Део: Българският спортен тотализатор е моят професионален късмет
Деян Славчев – Део, ко-водещ на тиражите на Българския състезателен тотализатор по Българска национална телевизия, в особено изявление за взаимната графа на Радио " Фокус “ и Български състезателен тотализатор.
Здравей, Део. Добре пристигнал в нашия ефир.
Здравей, Бойко, добре заварил, ти и всички ваши слушатели.
Колко години си към този момент в държавното тото, Део?
Месец май тази година станаха 10 години – като на смешка. Видях си неотдавна една фотография във " Facebook “, на която съм до едно банерче, на което написа " 58 години Български състезателен тотализатор “, а тази година отпразнувахме 68. И по него съумях да засека, че в действителност са 10. Бойко, минали са 10 години, ей по този начин, просто като на смешка.
Какво си казваш, като се обърнеш обратно, за тези 120 месеца?
Казвам си, че първоначално го одобрих малко на смешка този ангажимент, че ми беше мъчно даже да кажа " да “. Любо Нейков е основният провинен да стартира да повеждам тиражите на Спорт тото. Спомням си по какъв начин пътувах от Банско към София и той ми звънна. Още не беше пусната автомагистралата, звънна ми на една бензиностанция и с цел да не върша нарушаване, отбих колата и стопирах да беседвам с него. В рамките на близо час и половина ме убеждаваше да стартира. Защото не знам дали знаеш, само че аз съм уиндсърфист и за мен най-важна е прогнозата с вятъра. И запитвам: нали ще може на запис да вършим някакви неща и да вървя да си карам уиндсърф? И той вика: " Ти вманиачен ли си?! Всичко е онлайн, четвъртък и неделя “. Тогава в действителност бяха и повече, бяхме стигнали до пет предавания онлайн всяка седмица. И аз от тази позиция, като че ли свободната ми душа малко не беше подготвена. Но Любо Нейков може да е доста безапелационен. И по този начин стартира всичко.
Всъщност Любо Нейков и неговата продуцентска къща тогава са имали контракт с Тотализатора, с цел да си разреши той да договаря с теб, по този начин ли е?
Точно по този начин, да, по този начин беше, по този начин беше. И още един път – изискванията, които ми сложи, и това, което ми сподели, че ще има като отношение към мен, ме пречупиха. Оказва се прав. В следствие към този момент отговорностите ми се усилиха в персонален проект, станах и татко. И знам, че съм му доста признателен. Писах му в този момент, май месец – " Станаха 10 години “, и той единствено ми прати сърчице и усмивчица.
Део, какво ти носи тази работа, като чувство?
Бойко, с течение на годините се оказа не спринтово разстояние, а маратон. През един от обичаните ми спортове, който доста ми оказа помощ – бягането, преди няколко години също съумях, след дълги години тичане на по-кратки дистанции, да избягам 42 км на Софийския маратон. И някак си одобрявам по същия метод връзките ми с Български състезателен тотализатор. В началото ми беше по-трудно, до момента в който се приспособявам, до момента в който привикна малко по малко, краката ми започнаха да се движат съвсем автоматизирано и да не ми прави усещане. Всъщност знаеш ли, въпреки всичко тиражите са два пъти онлайн. Както Евтим Милошев споделяше първоначално, " Това е нашият мини театър “, в който аз имам едни такива допаминови кикове, съществени, тъй като когато в ухото чуеш " 5, 4, 3, 2, 1 “ – излизането в народен ефирен ефир има своите специфики, и някак си започнах да привиквам с това, да се окачам към него, да си мисля, че към този момент съм и претръпнал. След това ориста стартира да ми предлага разнообразни изненади. И в действителност се изучавам през цялото това време. Започнах да си обичам работата доста, да й се веселя и да съм благодарен – може би най-важното нещо, да съм признателен за всичко, което ми се случва.
Гледаш ли на тази работа, Део, като един тип щедрост или като положително, което правиш към хората? Да, не към всички, само че през теб са минали много милионери, тото милионери.
Да ти кажа – да, има го този миг. Все отново за мен, би трябвало да кажем и всички знаят, че Българският състезателен тотализатор е единствения държавен хазартен оператор. И аз трябваше и това по някакъв метод да приема и с течение на времето да осъзная това, което казваш ти, и да знам, че Български състезателен тотализатор е с задача и че това не е просто по този начин. Нещата със спорта и културата значително зависят и от нашите дейности, макар рецензиите, които получаваме. Вече мога и аз да включа себе си като част от екипа, макар че постоянно ми е било неловко да кажа – и аз съм част от това, от нещо толкоз огромно като тотализатора. Аз знам, че каквото и да се случва, когато и да си отида оттова и пристигна идващият след мен, аз съм бил част от една доста огромна конструкция, която ще продължи да действа дълги години, откакто мен към този момент ме няма там. Човек се радва, когато е част от нещо огромно. И аз по този начин се веселя. Но трябваше да минат години, с цел да го приема в действителност и да го осъзная. И всяко едно мое деяние в дните, в които не съм в тотализатора, го правя, с цел да се приготвя за тиража. Грижа се за себе си, постаравам се да съм във допустимо най-хубава физическа и психическа форма. И по този начин, пробвам се да бъда експерт, дано по този начин да кажем.
