Деймиън Дъф е един от най-емблематичните ирландски футболисти. Има 100

Деймиън Дъф е един от най-емблематичните ирландски футболисти. Има 100 мача за националния тим на Ейре, за последно като капитан на Евро 2012. Емблематична фигура от “Блекбърн”, “Нюкасъл”, “Челси” и “Фулъм”. Два пъти първенец на Висшата лига под управлението на Жозе Моуриньо.
Дъф даде извънредно изявление пред “Труд” за гостуванията си в България.

– Здравейте, мистър Дъф! Вие бяхте една от огромните звезди на шампионата за купата на легендите в Москва. Какво бе възприятието да си част от подобен тим?
– Фантастично е. Докато съм жив ще съм привързан към футбола. А когато мога още веднъж да застана до такива велики имена като Христо Стоичков, Гайска Мендиета усещам едно голямо наслаждение. Организацията в Русия беше на равнище. За страдание не успяхме да спечелим шампионата. Но руснаците имаха доста млад и мощен състав. Но на такива шампионати купата не е от голяма важност. Горд бях да съм част от шоуто.

– През лятото в Русия ще са финалите на международното. Ирландските почитатели са най-обичани по света от неутралните последователи, по този начин е и в България и ще ни липсвате. Защо Ейре не съумя да се класира за мондиала?
– Бяхме близо. Накрая направихме един неприятен резултат против Дания. За всички нас, ирландците, е доста разочароващо, че няма да играем на международното състезание. Радвам се, че мнението за нашите почитатели по света е толкоз позитивно. Това ни прави още по-разочаровани, че няма да играем. Сигурен съм, че нашите почитатели даже от вкъщи си няма да пропуснат мач от международното.

– Каква е магията на ирландските почитатели?
– Алкохолът.

– Наистина ли?
– Вероятно.

– А каква е разликата сред ирландските и британските почитатели?
– Нашите желаят да пеят и да се забавляват. А англичаните желаят да водят война. Вижте – ирландците в действителност обичат купона. Обичат да поддържат тима си. Например на Евро 2012 ние не се представихме добре на терена, само че имахме най-голямата поддръжка. Всички говореха за нашите ентусиасти.

– Вие бяхте капитан на тима от Евро 2012. Рекордьор сте по мачове в националния отбор на Ейре. Кой е най-ценният миг за вас?
– За всеки би трябвало да е чест да играе за родината си. Всички мачове, които съм натрупал, са ми скъпи. С „ Челси “ завоювах Висшата лига, играх също във „ Фулъм “, „ Нюкасъл “, „ Блекбърн “. Но нито един от мачовете в клубните тимове не може да се съпостави с възприятието да си национал на Ейре. Всеки от тях е означавал голяма страст за мен и си ги оценявам до един.

– Какво е чувството, когато застанеш пред „ зелената стена “?
– Както споделих – необикновено. Най-специалният миг в кариерата ми.

– Как мина за вас последния ви мач против Италия на европейското?
– Бях взел решението авансово. Знам, че бе пристигнало времето да се отдръпва. Не ми беше мъчно, тъй като съзнавах, че не греша.

– Светът съчувстваше на Ейре след оня бараж, когато Тиери Анри подаде с ръка за гола на Франция, който ви изхвърли. Как минахте през този миг?
– Много, доста мъчно е да приемеш такова решение. Но пък несъмнено мнозина биха създали като Тиери Анри. Това е футболът. Накрая Франция отиде на международното състезание, а ние отпаднахме. За страдание по този начин се развиха нещата.

– Целият свят харесва ирландския народен тим, само че за какво вашите клубове не са мощни?
– У дома в Ирландия няма доста пари. И надлежно няма по какъв начин да се купят мощни футболисти. Младите още в тийнейджърска възраст отиват в Англия. Никой не желае да остане вкъщи. От този факт шампионата ни страда.

