихме добре на терена, само че имахме най-голямата поддръжка. Всички говореха за нашите ентусиасти.

- Вие бяхте капитан на тима от Евро 2012. Рекордьор сте по мачове в националния отбор. Кой е най-ценният миг за вас?

- За всеки би трябвало да е чест да играе за родината си. Всички мачове, които съм натрупал, са ми скъпи. С Челси завоювах Висшата лига, играх също във Фулъм, Нюкасъл, Блекбърн. Но нито един от мачовете в клубните тимове не може да се съпостави с възприятието да си национал на родината. Всеки от тях е означавал голяма страст за мен и си ги оценявам до един.

- Какво е чувството, когато застанеш пред "зелената стена "?

- Както споделих – необикновено. Най-специалният миг в кариерата ми.

- Как мина за вас последния ви мач против Италия на Европейското?

- Бях взел решението авансово. Знам, че бе пристигнало времето да се отдръпва. Не ми беше мъчно, тъй като съзнавах, че не греша.

- Светът съчувстваше на Ирландия след оня бараж, когато Тиери Анри подаде с ръка за гола на Франция, който ви изхвърли. Как минахте през този миг?

- Много, доста мъчно е да приемеш такова решение. Но пък несъмнено мнозина биха създали като Тиери Анри. Това е футболът. Накрая Франция отиде на международното състезание, а ние отпаднахме. За страдание по този начин се развиха нещата.

- Целият свят харесва ирландския народен тим, само че за какво вашите клубове не са мощни?

- У дома в Ирландия няма доста пари. И надлежно няма по какъв начин да се купят мощни футболисти. Младите още в тийнейджърска възраст отиват в Англия. Никой не желае да остане вкъщи. От този факт шампионата ни страда.

- Вие сте легенда на Блекбърн, един от дребното клубове спечелили купата в ерата на Висшата лига. Защо клубът се срина и изпадна в долните дивизии?

- Вероятно поради погрешно ръководство. Когато бях там, на върха беше Джак Уокър. Той по-късно продаде Блекбърн. Мисля, че идващите притежатели не бяха подготвени. Отборът изпадна, приходите понижиха. Много е мъчно да се върнеш във Висшата лига. Вярвам, че един ден това въпреки всичко ще се случи. Разочароващо е настоящето състояние, тъй като Блекбърн е популярен клуб.

- Като състезател на Блекбърн посетихте един път София. Помните ли този трагичен мач?

- Да, припомням си... Мисля, че играхме за Купата на УЕФА. Отстранихме ЦСКА в два мача. Винаги ми е било прелестно да играя на софийските игрища. Винаги ми е вървяло там. Специално за моята игра приказвам. Не знам за какво е по този начин, само че съм го запомнил. На мача, за който приказваме, помня също, че беше доста мъгливо време.

- Поведохте с 3:0, само че ЦСКА изравни до 3:3.

- Най-добре си припомням нашия тогавашен треньор Греъм Сунес. Кара ни се ужасно доста след мача.

- Колко пъти сте играл против български противници?

- Няколко пъти. Често се събирахме в една група с националния тим на България в квалификации. Както ви споделих, доста пъти идвах в София и все се любувах.

- Кой български състезател харесвате?

- Когато бях напълно млад, като всички гледах дриймтима на Йохан Кройф и Барселона. Там звездата беше Стоичков. От международното състезание си припомням добре и Лечков – този с голата глава. По-късно към този момент ми харесваше Бербатов, когато играеше в Манчестър Юнайтед. Но стане ли дума за български играчи, по-голям от Стоичков няма.

- През 2002 година УЕФА ви сложи в идеалния си тим. Какво направихте?

- Може би тъй като бях мощен и на международното състезание в Япония и Южна Корея. Бях млад, цялостен с сила.

- Вие сте едно от първите попълнения на Роман Абрамович в Челси. Мислите ли, че той към този момент съумя да направи същинска футболна империя?

- Феновете на Челси могат единствено да му благодарят за нещата, които направи за клуба. Съгласен съм с вас, че Абрамович сътвори империя. Отборът през днешния ден е международна мощ, а преди в никакъв случай не е бил.

- Как работихте с треньора Жозе Моуриньо?

- Всички го знаем – сложен е. Но на мен ми харесваше взаимната ни работа. С него триумфите се върнаха на „ Стамфорд Бридж “.

- Мислите ли, че ще успее и с Манчестър Юнайтед?

- Тази година нямаше късмет, тъй като Манчестър Сити е прекомерно мощен. Но веднага като преподписа контракта си, хората в Юнайтед очевидно залагат на него. Може би ще успее да стане първенец следващата година.

- Как се преборихте за титулярно място с Ариен Робен, с който бяхте съотборници в Челси?