Знаеш ли, Део, в нашето общество битува мнението във връзка с известните фигури, актьори, артисти и така нататък, които дават лицата си на частни хазартни оператори, с цел да изкарат някой различен лев. Ти усещаш ли индулгенцията, която държавното тото ти дава, поради обстоятелството, че 1/3 от приходите в тотализатора отиват за младежта и спорта?
Ами сумите са огромни, в действителност. И това, което се прави с тях – в действителност могат да се случат чудеса. Знаеш ли, аз първо не желая да упреквам сътрудниците. Всеки намира своя път по какъв начин да си храни фамилията. И в случай че то не е обвързвано с незаконна активност, всеки има право да прави безусловно всичко, каквото реши. Аз го поддържам това и съгласно мен по този начин би трябвало да бъде. Но в действителност се усещам в избрани моменти определен, признавам си.
Знак на ориста.
Знаеш ли, за мен шансът постоянно е бил част от моите реализации и развиване. Мястото, откъдето бях определен да стартира да работя в малкия екран, е едно заведение в центъра на София, което се споделя " El Cabana “, в този момент се споделя Кино " Кабана “ – резервира си името. Но в действителност аз в деня, в който Росен Цанков – доведеният наследник на Стефан Данаилов, наследник на режисьора Вили Цанков, аз тогава не ги знаех тези неща, само че беше един от най-редовните ми клиенти там, и в действителност в деня, в който беше извършен кастингът за " Джубокс “, за първото предаване, който водех, аз не трябваше да съм на работа. Колегата се беше разболял и мен ме викнаха. И тогава се организира кастингът и Росен сподели " Абе, хайде, моето момче, зарежи малко кафетата тук и всичките коктейли и ела да кажеш едни думички, да те забележим дали ставаш, че имам някакво чувство, че май ставаш “. Та отново шансът беше там, което в тотото също е доста значимо – човек да има шанс.
Абсолютно е по този начин. Добре, Део, ти, като стартира в тотото през 2012 година, тогава уважаемата Марина Кискинова беше ли там или след това се причисли към теб?
Тя пристигна малко по-късно. Тя мисля, че прави седма година. Имаше един миг, в който дамата, с която водехме тогава – Славена Вътова, трябваше да ражда и надлежно не можеше да остане повече на ефир. Марина мина през много сериозен кастинг, в който участваха доста дами. Екипът се спря на нея и тя завоюва своето място.
Спогаждате ли се с нея в ефир, отвън ефир?
Мисля, че взаимно израстваме. Все отново преди 7 години тя е била още по-млада и беше мъчно първоначално, както и на мен ми беше мъчно първите тиражи, 3 години преди нея, само че постоянно сме били един до различен. И ние разчитаме доста един на различен. Дори за годишна отпуска – в случай че единият не е в кондиция, другият не може да си тръгне, няма по какъв начин тиражът да не се организира. И в действителност 104 тиража в годината ти би трябвало да си безусловно в кондиция и в случай че нещо стане, не дай боже – за първи път преди няколко месеца ми се наложи за тези 10 години да взема болничен и няма кой да ме замести, с изключение на Марина. Това е, човек като че ли става част от фамилията на другия. Сигурно и тя мен по този начин ме приема.
Така е, по този начин е. Део, какво не знаят хората за тотото – нещо, което остава зад кадър, зад гишето на пунктовете?
Аз мога да приказвам съответно за телевизионното студио, защото въпреки всичко ние имаме доста звена, организацията е доста огромна и не мога да приказвам от името на всички. Знам, че мъчно се управлява сходен голям механизъм и организъм, и това са ужасно доста хора из цялата страна, по всички пунктове, всеки един от тях – със своите очаквания, със своите проблеми и така нататък Но в студиото сме, какво да ти кажа, като часовников механизъм, който даже когато нещо по-сериозно се случи, съумява да се реагира в придвижване, в границите на тези минути, които са ни отделени за живия ни ефир, в които ние – живи-умрели, числата от съответния тираж би трябвало да бъдат изтеглени, даже да имаме някакви проблеми. И надлежно имаме хора на терен, непосредствено мога с имена да приказвам – това са Валери Цветков, Михаил Владимиров, Станчо Станев, да не пропущам някого, само че това са сътрудниците, които могат в доста съществени моменти да съумеят да реагират незабавно, защото в случай че нещо стане, би трябвало да се проведат един-два телефонни диалога, с цел да се утвърди и да се каже " Да, действайте, направете това “ или незабавно да се реагира на терен, което в границите на отделеното ни време по никакъв начин не е елементарно. И това са момчетата, които просто прелитат откъм гърба като ракети и съумяват да подредят нещата. Това се случва рядко, само че когато се случи, те са там.
Имаш ли опция да се срещаш с някои от тото милионерите или това в този момент е неразрешено съгласно закона?
