СПА ли сме, или заСПАли?
Девети месец съм горделив гражданин на Европейската столица на културата. Все съм мислела, че подбирам нещо от изкуство, но не било по този начин. Чак в този момент разбирам, че местата и събитията са станали местоположения. Че да споделиш концепция с някого, който може и да ти е другар отколе, е включване на нова аудитория. А в случай че сковете нещо и го изтипосате пред блока - това е интервенция в градска среда. В повече взе да ми идва европейският арт. Я нещо по-балканско, си рекох. Ама и то станало столица, по-точно СПА столица на Балканите.
Между двете столици, става известно, има единствено един рейс - в огромния зной в 12,30 ч. Явно всички си джиткат с колите. На „ Чепино автотранспорт " разчитаме 40-ина индивида. А „ Чепино автотранспорт " очевидно разчита на автобуси с история и като мен не е прихванал от модерния европейски лъх. Още на табелата за завършек на Пловдив излиза наяве, че охлаждащата система не работи и ни един прозорец не се отваря.
Възможностите на рейса обаче скоро се оказват по-големи, в сравнение с наподобяват - на Пазарджик качва правостоящи, които скоро стават седящи по пода. Колкото повече криволичим, толкова по-малко въздух остава.
Обаче българинът е устойчив. Доказал го е в исторически проект
Няма да окапе навръх път за курорта!
С кой колкото мирис му е останал, идваме. И заварваме по-изнервени и от нас - диспечерът на таксиметрова компания се сопва къде да пристигна колата на автогарата. Сякаш е най-малко „ Есенлер " в Истанбул с четирите равнища и няколко метода към всяко. Поставя ултиматум да сме пред хипермаркета, другояче няма да ни качат. Там входът е завзет от фамилия със сюрия дечурлига. Докато отвоюваме три плочки за куфара, други се настаняват в таксито. Но ние сме от културната столица, няма да се бием за една кола! Следващата прави необятен завой против 6 лева и стопира пред хотела. Панорамата на юг е арматурата на новостроящ се хотел, на север - пейзаж със зарязани багери и ремаркета, един бус без гуми в треволяка и парче балкан от горната страна.
Хотелът е за 80 посетители, ресторантът – за 120, басейнът - за 10
Като влезе фамилията с трите деца, за други място няма. Обаче не върви да идеш в столица и да се оплакваш от калабалъка. Така че се потапяме. 10 загребвания в едната посока и стигаш 9-годишния малчуган, който живее в Италия, само че си е пристигнал за ваканцията. Както си плуваш, узнаваш от вуйна му коя е най-старата пицария в Неапол, по какъв начин Гордън Рамзи е снимал предаване там, а тя седнала на неговия стол. 10 загребвания в другата посока и си наясно по какъв начин се обикалят преференциално курорти по програмата на Национален осигурителен институт за водолечение. Правиш си тур из България и Европа, без да излизаш от басейна! Най-много някое хлапе да ти скочи на главата. Ама къде да скачат в панелките? Няма да си вгорчаваме живота.
Обаче в случай че не го вгорчи дребният скачач, отсреща е Веселин Маринов. Вечерта се оказва празник на чичо с коралова риза, в чест на който има диджей. Тони Димитрова дрезгавее чак до първите борчета на ската насреща.
Някъде след Софи Маринова детето с мен се отчайва: „ Да пускат към този момент хорото! ”
Знае, че най-после постоянно се тропва я „ Елено, моме ”, я „ Бяла роза ”, а след това всички си разотиват.
Как да е, оцеляваме до сутринта. И редичката кипариси към хотела не може да ни спре да погледнем какво има оттатък. Кварталите „ Чепино ", „ Лъджене " и „ Каменица " са нанизани на основния път, което си подсказва, че настрана от него няма нищо за гледане. В едната посока е Клептуза, където чичо събира по 10 лева за разходка с водно колело, което даже не е боядисал. Турът е от изоставена постройка в единия завършек на карстовия извор до другия, където съдържателите на заведения мъчат да създадат дребни усъвършенствания, само че единствено на своя пай територия.