- О, не беше единствено той. В Челси бяха също Джо Коул и Шон Райт-Филипс. За всички ни обаче това съревнование беше забавно и значимо. Караше ни да се подобряваме.

- Имате два доста значими гола за Челси - един против Барселона в Шампионската лига и един против Манчестър Юнайтед за Купата на лигата. Те ли са най-паметните в кариерата ви?

- Не бих споделил тъкмо по този начин. Но пък за мача с Барселона още дълго ще се приказва. Хубави времена бяха. Наслаждавах им се.

- Два пъти станахте първенец на Висшата лига с Челси. Кога ви беше по-трудно?

- Вторият път. Винаги е по-трудно да защитиш трофея си, в сравнение с да го спечелиш за първи път.

- Как мислите, че се разви Висшата лига от вашето време до момента?

- Става все по-бърза. Имам възприятието, че за 10 години футболът подвига скоростта. Но не съм на терена, с цел да го усетя от вътрешната страна. Сегашният Сити е може би най-добре играещият тим в историята на Висшата лига.

- Челси завоюва Шампионската лига през 2012 година, когато към този момент не бяхте там. Защо тимът не съумя с Жозе Моуриньо?

- Може би не ни доближи малко шанс. Вероятно се сещате за оня полуфинал против Ливърпул. Луис Гарсия ни вкара гол, който май не беше...истински гол. Тогава за Челси беше по-важно да стане първенец на Англия.

- Следващата ваша стъпка е Нюкасъл, също един популярен тим. Но за какво и този клуб, сходно на Блекбърн, не е в най-хубаво положение години наред?

- Не мога да разясня политиката му. Имаше някои странни попълнения на трансферния пазар. Не се включвам сред тях, несъмнено. Нюкасъл е мъчно място за игра. Феновете чакат доста от теб. Когато липсват резултатите, за футболистите става много тясно.

- Четвъртият ви отбор е Фулъм. Стигнахте с него до край в Лига Европа, само че загубихте. Бихте ли ни разказали?

- Атлетико беше един извънреден тим с нападатели като Диего Форлан и Кун Агуеро. Знаехме, че доста мъчно можем да ги бием. Но през този сезон Фулъм изживя едно фантастично премеждие в Европа. Сега притискам палци на тима да успее да се върне във Висшата лига. Фулъм беше едно доста прелестно място за игра.

- Там играхте дружно с Димитър Бербатов. Какъв съотборник беше той?

- Не приказва доста, не тича доста. Но получи ли късмет, постоянно вкарва. Затова и кариерата му е толкоз сполучлива.

- Играл сте и против Стилиян Петров, който беше капитан на Астън Вила. Изправял сте се също против Мартин Петров, който бе в Манчестър Сити и Болтън. Имате ли мемоари от конфликтите против тях?

- Двамата Петрови бяха в действителност мощни противници. Мартин имаше впечатляващ ляв крайник. А за Стан знаех доста по-рано, тъй като съм огромен почитател на Селтик. Ирландците обичайно поддържаме Селтик. Много се веселя, че Стан още веднъж е здрав. Пребори заболяването и го приветствам. Това е най-важното нещо в живота му.

- В кариерата ви сте имал велики треньори като Клаудио Раниери, Жозе Моуриньо и Джовани Трапатони. Кой от тях цените най-вече?

- Може би Моуриньо, тъй като с него два пъти завоювах Висшата лига. Много хубави години бяха. Трапатони пък е необикновен човек, има неповторима харизма.

- Съгласен ли сте, че Висшата лига към този момент не е британско състезание?

- Да, няма нито доста англичани, нито доста ирландци. Тъжно е. Клубовете имат най-вече пари и канят най-хубавите футболисти.

- Как ще коментирате парите, които се дават на трансферния пазар?

- Като луди. Преди 20 години мен ме купиха за 17 милиона паунда. Тогава говореха, че това са луди пари. С всяка година цените стават все по-големи. Челси заплати за мен 17-те милиона. Представете си сегашните прехвърляния и ги сравнете с моя. Луда работа.

- Каква е прогнозата ви за международното състезание?

- О, Господи, сложен въпрос. На Русия ще ѝ е доста мъчно. Нямат задоволително класа сега. Най-много желая Аржентина да стане международен първенец, тъй като се надявам Лео Меси да завоюва и тази купа. За мен той е най-великият футболист за всички времена.

- Мислите ли, че мондиалът ще предреши новия притежател на Златната топка или тя е резервирана за един всред Меси и Роналдо?

- Категорично съм за Меси. Той би трябвало да я завоюва. Не Роналдо.

- Опитахте и треньорска кариера. Докъде стигна тя?

- Започнах в моя първи тим в Ирландия - Шамрок Роувърс. Тренирам юношеския отбор до 15 години. Харесва ми тази работа. Ще забележим до каква степен ще стигна.