Това беше преди, първоначално, когато започвах. Тогава имахме доста сериозна конкуренция. Всъщност, аз, като се замисля, ненапълно може би би трябвало да бъда признателен, тъй като можеше и в никакъв случай да не беше потърсил Любо Нейков. Тогава, доколкото си припомням, се посочваха милионерите. Не доколкото си припомням, а ясно помня, че първият милионер, на който си припомням името му – Ники Младенов, се споделяше, той беше от Симитли и се срещнах с него. Разказа си историята по какъв начин си е пуснал фиша. Мисля, че завоюва малко над 7 милиона.
Как реагират на облагата тези хора? Какво изживяват? Когато дойдат там, в централата, опасяват ли се?
Да, в този момент към този момент е неразрешено да се оповестяват имената на милионерите. Според мен това е верният метод. Аз мога да приказвам тук като елементарен човек, като се изключи че съм представител на тотото. Разсъждавал съм, знаеш ли, Бойко, по какъв начин бих реагирал и какво бих изпитал? Да, прав си, че някои от хората, съгласно мен, са леко сюрпризирани от това, което е станало. Това са ужасно доста пари, които незабавно могат да ти трансформират живота, и в действителност всички финансови проблеми, които по някакъв метод са ни моделирали като държание, те изчезват и човек се сблъсква непосредствено със себе си. Поглежда себе си в огледалото и си споделя: " Ами в този момент? Сега към този момент няма защо да се окайвам “. И тогава... Как да кажа, нищо не пречи да опитаме. Аз, почтено ти споделям, бих се радвал да получа ей по този начин ненадейно едни 2 милиона, да видя дали ще устоя, примерно един начален джакпот при нас. Според мен е тестване и е хубаво човек да има съответното образование и да може да издържи на тези финансови средства и да направи допустимо най-хубаво с тях – за себе си, за фамилията си и за околните си.
Део, на какво те учат грешките в ефир? Защото е имало и такива през годините. Излизаш ли по-мъдър, по-силен след тях?
Според мен – като в живота. Обръщайки се обратно и в персонален проект грешките, които съм направил и които – популярност богу, признателен съм на ориста – не са трансформирали други човешки живота, както и моя, тъй като като по-млад съм правил нелепости, както може би всеки един младеж, мъж. Съдбата беше благосклонна към мен. Например се възнамерявам, че късно подкарах автомобил, което също Бог е гледал от горната страна и е споделил " Не, не е в този момент моментът “. И в действителност това ме е запазило от доста неща. Грешките, които съм правил, по-сериозните, след тях съм гледал да се трансформира като персона и да съумея да направя по този начин, че да не ги дублирам повече. В професионален проект грешките ми в течение на годините понижиха. Когато се случват, ме учат. Човек си учи от грешките си, клишета споделям сега. Признавам си, че мъчно ги одобрявам, желая ми се да не са се случвали, упреквам себе си, когато станат. Казвам си: аз какво можех да направя в този миг, с цел да не се случи това нещо, по какъв начин можех да отвръщам по-адекватно? И в тиражите – по-късно, след някоя по-сериозна неточност, в действителност оттова нататък все едно се трансформирам и самото ми положение, психическо и физическо, изключително в последните месеци, е все едно като пред изстрелване на ракета. Ако бях влезнал в някаква инерция преди този момент и си споделях: не, и този тираж ще мине, към този момент това е безусловно зад тила ми, не мога да си разреша сходно нещо. Въпреки че преди този момент съм си казвал, че това не мога да си го разреша. И човек, когато е 104 тиража, 10 години, понякога се отпуска по течението и си споделя: е, през днешния ден ще мине. Обаче това към този момент няма по какъв начин да се случи просто.
Както споделят американските пехотинци, " предварителната подготовка предотвратява предизвестения неуспех “.
Да, в по-голяма част от случаите.
Део, ти си родител. Харесва ли ти България такава, каквато е сега, и в каква страна искаш да живеят твоите деца?
Ние живеем в Годеч. Децата ми, огромният ми наследник, учи в " Асен Златаров “, в локалното учебно заведение. Малкият ми наследник, Теди – в детската градина тук, " Юрий Гагарин “ се споделя. Завършва тази година и той стартира първи клас. И сме в дребен град, доста обичано място за мен. Радвам се, че съгласно мен по някакъв метод ще посея това семе и в тях – природата и чистия въздух. Вече по какъв начин те ще изберат да живеят личните си животи, ще забележим, това ще е към този момент тяхно решение. Обичам доста България. Тук си тежа на мястото. Тук съм постигнал огромна част от нещата, с които се гордея. Това, което споделям, може би е най-големият ми житейски триумф – че към момента сме дружно с жена ми, 13 години по-късно, имаме брак и две деца. Вече какви неща претърпяваме в персоналните си връзки сред нас е обособен въпрос. И това съгласно мен е доста сериозен тест за един човек, защото човешките връзки не са за пред света – това ми е една обичана мисъл на Джони Пенков. Това е, което желая да ти кажа. Да, естествено, че може България да се трансформира в по-хубаво място. Но аз персонално съм признателен и се веселя на това, което имаме сега. Страхотно място е, единствено да си го пазим. Пак не желая да влизам в клишета. Просто да не си хвърляме боклуците, да караме деликатно, да не хвърляме фасове и стъклени бутилки, изключително в този момент, в това топло време. България е парадайс.