На срещуположния завършек на пътя е Историческият музей, първи в Родопите. Ама на кого му е да чете по какъв начин Вела Пеева със счупени очила бягала и мръзнала, до момента в който я съобщи родственик на сестра <210> и се убие сама, с цел да не бъде хваната? Мина времето на Митко Палаузов. Сега е време за СПА. И Възкресението е надалеч, че да се гледа най-голямата колекция на писани яйца. А свидетелството на Николай Гяуров от 4. б клас, медалите му и костюмите, с които е пял в „ Ла Скала ”? Ако някой искаше да се диви на „ Ла Скала ", щеше да иде в Милано. Ама там няма СПА. Пък и от кое място да знаят хората къде какво има, като това за Гяуров не го написа в Грабо?
Няма го също в локалния туристически справочник „ Накъде във Велинград " и репортерското в мен боде да запитвам уредника идват ли въобще туристи в музея. „ През август е изключително натоварено ", отвръща ми саркастично.
Курортистите са си го споделили сами в социологическо изследване още през 2017 година Според резултатите от него годишно през Велинград минават 550-750 хиляди посетители, само че 50% въобще не излизат от хотела. Когато са чели резултатите в Консултативния съвет по туризъм, очевидно са чули единствено началото - че градчето е най-предпочитана дестинация за релакс. И са пропуснали втората част, в която туристите се оплакват от неуредения град, занемареното положение на Клептуза, потрошени тротоари и улици, безпричинно високи на този декор цени. Не проличава някой да е взел ограничения, само че пък е поставил табела на центъра „ СПА столица на Балканите ".
Да му мислят локалните, които на крачка настрана нямат лампи, само че пък имат дупки и горе-долу режим на водата, тъй като дебитът на изворите не цялостни басейните по хотелите, дори да са 9 м като нашия. Връщаме се там - ваканцията ще свърши, до момента в който премислям дали сме СПА столица, или единствено заСПАли.
Освен стрелата на крана от прилежащия градеж към този момент са надвиснали и 4 клюнове. Ще наливат бетон. А глъчката е на езика, който ме връща в европейската столица - непосредствено в стратегия „ Сливане ", клъстер „ Махала ".
Между двете столици, става известно, има единствено един рейс - в огромния зной в 12,30 ч. Явно всички си джиткат с колите. На „ Чепино автотранспорт " разчитаме 40-ина индивида. А „ Чепино автотранспорт " очевидно разчита на автобуси с история и като мен не е прихванал от модерния европейски лъх. Още на табелата за завършек на Пловдив излиза наяве, че охлаждащата система не работи и ни един прозорец не се отваря.
Възможностите на рейса обаче скоро се оказват по-големи, в сравнение с наподобяват - на Пазарджик качва правостоящи, които скоро стават седящи по пода. Колкото повече криволичим, толкова по-малко въздух остава.
Обаче българинът е устойчив. Доказал го е в исторически проект
Няма да окапе навръх път за курорта!
С кой колкото мирис му е останал, идваме. И заварваме по-изнервени и от нас - диспечерът на таксиметрова компания се сопва къде да пристигна колата на автогарата. Сякаш е най-малко „ Есенлер " в Истанбул с четирите равнища и няколко метода към всяко. Поставя ултиматум да сме пред хипермаркета, другояче няма да ни качат. Там входът е завзет от фамилия със сюрия дечурлига. Докато отвоюваме три плочки за куфара, други се настаняват в таксито. Но ние сме от културната столица, няма да се бием за една кола! Следващата прави необятен завой против 6 лева и стопира пред хотела. Панорамата на юг е арматурата на новостроящ се хотел, на север - пейзаж със зарязани багери и ремаркета, един бус без гуми в треволяка и парче балкан от горната страна.
