Деян Стайков: Уважението към учителската професия е в основата на просперитета на един народ
Деян Стайков е роден на 21.09.1977 год. в град Русе. Завършил с отличен триумф Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски “, компетентност история и география. Вече деветнадесет години работи като преподавател, а по късно и като заместник-директор в русенско учебно заведение. Преди шестнадесет години взаимно с РУО, Регионалния исторически музей и ВМРО-Русе става основател и основател на образованието по ФУЧ „ Русезнание “ в русенските учебни заведения. Член на ВМРО-БНД от двадесет години. Председател на НЧ „ Гоце Делчев 2009 “ гр. Русе. В листата на Вътрешна македонска революционна организация за парламентарните избори Деян Стайков е с преференция 111.
– Като дребен не съм си мечтал да стана преподавател, просто обожавах историята и четях всичко което ми попадне на историческа тема. Постепенно увлечението ми се трансформира и упоритост да изучавам история, а след това и да стана преподавател. Мислех си, че няма по-лесно нещо от това да си преподавател, само че съм бъркал доста. Доста хора си мислят, че няма нещо по-лесно от това да бъдеш преподавател, само че не е по този начин. Първо би трябвало да си намериш работа, което, вярвайте ми, коства много време и нерви, а по-късно и да се докажеш. Това обаче не става единствено с вървене на работа, а с доста труд. След труда към този момент идва и признанието, и триумфа.
– Перспектива има постоянно, стига да я търсиш. Съветвам младите учители преди всичко да бъдат упорити. Ботев го е споделил „ учителят би трябвало да е твърдоглав като магаре и телесно здрав като битолски бедняк ”. Сега някои биха споделили, че елементарно се работи с „ добър материал ”, както в моето учебно заведение, но вярвайте ми, колкото е по добър материала, толкоз повече би трябвало да работиш, с цел да го доразвиваш.
– Реформата, новите технологии, смяната в метода, по който сме се учили ние и децата от Z-поколението. Обаче най-голямото предизвикателство си остава професионализмът, който би трябвало да има всеки един сътрудник.
– Основната задача на учителя по история е да сътвори усеща на обич и поклонение пред нашия народ. Децата би трябвало да обичат България и аз, като историк, постоянно се стремя към едно и също нещо – да пробудя поколението, което образовам. Да го пробудя към родолюбие, тъй като за мен България е над всичко. Затова и съм член съм на Вътрешна македонска революционна организация Не тъй като съм желал постове и самопризнание. Член съм тъй като през 1893 година, Вътрешна македонска революционна организация е учредено от учители и ние през днешния ден също осъзнаваме голямата роля на българското обучение за развиването на нашата Родина.
– Като дребен не съм си мечтал да стана преподавател, просто обожавах историята и четях всичко което ми попадне на историческа тема. Постепенно увлечението ми се трансформира и упоритост да изучавам история, а след това и да стана преподавател. Мислех си, че няма по-лесно нещо от това да си преподавател, само че съм бъркал доста. Доста хора си мислят, че няма нещо по-лесно от това да бъдеш преподавател, само че не е по този начин. Първо би трябвало да си намериш работа, което, вярвайте ми, коства много време и нерви, а по-късно и да се докажеш. Това обаче не става единствено с вървене на работа, а с доста труд. След труда към този момент идва и признанието, и триумфа.
– Перспектива има постоянно, стига да я търсиш. Съветвам младите учители преди всичко да бъдат упорити. Ботев го е споделил „ учителят би трябвало да е твърдоглав като магаре и телесно здрав като битолски бедняк ”. Сега някои биха споделили, че елементарно се работи с „ добър материал ”, както в моето учебно заведение, но вярвайте ми, колкото е по добър материала, толкоз повече би трябвало да работиш, с цел да го доразвиваш.
– Реформата, новите технологии, смяната в метода, по който сме се учили ние и децата от Z-поколението. Обаче най-голямото предизвикателство си остава професионализмът, който би трябвало да има всеки един сътрудник.
– Основната задача на учителя по история е да сътвори усеща на обич и поклонение пред нашия народ. Децата би трябвало да обичат България и аз, като историк, постоянно се стремя към едно и също нещо – да пробудя поколението, което образовам. Да го пробудя към родолюбие, тъй като за мен България е над всичко. Затова и съм член съм на Вътрешна македонска революционна организация Не тъй като съм желал постове и самопризнание. Член съм тъй като през 1893 година, Вътрешна македонска революционна организация е учредено от учители и ние през днешния ден също осъзнаваме голямата роля на българското обучение за развиването на нашата Родина.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