Част от този парадайс, обаче, са и деянията на принуждение в обществото и изключително от младежите. Как гледаш на тях? Т.нар. наречените " местни “ – камшик за обществото и рана, рана, същинска рана, гнойна рана.
Като се обърна обратно, когато бях млад аз, имаше групи, които се отличаваха с сходно държание. Имаше скинари преди време, йотъри, скейтъри също, метъли. Сега, в днешно време, са тези, за които казваш. За мен като родител – аз го обръщам незабавно към моите две момчета и си представям момента, в който в тях заиграят хормоните, какво ще се случи и по какъв начин аз бих постъпил. Предполагам, че тези момчета, които са част от тези банди, ненапълно може би родителите са вдигнали ръце от тях. Не желая да упреквам тях, само че може би ненапълно там се таи казусът. Според мен единственото избавление, несъмнено, за тях е спортът. Цялата тази сила, която я насочват, и тази експанзия, умерено може да се придвижи в боксовата зала. Това беше един от първите спортове, които ме върнаха назад към придвижването. Дичо ме заведе при Краси Чолаков в боксовата зала в " Славия “, където треньорът викаше " Абе къде се бият по улиците, бе? Елате първо тук да се научите да се биете, след това излизайте по улиците “. Честно да ти кажа, като съм влизал в кръга с човек, който може да се бие, той някак си доста по-приятно ме набиваше, в сравнение с някой, който единствено идва да си излее гнева. А в случай че в кръга човек успее да изхвърли всички тези отрицателни страсти, след това в естествения живот, той се трансформира в една общителна и възпитана персона, която е изхвърлила цялото си незадоволство – дали ще е на кръга, дали ще е на пътеката, или в гората да тича, просто тази сила би трябвало да бъде ориентирана в тази посока.
И в тази връзка, Део, за какво ми се коства, че в България обичаме да се ненавиждаме толкоз доста и да се разделяме? Ето, и от концерта на Guns N` Roses – половината не са удовлетворени, половината са удовлетворени. Това е някаква национална линия, която ужасно доста ни вреди.
Аз съм си избрал да пребивавам в свят, в който се обичаме повече. Знам защо приказваш тъкмо. Знаеш ли, в този момент имаме присъединяване " Д2 “ – Митака Кърнев ми се обади предходната година и ние към този момент, 25 години по-късно, тези същите момчета, събрани с Дичо и с това – не че сме Guns N` Roses, само че виждам по какъв начин 25 години по-късно ние към този момент не сме същите. Но даваме всичко от себе си. И за мен това Guns да дойдат и да стъпят на Националния стадион, и всички тези хора, всички тези страсти, които са свързани с младежките ни години, да ги чуем тези песни – за мен няма никакво значение дали Аксел може към момента да пее. Аз го виждам, че той е там, дава всичко от себе си, на което е кадърен сега, тъй като рокендролът е голяма сила и ти не можеш да си това, което си бил на 25, и внезапно да дадеш същото на 50. Можеш да дадеш максимума от себе си и да кажеш: ето, към момента съм тук. Обаче рокендролът е нещо брутално и би трябвало да сме признателни, че тези хора съумяха да се вдигнат, всички тези митове, да дойдат, да застанат и да подарят малко част от тази независимост, която носят. Защото и те са минали, съгласно мен, през доста възходи и падения, и е доста елементарно да бъдат подложени на критика. Аз не съм от тези. Радвам се, че Guns бяха тук и че дадоха на публиката, която ги обича, това. И знаеш ли, това е било цялостен живот. Аз цялостен живот съм си бил почитател. Гледам повече да се веселя на нещо. Затова съм признателен. Мисля, че подобен мой кумир в това отношение е Ники Кънчев. Той първо е един от хората, които са първите, които са ми писали сюжетите, той, дружно със Сашо Жеков. И доста съм научил от него. Ники Кънчев знае всичко за всеки и той е безспорен почитател на всичко. И се радва на това, без значение че някой може да не е направил чак толкоз хубава ария, обаче той знае, че е направил, по кое време е излязла тази ария. И по този начин. Та, виждам да вървя в неговите стъпки.
В неговите трептения. Какво би желал да каже и какво би споделил през днешния ден съвсем 50-годишният Деян Славчев на хлапака Део от 90-те години?
Няма да се притесняваш, момче! Всичко се движи по проект. Може би бих споделил на младия себе си в действителност да не се вълнувам толкоз и да не се тормозя, тъй като виждам, че човек, с навъртане на километрите, в случай че въпреки всичко грешките в живота, които направи, не трансформира коренно неговия живот и живота на някой различен – безусловно имам предвид някакви крайни обстановки, – в действителност човек, изключително към 50-те, може, в случай че се е движил почтено и с максимума, който може да даде от себе си по личния си път, може да се порадва на живота. Вече към края му, само че може да му се порадва.
И на финала – твоят зов и послание към слушателите на " Фокус “?