– Вие сте легенда на „ Блекбърн “, един от дребното клубове спечелили купата в ерата на Висшата лига. Защо клубът се срина и изпадна в долните дивизии?
– Вероятно поради погрешно ръководство. Когато бях там, на върха беше Джак Уокър. Той по-късно продаде „ Блекбърн “. Мисля, че идващите притежатели не бяха подготвени. Отборът изпадна, приходите понижиха. Много е мъчно да се върнеш във Висшата лига. Вярвам, че един ден това въпреки всичко ще се случи. Разочароващо е настоящето състояние, тъй като „ Блекбърн “ е популярен клуб.

– Като състезател на „ Блекбърн “ посетихте един път София. Помните ли този трагичен мач.
– Да, припомням си… Мисля, че играхме за Купата на УЕФА Отстранихме ЦСКА в два мача. Винаги ми е било прелестно да играя на софийските игрища. Винаги ми е вървяло там. Специално за моята игра приказвам. Не знам за какво е по този начин, само че съм го запомнил. На мача, за който приказваме, помня също, че беше доста мъгливо време.

– Поведохте с 3:0, само че ЦСКА изравни до 3:3.
– Най-добре си припомням нашия тогавашен треньор Греъм Сунес. Кара ни се ужасно доста след мача.

– Колко пъти сте играл против български противници?
– Няколко пъти. Често се събирахме в една група с националния тим на България в квалификации. Както ви споделих, доста пъти идвах в София и все се любувах.

– Кой български състезател харесвате?
– Когато бях напълно млад, като всички гледах дриймтима на Йохан Кройф и „ Барселона “. Там звездата беше Стоичков. От международното състезание си припомням добре и Лечков – този с голата глава. По-късно към този момент ми харесваше Бербатов, когато играеше в „ Манчестър Юнайтед “. Но стане ли дума за български играчи, по-голям от Стоичков няма.

– През 2002 година УЕФА ви сложи в идеалния си тим. Какво направихте?
– Може би тъй като бях мощен и на международното състезание в Япония и Южна Корея. Бях млад, цялостен с сила.

– Вие сте едно от първите попълнения на Роман Абрамонич в „ Челси “. Мислите ли, че той към този момент съумя да направи същинска футболна империя?
– Феновете на „ Челси “ могат единствено да му благодарят за нещата, които направи за клуба. Съгласен съм с вас, че Абрамович сътвори империя. Отборът през днешния ден е международна мощ, а преди в никакъв случай не е бил.

– Как работихте с треньора Жозе Моуриньо?
– Всички го знаем – сложен е. Но на мен ми харесваше взаимната ни работа. С него триумфите се върнаха на „ Стамфорд Бридж “.

– Мислите ли, че ще успее и с „ Манчестър Юнайтед “?
– Тази година нямаше късмет, тъй като „ Манчестър Сити “ е прекомерно мощен. Но веднага като преподписа контракта си, хората в „ Юнайтед “ очевидно залагат на него. Може би ще успее да стане първенец следващата година.

– Как се преборихте за титулярно място с Ариен Робен, с който бяхте съотборници в „ Челси “?
– О, не беше единствено той. В „ Челси “ бяха също Джо Коул и Шон Райт-Филипс. За всички ни обаче това съревнование беше забавно и значимо. Караше ни да се подобряваме.

– Имате два доста значими гола за „ Челси “ – един против „ Барселона “ в Шампионската лига и един против „ Манчестър Юнайтед “ за Купата на лигата. Те ли са най-паметните в кариерата ви?
– Не бих споделил тъкмо по този начин. Нсо пък за мача с „ Барселона “ още дълго ще се приказва. Хубави времена бяха. Наслаждавах им се.

– Два пъти станахте първенец на Висшата лига с „ Челси “. Кога ви беше по-трудно?
– Вторият път. Винаги е по-трудно да защитиш трофея си, в сравнение с да го спечелиш за първи път.

– Как мислите, че се разви Висшата лига от вашето време до момента?
– Става все по-бърза. Имам възприятието, че за 10 години футболът подвига скоростта. Но не съм на терена, с цел да го усетя от вътрешната страна. Сегашният „ Сити “ е може би най-добре играещият тим в историята на Висшата лига.

