Деветият рожден ден на Охад Мундер-Зихри е в понеделник. Но

Деветият рожден ден на Охад Мундер-Зихри е в понеделник. Но вместо да чества вкъщи със фамилията и приятелите си, се счита, че той е някъде в Газа, един от над 200-те заложници, държани от Хамас след опустошителното навлизане на екстремистите на 7 октомври.

Четвъртият- грейдер от централния израелски град Кфар Саба беше хванат дружно с майка си и баба си и дядо си по време на ваканционно посещаване в кибуца на баба и дядо си Нир Оз по границата с Газа.

Любимият чичо на Охад беше погубен при нападението. Момчето, майка му и баба и дядо изчезнаха с единствената нишка информация за тях, идваща от сигнал на мобилен телефон, проследен до Газа.

Това е тази неустановеност, която е била най-мъчителна за покрусения от тъга татко на Охад, Ави Зихри.

" Продължавам да си представям през какво минава. Чувствително момче е. Виждал ли е трупове? Носи очила. Взели ли са му ги? Вижда ли нещо? " — сподели Зихри, до момента в който нервно пушеше верижно цигари на предната си веранда. „ Продължавам да мисля за всеки сюжет, надявайки се на минимум пагубния. Просто се надявам, че той е в сигурност и с майка си. “

Зихри живее в този призрачен сън от 17 дни, като споделя, че мислите в никакъв случай не го напущат и единствената пролонгация идва, когато вземе хапчета за сън, които го нокаутират за през нощта.

" И тогава се разсънвам заран и се усещам отговорен, че не мисля за тях в съня си ", 69- годишен сподели.

Охад е единственото дете на Зихри с неговата партньорка Керен Мундер, 54-годишна учителка по особено обучение и треньор по волейбол за деца с увреждания. Той е и единственият внук на Авраам и Рути Мъндър, и двамата на 78 години, които изчезнаха с тях от Нир Оз, където се счита, че към 80 души — съвсем една четвърт от всички поданици на дребната общественост — са били взети за заложници. Охад обичаше да посещава своите баба и дядо и чичо си там.

У дома Охад е талантлив възпитаник, който обича да взема решение кубчетата на Рубик и да играе футбол, тенис и шах. Той е огромен почитател на ФК Ливърпул и спалнята му, недокосната след отвличането му, включва сувенири от тима, другите му титли, фамилни фотоси по стените и комплицираните структури от Лего, които обичаше да строи.

„ Той е необикновен интелигентен и обаятелен и е доста развъртян вербално. Той ме учи на неща от самото начало и от време на време не помня, че е единствено на 9 години ", сподели Зихри.

Рожденият ден в понеделник предложи късмет да се увеличи осведомеността за тежкото състояние на Охад.

Има излив на локална и интернационална поддръжка. Израелският дипломат в Съединените щати Майкъл Херцог започва интернационална акция в обществените медии, призовавайки хората да му изпращат виртуални картички за рожден ден.

Членове на обичания израелски футболен тим на Охад и други видни израелски спортисти записаха рожден ден поздрави и пожелания за наред завръщане. Жълти балони със известия, разпознаващи рождения му ден в плен, бяха разпръснати из родния му град Кфар Саба.

Но за Зихри това беше просто още един от поредност от агонизиращи дни, с безпокойствие, поглъщащо всеки негов миг.

„ Иска ми се да мога да чествам с него през днешния ден. Но не се усещам по-различно. Просто се разсънвам и се безпокоя “, сподели той. „ И всеки ден става по-лошо. “

Зихри очакваше Охад и майка му да се завърнат на 7 октомври, когато чу сирени за въздушна паника, предупреждаващи за наближаващи ракети. Той инстинктивно се протегна към Мъндър, знаейки, че тя и Охад са на доста по-близко разстояние.

Изваждайки мобилния си телефон, Зихри сподели последния им диалог.

„ Има непрекъсната пукотевица тук и там е угриженост, че терористите са проникнали в селата ", написа Мъндър в 7:24 сутринта.

Тя написа, че се крият в сейфа и тя е заключила вратата. Тя сподели, че е не запомнила зарядното за мобилния си телефон в кухнята и скоро може да се изтощи, само че съумя да уведоми Зихри, че са изключили новините, тъй че Охад да може умерено да гледа телевизионно шоу, с цел да го разсее от протичащото се на открито.

„ Да се ​​надяваме, че това ще завърши бързо, без никой да бъде засегнат “, написа тя в последното си известие в 7:39 сутринта, „ Погрижете се за себе си и следвайте инструкциите на началната команда. “

Зихри сподели, че е типично за Мъндър „ постоянно да се тревожи за другите преди за себе си. “

Зихри сподели, че потръпва при всеки отчет за израелски въздушни удари в Газа, чудейки се дали не са навредили на околните му. Единственото нещо, което го поддържа през цялото безпределно, агонизиращо очакване на информация, е поддръжката на дребна група другари и визията, че един ден ще се събере още веднъж със сина си и Мъндър и ще падне в ръцете им в разплакана прегръдка.

„ Всичко, което мога да направя, е да се надявам “, сподели той. „ Няма какво друго да направя. “