Да се грижат за здравето си, психическото и физическото, и да се радват на живота. Това е, което мога да им пожелая. От сърце им поисквам това!
Бойко СЕРАФИМОВ
Здравей, Део. Добре пристигнал в нашия ефир.
Здравей, Бойко, добре заварил, ти и всички ваши слушатели.
Колко години си към този момент в държавното тото, Део?
Месец май тази година станаха 10 години – като на смешка. Видях си неотдавна една фотография във " Facebook “, на която съм до едно банерче, на което написа " 58 години Български състезателен тотализатор “, а тази година отпразнувахме 68. И по него съумях да засека, че в действителност са 10. Бойко, минали са 10 години, ей по този начин, просто като на смешка.
Какво си казваш, като се обърнеш обратно, за тези 120 месеца?
Казвам си, че първоначално го одобрих малко на смешка този ангажимент, че ми беше мъчно даже да кажа " да “. Любо Нейков е основният провинен да стартира да повеждам тиражите на Спорт тото. Спомням си по какъв начин пътувах от Банско към София и той ми звънна. Още не беше пусната автомагистралата, звънна ми на една бензиностанция и с цел да не върша нарушаване, отбих колата и стопирах да беседвам с него. В рамките на близо час и половина ме убеждаваше да стартира. Защото не знам дали знаеш, само че аз съм уиндсърфист и за мен най-важна е прогнозата с вятъра. И запитвам: нали ще може на запис да вършим някакви неща и да вървя да си карам уиндсърф? И той вика: " Ти вманиачен ли си?! Всичко е онлайн, четвъртък и неделя “. Тогава в действителност бяха и повече, бяхме стигнали до пет предавания онлайн всяка седмица. И аз от тази позиция, като че ли свободната ми душа малко не беше подготвена. Но Любо Нейков може да е доста безапелационен. И по този начин стартира всичко.
Всъщност Любо Нейков и неговата продуцентска къща тогава са имали контракт с Тотализатора, с цел да си разреши той да договаря с теб, по този начин ли е?
Точно по този начин, да, по този начин беше, по този начин беше. И още един път – изискванията, които ми сложи, и това, което ми сподели, че ще има като отношение към мен, ме пречупиха. Оказва се прав. В следствие към този момент отговорностите ми се усилиха в персонален проект, станах и татко. И знам, че съм му доста признателен. Писах му в този момент, май месец – " Станаха 10 години “, и той единствено ми прати сърчице и усмивчица.
Део, какво ти носи тази работа, като чувство?
Бойко, с течение на годините се оказа не спринтово разстояние, а маратон. През един от обичаните ми спортове, който доста ми оказа помощ – бягането, преди няколко години също съумях, след дълги години тичане на по-кратки дистанции, да избягам 42 км на Софийския маратон. И някак си одобрявам по същия метод връзките ми с Български състезателен тотализатор. В началото ми беше по-трудно, до момента в който се приспособявам, до момента в който привикна малко по малко, краката ми започнаха да се движат съвсем автоматизирано и да не ми прави усещане. Всъщност знаеш ли, въпреки всичко тиражите са два пъти онлайн. Както Евтим Милошев споделяше първоначално, " Това е нашият мини театър “, в който аз имам едни такива допаминови кикове, съществени, тъй като когато в ухото чуеш " 5, 4, 3, 2, 1 “ – излизането в народен ефирен ефир има своите специфики, и някак си започнах да привиквам с това, да се окачам към него, да си мисля, че към този момент съм и претръпнал. След това ориста стартира да ми предлага разнообразни изненади. И в действителност се изучавам през цялото това време. Започнах да си обичам работата доста, да й се веселя и да съм благодарен – може би най-важното нещо, да съм признателен за всичко, което ми се случва.
Гледаш ли на тази работа, Део, като един тип щедрост или като положително, което правиш към хората? Да, не към всички, само че през теб са минали много милионери, тото милионери.
Да ти кажа – да, има го този миг. Все отново за мен, би трябвало да кажем и всички знаят, че Българският състезателен тотализатор е единствения държавен хазартен оператор. И аз трябваше и това по някакъв метод да приема и с течение на времето да осъзная това, което казваш ти, и да знам, че Български състезателен тотализатор е с задача и че това не е просто по този начин. Нещата със спорта и културата значително зависят и от нашите дейности, макар рецензиите, които получаваме. Вече мога и аз да включа себе си като част от екипа, макар че постоянно ми е било неловко да кажа – и аз съм част от това, от нещо толкоз огромно като тотализатора. Аз знам, че каквото и да се случва, когато и да си отида оттова и пристигна идващият след мен, аз съм бил част от една доста огромна конструкция, която ще продължи да действа дълги години, откакто мен към този момент ме няма там. Човек се радва, когато е част от нещо огромно. И аз по този начин се веселя. Но трябваше да минат години, с цел да го приема в действителност и да го осъзная. И всяко едно мое деяние в дните, в които не съм в тотализатора, го правя, с цел да се приготвя за тиража. Грижа се за себе си, постаравам се да съм във допустимо най-хубава физическа и психическа форма. И по този начин, пробвам се да бъда експерт, дано по този начин да кажем.