– „ Челси “ завоюва Шампионската лига през 2012 година, когато към този момент не бяхте там. Защо тимът не съумя с Жозе Моуриньо?
– Може би не ни доближи малко шанс. Вероятно се сещате за оня полуфинал против „ Ливърпул “. Луис Гарсия ни вкара гол, който май не беше…истински гол. Тогава за „ Челси “ беше по-важно да стане първенец на Англия.

– Следващата ваша стъпка е „ Нюкасъл “, един популярен тим също. Но за какво и този клуб, сходно на „ Блекбърн “, не е в най-хубаво положение години наред?
– Не мога да разясня политиката му. Имаше някои странни попълнения на трансферния пазар. Не се включвам сред тях, несъмнено. „ Нюкасъл “ е мъчно място за игра. Феновете чакат доста от теб. Когато липсват резултатите, за футболистите става много тясно.

– Четвъртият ви отбор е „ Фулъм “. Стигнахте с него до край в Лига Европа, само че загубихте. Бихте ли ни разказали?
– „ Атлетико “ беше един извънреден тим с нападатели като Диего Форлан и Кун Агуеро. Знаехме, че доста мъчно можем да ги бием. Но през този сезон „ Фулъм “ изживя едно фантастично премеждие в Европа. Сега притискам палци на тима да успее да се върне във Висшата лига. „ Фулъм “ беше едно доста прелестно място за игра.

– Там играхте дружно с Димитър Бербатов. Какъв съотборник беше той?
– Не приказва доста, не тича доста. Но получи ли късмет, постоянно вкарва. Затова е и кариерата му е толкоз сполучлива.

– Играл сте и против Стилиян Петров, който беше капитан на „ Астън Вила “. Изправял сте се също против Мартин Петров, който бе в „ Манчестър Сити “ и „ Болтън “. Имате ли мемоари от конфликтите против тях?
– Двамата Петрови бяха в действителност мощни противници. Мартин имаше впечатляващ ляв крайник. А за Стан знаех доста по-рано, тъй като съм огромен почитател на „ Селтик “. Ирландците обичайно поддържаме „ Селтик “. Много се веселя, че Стан още веднъж е здрав. Пребори заболяването и го приветствам. Това е най-важното нещо в живота му.

– В кариерата ви сте имал велики треньори като Клаудио Раниери, Жозе Моуриньо и Джовани Трапатони. Кой от тях цените най-вече?
– Може би Моуриньо, тъй като с него два пъти завоювах Висшата лига. Много хубави години бяха. Трапатони пък е необикновен човек, има неповторима харизма.

– Съгласен ли сте, че Висшата лига към този момент не е британско състезание?
– Да, няма нито доста англичани, нито доста ирландци. Тъжно е. Клубовете имат най-вече пари и канят най-хубавите футболисти.

– Как виждате финалното класиране във Висшата лига?
– Двата тима от Манчестър ще завършат на първите две места. Битката за третото място ще е сред „ Ливърпул “ и „ Тотнъм “. „ Челси “ и „ Арсенал “ поизостанаха.

– Как ще коментирате парите, които се дават на трансферния пазар?
– Като луди. Преди 20 години мен ме купиха за 17 милиона паунда. Тогава говореха, че това са луди пари. С всяка година цените стават все по-големи. „ Челси “ заплати за мен 17-те милиона. Представете си сегашните прехвърляния и ги сравнете с моя. Луда работа.

– Каква е прогнозата ви за международното състезание?
– О, Господи, сложен въпрос. На Русия ще й е доста мъчно. Нямат задоволително класа сега. Най-много желая Аржентина да стане международен първенец, тъй като се надявам Лео Меси да завоюва и тази купа. За мен той е най-великият футболист за всички времена.

– Мислите ли, че мондиалът ще предреши новия притежател на „ Златната топка “ или тя е резервирана за един всред Меси и Роналдо?
– Категорично съм за Меси. Той би трябвало да я завоюва. Не Роналдо.

– Опитахте и треньорска кариера. До къде стигна тя?
– Започнах в моя първи тим в Ейре – „ Шамрок Роувърс “. Тренирам юношеския отбор до 15 години. Харесва ми тази работа. Ще забележим до къде ще стигна.