Хотелът е за 80 посетители, ресторантът – за 120, басейнът - за 10
Като влезе фамилията с трите деца, за други място няма. Обаче не върви да идеш в столица и да се оплакваш от калабалъка. Така че се потапяме. 10 загребвания в едната посока и стигаш 9-годишния малчуган, който живее в Италия, само че си е пристигнал за ваканцията. Както си плуваш, узнаваш от вуйна му коя е най-старата пицария в Неапол, по какъв начин Гордън Рамзи е снимал предаване там, а тя седнала на неговия стол. 10 загребвания в другата посока и си наясно по какъв начин се обикалят преференциално курорти по програмата на Национален осигурителен институт за водолечение. Правиш си тур из България и Европа, без да излизаш от басейна! Най-много някое хлапе да ти скочи на главата. Ама къде да скачат в панелките? Няма да си вгорчаваме живота.
Обаче в случай че не го вгорчи дребният скачач, отсреща е Веселин Маринов. Вечерта се оказва празник на чичо с коралова риза, в чест на който има диджей. Тони Димитрова дрезгавее чак до първите борчета на ската насреща.
Някъде след Софи Маринова детето с мен се отчайва: „ Да пускат към този момент хорото! ”
Знае, че най-после постоянно се тропва я „ Елено, моме ”, я „ Бяла роза ”, а след това всички си разотиват.
Как да е, оцеляваме до сутринта. И редичката кипариси към хотела не може да ни спре да погледнем какво има оттатък. Кварталите „ Чепино ", „ Лъджене " и „ Каменица " са нанизани на основния път, което си подсказва, че настрана от него няма нищо за гледане. В едната посока е Клептуза, където чичо събира по 10 лева за разходка с водно колело, което даже не е боядисал. Турът е от изоставена постройка в единия завършек на карстовия извор до другия, където съдържателите на заведения мъчат да създадат дребни усъвършенствания, само че единствено на своя пай територия.
На срещуположния завършек на пътя е Историческият музей, първи в Родопите. Ама на кого му е да чете по какъв начин Вела Пеева със счупени очила бягала и мръзнала, до момента в който я съобщи родственик на сестра <210> и се убие сама, с цел да не бъде хваната? Мина времето на Митко Палаузов. Сега е време за СПА. И Възкресението е надалеч, че да се гледа най-голямата колекция на писани яйца. А свидетелството на Николай Гяуров от 4. б клас, медалите му и костюмите, с които е пял в „ Ла Скала ”? Ако някой искаше да се диви на „ Ла Скала ", щеше да иде в Милано. Ама там няма СПА. Пък и от кое място да знаят хората къде какво има, като това за Гяуров не го написа в Грабо?
Няма го също в локалния туристически справочник „ Накъде във Велинград " и репортерското в мен боде да запитвам уредника идват ли въобще туристи в музея. „ През август е изключително натоварено ", отвръща ми саркастично.
Курортистите са си го споделили сами в социологическо изследване още през 2017 година Според резултатите от него годишно през Велинград минават 550-750 хиляди посетители, само че 50% въобще не излизат от хотела. Когато са чели резултатите в Консултативния съвет по туризъм, очевидно са чули единствено началото - че градчето е най-предпочитана дестинация за релакс. И са пропуснали втората част, в която туристите се оплакват от неуредения град, занемареното положение на Клептуза, потрошени тротоари и улици, безпричинно високи на този декор цени. Не проличава някой да е взел ограничения, само че пък е поставил табела на центъра „ СПА столица на Балканите ".
Да му мислят локалните, които на крачка настрана нямат лампи, само че пък имат дупки и горе-долу режим на водата, тъй като дебитът на изворите не цялостни басейните по хотелите, дори да са 9 м като нашия. Връщаме се там - ваканцията ще свърши, до момента в който премислям дали сме СПА столица, или единствено заСПАли.
Освен стрелата на крана от прилежащия градеж към този момент са надвиснали и 4 клюнове. Ще наливат бетон. А глъчката е на езика, който ме връща в европейската столица - непосредствено в стратегия „ Сливане ", клъстер „ Махала ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