Знаеш ли, Део, в нашето общество битува мнението във връзка с известните фигури, актьори, артисти и така нататък, които дават лицата си на частни хазартни оператори, с цел да изкарат някой различен лев. Ти усещаш ли индулгенцията, която държавното тото ти дава, поради обстоятелството, че 1/3 от приходите в тотализатора отиват за младежта и спорта?
Ами сумите са огромни, в действителност. И това, което се прави с тях – в действителност могат да се случат чудеса. Знаеш ли, аз първо не желая да упреквам сътрудниците. Всеки намира своя път по какъв начин да си храни фамилията. И в случай че то не е обвързвано с незаконна активност, всеки има право да прави безусловно всичко, каквото реши. Аз го поддържам това и съгласно мен по този начин би трябвало да бъде. Но в действителност се усещам в избрани моменти определен, признавам си.
Знак на ориста.
Знаеш ли, за мен шансът постоянно е бил част от моите реализации и развиване. Мястото, откъдето бях определен да стартира да работя в малкия екран, е едно заведение в центъра на София, което се споделя " El Cabana “, в този момент се споделя Кино " Кабана “ – резервира си името. Но в действителност аз в деня, в който Росен Цанков – доведеният наследник на Стефан Данаилов, наследник на режисьора Вили Цанков, аз тогава не ги знаех тези неща, само че беше един от най-редовните ми клиенти там, и в действителност в деня, в който беше извършен кастингът за " Джубокс “, за първото предаване, който водех, аз не трябваше да съм на работа. Колегата се беше разболял и мен ме викнаха. И тогава се организира кастингът и Росен сподели " Абе, хайде, моето момче, зарежи малко кафетата тук и всичките коктейли и ела да кажеш едни думички, да те забележим дали ставаш, че имам някакво чувство, че май ставаш “. Та отново шансът беше там, което в тотото също е доста значимо – човек да има шанс.
Абсолютно е по този начин. Добре, Део, ти, като стартира в тотото през 2012 година, тогава уважаемата Марина Кискинова беше ли там или след това се причисли към теб?
Тя пристигна малко по-късно. Тя мисля, че прави седма година. Имаше един миг, в който дамата, с която водехме тогава – Славена Вътова, трябваше да ражда и надлежно не можеше да остане повече на ефир. Марина мина през много сериозен кастинг, в който участваха доста дами. Екипът се спря на нея и тя завоюва своето място.
Спогаждате ли се с нея в ефир, отвън ефир?
Мисля, че взаимно израстваме. Все отново преди 7 години тя е била още по-млада и беше мъчно първоначално, както и на мен ми беше мъчно първите тиражи, 3 години преди нея, само че постоянно сме били един до различен. И ние разчитаме доста един на различен. Дори за годишна отпуска – в случай че единият не е в кондиция, другият не може да си тръгне, няма по какъв начин тиражът да не се организира. И в действителност 104 тиража в годината ти би трябвало да си безусловно в кондиция и в случай че нещо стане, не дай боже – за първи път преди няколко месеца ми се наложи за тези 10 години да взема болничен и няма кой да ме замести, с изключение на Марина. Това е, човек като че ли става част от фамилията на другия. Сигурно и тя мен по този начин ме приема.
Така е, по този начин е. Део, какво не знаят хората за тотото – нещо, което остава зад кадър, зад гишето на пунктовете?
Аз мога да приказвам съответно за телевизионното студио, защото въпреки всичко ние имаме доста звена, организацията е доста огромна и не мога да приказвам от името на всички. Знам, че мъчно се управлява сходен голям механизъм и организъм, и това са ужасно доста хора из цялата страна, по всички пунктове, всеки един от тях – със своите очаквания, със своите проблеми и така нататък Но в студиото сме, какво да ти кажа, като часовников механизъм, който даже когато нещо по-сериозно се случи, съумява да се реагира в придвижване, в границите на тези минути, които са ни отделени за живия ни ефир, в които ние – живи-умрели, числата от съответния тираж би трябвало да бъдат изтеглени, даже да имаме някакви проблеми. И надлежно имаме хора на терен, непосредствено мога с имена да приказвам – това са Валери Цветков, Михаил Владимиров, Станчо Станев, да не пропущам някого, само че това са сътрудниците, които могат в доста съществени моменти да съумеят да реагират незабавно, защото в случай че нещо стане, би трябвало да се проведат един-два телефонни диалога, с цел да се утвърди и да се каже " Да, действайте, направете това “ или незабавно да се реагира на терен, което в границите на отделеното ни време по никакъв начин не е елементарно. И това са момчетата, които просто прелитат откъм гърба като ракети и съумяват да подредят нещата. Това се случва рядко, само че когато се случи, те са там.
Имаш ли опция да се срещаш с някои от тото милионерите или това в този момент е неразрешено съгласно закона?
Това беше преди, първоначално, когато започвах. Тогава имахме доста сериозна конкуренция. Всъщност, аз, като се замисля, ненапълно може би би трябвало да бъда признателен, тъй като можеше и в никакъв случай да не беше потърсил Любо Нейков. Тогава, доколкото си припомням, се посочваха милионерите. Не доколкото си припомням, а ясно помня, че първият милионер, на който си припомням името му – Ники Младенов, се споделяше, той беше от Симитли и се срещнах с него. Разказа си историята по какъв начин си е пуснал фиша. Мисля, че завоюва малко над 7 милиона.
Как реагират на облагата тези хора? Какво изживяват? Когато дойдат там, в централата, опасяват ли се?
Да, в този момент към този момент е неразрешено да се оповестяват имената на милионерите. Според мен това е верният метод. Аз мога да приказвам тук като елементарен човек, като се изключи че съм представител на тотото. Разсъждавал съм, знаеш ли, Бойко, по какъв начин бих реагирал и какво бих изпитал? Да, прав си, че някои от хората, съгласно мен, са леко сюрпризирани от това, което е станало. Това са ужасно доста пари, които незабавно могат да ти трансформират живота, и в действителност всички финансови проблеми, които по някакъв метод са ни моделирали като държание, те изчезват и човек се сблъсква непосредствено със себе си. Поглежда себе си в огледалото и си споделя: " Ами в този момент? Сега към този момент няма защо да се окайвам “. И тогава... Как да кажа, нищо не пречи да опитаме. Аз, почтено ти споделям, бих се радвал да получа ей по този начин ненадейно едни 2 милиона, да видя дали ще устоя, примерно един начален джакпот при нас. Според мен е тестване и е хубаво човек да има съответното образование и да може да издържи на тези финансови средства и да направи допустимо най-хубаво с тях – за себе си, за фамилията си и за околните си.
Део, на какво те учат грешките в ефир? Защото е имало и такива през годините. Излизаш ли по-мъдър, по-силен след тях?
Според мен – като в живота. Обръщайки се обратно и в персонален проект грешките, които съм направил и които – популярност богу, признателен съм на ориста – не са трансформирали други човешки живота, както и моя, тъй като като по-млад съм правил нелепости, както може би всеки един младеж, мъж. Съдбата беше благосклонна към мен. Например се възнамерявам, че късно подкарах автомобил, което също Бог е гледал от горната страна и е споделил " Не, не е в този момент моментът “. И в действителност това ме е запазило от доста неща. Грешките, които съм правил, по-сериозните, след тях съм гледал да се трансформира като персона и да съумея да направя по този начин, че да не ги дублирам повече. В професионален проект грешките ми в течение на годините понижиха. Когато се случват, ме учат. Човек си учи от грешките си, клишета споделям сега. Признавам си, че мъчно ги одобрявам, желая ми се да не са се случвали, упреквам себе си, когато станат. Казвам си: аз какво можех да направя в този миг, с цел да не се случи това нещо, по какъв начин можех да отвръщам по-адекватно? И в тиражите – по-късно, след някоя по-сериозна неточност, в действителност оттова нататък все едно се трансформирам и самото ми положение, психическо и физическо, изключително в последните месеци, е все едно като пред изстрелване на ракета. Ако бях влезнал в някаква инерция преди този момент и си споделях: не, и този тираж ще мине, към този момент това е безусловно зад тила ми, не мога да си разреша сходно нещо. Въпреки че преди този момент съм си казвал, че това не мога да си го разреша. И човек, когато е 104 тиража, 10 години, понякога се отпуска по течението и си споделя: е, през днешния ден ще мине. Обаче това към този момент няма по какъв начин да се случи просто.
Както споделят американските пехотинци, " предварителната подготовка предотвратява предизвестения неуспех “.
Да, в по-голяма част от случаите.
Део, ти си родител. Харесва ли ти България такава, каквато е сега, и в каква страна искаш да живеят твоите деца?
Ние живеем в Годеч. Децата ми, огромният ми наследник, учи в " Асен Златаров “, в локалното учебно заведение. Малкият ми наследник, Теди – в детската градина тук, " Юрий Гагарин “ се споделя. Завършва тази година и той стартира първи клас. И сме в дребен град, доста обичано място за мен. Радвам се, че съгласно мен по някакъв метод ще посея това семе и в тях – природата и чистия въздух. Вече по какъв начин те ще изберат да живеят личните си животи, ще забележим, това ще е към този момент тяхно решение. Обичам доста България. Тук си тежа на мястото. Тук съм постигнал огромна част от нещата, с които се гордея. Това, което споделям, може би е най-големият ми житейски триумф – че към момента сме дружно с жена ми, 13 години по-късно, имаме брак и две деца. Вече какви неща претърпяваме в персоналните си връзки сред нас е обособен въпрос. И това съгласно мен е доста сериозен тест за един човек, защото човешките връзки не са за пред света – това ми е една обичана мисъл на Джони Пенков. Това е, което желая да ти кажа. Да, естествено, че може България да се трансформира в по-хубаво място. Но аз персонално съм признателен и се веселя на това, което имаме сега. Страхотно място е, единствено да си го пазим. Пак не желая да влизам в клишета. Просто да не си хвърляме боклуците, да караме деликатно, да не хвърляме фасове и стъклени бутилки, изключително в този момент, в това топло време. България е парадайс.
Част от този парадайс, обаче, са и деянията на принуждение в обществото и изключително от младежите. Как гледаш на тях? Т.нар. наречените " местни “ – камшик за обществото и рана, рана, същинска рана, гнойна рана.
Като се обърна обратно, когато бях млад аз, имаше групи, които се отличаваха с сходно държание. Имаше скинари преди време, йотъри, скейтъри също, метъли. Сега, в днешно време, са тези, за които казваш. За мен като родител – аз го обръщам незабавно към моите две момчета и си представям момента, в който в тях заиграят хормоните, какво ще се случи и по какъв начин аз бих постъпил. Предполагам, че тези момчета, които са част от тези банди, ненапълно може би родителите са вдигнали ръце от тях. Не желая да упреквам тях, само че може би ненапълно там се таи казусът. Според мен единственото избавление, несъмнено, за тях е спортът. Цялата тази сила, която я насочват, и тази експанзия, умерено може да се придвижи в боксовата зала. Това беше един от първите спортове, които ме върнаха назад към придвижването. Дичо ме заведе при Краси Чолаков в боксовата зала в " Славия “, където треньорът викаше " Абе къде се бият по улиците, бе? Елате първо тук да се научите да се биете, след това излизайте по улиците “. Честно да ти кажа, като съм влизал в кръга с човек, който може да се бие, той някак си доста по-приятно ме набиваше, в сравнение с някой, който единствено идва да си излее гнева. А в случай че в кръга човек успее да изхвърли всички тези отрицателни страсти, след това в естествения живот, той се трансформира в една общителна и възпитана персона, която е изхвърлила цялото си незадоволство – дали ще е на кръга, дали ще е на пътеката, или в гората да тича, просто тази сила би трябвало да бъде ориентирана в тази посока.
И в тази връзка, Део, за какво ми се коства, че в България обичаме да се ненавиждаме толкоз доста и да се разделяме? Ето, и от концерта на Guns N` Roses – половината не са удовлетворени, половината са удовлетворени. Това е някаква национална линия, която ужасно доста ни вреди.
Аз съм си избрал да пребивавам в свят, в който се обичаме повече. Знам защо приказваш тъкмо. Знаеш ли, в този момент имаме присъединяване " Д2 “ – Митака Кърнев ми се обади предходната година и ние към този момент, 25 години по-късно, тези същите момчета, събрани с Дичо и с това – не че сме Guns N` Roses, само че виждам по какъв начин 25 години по-късно ние към този момент не сме същите. Но даваме всичко от себе си. И за мен това Guns да дойдат и да стъпят на Националния стадион, и всички тези хора, всички тези страсти, които са свързани с младежките ни години, да ги чуем тези песни – за мен няма никакво значение дали Аксел може към момента да пее. Аз го виждам, че той е там, дава всичко от себе си, на което е кадърен сега, тъй като рокендролът е голяма сила и ти не можеш да си това, което си бил на 25, и внезапно да дадеш същото на 50. Можеш да дадеш максимума от себе си и да кажеш: ето, към момента съм тук. Обаче рокендролът е нещо брутално и би трябвало да сме признателни, че тези хора съумяха да се вдигнат, всички тези митове, да дойдат, да застанат и да подарят малко част от тази независимост, която носят. Защото и те са минали, съгласно мен, през доста възходи и падения, и е доста елементарно да бъдат подложени на критика. Аз не съм от тези. Радвам се, че Guns бяха тук и че дадоха на публиката, която ги обича, това. И знаеш ли, това е било цялостен живот. Аз цялостен живот съм си бил почитател. Гледам повече да се веселя на нещо. Затова съм признателен. Мисля, че подобен мой кумир в това отношение е Ники Кънчев. Той първо е един от хората, които са първите, които са ми писали сюжетите, той, дружно със Сашо Жеков. И доста съм научил от него. Ники Кънчев знае всичко за всеки и той е безспорен почитател на всичко. И се радва на това, без значение че някой може да не е направил чак толкоз хубава ария, обаче той знае, че е направил, по кое време е излязла тази ария. И по този начин. Та, виждам да вървя в неговите стъпки.
В неговите трептения. Какво би желал да каже и какво би споделил през днешния ден съвсем 50-годишният Деян Славчев на хлапака Део от 90-те години?
Няма да се притесняваш, момче! Всичко се движи по проект. Може би бих споделил на младия себе си в действителност да не се вълнувам толкоз и да не се тормозя, тъй като виждам, че човек, с навъртане на километрите, в случай че въпреки всичко грешките в живота, които направи, не трансформира коренно неговия живот и живота на някой различен – безусловно имам предвид някакви крайни обстановки, – в действителност човек, изключително към 50-те, може, в случай че се е движил почтено и с максимума, който може да даде от себе си по личния си път, може да се порадва на живота. Вече към края му, само че може да му се порадва.
И на финала – твоят зов и послание към слушателите на " Фокус “?
Да се грижат за здравето си, психическото и физическото, и да се радват на живота. Това е, което мога да им пожелая. От сърце им поисквам това!
Бойко СЕРАФИМОВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